Решение по дело №1511/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1329            22.07.2020г.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и трети юни  през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 1511 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/

 

Образувано е по жалба на „АТОН 2019“ ЕООД, представлявано от управителя П.И.Т.,***8 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-277-0028281/16.05.2019г. ,издадена от *** отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- Ж.М.,с която е наложена принудителна административна мярка-„ запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед в гр.Пловдив ,ул.Хан Кубрат и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед,като се поддържа,че не се касае за системно нарушение,а за единичен случай,дължащ се на грешка и  неопитността на наетия персонал.

Ответникът – ***отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 21.05.2019г. Видно от печата върху жалбата е ,че е подадена директно в Административен съд-Пловдив на 21.05.2019г.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на 09.05.2019г. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС-павилион за продажба на сладолед,находящ се в гр.Пловдив,ъгъла на ул.“Хан Кубрат“,стопанисван от „Атон 2019“ООД ,при осъществена контролна покупка на сладолед на стойност 2,85лв., платени в брой от орган по приходите преди легитимацията, не е издадена фискална касова бележка от въведено в обекта фискално устройство – Compakt S с инд. номер DY 468817 и фиск.памет 36626835, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. Извършеното нарушение се установява  и  от  наличие на положително касова разлика в размер на 53,96лв. между фактическата наличност на паричните средства по опис – 79лв. и сума на паричните средства в началото на работния ден- 0,00лв., съответно – други служебно въведени пари във ФУ към момента на проверката – 0,00лв. и служебно изведени пари от ФУ към момента на проверката – 0,00лв.

Резултатите от проверката  са обекти­вирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА,№ 0028281 от 10.05.2019г.на търговски обект- павилион за продажба на сладолед,находящ се в гр.Пловдив,ъгъла на ул.“Хан Кубрат“,стопанисван от „Атон 2019“ООД

Въз основа на констатациите от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-277-0028281/16.05.2019г. ,издадена от ***отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Ж.М.,с която е наложена принудителна административна мярка-„ запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед в гр.Пловдив ул.Хан Кубрат и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административ­ния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, големината на търговския обект-павилион за сладолед - 10 кв.м.,находящ се в централната част на гр.Пловдив-място  със значителен поток от хора и възможности за реализиране на високи обороти, както и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършва­не на нови нарушения.

Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на да­нъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата про­дажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, изда­вани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва пове­дение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и орга­низация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодател­ство.

Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труд­нопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразя­ване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дъл­жимите налози.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните прак­тики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.    Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а инди­ректният недопускане на вреда за фиска.

Оспорената заповед касае нарушение на чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС,а именно –дружеството-жалбоподател не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство/ЕКАФП/,нито от кочан с ръчни касови бележки.Горното е установено при извършената контролна покупка на на сладолед на стойност  2,85лева,платени в брой,преди легитимацията.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 23).

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа както фактическите основания,изложени и в Протокола за извършена проверка,така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за продажба,като е нарушен състава на чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС  Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата.При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа  за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, като следва да се подчертае,че обстоятелството, какъв е размерът на покупката/ в конкретния случай 2,85 лв./, за която  не е издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство,нито от кочан с ръчни касови бележки, е неотносимо относно факта на нарушението. Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството, големината на търговския обект и местонахождението, характерът на дейността-кафене за продажба на топли и безалкохолни напитки,постоянното търсене на предлаганата стока,  защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения и др. Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т.е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 7 дни за налагане на принудителната административна мярка . Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Определеният срок от 7 /седем/ дни е по-малък от една трета от максималния по закон и в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че при определяне на продължителността му органът се е ръководил от принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Административният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не са събрани и обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с наложената мярка за посочения срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съдът намира,че правилно е приложен  и материалния закон.Всъщност жалбоподателят не оспорва и този факт,а твърди,че неиздаването на касова бележка за извършената продажба се дължи на неопитността на персонала,работещ в павилиона за сладолед.

         При проследяване на приложимата нормативна уредба съдът съобразява следното:

Чл. 118, ал.1 и 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал.1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (ал.3).

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Редът и начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

            При така дадената правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното административно нарушение,осъществено от дружеството-жалбоподател.

Като е извършило продажба на клиент от процесния търговски обект – павилион за продажба на сладолед в гр.Пловдив ул.Хан Кубрат  на 09.05.2019г на сладолед на стойност 2,85лв., платени в брой от орган по приходите преди легитимацията, не е издадена фискална касова бележка от въведено в обекта фискално устройство – Compakt S с инд. номер DY 468817 и фиск.памет 36626835, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата, дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от жалбопода­теля, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възмож­ността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.

Следователно дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, съответно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС..

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административно-наказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет.

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане  и на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 – следва да наложи и мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.

            В заключение на изложеното , в хода на служебната проверка по чл. 168 от АПК ,съдът установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно, а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 80 лева ,така както е поискано от процесуалния представител на отгветника.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АТОН 2019“ ЕООД, представлявано от управителя П.И.Т.,**** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-277-0028281/16.05.2019г. ,издадена от ***отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Ж.М.,с която е наложена принудителна административна мярка-„ запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед в гр.Пловдив ул.Хан Кубрат и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „АТОН 2019“ ЕООД, представлявано от управителя П.И.Т.,**** да заплати на Националната агенция по приходите-гр.София, сумата 80/осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                         СЪДИЯ: