СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
01.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 28.01.21г. /с
участието на секретаря А. Тодорова/
гражданско дело № 7527/18г.
и констатира следното:
Предявен е иск от „У.Б.“ АД против Л. Я. и В. Я. с правно основание чл. 422 от ГПК за – установяване съществуването на
вземане по договор за банков кредит от 18.02.08г. в размер на: 33 550, 79
евро /главница/ и 5 403, 4 евро /договорна лихва за периода 16.12.16г. –
28.11.17г./, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по г.д. № 83889/17г. на СРС.
Предявен е и евентуален иск от „У.Б.“ АД против Л. Я. и В. Я. с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД – за осъждане на ответниците да платят /солидарно/ горните суми
/главница и лихва/.
Предмет на делото са и насрещни искове на Л. Я.
и В. Я. против „У.Б.“ АД с правно
основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на т. 11.1.3 от договора за банков кредит от
18.02.08г./ и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - за присъждане на сума в
размер на общо 7 450 евро, платена на банката през периода 16.03.08г. –
16.12.16г. /периодът на тази претенция е фиксиран в съответствие с последната
молба на ответниците от 24.11.20г. по чл. 214 от ГПК; такъв период е заявен и в
писмената защита на ответниците/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На основание договор от 18.02.8г. /в качеството си на
банка - заемодател/ „У.Б.“ АД е предоставила на Л. Я. и В. Я. /солидарни длъжници/ кредит в размер на 40 000 евро /усвоен - получен
реално на 07.03.08г./.
Приетите по делото
счетоводни експертизи установяват, че след 16.12.16г. – ответниците са
преустановили месечните плащания по кредита /съгласно уговорения погасителен
план/. С оглед това /в съответствие с договора и правилото на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ/ ищецът е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем /на 06.11.17г. –
съгласно отбелязването в представените в тази връзка нотариални покани/. В
случая следва да се приеме /въпреки, че нотариусът е следвал производството по
чл. 47 от ГПК/, че волеизявлението на банката /по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ/ е
породило надлежно правен ефект /към горната дата/ доколкото: поканите /макар и
фактически невръчени лично на адресатите/ са били изпратени на адресите на
ответниците /вписани в договора за кредит и установени по настоящото дело чрез
служебна справка/. В такава хипотеза: обективната невъзможност -
волеизявлението по цитирания текст от закона да бъде реално /фактически/
доведено до знанието на кредитополучателите /поради отсъствието им от
съответните адреси/ не може да се възложи в тежест на банката. Действително
– нотариалните покани не съдържат конкретизация на просрочието /като период на
забавата и като размер на дължими – непогасени вноски/. Този формален порок на
документите обаче се явява ирелевантен - доколкото: по делото /към момента –
вече/ е установено надлежно /с експертни доказателства/, че договорните
предпоставки за обявяването на процесната предсрочна изискуемост /преустановяване
на плащанията по кредита след 16.12.16г./
действително са били настъпили.
Приетите експертизи установяват, че: към горната дата
06.11.17г. – когато е датирано нотариалното удостоверяване по чл. 47 от ГПК,
към 29.11.17г. – когато е бил сезиран заповедния съд с искането по чл. 418 от ГПК /съответно и към настоящия момент – предвид липса на доказателства и
твърдения за плащане на дълга/ процесното вземане на банката е възлизало
/възлиза/ на сума в размер на общо 33 550, 79 евро /непогасена и обявена
за предсрочно изискуема главница/. С оглед това: искът /досежно заявената
главница/ следва да бъде уважен – изцяло.
Досежно заявената лихва - претенцията следва да бъде
уважена до размера на сумата 3 098, 6 евро:
Принципно /в тази насока са заявени и конкретни
възражения от ответниците/: договорна лихва може да се търси само за периода -
до обявяването на кредита за предсрочно изискуем /след този момент кредиторът
може да претендира само: главница и законна лихва/. В случая банката е
упражнила /съобразно изложеното по-горе/ правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ - считано
от 06.11.17г. /именно на тази дата волеизявлението на заемодателя е породило
правни последици/. С оглед това /и предвид посоченото принципно правило/
процесното вземане /за лихва/ може да бъде уважено /установено като дължимо/
само за периода до тази дата. Вещото лице конкретизира лихвата за такъв период
до размера на – горната сума.
Възражението на
ответниците по чл. 432, ал. 2 от ТЗ е неоснователно /това законово правило
касае само хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 4 от ТЗ, която е различна от
процесната/.
Искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е основателен:
Всяка /в това число и процесната т. 11.1.3/ договорна клауза, която
създава право на едната страна по правоотношението /особено, ако тази страна е
икономически, финансово по – силна/ да променя едностранно параметрите на сделката
- следва да се окачестви /принципно/ като неравноправна и нищожна /по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП във връзка с чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД; клауза с такова съдържание създава неравенство между страните по
договорната връзка и противоречи на изискването за „добросъвестност“ по смисъла
на цитираните законови текстове, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и по смисъла на общите – принципни изисквания на чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД и чл. 20 от ЗЗД/. Действително – спорният текст от договора е част от процесната
/конкретната сключена/ сделка /т.е. същият не представлява „общи условия“ по
смисъла на чл. 146, ал. 2, предл. – последно от ЗЗП/. Клаузата обаче не е
„индивидуална“ /по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/; същата /по съдържание - по
естеството си/ на практика се явява - стандартна, бланкетна /типична за всяко
правоотношение от процесния вид/, т.е. договорният текст следва да се окачестви
като – изготвен „предварително“ /по смисъла на чл. 146, ал. 2, предл. 1-во от
ЗЗП/.
С оглед изложеното: процесната т. 11.1.3 от договора следва да бъде –
прогласена за нищожна.
Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е основателен:
Предвид горните съображения /касаещи
основателността на иска за нищожност/ – в случая следва да се приеме, че събраните
от банката /през периода 16.03.08г. –
16.12.16г./ суми /в контекста на недействителното договорно
правило в размер на общо 7 450 евро/
се явяват – надвнесени /получени в повече, без основание, по нищожна договорна
клауза/, т.е. тези суми /до посочения общ размер/ – подлежат на връщане в
патримониума на ответниците /заедно и със законната лихва върху същата сума за
периода след 15.11.18г. –
когато е предявен иска за неоснователно обогатяване/.
В същата връзка:
Възраженията на ответниците /заявени в
контекста на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/ касаещи отсъствието на
предпоставките по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ /поради – надплащане на дълга/ могат да
бъдат съобразени само в контекста на акцесорната претенция по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, но не и да наложат извод, че процесният кредит не е бил в
просрочие. Дори обаче това да бъде сторено /в каквато хипотеза искът по чл. 422
от ГПК би следвало да се отхвърли по съображенията, изложени в т. 18 от ТР № 4
от 14г. на ВКС/ то евентуалният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД би се
явил основателен /отново до размера на горните суми/:
В хипотезата на тази претенция –
ефектът на предсрочната изискуемост би се явил настъпил към момента на
завеждане на настоящото дело. Принципно: не е налице процесуална пречка –
осъдителен иск да бъде съединен /при условията на евентуалност/ с главен
установителен иск по чл. 422 от ГПК. Възраженията на ответниците в тази насока
са неоснователни /възприемането на застъпената в същата връзка теза би довело
единствено до иницииране – образуване на следващ процес между страните с
идентичен предмет: по чл. 422 от ГПК или по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; особено
доколкото процесния спор не може да бъде разрешен в контекста на ТР № 8 от 19г.
на ВКС – поради липса на доказателства относно редовно падежиралата към момента
част от дълга/. Такъв правен ефект /мултиплициране на следващи идентични процеси
между същите страни/ би се явил в пряко противоречие с принципа на
„процесуалната икономия“, който налага: всички спорове, касаещи едно и също
правоотношение - да бъдат разрешени в рамките на един процес/.
Вторият /евентуален/ иск обаче –
следва да бъде оставен без разглеждане /предвид изхода на спора по главния
такъв/.
С оглед изхода на спора /и предвид правилото на т. 12
от ТР № 4 от 14г. на ВКС/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски за настоящото и за заповедното производство.
Възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски хонорара съответства на минимума
по Наредба № 1 с ДДС; такова съответствие е налице и досежно адвокатския
хонорар – присъден в заповедното производство/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл.
422 от ГПК/ на „У.Б.“ АД против Л.Т.Я. ЕГН ********** и В.С.Я. ЕГН **********, че: ответниците дължат
на ищеца /на основание на договор за банков кредит от 18.02.08г./ следните суми: 33 550, 79 евро
/главница/; 3 098, 6 евро /договорна лихва за периода 16.12.16г. – 06.11.17г./
и законната лихва върху първата сума от 29.11.17г. до цялостното й изплащане
/за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по г.д. №
83889/17г. на СРС/.
ОТХВЪРЛЯ иска /досежно вземането за лихва/ за сумата
над 3 098, 6 евро.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО /на основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/ по иска на Л.Т.Я. и В.С.Я. против „У.Б.“ АД, че: т. 11.1.3 от договора за банков кредит
от 18.02.08г. /сключен между страните/ е нищожна.
ОСЪЖДА /на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/ „У.Б.“ АД да плати на Л.Т.Я. и В.С.Я. сумата 7 450
евро /неоснователно – недължимо платена на банката през периода 16.03.08г. –
16.12.16г./ и законната лихва върху тази сума от 15.11.18г. до цялостното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Т.Я. и В.С.Я. да платят на „У.Б.“
АД 4 801 лева – съдебни разноски за настоящото производство /на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК - съразмерно на уважените искове/ и 3 322 лева – съдебни
разноски за заповедното производство /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
връзка с т. 12 от ТР № 4 от 14г. на ВКС - съразмерно на уважените искове/.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да плати на Л.Т.Я. и В.С.Я. 572 лева – съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК - съразмерно на отхвърлените и уважените
искове/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: