№ 5
гр. Кюстендил , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Х. Костадинова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Гражданско дело №
20201500100417 по описа за 2020 година
Д. Б. Н., ЕГН **********, от с. Р., общ. К., ул. „Х.Б.“ №****, чрез
пълномощника адв. В.П. от АК – К., гр. К., ул. „Гороцветна“ №35 е предявил срещу
Прокуратурата на Р България, гр. С., бул. „В.“ №2 обективно кумулативно съединени
искове: за сумата от ***** лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от незаконното му обвинение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.10.2018 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата и за сумата от ****
лева, представляваща сторените в наказателното производство разноски за адвокат за
правна защита и съдействие. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска. Счита, че е неоснователен,
алтернативно твърди, че е недоказан по размер.
КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235,
ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
От материалите по ДП № 70/2012 г. по описа на РУ на МВР гр. Б.Д. се
установява, че на 02.05.2012 г. е повдигнато обвинение на Д. Б. Н. за извършено от
него престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, като по отношение на обвиняемия не е взета
мярка за неотклонение.
В Дупнишкия районен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца на
23.05.2012 г. и е било образувано НОХД № 724/012 г. Били са насрочени 6 съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Присъда № 59/25.04.2013 г. Д.Н. е
бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал.1 от НК и му е
1
било наложено наказание „*****“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години.
По постъпил протест от РП гр. Дупница е било образувано в.н.о.х.д. № 321/2013
г. в ОС- Кюстендил. С решение от 16.12.2013 г. окръжен съд е отменил присъдата на
районен съд и е върнал делото за ново разглеждане по общия ред от друг състав на
съда.
Било е образувано НОХД № 1641/2013 г. по описа на ДнРС. Проведени са били
8 съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С присъда № 95/28.09.2015
г., районен съд го е признал за виновен и му е наложил наказание „*****“ за срок от 6
месеца, при първоначален „****“ режим на изтърпяване.
По въззивна жалба на ищеца на 25.11.2015 г. е образувано ВОХД № 484/2015 по
описа на КнОС. С решение 77/07.06.2016 г., постановено по посоченото дело, окръжен
съд е изменил присъдата на районен съд, като е намалил размер на наложеното
наказание „*****“ от 6 месеца на четири месеца и е потвърдил решението в останалата
част.
Пред Апелативен съд- С. защитникът на ищеца е направил искане за
възобновяване. С решение № 376/03.10.2016 г., постановено по н.д.№ 766/2016 г.
апелативен съд у възобновил наказателното производство, отменил е Решение
№77/07.06.2016 г. по ВНОХД 484/2015 г. на ОС- Кюстендил и Присъда №
95/28.09.2015 г. по НОХД № 1641/2013 г. на РС- Дупница и е върнал делото на РС-
Дупница за ново разглеждане.
В РС- Дупница е било образувано НОХД № 1463/2016 г. Проведени са били пет
съдебни заседания и е била постановена присъда №9/ 30.01.2018 г. по посоченото дело,
с която ищецът Д.Н. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.
По постъпил протест от РП гр. Дупница в ОС- Кюстендил на 19.06.2018 г. е
образувано ВНОХД № 340/2018 г. С решение № 141/19.10.2018 г., постановено по
посоченото дело е потвърдена изцяло присъдата на РС- Дупница. Същата е влязла в
сила на 19.10.2018 г., доколкото решението на окръжен съд е окончателно.
По ВНОХД № 321/2013 г. се съдържа Договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че ищецът е заплатил сумата от ***** лв. за процесуално
представителство и защита по делото на адв. В.П.. Представен е договор за правна
защита и съдействие пред САС, от който е видно, че ищецът е заплатил още 200 лв. за
изготвяне на молба за възобновяване.
В съдебно заседание на 03.02.2021г. са разпитани свидетелите И.Х. и Л.Л.. В
показанията си първият свидетел сочи, че познава ищеца от 30 години и са приятели с
него. Знае, че е имал проблеми с прокуратурата в гр. Дупница по дело за акцизни
стоки. То се отразило негативно върху психическото и физическото състояние на Д..
Не се хранел, бил отслабнал. През годините се променил много, затворил се в себе си.
По време на делото започнал да страни от приятелите си. Свидетелят заявява също
така, че хората в с. Р. и гр. Б.Д. започнали да говорят за него и да го подпитват дали Д.
ще влиза в затвора. Заради делото отношенията на хората към ищеца се променило,
като някои от тях се отдръпнали и започнали да говорят лоши неща по негов адрес.
2
Свидетелят твърди, че тази реакция на хората ищецът я изживял тежко. Сочи за случай,
когато Д. му се обадил и го помолил да го вземе, тъй като му прилошало, не виждал
пътя и и не можел да управлява автомобила си. Споделил с него, че точно тогава
някой от селото бил коментирал и казал пред децата му, че баща им ще влиза в
затвора.Свидетелят сочи и че ищецът и съпругата му се карали заради делото. Знае, че
на младини Д. е имал проблеми със съда и прокуратурата, но след като приключили
делата си взел поука и улегнал. Според свидетеля ищецът след приключване на делото
се променил трайно като човек, като психическо състояние- останал си затворен.
Свидетелката Л.Л., чиято дъщеря е била омъжена за ищеца, сочи, че са живяли в
една къща, както и че ищецът не е крил от тях, че е бил в затвора. Според свидетелката
той се е грижил за семейството. След като се оженил за дъщеря й, М е нямал проблеми
с прокуратура и полиция, не е имал и противообществени прояви. Делото започнало
2012 г. и се появили проблемите на ищеца- започнал да се затваря в себе си, да не
контактува, непрекъснато в него имало напрежение, ограничил приятелския кръг,
започнал да има главоболие, което се дължало на появилото се напрежение от
притеснението му, че е щял да остави децата и да влезе в затвора. Изпаднал в депресия,
не разговарял с никого, спрял да се храни, не можел да спи през нощта. Според
свидетелката делото се отразило на семейството му и на отношенията с жена му.
Счита, че разводът е вследствие на напрежението, което имал покрай делото. Споделя,
че през 2016 г. децата се прибрали с плач, защото други деца им казали, че баща им ще
влезе в затвора. Заявява, че отношението на хората към М в с. Р. се променило много.
След започване на делото доверието към него било накърнено, имало коментари, че ще
влиза в затвора. След делото ищецът не е можал да си върне старото психическо и
физическо състояние, травмата си е останала в него.
По делото е представена справка за съдимост се установяла, че в периода 1993
г.-2015 г. ищецът е осъждан за различни престъпления.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е частично основателен. Съображенията за
това са следните.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата
в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер. Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи
на незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички случаи,
при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено.
Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички
процесуално-следствени действия са били извършени от представителите на
следствените органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и
независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването
фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване
срещу това лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява
3
престъпление.
Предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ са: срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление
и да е налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление чл. 234, ал.1 от НК, по което той е оправдан. Това означава, че е
липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване срещу него. След
като наказателно производство е завършило с оправдаване на ищеца по повдигнатите
обвинения, законът приема, че те са били незаконосъобразни, поради което е налице и
незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на
ищеца. Това поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБ да обезщети
увредения за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностно лице предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е
обективна.
В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси,
както и че ако са доказани увреждащите действия и бездействия, то искът е установен
в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка.
(Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК). Приема се
също така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му
среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се
търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи
само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012
г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г.
Предвид това в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата и общините носят
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост,
като конкретният размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения,
продължителността на наказателното преследване, включващо и разследването в
досъдебната фаза., взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда, респ.
тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет
действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е прекратено /т.
11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за деяния, които не е
извършил, са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата. В
конкретния случай при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид,
4
че престъплението по чл.234, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на ищеца е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание ***** до шест
години. Съдът отчита също така, че по отношение на ищеца не е взимана мярка за
неотклонение, но с присъда № 95/28.09.2015 г. му е било наложено наказание „*****“
за срок от 6 месеца, при първоначален „****“ режим на изтърпяване, т.е. за един
период от време е съществувала реалната възможност Д.Н. да бъде задържат с оглед
изтърпяване на наказанието,което обстоятелство се е отразило на психиката му.
Отчита обстоятелството, че делото е било гледано три пъти в районен съд и три пъти в
окръжен съд, провеждани са многобройни заседания, на които ищецът се е явявал
лично. От материалите по делото се установява, че от образуването на наказателното
производство до приключването му с постановяване на влязла в сила оправдателна
присъда са изминали около седем години. Съдът приема също така, че с воденото
наказателно производство е засегнала честта и достойнството и самооценката на
ищеца, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в извършване на престъпление
засяга тези ценности. Ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и неудобство,
имайки предвид и обстоятелството, че живее в малко населено място.
Отчитайки всички тези обстоятелства съдът счита, че справедливото
обезщетение, което ще обезщети негативните преживявания на ищеца е **** лв. и в
този размер ще се уважи искът. За разликата над уважения размер от **** лева до
предявения размер от ***** лева същият като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило
принципа за справедливост.
Основателен е и искът за имуществени вреди. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в
НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата
за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия,
тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
В настоящия случай, съдът констатира, че по наказателните дела се съдържат
два договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че ищецът е заплатил
сумите: ***** лв. за процесуално представителство и защита и 200 лв. за изготвяне на
молба за възобновяване. Следователно предявеният иск за имуществени вреди е
изцяло основателен.
5
Върху така присъдените суми се дължи и законната лихва, считано от 19.10.2018
г.– датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане. Именно от
тази дата възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за
претърпените от него вреди, поради което и лихва се дължи именно оттогава, предвид
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните и направени от последния разноски за заплащане на
държавна такса в размер на **** лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1 т. 2 от ЗА и чл. 7, ал.2, т.1
и т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответната прокуратура следва да заплати на адв. В.П. сумата **** лв./ ***** лв. по
чл.7, ал.2, т.1 и 580 по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата/, съразмерно уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Д. Б. Н., ЕГН **********,
от с. Р., общ. К., ул. „Х.Б.“ №**** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата
****** /*****/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
**** /****/ лева, представляващи имуществени вреди /адвокатско възнаграждение/,
претърпени от незаконно обвинение за извършено от него престъпления по чл. 243,
ал.1 от НК, по което е признат за невиновен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като искът за
неимуществени вреди за разликата над уважения до предявения размер от ***** лева
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Д. Б. Н., ЕГН **********,
от с. Р., общ. К., ул. „Х.Б.“ №**** сумата от **** /****/ лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на В.П. сумата **** /*****/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6