Решение по дело №34/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20237090700034
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

        №40

 

гр. Габрово, 20.04.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИН КОСЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯН АТАНАСОВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Габрово ТИХОМИР ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к. а. н. д. № 34 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.Г., чрез пълномощник адв. В.Д., против решение № 167 от 15.12.2022 г. по АНД №713/2022 г. на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №22-0892-000329/20.05.2022 г. на Началник сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Габрово, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. 

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че съдът погрешно е възприел фактическата обстановка и представените по делото писмени доказателства, тъй като процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на разглежданото НП – непосочване на АУАН, въз основа на който е издадено, неточно описана фактическа обстановка. Твърди се и недоказаност на вмененото на касационния жалбоподател деяние, а алтернативно – наличие на основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател, адвокат В.Д., поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение по изложените в нея съображения.

Ответната страна, Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Габрово, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з.

Прокурорът изразява заключение за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административен съд Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение РС Габрово е приел за установено от фактическа страна, че на 30.04.2021 г. в с. *********** общ. Габрово, служител в Сектор «ПП» на ОД МВР Габрово е установил, че касационният жалбоподател Г.Г. управлявал в посока с. ********** мотопед ************* с номер на рама *************** черен на цвят, без регистрационни табели. При извършена справка в системата на МВР било установено, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред. Затова срещу Г. бил съставен АУАН бл.№0328878 от 30.04.2021 г., подписан от него без възражения. Актосъставителят е посочил, че с деянието си касационният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Срещу Г.Г. било образувано и наказателно производство - бързо производство №175 ЗМ-189/2021 г. по описа на РУ Габрово, за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като впоследствие същото било преобразувано в досъдебно производство № 1752 ЗМ – 189/2021 г. по описа на РУ МВР - Габрово, проведено по общия ред. С постановление от 05.08.2021 г.  на прокурор от Районна прокуратура Габрово досъдебното производство било прекратено на основание чл.9 ал.2 от НПК. От приложено писмо на РП Габрово от 31.3.2022 г. №264000­4989 е видно, че ОД на МВР Габрово е уведомена за прекратеното наказателно производство на 31.03.2022 г. С оглед на това, на 20.05.2022 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие - показанията на свидетеля – полицейски служител И. Ц. Д., както и от приложените писмени такива - писмо с вх.№ 6280/06.10.2022 г.; жалба; копие на НП № 22-0892-000329/20.05.2022 г.; пълномощно от 26.09.2022 г.; копие на АУАН №233/2021 г.; копие на писмо рег.№ 892000-3743/15.08.2022 г.; копие № 1325/30.03.2022 г.; копие на докладна записка от 05.05.2021 г.; обяснение от 30.04.2021 г.; копие на постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.08.2021 г.; копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка картон на водача.

От правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. По същество въззивният съд е приел жалбата срещу НП №22-0892-000329/20.05.2022 г. за неоснователна. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, видно от заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. Приел е за установена фактическата обстановка, възприета от административно-наказващия орган, като е кредитирал констатациите и изводите, отразени в АУАН и в наказателното постановление, потвърдени и от показанията на разпитания свидетел Д.. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, като е посочил, че АУАН е подписан от жалбоподателя и като съставен редовно, се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена, с оглед на което следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Решаващият състав на РС Габрово не е възприел направеното възражение за нарушение на чл. 34 от ЗАНН относно срока за издаване на НП. Приел е, че АУАН е съставен два месеца след получаване на уведомлението от РП Габрово на 31.03.2022 г., а наказателното постановление е издадено месец по-късно. Въз основа на изложеното съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на извършеното нарушение, описано в АУАН и наказателното постановление. Заключил е, че нарушеното е правилно квалифицирано, като правилно са определени и наложените санкции, които се явяват адекватни на степента на обществена опасност на нарушението. По тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление е потвърдено. С оглед на този изход на делото съдът е осъдил жалбоподателят да заплати на ОДМВР Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Настоящият касационен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не споделя направените въз основа на нея правни изводи. В тази връзка намира за основателно и основното, инвокирано в жалбата оплакване, а именно – че процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на законоустановения шестмесечен срок, считано от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай, съставеният АУАН с №233/2021 г., с бланков номер сер. АА №032878, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен против касатора Г.Г. за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, от Й. К. В., мл. автоконтрольор при «ПП» ОД на МВР Габрово, на 30.04.2021 г., като на същата дата този АУАН е предявен на соченото в него за нарушител лице, подписан е от това лице без възражение, като му е връчен и препис от акта, видно от подписаната и оформена разписка от 30.04.2021 г. към него. Процесното наказателно постановление №22-0892-000329/20.05.2022 г. е издадено за описаното в същия АУАН нарушение, като Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР –Габрово е издал същото едва на 20.05.2022 г., т.е. повече от една година след съставянето и връчването на акта или с други думи –след изтичане на установения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок, който в случая е изтекъл на 30.10.2021 г. Задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, изд. по тълк. дело № 1/2014 г., приема, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. В мотивите към това тълкувателно постановление е посочено, че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и че с давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва се възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Посочено е също, че давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността и че тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект, т. е. на административнонаказващия орган, създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Съгласно т. 2 от същото Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Характерно за разглеждания случай е, че с горепосочения АУАН от 30.04.2021 г. е образувано административнонаказателно производство за деяние, което е идентично с деянието – предмет на досъдебно производство № 1752 ЗМ – 189/2021 г. по описа на РУ МВР – Габрово.

При това положение са били налице предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство и изпращане на материалите на съответния прокурор, на осн. чл. 33 ал. 2 от ЗАНН. От административно-наказателната преписка не се установява това да е сторено, с оглед на което срокът по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН е продължил да тече от датата на съставяне на акта и безспорно е изтекъл към датата на издаване на разглежданото НП.

От вниманието на въззивния съд е убягнало, че административнонаказващият орган се е опитал неуспешно да санира това нарушение, като в наказателно постановление №22-0892-000329/20.05.2022 г. не се е позовал на съставения АУАН, а на постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Габрово от 05.08.2021 г., каквато възможност му дава разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН. Този негов подход би бил законосъобразен, само ако преди това Началникът на Сектор «ПП» в ОДМВР Габрово беше прекратил образуваното административнонаказателно производство. Но след като не е сторил това и при условие, че се приеме наличието на основания за спиране теченето на давностния срок до произнасянето по образуваното наказателно производство, по силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81 ал. 1 от НК, то наказателното постановление отново се явява издадено след изтичане на срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.

От друга страна, постановлението за прекратяване на досъдебното производство на РП Габрово от 05.08.2021 г. е влязло в сила на 17.08.2021 г. и ако се възприеме тезата за наличие на основанията по чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, то срокът за издаване на наказателно постановление тече от влизане в сила на прокурорското постановление, тъй като същото замества АУАН. В случая, от влизането в сила на постановлението на РП Габрово до издаването на наказателното постановление е изминал срок от 9 месеца, като забавянето на изпращането на постановлението, респ. по-късното узнаване за него от страна на наказващият орган не е обстоятелство, което може да бъде изведено от разпоредбата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН като предпоставка, обосноваваща възможност за удължаване на регламентирания давностен срок.

Изтеклият давностен срок е погасил административно-наказателната отговорност на дееца и е направил недопустимо по-нататъшното административнонаказателно производство за нейната реализация.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил изцяло наказателно постановление /НП/ №22-0892-000329/20.05.2022 г., изд. от Началник сектор «Пътна полиция» в ОД на МВР Габрово, Районен съд - Габрово е приложил неправилно, т. е. нарушил е материалния закон и съответно е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на така постановеното негово решение.

След извършената проверка по чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция следва да отмени обжалваното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН и вместо него, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, следва да отмени и процесното наказателно постановление, поради неиздаването му в шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, при вече изключено на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН с изтичането на давност административнонаказателно преследване.

При този изход на делото и предвид направеното в подадената първоначална жалба искане за присъждане на направените от касатора разноски по обжалване на наказателното постановление, представляващи възнаграждение за адвокат в размер от 600 лева, доказани чрез ДПЗС на л. 37 от АНД №713/2022 г. на ГРС, ответният административен орган ОД на МВР Габрово ще бъде осъден да му ги заплати. Касационният жалбоподател е внесъл и д.т. в размер на 15 лв. по сметка на АС Габрово, каквато не се дължи по този вид дела и подлежи на връщане, поради което не следва да се присъжда заплащането й от ответника по касационната жалба.

Поради изложеното и на осн. чл. 222 ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 167, постановено на 15.12.2022 г. по АНД №713/2022г. по описа на Районен съд – Габрово и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0892-000329/20.05.2022 г. на Началник сектор «Пътна полиция» в ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал. 3 пр. 1-во от ЗДвП, на Г.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО, със седалище и адрес гр. Габрово, ул. «Орловска» №50, представлявана от директора Цветомир Цонков, да заплати на Г.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски в производството по делото в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

Галин Косев/

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:

     1.

 /Диян Атанасов/

                       

                                                                  2.

           /Емилия Кирова- Тодорова/