РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. В., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20231420102787 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Т.Б.“ ООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район О., бул. „К.А.Д.“ № **, 8 против „Т.А.Б“
ЕООД“ ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ ** и Ц. П. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „И.Б.“ **.
Въз основа на подадено от ищеца „Т.Б.“ ООД заявление по чл. 417 ГПК солидарно
срещу ответниците „Т.А.Б“ ЕООД и Ц. П. А. е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение за сумата от 8 000,00 лв. – част от задължение в общ размер от
16 920,00 лв., по запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Т.А.Б“
ЕООД на 12.10.2022 г. и на авалиста Ц. П. А. на 28.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 г., до
погасяване на вземането, както и разноските по делото – 160,00 лв. – държавна такса и
800,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
След постъпили възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ищецът е поемател по запис на заповед, издаден от
ответника „Т.А.Б“ ЕООД на 01.11.2021 г. за сумата от 16 920,00 лв., от които се претендира
сума в размер на 8 000,00 лв. Поддържа се, че падежът на записа на заповед е на
предявяване, като същият е предявен на издателя с нотариална покана, получена на
12.10.2022 г., чрез Нотариус И.Л., с рег.№ 339 НК с район на действие Районен съд – В..
Сочи се, че записът на заповед е авалиран от физическото лице Ц. П. А. при същите
условия, при които е издаден, като на 28.11.2022 г. е предявен и на авалиста с нотариална
покана чрез Нотариус И.Л., с рег. № 339 НК с район на действие Районен съд – В..
Поддържа се, че падежът за изпълнението на задълженията е изтекъл по отношение на
издателят и авалиста, но сумата по записа на заповед не е заплатена.
Твърди се, че записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити,
изискуеми от чл. 535 ТЗ и сл. и е редовен документ. Посочва се, че задължението по записа
1
на заповед е абстрактно по своята природа и макар да не е необходимо в него да се посочи
каква е каузалната сделка, по която е издаден менителничният ефект, последният може да
има обезпечителна, новативна или друга функция.
Иска се от съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че
записът на заповед не е издаден от „Т.А.Б“ ЕООД и не е авалиран от управителя на
дружеството Ц. П. А., като подписите върху него за издател и за авалист не са положени от
лицето Ц. П. А.. Оспорва се истинността на представения с исковата молба запис на заповед
от 01.11.2021 г. по отношение автентичността на подписите върху него за „издател“ и за
„авалист“, като се твърди, че тези подписи не са положени от Ц. П. А. Поддържа се, че
доколкото записът на заповед е формална сделка, липсата на валидно изразена воля от
издателя, отразена върху обективиращия сделката документ, е равнозначна на липса на
сделка, поради което и представеният запис на заповед на удостоверява валидно възникнало
вземане в полза на поемателя. Сочи се, че на ответниците не е известно друго лице да е
подписало записа на заповед от тяхно име, но дори и да е така, по в случая е налице
действие без представителна власт, на което те категорично са се противопоставили с
възражението по чл. 414 ГПК. Твърди се, че по отношение на записа на заповед е
неприложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като в случая се касае за формална сделка,
при която спазването на установената в закона форма е условие за действителност на
сделката, а подписът на издателя, съответно на авалиста, е един от задължителните
реквизити на документа, обективиращ сделката съгласно чл. 535, т. 7 и чл. 484, ал. 1 ТЗ.
Посочва се, че процесният запис на заповед като нередовен от външна страна не поражда
права за поемателя и на удостоверява валидно възникнало и подлежащо на изпълнение
вземане срещу издателя и авалиста.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от ищеца „Т.Б.“ ООД заявление по чл. 417 ГПК на 10.04.2023
г. по ч. гр.д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд – В. солидарно срещу ответниците
„Т.А.Б“ ЕООД и Ц. П. А. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение за сумата от 8 000,00 лв. – част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по
запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Т.А.Б“ ЕООД на
12.10.2022 г. и на авалиста Ц. П. А. на 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 г., до погасяване на
вземането, както и разноските по делото – 160,00 лв. – държавна такса и 800,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Видно от запис на заповед от 01.11.2021 г. ответното дружество „Т.А.Б“ ЕООД,
представлявано от Ц. П. А., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати на
поемателя „Т.Б.“ ООД сумата от 16 920,00 лв., с падеж на предявяване на записа на заповед,
като срокът за предявяване е 3 години от датата на издаването на записа на заповед.
Менителничният ефект е авалиран от Ц. П. А. в лично качество.
С нотариална покана, получена от служител на „Т.А.Б“ ЕООД на 12.10.2022 г., видно
от удостоверителното изявление на връчителя при нотариус И.Л., с рег. № 339 на НК и
район на действие Районен съд – В., процесният запис на заповед е предявен за плащане на
издателя. От представената по делото разписка към нотариална покана за предявяване за
плащане на записа на заповед на авалиста Ц. П. А., се установява, че същият е търсен на
регистрирания му постоянен и настоящ адрес на 28.09.2022 г., на 01.10.2022 г. и на
11.10.2022 г., но не е открит. На адреса е залепено уведомление на 26.10.2022 г. по реда на
2
чл. 47 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 535 и сл. ТЗ.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуването на вземането
си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и задължително
определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа посочените в чл. 535,
ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на менителничната сделка. Съгласно чл. 535,
ал. 1 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста
на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена
сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и
място на издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са част от формата на ценната
книга и липсата на който и да е от тях, с изключение на т. нар. презумирани реквизити по
чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до нищожност на менителничната сделка.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по
смисъла на чл. 535 и чл. 536 ТЗ съдът констатира, че същият съдържа всички законови
реквизити.
По отношение на процесния запис на заповед е открито производство по оспорване
автентичността на положените върху него подписи – на издател и авалист. Съдът е указал на
ответниците, че на основание чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК носят тежестта да докажат, чрез
пълно и главно доказване, неистинността на оспорения документ. Ответниците, чието е
било процесуалното задължение да сторят това, не са ангажирали никакви доказателства
относно неавтентичността на положените върху документа подписи. С отговора на исковата
молба от тях е било поискано да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, която да
установи дали оспорените подписи са положени от Ц. П. А., но в предоставения от съда
срок за внасяне на депозит за изготвянето й, такъв не е бил внесен, поради което съдът е
отменил определението си, с което експертизата е била допусната. Следователно
представеният запис на заповед следва да се приеме за истински документ, по отношение на
който не е доказано, че обективираните в него изявления не изхождат от подписалото го
лице – Ц. П. А. в качеството му на управител на „Т.А.Б“ ЕООД като издател и в лично
качество като авалист.
На следващо място съдът намира, че процесният запис на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, доколкото е настъпил неговият
падеж.
Разпоредбата на чл. 486 ТЗ предвижда, че падежът на менителницата може да бъде на
предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или
на определен ден. Менителница, издадена с падежи, посочени по друг начин или с
последователни падежи, е нищожна. Правилата за менителницата намират съответно
приложение и за записа на заповед – 537 ТЗ. В процесната хипотеза се установява, че в
текста на ценната книга, дала основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е
посочен падеж на предявяване. Следователно записът на заповед, по който се претендира
плащане, е валиден.
Авалът се учредява с едностранно изявление от авалиста, което задължително трябва
да е обективирано върху менителничния документ. Правната последица от изявлението на
авалиста е, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за
принудително осъществяване е функция на обезпеченото вземане, т. е. определя се от него.
В този смисъл трябва да се схваща разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ТЗ. Възможно е авалистът
3
да отговаря в хипотези, в които издателят не отговаря по менителничния ефект – чл. 485, ал.
2 ТЗ. Авалистът не може да направи възражение, че първо на него е предявена за плащане
ценната книга, нито може да направи възраженията, които издателят има по каузалната
сделка, каквото право има поръчителят по договора за поръчителство - 142 ЗЗД, но
задължението на авалиста е към кредитора на издателя/платеца и с цел да обезпечи, да
осигури плащане по ценната книга. Задължението на авалиста се погасява, когато главният
длъжник плати. Следователно, авалът си остава вид поръчителство и авалистът следва да се
счита отговорен тогава, когато спрямо главния длъжник е възникнало и станало изискуемо
вземането по ценната книга.
В процесната хипотеза е посочено, че падежът на записа на заповед настъпва, когато
ценната книга се предяви. Този текст следва да се схваща като задължение на поемателя за
предявяване спрямо главния длъжник, а именно издателя „Т.А.Б“ ЕООД, за да падежира
вземането. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният запис на
заповед е предявен за плащане на главния длъжник, а именно „Т.А.Б“ ЕООД с нотариална
покана, получена от служител на дружеството. Следователно изискуемостта на вземането е
настъпила.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото беше безспорно доказано
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение,
поради което предявеният иск с предмет съществуване на вземането по процесния запис на
заповед, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски поравно, а именно
сумата от общо 960,00 лв., включваща: сумата от 160,00 лв. – държавна такса и сумата от
800,00 лв. – адвокатско възнаграждение, или всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 480,00 лв.
Съдът в исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в
проведеното заповедно производство. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. №
910/2023 г. по описа на Районен съд – В. включва разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 960,00 лв., която ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца поравно, или всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 480,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 535 и сл. ТЗ, че „Т.А.Б“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „Л.“ ** и Ц. П. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „И.Б.“ **, дължат солидарно
на „Т.Б.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О., бул. „К.А.Д.“
№ **, 8, сумата от 8 000,00 лв. – част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по запис
на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Т.А.Б“ ЕООД на 12.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
07.04.2023 г., до погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № 536 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.04.2023 г.
по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.А.Б“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ **, да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район О., бул. „К.А.Д.“ № **, 8, сумата от 480,00 лв. – разноски
в производството по гр. д. № 2787/2023 г. по описа на Районен съд – В., както и сумата от
480,00 лв. – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на
4
Районен съд – В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. П. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
ул. „И.Б.“ **, да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район О., бул. „К.А.Д.“ № **, 8, сумата от 480,00 лв. – разноски в производството по гр.
д. № 2787/2023 г. по описа на Районен съд – В., както и сумата от 480,00 лв. – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд – В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5