№ 89
гр. Разград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. Д. Стоев
Членове:Светлана К. Чолакова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Частно наказателно дело №
20243300200316 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение
за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
Германия против на С. Л. С..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова
санкция в размер 90 евро, наложена на С. Л. С. за поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
С. Л. С., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Назначеният защитник адв. Й. заявява, че са налице основания за
признаване на решението.
Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение,
с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция.
1
Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
С влязло в сила на 23.03.2024 г. решение № 567.09.373249.9 от
15.02.2024 г., постановено от несъдебен орган на Германия – Кмета на гр.
Гьотинген е наложена санкция на санкция в размер на 90 евро и разноски в
размер на 28, 50 евро, за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата.
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с
нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр.
последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция,
което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.
Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в
ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице С. Л. С. – български гражданин, *** в гр. Разград, с поС.ен и
настоящ адрес в ***.
Засегнатото лице С. Л. С. е български гражданин и с оглед
регистрирания поС.ен адрес в България, следва да се приеме, че
местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и
съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС
Разград.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции с превод на български.
Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда
за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от
закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение,
ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Поради това съдът намира, че твърдението на засегнатото лице, че не е
получило съобщение за нарушението и за постановеното решение не е
достатъчно да обоснове отказ да бъде признато решението. Решаващата
държава е удостоверила, че С. Л. С. е уведомен за наложената санкция и това е
достатъчно, за да се приеме, че е налице редовна процедура по установяване
на нарушение и налагане на наказание.
2
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което С. Л. С. е осъден да заплати финансова санкция се
отнася за деяния, извършени на територията на Германия.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността на 118, 50 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 231, 77 лв.
Налице са условията представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът
РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция №
567.09.373249.9, постановено от несъдебен орган на Германия - Stadt
Gottingen (Кмета на гр. Гьотинген) на 15.02.2024 г., влязло в сила на
23.03.2024 г., с което на С. Л. С., ***, с посочен адрес в ***, с поС.ен адрес в
***, с ЕГН ********** е наложена санкция в размер на 90 евро и разноски в
размер на 28, 50 евро, за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата – затова, че:
1. Като водач на моторно превозно средство - седлови влекач с ремарке с
рег. № ***, движейки се в гр. Гьотинген по път В3, навлизайки в населено
място, не спазил на 16.11.2023 г. в 18:54 часа червения светлинен сигнал на
пътния светофар;
2. Превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 9
км/ч. Допустима скорост 50 км/ч. Установена скорост (след приспадане на
границата на толерантност): 59 км/ч., административно нарушение, което се
санкционира по реда на: 1. По т. 1: чл. 19 от Закона за административните
нарушения (OWiG), чл. 37, ал. 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата, (StVO), чл. 24, ал. 1, 3 № 5 от Закона за движение по пътищата
(StVG), 132 от Федералния каталог за финансови санкции (Bkat), 2. По т. 2: чл.
чл. 41, ал. 1 вр. с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
3
пътищата, (StVO), чл. 24, ал. 1,3 №5 от Закона за движение по пътищата
(StVG), 11.1.1 от Федералния каталог за финансови санкции (Bkat),.
Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Германия,
ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция
по приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от днес. Обжалването, съгласно чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 34
ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4