РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. В., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500206 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Община Д.
против Решение №35 от 28.04.22г. по гр.д. №697/21 на БРС. Счита
обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли
въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск .
Счита,че претендираният размер на исковата претенция е
неоснователно и силно завишен и не отговаря на практическата и правна
сложност на делото,по което ответникът е бил процесуален представител на
жалбоподателя.Твърди,че пред общинската администрация не е представян
договор за правна помощ и съдействие,а дължимото се търси единствено по
съдебен ред.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба С.М. Н. не е подала писмен отговор.В с. заседание чрез
процесуалният си представител адв. С. оспорва жалбата и иска от съда да
потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за
настоящата инстанция.
1
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
С.М. Н. е подала заявление по чл.410 ГПК за вземането си
срещу Община Д. за сума от 21 100лв. Образувано е гр.д. №598/21 на БРС и е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК и заявителят е предявил установителния иск по
чл.422 ГПК пред БРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът С.М. Н. е
искала от съда да признае за установено по отношение на Община Д. ,че има
вземане в размер на 21 100лв. главница ,съставляваща неизплатено договорно
вземане по договор за правна защита и съдействие,ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото
исково производство.
Пред БРС е установено , че между страните е сключен
договор за правна защита и съдействие №20 от 07.03.2017г.,с който Община
Д. е упълномощила адв. С.М. да ги представлява по НОХД№22/2017г. по
описа на ОС-М..Договорено е адв. възнаграждение в размер на
21 100лв.,което не е изплатено от Община Д..Представени са 10бр. копия от
протоколи от с. заседнание по НОХД№22/2017г. на ОС-М.,от които е
видно,че адв. С. се е явявала за Община Д..
БРС е приел иска за доказан за исковата сума и го е
уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за неоснователна по следните съображения:
От така установената фактическа обстановка е видно,че
между страните съществуват облигационни отношения,според които
Община Д. е възложила,а адв. С.М. е приела да осъществи правна защита и
съдействие ,изразяващи се в процесуално представителство по НОХД
№22/2017г. на ОС-М..Така сключеният договор между страните е
2
разновидност на договора за поръчка по чл.280 ЗЗД като ищцата е изпълнила
задължението си по договора ,а ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати договореното възнаграждение.
Направените възражения за прекомерност на договореното
възнаграждение са несъстоятелни и недопустими в производството по чл.422
ГПК.Процесуалната възможност такива възражения да се направят е била в
производството по НОХД №22/2017г. на ОС-М. и то от другите страни по
делото,а не от упълномощителя по договора за правна защита и съдействие-
Община Д..Зачитайки свободата на договаряне на страните по договора
следва да се приеме,че те са се договорили и са постигнали съгласие адв.
С.М. да осъществи правна защита и съдействие за Община Д. по НОХД
№22/2017г. на ОС-М. за сума в размер на 21 100лв.Възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение принадлежи на другата страна по
делото и то в същото производство,а не извън него.В този смисъл
направените пред БРС възражение в производството по чл.422 ГПК са
несвоевременни и несъотносими.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната
инстанция не счита за нужно да преповтаря мотивите на БРС,които намира за
правилни,обстойни и законосъобразни.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба
направените пред въззивната инстанциая разноски в размер на 1200лв-
адв.възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35 от 28.04.22г. по гр.д.
№697/21г. на РС-Б.
Осъжда Община Д.,ЕИК ********* ,представлявана от
кмета С.С. да заплати на С.М. Н.,ЕГН ********** направени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 1200лв.- адв.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4