Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М. П. Г. против Заповед №94м-564-2#3/15.01.2024г на Кмета на община Мъглиж за премахване на незаконни строежи: Навес –допълващо застрояване, на югозападната граница на УПИ ІV-909 в кв.66 по плана на град Мъглиж, със застроена площ от 60кв.м, изпълнен от стоманобетонови кръгли колони на единични основи, покрив от дървена конструкция, покрита с битумни керемиди, без масивни ограждащи стени. Покрива е върху колоните и съществуващата ограда от юг и от запад. Затворен е с дървени рамки, облечен с дъски, а върху тях са монтирани стъклопакети, и Навес с открит бар-допълващо застрояване, заедно с барбекю с тухлен комин, който е разположен на северозападната граница на имота. Застроената му площ е 20кв.м. изпълнен е от стоманобетонни колони на единични фундаменти, покрит е с дървена конструкция от греди и ребра. Покрива е облечен с дъсчена обшивка, а е покрит с битумни керемиди. Няма масивни стени, използвана е оградата на поземления имот от север и запад. Под навеса е изградено барбекю с тухлен комин, излизащ над покрива с около 1.5 метра. Строежът е извършен в периода 2013г-204г. от неизвестен извършител, а поземления имот е собственост на М. П. Г.. Посочено е в заповедта, че срещу Констативен акт №6//15.12.20203г не е постъпило възражение в 7-дневния срок / постъпило е на 29.12.2023/. Фактите са подведени правно под чл.222 ал.2 т., и т.2 от ЗТ, защото е налице несъответствие с издадена виза за проектиране касателно навеса с открития бар, липса на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, а за навеса – допълващо застрояване липсват одобрени строителни книжа. Разпоредено е връчване на заповедта на собственика на поземления имот.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 19.01.2024г /стр.43/, с указания за 14-дневния срок, в който може да бъде обжалвана пред АС Стара Загора.

Жалбата е подадена на 29.01.2024г в рамките на законовия 14-дневен срок по чл.215 от ЗУТ и от лице, което е неблагоприятно засегнато като собственик на поземления имот, в който е констатирано разпореденото за премахване незаконно строителство.

С жалбата се иска от съда да приеме, че тя е постановена при неправилно приложение на материалния закон и е насочена срещу лице, което не е собственик на разпоредените за премахване навеси, без да се съобрази, че съществуват внесени в Община Мъглиж инвестиционни проекти, по които не е издадено разрешение за строеж по обективни причини. Позовава се на неспазване на принципа на съразмерност и на упражняване на властта с цел тормоз над жалбоподателката. Известно е, че в малките населени места съществуват второстепенни постройки на допълващото застрояване, които не са снабдени със строителни книжа, но само срещу жалбоподателката са предприети действия по принудително премахване на дървен навес, който няма характеристиката на строеж и на изграденото барбекю, което също не отговаря на определението за строеж. Твърди се, че инвестиционните проекти са внесени в община Мъглиж от праводателя на жалбоподателката, която поради своят възраст, пандемията и последвалата смърт на съпруга на жалбоподателката, но и поради бездействие на ответната администрация не се е снабдила с разрешението за строеж. Позовава се на принципа на съразмерност въз основа на изготвени и внесени за одобряване инвестиционни проекти, които са известни на Главния архитект на общината и на Кмета. Иска от съда да бъде отменена заповедта с присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, претендирано от ответника.

Ответника Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като постановена при правилно приложение на материалния закон и при следване правилата на ЗУТ за установяване на фактическите съставомерни обстоятелства, сочещи на основанието по чл.222 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Претендира разноските по делото, съгласно представен списък и доказателствата за тяхното извършване.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от процесуално правно легитимирано лице, в рамките на 14 дни от датата на съобщаване на административния акт, а разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателката е собственик на УПИ ІV-909 в кв. 66 по плана на град Мъглиж /ПИ 494.701.909/ по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2023г /стр.19/, ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда и едноетажна сграда за търговия, като за последната е издадено и Разрешение за строеж №60/17.07.2012г. По силата на прехвърлителната сделка тя е собственик и на всички онези постройки, които макар да не са изрично посочени, не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а поради обслужващо предназначение са принадлежност на главната вещ – чл.98 от Закона за собствеността. Тази основна правна норма е обусловила и определението за обект по §5 т.38 от ДР на ЗУТ – обект е този строеж или реална част от него, която има наред с другото самостоятелно функционално предназначение. Ето защо собственика на двуетажната жилищна сграда и на сградата за търговия е собственик и на описаните в оспорената заповед навеси, чието предназначение е обслужващо и определящо ги правно като принадлежности към главните вещи. Качеството й на собственик на разпоредените за премахване навеси определя процесуално правната й легитимация като лице, чийто негативен интерес е пряко и непосредствено засегнат. Правния въпрос, който жалбоподателката поставя е дали с оглед разпоредбите на ЗУТ адресат на задължението за премахване следва да бъде този, който към момента на издаване на заповедта е собственик на строежа и съответно да му бъде вменено понасянето на разходите за тази дейност, ако тя бъде извършена от контролните органи. Отговорът е положителен и следва от съдържанието на понятията извършител, употребено в чл.225 и чл.237 от ЗУТ и определенията за участници в строителството по чл.160 и сл. от ЗУТ. Извършител е всяко лице, което не отговаря на определението за възложител, но фактически е извършил и/или упражнява фактическа власт на владелец върху незаконния строеж. Извършителя не може да се определи правно като възложител, защото не притежава право на собственост върху него, но има фактическата власт да се разпорежда с вещта като със своя. В случая извършител на строежа действително не се установява, защото строежът е извършен от лице, което е имало качеството на възложител по чл.160 от ЗУТ, същото праводател на жалбоподателката, която поради притежавано право на собственост върху поземления имот и главните вещи построени в него е придобила качеството на възложител на незаконно построените второстепенни постройки – те и поради обслужващото си предназначение са наименовани от ЗУТ второстепенни и без самостоятелно функционално предназначение не могат да бъдат отделен обект на правото на собственост.

С изрично изявление на ответника е наредено заповедта да бъде връчена на собственика на урегулирания поземлен имот, което не оставя място за съмнение, че задължението за премахване й е вменено на основание качеството на възложител по смисъла на чл.160 от ЗУТ, изводимо от правото на строеж като правомощие от правото на собственост върху земята., независимо от това, че според Констативен акт №6/15.12.2023г, съставен от компетентни служители от отдел „Устройство на територията“ при Община Мъглиж, възложителя на строежа е неизвестен. Известен е и това е лицето, което към момента на издаване на заповедта упражнява властта на собственик върху незаконния строеж, защото той съществува поради неговата воля, върху която се въздейства принудително с нареждане за унищожаване на обекта на правото на собственост.

Установява се от представената административна преписка, че за двата строежа е налична проектна документация, както следва: за обект допълващо застрояване – навес и открит бар по част архитектура, фаза технически проект, с възложител ЕТ „ТОНИ АРТ 33-Т. ХР.ТОДОРОВА“. Към проектната документация се установява издадена виза №301/30.07.2013г за проектиране по чл. 41 ал.2 вр. с чл.140 ал.3 от ЗУТ – предвиждане на допълващо застрояване като елемент на подробния устройствен план за застрояване с виза за проектиране, издадена от Главния архитект./ стр.54/. Заявлението за одобряване на инвестиционния проект с искане за едновременното издаване и на Разрешение за строеж е подадено на 29.07.2013г до Главния архитект на община Мъглиж. Извършена е оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания на строежите на 30.07.2013г от ЕСУТ, при която е установено, че част Строителни конструкции не съдържат статически изчисления и крайния резултат е не съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите, според ЕСУТ. Няма данни това несъответствие да е отстранено, нито да е обжалван мълчалив отказ за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на разрешение за строеж.

Времето на извършване на строежа е определено въз основа именно на заявлението за одобряване на инвестиционния проект, което обсъдено съвместно с момента на придобиване на правото на собственост върху поземления имот и сградите на основното застрояване в него сочи на извод, че за ответния орган е известено лицето, което към 2013г -2014г е възложител по смисъла на чл.160 от ЗУТ и в това си качество е заявител в неуспешно приключилото производство по одобряване на внесения инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж на навес и открит бар, но при правилно приложение на закона то не е адресат на разпореждането за премахване – не по неговата воля към настоящия момент съществува незаконния строеж. За да се премахне следва да се въздейства върху волята на този, който държи вещта като своя и има властта да се разпореди с нея. Именно поради тези последици е предвидено издаване и на удостоверение за търпимост на строежи, но само за целите на прехвърлителни сделки с недвижимите имоти, за да се гарантира, че приобретателя няма да придобие вещ, подлежаща на унищожаване. Няма издадено удостоверение за търпимост обаче, за да се обсъждат оправдани очаквания, че придобитото няма да бъде предмет на разпореждане за премахване, нито се установява време на извършване на строежа, което попада под някой от периодите, спрямо които може да се изследва съответствие с действали/действащи подробни устройствени планове и съответствие се техническите правила и нормативи.

Жалбоподателката като възложител на строежа носи отговорността по чл.161 от ЗУТ за неговото извършване въз основа на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, поради което довода, че не правилно е определена като адресат, макар и само с разпореждането за връчване на заповедта, е неоснователен. Възложителя винаги понася разходите по премахване на незаконното строителство, в което се състои вменената му по чл.161 от ЗУТ отговорност за упражняване правото на строеж въз основа на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Следователно придобиването на правото на собственост върху незаконен строеж определя собственика като негов възложител и адресат на принудата за неговата премахване, която се състои в разпореждане с вещта, чрез нейното унищожаване пряко волята на собственика. Оттук се изяснява, че под извършител на строежа в чл. 225 и чл.237 от ЗУТ се разбира всяко лице, което не отговаря на определението за възложител по чл.160 от ЗУТ, но фактически е действал или упражнява властта на собственик към момента на издаване на заповедта.

Констатацията, че извършителя на строежа е неизвестен няма правно значение за законосъобразността на оспорената заповед, защото не се установява строежа да е извършен през 2013-2014г, нито да се владее към датата на издаване на заповедта от лице, което не попада под определението възложител. Извършител не е събирателно понятие за всяко лице, което е отговорност за премахване на незаконното строителство, а се отнася само за лицата, които фактически упражняват властта, произтичаща за възложителя от правото на собственост или от правото на строеж. Става ясно, че ответния орган не е установил съдържанието на понятието извършител, което не знание на закона не се е отразило на правилното му приложение, обусловено от установяване по съответния строго формален ред на фактите, които чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ въздига в основания за квалификация на строежите като незаконни. Не е съществено нарушение и не обсъждането на възражението от 29.12.2023г, като следва да се каже, че подаването му след 7-дневния срок не преклудира правото на защита срещу издаването на неблагоприятен административен акт. За органа съществува задължение да осигури този срок преди да издаде неблагоприятния административен акт като предварително уведоми адресата за фактическите и правни причини, въз основа на които ще засегне негативния му правен интерес. Това условие е изпълнено, а подаденото възражение касае инвестиционните проекти и не сочи факти, които органът да е трябвало да изследва преди да формира правно заключение за незаконност на строежите.

Навеса и открития бар са построени без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж при съзнаване липсата на строителни книжа, а продължителното съществуване на незаконното строителство, както и неговото масово разпространение що се отнася до малки населени места и второстепенни постройки с обслужващо предназначение не е аргумент за непропорционалност. Касае се за строежи от вида постройки, попадащи под определението на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, независимо от липсата на масивни ограждащи стени. Те не могат да бъдат отделени от земята без тяхното разрушаване, но главното е, че са променили нейната субстанция – носят се от колони в основи. Не се касае за поставени върху земята колони, върху които и върху оградата да е поставен покрив, за да се изключи правния извод за строеж. Ако бяха поставени върху земята, без да се променя нейната субстанция тоест без да се изграждат основи, то тогава колоните и покрива биха могли да бъдат разглобени и преместени за сглобяване на друго място. Това обаче не е обективно възможно, защото съществуват единични основи за бетоновите кръгли колони, които понасят тежестта на носещата конструкция на покрива и дървената конструкция. Следва да се каже, че не елементите на конструкцията определят строежа, а начина на неговото закрепване към земята и следователно строеж не са само построените с тухли и с четири ограждащи стени, а онези които са закрепени, чрез изменение на субстанцията на земята – в нея е излят материал, който закрепва строежа трайно и стабилно към нея, така че да не може да се отдели. Именно единичните основи, в които са вложени бетоновите колони, както на навеса, така и на открития бар са онзи факт, който отрича довода, че навесите не са строежи.

Вярно е, че следва да не се допуска незаконното строителство като своевременно се спира неговото извършване преди окончателното да е завършено, но това не сочи на непропорционалност на мярката. Непропорционална е онази мярка, която ще засегне лични, основни права и законни интереси много по-тежко спрямо значението, което нейния резултат има за спазване на законовия ред, както и когато този резултат може да бъде постигнат със способи, които имат по-ниска интензивност на накърняване на негативния интерес на адресата. Няма друг способ в настоящия случай, който да постигне законност на строителството, защото разрешение за строеж не може да се издава с цел узаконяване на вече извършено незаконно строителство- това би било пример за превратно упражняване на компетентност и власт. Причината да не бъде одобрен инвестиционния проект също не се установява да е в ответната администрация, защото при отрицателна оценка за съответствие за възложителя съществува възможността да отстрани недостатъка и да внесе отново проекта за одобряване или да обжалва отказа за издаване на поискания административен акт. Пандемията ковид е от 2020г, а проекта е внесен през лятото на 2013г при това от лице, което е търговец и очевидно за търговската му дейност с оглед разрешението за строеж на сграда за търговия. Не предприемането на действия за премахване на незаконния строеж търпи упрек, но не създава оправдани правни очаквания, нито може да се изисква от разрешаващите строителството органи да отстраняват констатирани недостатъци на инвестиционните проекти. Строителство не е следвало да бъде извършвано – забранено е, преди да влезе в сила разрешението за строеж.

Минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение е равно на 1250лв, колкото е заплатил ответника на представлявалия го редовно упълномощен адвокат, но е налице основанието по чл. 78 ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за неговото намаляване, съобразно фактическата и правна сложност по делото, която в случая изцяло отсъства. По делото спорни факти няма и не е извършвано съдебно дирене вън от приемане на административната преписка, а определянето на строежа като незаконен на основание чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ не представлява правна сложност – нормата е ясна граматично, пълна и самостоятелно приложима. Съдебната практика е изяснила без противоречиво съществения признак на строежите, който е критерий за разграничаването им от обектите, не подлежащи на разрешителен режим, поради което и правна сложност по делото не може да се обоснове. Ето защо настоящия състав намира, че справедливото обезщетение за един адвокат следва да бъде намалено до 750лв с оглед проведените три съдебни заседания с явяване на процесуалния представител на ответника.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. Г. против Заповед №94м-564-2#3/15.01.2024г на Кмета на община Мъглиж.

ОСЪЖДА М. П. Г. да заплати на Община Мъглиж сумата от 750лв /седемстотин и петдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.