Р Е Ш Е Н И Е
№ 630/14.7.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XI
касационен
състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове:
Георги Видев
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Радослава
Цоневска, и с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова
КАНД № 523
по
описа за 2022 година на Административен съд - Пазарджик, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по касационната жалба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Мотописта”, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 10 чрез
пълномощника си юрк. К. М. против Решение № 175 от
24.03.2022 г. постановено по н.а.х.д. № 1712/ 2021 г., на Районен съд –
Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13 -
002964/19.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал.3
от КТ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), както и наказателното
постановление (НП) отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. такива ограничили
правото на защита на наказания субект. Изложени са подробни съображения,
съобразно които касаторът твърди, че е допуснато нарушение при съставяне АУАН,
който не бил подписан от двама свидетели при извършване на нарушението, като
счита че в случая не била приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
Твърди се също, че не била установена датата на нарушението, както и че не било
обсъдено възражението на санкционираното лице.
В
съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. С представено
по делото писмено становище с вх. № 4927/03.06.2022 г. жалбата се поддържа и се
претендират разноски.
Ответникът по касационната
жалба – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. №
5240/14.06.2022 г., в което жалбата е оспорена. Изразява се становище за правилност
на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по касационната
жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, редовно призован, не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд –
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С
решението си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно
постановление № 13 – 002964 от 19.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Пазарджик, с което на
„Профи кредит България " ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на
1500/ хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
За
да достигне до този извод, районният съд е приел, от една страна, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на
процесните АУАН и НП, включително твърдените от жалбоподателя. Същите са
издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия, при спазване
формалните изисквания на ЗАНН. А от друга страна, че съдържанието на трудовото
правоотношение е описано в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от КТ - работно време,
работно място, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и
допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица, като характеристиките
на трудово правоотношение се установяват от попълнената декларация от св. С. Й.,
а и от показанията ѝ - има определено работно място, където осъществява
срещи с клиенти, и това е офисът на дружеството в гр. Пазарджик, находящ се на ул.
„Цар Иван Шишман“, №4. При това на практика съществува и график, т.е. един вид
работно време, очевидно съобразен с работата на останалите трима кредитни
инспектори. Изводът за наличие на място на работа и работно време не се променя
от обстоятелството, че св. Й. понякога работи и от вкъщи. При това, на датата
на проверка е престарала труд именно в полза на санкционираното дружество и по
график - преди обяд. Тези елементи са характерни за трудовото правоотношение,
за разлика например от договора за изработка, при който изпълнителят се
задължава да извърши работата на свой риск, при предварително уточнени условия
и по с в о я преценка за времето на извършване на работата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно че на 18.06.2021 г. около 10:30 ч.
в обект-Офис на „Профи кредит България“ ЕООД в гр. Пазарджик, ул. „Цар Иван Шишман“,
№4 св. С. Г., на длъжност „старши експерт“ в ДИТ Пазарджик, съвместно с
проверяващи от НАП и ОДМВР Пазарджик извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд. На
място била заварена да работи с клиенти С. Г. Й., разпитана и като свидетел
пред районния съд. Последната попълнила декларация образец по чл. 399 КТ във
вр. с чл. 402 КТ и записала, че работи като кредитен консултант в дружеството
от 2017 г., при работно време от 09.00 ч до 13.00 ч.,в гр. Пазарджик, ул. „Цар
Иван Шишман“, при трудово възнаграждение - на процент по граждански договор,
както и в момента работи по график, съдържащ се в Дневник за дезинфекция на
повърхности в офиса. Св. Й. обяснила и устно на св. Г., че работи на граждански
договор, който не могла да представи в момента. Заявила още, че работи по този
начин от 5 години, тъй като е самотна майка с дете, и този вид договор ѝ
позволява да работи при гъвкаво работно време, за да може да се грижи за детето
си. Към момента на проверката в офиса на „Профи кредит България“ ЕООД в гр. Пазарджик
работели общо четирима кредитни експерта, на граждански договор, като
единствено св. А.К.работела на трудово договор, изпълнявайки длъжността „районен
мениджър“.
Съставен
е АУАН №13 - 002964 на 30.07.2021г., т.е. не на датата на проверка на
18.06.2021 г. в офиса на „Профи кредит България ЕООД в гр. Пазарджик, а след
като е приключила и документалната проверка в Д“ИТ“ Пазарджик. Въз основа на АУАН
№13 - 002964 на 30.07.2021г. е съставено и процесното наказателно
постановление. Същото е редовно връчено на жалбоподателя и е обжалвано в
законоустановения срок.
Като
доказателства по делото пред районния съд са приети Договор за сътрудничество №
43245/01.01.2017 г., Протокол ПР 212037/30.07.2021г. за извършена проверка от
18.06.2021 г. до 30.07.2021 г., Констативен протокол№ 1/18.06.2021г. /л. 22 от
делото на районния съд/, Дневник за дезинфекция на повърхности в офиса /л. 23/.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав напълно споделя
мотивите на районния съд като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
В мотивите на постановеното решение районният съд е
обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така
и показанията на разпитаните по делото свидетели. Наказателното постановление е
издадено с оглед установените обстоятелства при проверка на място в офис на
санкционираното лице на 18.06.2021 г. В този смисъл и издаденият АУАН на
30.07.2021 г. е съставен по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, като в мотивите на
АУАН изрично е направено препращане към Констативен протокол№
1/18.06.2021г., в който пък са описани констатираните обстоятелства в хода на
проверката и е подписан както от А.к.– служител на „Прфи кредит България“ ЕООД
и регионален мениджър на същото, така и от трима други свидетели.
Предвид това несъстоятелни се явяват възраженията на
касатора за неправилно приложение на чл. 40, ал. 1-3 от ЗАНН, съответно и
релевираните в тази връзка оплаквания срещу първоинстанционното решение. Съобразно
чл. 40, ал. 4 от ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
По
отношение на оплакването, че била изтекла давността по чл. 34 от ЗАНН, тъй като
лицето работело по договор с „Профи кредит България“ ЕООД от 2017 г., а като
дата на установяване на нарушението било посочено 18.06.2021 г., съдът намира
възражението за неоснователно. Да се възприеме теза, че поради твърдение за
много по – ранна дата на начало на трудовото правоотношение е приложим
института на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН би означавало всеки нарушител на трудовото
законодателство да се възползва от такава възможност с цел избягване на
административнонаказателна отговорност, каквато не е целта на закона.
Нарушението е установено на 18.06.2021 г. Дали преди тази дата реално е
съществувало трудово правоотношение или не, не е установено с годни доказателствени
средства от една страна, а от друга съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд сроковете по чл.34 се възприеха за давностни, а
не за преклузивни. В този смисъл твърдения, че при нарушенията, осъществени
чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече
от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението намира приложение
само в хипотезата на издадено предписание от контролните органи, с което има
определен срок за изпълнение на задължението. Такова предписание в настоящия
случай обаче няма издавано, поради което направеното в тази насока възражение
се явява лишено от законова опора. Когато едно административно
нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във
времето, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява
довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане
на действия по сключване на трудов
договор. Такива не са предприети.
На следващо място, не може да се приеме като съществено
нарушение и твърдението на жалбоподателя, в посока необсъждане на постъпилото Възражение
вх. №21076105/ 03.08.2021 г. Същото фигурира в Опис на писмените материали,
преценени от наказващия орган. Подробно обсъждане доводите на санкционираното
лице не е включено в обхвата на съдържанието на НП съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този контекст следва да се отбележи, че правото на защита на
санкционираното лице не е нарушено от липсата на обсъждане на възраженията му
от страна на административнонаказващият орган, доколкото НП подлежи на съдебен
контрол, като именно в рамките на съдебното производство се разгръща в пълна
степен правото на защита на правните субекти.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в
оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, водещи до ограничаване правата и законните интереси на санкционираното
лице.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му,
както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода от спора,
основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касацията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във
вр. с ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 175 от 24.03.2022 г. постановено по н.а.х.д. № 1712/2021 г.,
на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Мотописта”, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 10 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 80
/осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/п/
2.
/п/