№ 16773
гр. С 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.ОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.ОВА Гражданско дело №
20221110121954 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление – град С против А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С
ул. „....” №........
Ищецът твърди, че е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д. № 46426/2021 година
по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение, срещу
която ответникът е възразил.
Твърди се, че на 11.02.2016 година ответникът А. А. е сключил Договор за
потребителски кредит № 612261 с „К, със седалище и адрес на управление: гр. С ......., по
силата на който е получил сумата от 678.44 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки), срещу което се съгласил да върне 6/шест/ броя вноски по
127.06 лв. в срок до 20.08.2016 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Твърди се, че между страните - К, в качеството си на кредитодател, и А. Т. А., с ЕГН
**********, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № 612261 на 11.02.2016 г. по електронен път по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Сочи се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска А. Т. А., с ЕГН ********** ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от .............
Описва се, че в Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
1
Описва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. ............ като цедент е прехвърлило своите вземания към А. Т. А., с ЕГН ********** по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. С п.к. ........ Твърди ес, че ответникът А. Т. А., с ЕГН
********** е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 02.04.2021 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление –
град С бул. .......... и А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С че съществува вземане на
„А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление – град С бул. .......... и А. Т.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Сдължи на „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление – град С бул. .........., сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9044/19.8.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
46426/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в общ размер от
1121,83 лв. (хиляда сто двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки) формирана
както следва: - сумата от 678,77 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 612261/11.2.2016 година, сключен с „К, със седалище и адрес на
управление: гр.С ......., който е бил цедиран на 2.3.2021 година в полза на „А.....“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд – 6.8.2021 година до окончателното изплащане на вземането; - сумата
от 83,92 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
№ 612261, дължима за периода от 20.3.2016 година до 20.8.2016 година; - сумата от 359,47
лева, представляваща обезщетение за забава, по договор за потребителски кредит № 612261,
дължимо за периода от 20.3.2015 година до 23.2.2021 година.
Прави се искане за присъждане на разноски сторени пред заповедния и исковия съд.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди се от
ответника, че не е сключвал като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние Договор за потребителски кредит № 612261 от 11.02.2016 година. Твърди се, че
ответникът не е полагал подпис нито под общи условия за предоставяне на потребителски
кредит, нито в Договор за потребителски кредит 612261 от 11.02.2016г., както и в
Приложение №1 към Договор за потребителски кредит 612261 от 11.02.2016 г.
Оспорва се от ответника да е получавал сума в размер на 678,44 лева от К
С отговора на исковата молба се заявява и възражение за погасителна давност, като се
твърди, че вземането е погасено по давност преди да е образувано ч.гр.д.№46426/2021г. по
описа на Софийски районен съд.
Ответникът иска от съда да отхвърли заявения иск и му присъди разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се е явил законен
или надлежно упълномощен процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с
което се поддържат исковите претенции.
Ответникът, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа заявените възражения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Съдът е допуснал и приел като писмени доказателства представените от ищеца
преписи на Договор за потребителски кредит от 11.02.2016 г., ведно с приложимите Общи
условия за предоставяне на кредити, - Приложение № 1 към договора за потребителски
кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити (СЕФ), Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
2
02.03.2021 г.
По искане на ответника и на основание чл.183 от ГПК – съдът е задължил ищеца, във
връзка със заявените оспорвания, че договорът нее подписван от ответника – да представи в
оригинал сочените документи или да ги представи на електронен носител.
Ищецът не е изпълнил указанията на съда, поради и което представените преписи - на
Договор за потребителски кредит от 11.02.2016 г., ведно с приложимите Общи условия за
предоставяне на кредити, - Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и
Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (СЕФ), Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. по
аргумент от чл.183, ал.1, изречение второ от ГПК – съдът следва да изключи от
доказателствената съвкупност и не коментира при формиране на фактическите си
констатации.
Доказва се, че на 6.8.2021 година, ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 46426/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед № 9044 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК град С издадена на 19.08.2021 година, с която е
разпоредил - длъжникът А. Т. АрхА.ов, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес –
град С ул.“........“ №1........... да заплати на заявителя „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление - гр.С, представлявано от Х, следните суми: - сумата от 678,77 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 612261/11.2.2016 година,
сключен с „К, със седалище и адрес на управление: гр.С ......., който е бил цедиран на
2.3.2021 година в полза на заявителя, ведно със законната лихва върху сумата, считана от
датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 6.8.2021 година до
окончателното изплащане на вземането; - сумата от 83,92 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 612261, дължима за периода
от 20.3.2016 година до 20.8.2016 година; - сумата от 359,47 лева, представляваща
обезщетение за забава, по договор за потребителски кредит № 612261, дължимо за периода
от 20.3.2015 година до 23.2.2021 година, - сумата на сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева.
Пред заповедния съд е заявено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнение на задължения по Договор за потребителски кредит № 612261/11.2.2016
година, сключен с К, който е бил цедиран на 2.3.2021 година в полза на заявителя.
Доказва се, че след връчване на заповедта за изпълнение – длъжникът ответник е
депозирал възражение, с което е оспорил дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница – с правна квалификация чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон;
- по иска за договорна лихва – с правна квалификация чл.240, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон,
3
- по иска за лихва за забава – с правна квалификация чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 – в частта
за главницата и чл.111, б„“в“ от Закона за задълженията и договорите – в частта за лихвата.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
Основателността на иска за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал.
1 ЗЗД е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1 - възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2 - изпълнение на задължението за
предоставяне на заемната сума в определения срок от ищецазаемодател, и 3 - изискуемост
на претендираните вземания.
В случая ищецът се позовава на възникнало на 11.02.2016 година между ответника А.
А. и „К, облигационна правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №
612261, като се твърди, че кредиторът е предоставил на ответника сумата от 678.44 лв.
(шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки), срещу което
последният се е съгласил да върне 6/шест/ броя вноски по 127.06 лв. в срок до 20.08.2016
година.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит- ЗПК /обн. ДВ- бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция- изм. бр. 59 от 29.07.2016 г. /, който допуска възможността договорът
за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, в който случай приложими са
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние- ЗПФУР /обн.
ДВ- бр. 105 от 22.12.2006 г. /, според който договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние /чл. 6 ЗПФУР/, като услугата по
кредитиране, каквато се твърди в настоящия случай, се извършва, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като за доказването
на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис- ЗЕДЕП /в сила от 2001 г., сега с променено наименование: Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги- изм. 2017 г. /.
В настоящия случай, доколкото ответникът възразява с отговора на исковата молба
въобще да е подписал такъв договор, като процесния, както и възразява да е получил
сочената като заемна сума се следва поради липсата на доказателства сочени от ищеца,
чиято беше доказателствената тежест съдът да приеме, че от правна страна не е налице
валидна облигационна връзка между страните, както и не е налице реално изпълнение на
договора от страна на кредитора, който не доказва да е предал заемната сума на
кредитополучателя.
Както вече се посочи, регламентацията на договора за потребителски кредит се
съдържа в Закона за потребителския кредит.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал.
1 ЗПК – трябва да е на хартиен или друг траен носител; в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от
ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
4
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период
от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в
този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато
договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява
предоставяне на пред договорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно разпоредбата
на чл. 6 от ЗПФУР „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Според дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
По силата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията по чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни
изявления – ЗЕДЕП (сега – ЗЕДЕУУ).
Член 18, ал. 3 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
„електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Предвид гореизложеното, ищецът не доказа в условията на пълно главно доказване,
между ответникът и ............ да е бил сключен договор за кредит, по който ответникът да не е
изпълнил задължението си и да дължи търсените от ищеца, като частен правоприемник на
кредитора суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Според съда не се доказва ответникът да е сключил договора за предоставяне на
5
финансова услуга от разстояние, използвайки средство за комуникация от разстояние –
интернет страница на доставчика, електронна поща или телефон.
Доколкото основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от
разстояние с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за
сключване на същия в твърдяната форма; изпълнение на задължението си по договора за
предоставяне на заемната сума на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на
кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията и техния размер при
недоказаност на която и да е от предпоставките води до неоснователност на исковите
претенции и тяхното отхвърляне.
В казуса не се доказа, между страните да е възникнало заемно правоотношение,
породено от сочения от ищеца договор за кредит и исковите претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни поради недоказаност.
По заявеното от ответника в срок възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, съдът с оглед неоснователността на исковите претенции не следва да
се произнася.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
На ответника следва да се присъдят разноски за пред исковия съд в размер на
сторените такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, и на основание чл.240, ал.1 във
връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия
закон, и на основание чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл.99 от същия закон, и на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл.99 от същия закон, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.3 и
ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените обективно съединени искови
претенции, с които се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление –
град С бул. .......... и А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С че съществува вземане на
„А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление – град С бул. .......... и А. Т.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Сдължи на „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление – град С бул. .........., сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9044/19.8.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
46426/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в общ размер от
1121,83 лв. (хиляда сто двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки) формирана както
следва: - сумата от 678,77 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 612261/11.2.2016 година, сключен с „К, със седалище и адрес на управление: гр.С
......., който е бил цедиран на 2.3.2021 година в полза на „А.....“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд –
6.8.2021 година до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 83,92 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 612261,
6
дължима за периода от 20.3.2016 година до 20.8.2016 година; - сумата от 359,47 лева,
представляваща обезщетение за забава, по договор за потребителски кредит № 612261,
дължимо за периода от 20.3.2015 година до 23.2.2021 година, като отхвърля и искането за
присъждане на разноски в полза на „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление – град С бул. .......... сторените в заповедното производство по ч.гр.дело №
46424/2021 година по описа на Софийски районен съд и в исковото производство по гр.дело
№ 21954/2022 година по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „А.....“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление – град С
бул. .......... да заплати на А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С– сумата от 350,00 лева,
представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.дело №
21954/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7