О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и осми септември 2021г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №1734 по описа за 2019г. на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано под този номер по повод постъпила с
вх.№9904/2019г. жалба на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД- гр.Варна с ЕИК *********
срещу Решение за отказ за издаване на Удостоверение относно приложимо
законодателство с изх. №30088324292/23.05.2019г. от гл. инспектор по приходите
по подадено от дружеството по реда на чл.88 и следв. от ДОПК в ТД на НАП-Варна
искане вх.№ 30088324292/09.05.2019г. за издаване на удостоверение А1 за
приложимо законодателство за лицето К. Г. К.от гр.Варна. След провеждане на
първото открито съдебно заседание производството е спряно с определение
№2576/11.10.2019г. до постановяване на акт от Съда на Европейския съюз по
отправено преюдициално запитване по адм. дело №1868/2019г. по описа на
Административен съд – Варна.
След постановяване на Решение от 03.06.2021г. по дело С-784/2019г. на СЕС
по преюдициалното запитване, с определение №1396/09.06.2021г. настоящото дело е
възобновено с определение от
09.06.2021г. и насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съобразно
решението на СЕС е разпределена доказателствената тежест между страните.
След получаване на призовката от процесуалният представител на
жалбоподателя на 15.07.2021г. е постъпила с молба, в която с оглед
постановеното Решение от 03.06.2021г. по дело №С-784/2019г. на СЕС заявява, че оттегля
направеното оспорване на издадения отказ за издаване на удостоверение А1, за
проверка на който е образувано настоящото адм. дело №1734/2019г. по описа на
Административен съд-Варна и моли производството да бъде прекратено. Изявлението
за оттеглянето на оспорването е възприето като своевременно и допустимо и е
уважено и с Определение №1803/19.07.2021г. жалбата с вх.№9904/2019г. на „ТИЙМ
ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД е оставена без разглеждане и адм. дело №1734/2019г. по описа
на Административен съд-Варна е прекратено.
След връчване на 22.07.2021г. на определението
на ответника по делото - директора на ТД на НАП-Варна, упълномощения от него юрисконсулт
подал молба с.д.№11163/23.07.2021г. с искане да бъде
изменено Определение №1803/19.07.2021г. на основание чл.248 от ГПК във вр. с
чл.144, вр. чл.143, ал.4 от АПК и на ТД на НАП-Варна да бъдат присъдени
разноски в размер на 500лв. за юрисконсултско възнаграждение. Изтъква се, че
присъждане на такова възнаграждение са поискали своевременно още в писмените
становища и бележки, които са подали със становището по жалбата, по
доказателствата и по съществото на спора още при призоваването им за първото открито
съдебно заседание по делото.
Насрещната страна „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ЕООД-гр.Варна в едноседмичния срок от
връчване на искането е депозирано становище за
оставянето на искането без уважение като неоснователно. Подробно се излагат
съображенията за специфичност на случая, че се касае за изключението по чл.143
от АПК, при което не следвало да се присъждат разноски при прекратяване. По
сходни казуси свързани с идентични откази на ответника се цитират постановени и
влезли в сила съдебни актове в разнопосочен смисъл: и такива, с които жалбите са уважени и решенията за отказ
са отменени, тъй като е прието, че дружеството-жалбоподател обичайно
осъществява дейност в РБългария, и с които жалбите са отхвърлени, тъй като е
прието, че дружеството обичайно не осъществява дейност в РБългария. Поради това
била подадена и процесната жалба, по повод на която е образувано настоящото
производство, което е прекратено след своевременно направеното от дружеството
чрез процесуалният му представител изявление за оттегляне, след постановяване
на Решение от 03.06.2021г. по дело №С-784/2019г. на СЕС по отправеното във
връзка с казуса преюдициално запитване. С оглед на това настоящата хипотеза представлявала
изключение по чл.143 от АПК, при която не следвало да се присъждат разноски при
прекратяване на делото.
По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази
следното:
Определение №1803/19.07.2021г. е съдебен акт, който подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните. В този срок е подадена молбата от упълномощения
юрисконсулт от директора на ТД на НАП-Варна, с искане за изменението му и осъждане
на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ЕООД-гр.Варна да заплати на ТД на НАП-Варна на сумата от 500лв.
за юрисконсултско възнаграждане. Молбата е депозирана в срок и от активно
легитимирано лице, което е страна в конкретното производство, поради което е
допустима.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Конкретното адм. дело №1734/2019г. е образувано по повод оспорване с жалба от
„ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД- гр.Варна на Решение за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство с изх. №30088324292/23.05.2019г. от гл.
инспектор по приходите, по подадено от дружеството по реда на чл.88 и следв. от ДОПК в ТД на НАП-Варна искане вх.№30088324292/09.05.2019г. за издаване на
удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето К. Г. К.от гр.Варна. Редът
за издаване на това удостоверение и за оспорване на отказа за издаване на
такова, вкл. пред по-горестоящият орган и пред съда е регламентиран в глава ХII „Административно обслужване“ в чл.88 – чл.97 от ДОПК. В тази
глава няма норми, които уреждат разноските на страните направени в хода на
съдебното оспорване. В дял III „Обжалване“ в чл.144 ал.1 от ДОПК е разписано,
че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове,
издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено
друго. Съгласно чл.144, ал.2 от ДОПК разпоредбите на тази глава се прилагат в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не
е предвидено друго. В глава ХIХ„Съдебно обжалване на РА“ в чл.161 от ДОПК са
правилата свързани с разноските и държавните такси, направени в хода на производството
пред съда по реда на ДОПК, каквото е и процесното.
Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената
част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част
от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.161, ал.2 от ДОПК при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В чл.161, ал.3 от ДОПК
е предвидено, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства,
които е могло да бъдат представени в административното производство,
представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от
неговия изход, освен в случаите по чл.155, ал.3 и 4. За държавна такса за
касационно обжалване е разписано в чл.161, ал.4 от ДОПК, че се определя по реда
на АПК върху определяем материален интерес в размер на установеното с
ревизионния акт публично вземане.
Тази съществуваща в ДОПК правна уредба предвижда присъждане на разноски в
поза на жалбоподателя и/или на ответника при решаване на спора по същество, но
не предвижда присъждане на разноски в случаите, при които провежданото по реда
на ДОПК производство се прекратява.
В тази връзка настоящият състав извърши справка в съдебна практика на Върховния
административен съд по въпроса с разноските. Установи се, че в производства по
оспорване на акт издаден от орган по приходите на основание разпоредба в
специален закон, който предвижда оспорването му по реда на АПК, за разноските
при прекратяване на делото се прилага уредбата в чл.143 от АПК, респ. по
препращане в чл.144 от АПК и правилата в ГПК. В случая обаче се касае за оспорване
на акт за което правилата и реда са разписани в ДОПК, вкл. и разпоредбите свързани
с разноските и таксата в чл.161 от ДОПК. В редица съдебни актове на Върховния
административен съд на РБългария като Определение №6595/02.06.2021г. по адм.
дело №5105/2021г. на ВАС, Определение №5459/11.05.2020г. по адм. дело
3455/2020г. на ВАС и др. е изтъкнато, че уредбата в чл.161 от ДОПК е специална
и не е налице неуреден случай по смисъла на §2 от ДОПК, в която хипотеза се
прилагат правилата в АПК, респ. на ГПК.
В определение №5459/11.05.2020г. по адм. дело 3455/2020г. на ВАС е
постановено, че съгласно чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на ответникът се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.
В определение №6595/02.06.2021г. по адм. дело №5105/2021г. на ВАС е постановено, че е неоснователно искането на ответника за присъждане на направените от него по делото разноски по аргумент от специалната уредба в чл.161 от ДОПК, която изключва субсидиарното приложение на чл.143, ал.3 от АПК. За материалноправната разпоредба на чл.161 от ДОПК касационният състав на ВАС посочил, че предвижда присъждане на разноски на страните само когато спорът е решен по същество, но не предвижда присъждане на разноски в случаите, когато производството по делото се прекратява на различни процесуални основания.
Освен гореизложеното, настоящият състав отчете установеното и изложено
по-горе от фактическа страна като специфично за случая, че към момента на
подаване на жалбата по сходни казуси между същите страни по идентични откази на
ответника има различие в приетото от различните състави по въпроса осъществява
ли обичайно дейност в РБългария дружеството или не, във връзка с което за
правилното тълкуване и прилагане на относимите разпоредби е отправено преюдициално
запитване до СЕС и по него е постановено Решение от 03.06.2021г. по дело
С-784/2019г. на СЕС, съобразно което разпределението на доказателствената
тежест и последиците от нея е изяснена за страните и за съда, при което дружеството
своевременно е предприело оттегляне на оспорването с жалбата си по надлежния
ред. Жалбоподателя не е могъл да
предвиди изхода от правния спор при упражняването на правото си на оспорване на
решението за отказ и не следва да води до неблагоприятни за него последици каквито
са отговорност за разноските на насрещната страна възможността да направи
преценка дали да поддържа оспорването след като е станал факт постановеното Решение
от 03.06.2021г. по дело С-784/2019г. на СЕС по отправеното преюдициално запитване
от съда. Обстоятелството, че след узнаването му жалбоподателят е извършил такава
преценка свидетелства за коректното му отношение към производството и ангажимента,
който то представлява за ответника и юрисконсулта му. Това кореспондира с
факта, че с писмена молба от дружеството още след узнаване, че е възобновено делото
и насрочено открито съдебно заседание е направено волеизявлението, че не поддържа
оспорването с жалбата, а я оттегля и желае прекратяване на производството.
Всичко изложено е отчетено при постановяване на определението, с което е уважено
искането на жалбоподателя за прекратяване на делото и не са присъждани на
страните разноски, а са останали за тяхна сметка така , както са ги направили. Поради
това с прекратителното определение жалбоподателят не е осъден да плаща на ТД на
НАП-Варна сумата от 500лв., претендирана от ответника като юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения неоснователно искането в молба с.д.№11163/23.07.2021г.
от Директора на ТД на НАП-Варна да бъде изменено Определение №1803/19.07.2021г.
по адм. дело №1734/2019г. по описа на Административен съд – Варна и на ТД на
НАП-Варна да бъде присъдена сумата от 500лв. за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молба с.д.№11163/23.07.2021г. от Директора
на ТД на НАП-Варна да бъде изменено Определение №1803/19.07.2021г. по адм. дело
№1734/2019г. по описа на Административен съд – Варна и на ТД на НАП-Варна да
бъде присъдена сумата от 500лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБългария.
СЪДИЯ: