№ 594
гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201019 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КАИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. С., представлявано от
управителя СП. Т. Ш., против Наказателно постановление № 13-002432 /
07.06.2021 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“ - София , с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415,
ал.1 от КТ.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез писмено становище
на законовия си представител, поддържа жалбата и настоява за отмяна на НП.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е на
становище същата, като неоснователна да се остави без уважение.
1
Претендират се разноски и от двете страни.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2020г. инспектори в ДИТ Пазарджик свидетелките Г.М. и Т.Д.
извършили проверка в лозов масив в землище на с. Лесичово, където с
приближаването забелязали група лица, берящи грозде. Лицата , след като
видели инспекторите, побягнали .
М. и Д. съгледали над масива навес, от където дочували гласови, поради
което се приближили. Там имало двама мъже, единият от които се представил с
фамилно име Ч. – организатор производство. Инспекторките обявили целта на
посещението си и помолили за съдействие . Ч. провел телефонен разговор с
неизвестно лице и избягалата група се завърнала.
Двете свидетелки раздали на всяко от лицата декларация относно
конкретните параметри на полагания труд. Тъй като били неграмотни,
декларациите се попълнили от М. и Д. въз основа на предоставени от всяко от
лицата данни. М. попълнила тази на свидетеля Р. В. С. ( л.17) и отразила в нея
предоставените от него данни: че работи в „К.М. ЕООД" от „16.09.2020г.", като
"берач на грозде", с работно време „8:00 - 17:00", почивни дни „два", трудово
възнаграждение „30 лева" и че не е получил копие на хартиен носител от
заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП.
Изискани били от дружеството- жалбоподател документи относно
уредените отношения при полагане на труда и последвала документална
проверка.
Като взела предвид горните факти и тези справки от ИС на ИАГИТ -
регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години и регистър
на уведомления за трудови договори, св. Д. съставила процесния акт против
дружеството на 07.10.20г. за това, че на 17.09.20г. в качеството си на работодател
по смисъла на §.1, т.1 от ДП КТ е приел на работа в стопанисвания от лозов
масив непълнолетното лице св.Р. В. С. с ЕГН **********, като „берач на грозде"
2
без преди това да е поискал и получил разрешение от „Инспекция по труда" гр.
Пазарджик.
Актът е връчен на пълномощник, подписан и с връчен препис.
Против него е подадено възражение с вх. № 20089401/09.10.2020г., а на
11.01.2021 директорът на ДИТ Пазарджик е постановил Резолюция за
прекратяване на административна преписка,образувана с акта и е изпратил
материалите по компетентност на РП Пазарджик, преценявайки наличие на
състав на престъпление от общ характер.
На 19.05.2021г. следва Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство (№21054679).
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Възраженията в него са в двата аспекта – материално-правен и
процесуално – правен.
Процесуалните възражения се крепят на твърдението за неспазено
изискване на чл. 57, ал.1 т. от ЗАНН – поради липсата на посочено ясно място на
извършване на нарушението, като едно от релевантните обстоятелства относно
него. Твърди се конкретно, че не става ясно от описанието кой точно е имотът, в
който е извършено нарушението. Възражението е неоснователно. При отразяване
на местоизвършването ясно са посочени в акта и НП - Лозов масив, находящ се в
землище на с. Лесичово, ЕКАТТЕ 43369. Последното идентифицира в известна
степен имота, тъй като съставлява код по Единния класификатор на
административно-териториалните и териториалните единици, който е сформиран
от съответната номерации за отделните административно-териториални
единици: област,община, кметство,населено място, район. Няма номер на
конкретния имот, но отразените за него данни относно местонахождението му
категорично позволяват персонификацията в достатъчна степен за формиране и
упражняване правото на защита и за осъществяване на съдебния контрол. С тези
доводи възраженията в обратния смисъл в писмената защита на процесуалния
представител ( за съществено процесуално нарушение, допуснато чрез липса на
един от минимално необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН- мястото на
извършване на нарушението) се отхвърлят като неоснователни.
3
Несъстоятелни са и възраженията за липса на доказателствена
обезпеченост относно фактите касаещи собствеността върху процесния имот, тъй
като дефицитът на доказателства в предсъдебната фаза н административно-
наказателното производство не съставлява процесуално нарушение. ако той се
запази в съдебната това ще влече съответните последици досежно
установяемостта на твърдените обвинителни факти.
Извън конкретните възражения относно процесуалната изправност на акта
и НП, те се провериха изцяло в рамките на дължимия съдебен контрол. И двата
административни акта имат съдържание, което позволява в необходимия обем и
яснота да се възприемат вменените обстоятелства по административно-
наказателното обвинение. Дадена е съответна на описанието на нарушението
правна квалификация.
Авторите на констативния и санкционния акт са териториално и
материално компетентни за издавеното им, като при това и при
предявяване,/връчване са спазени законоустановените процедури.
По съставения за процесното нарушение АУАН 13-002432/07.10.20г. е била
постановена от директора на ДИТ Резолюция под същия номер с дата 11.01.21г.-
виж на л. 21, основанието в която е по чл. 33, ал.2 от ЗАНН – наличие на данни за
извършено престъпление от общ характер – по чл. 192а, ал.1 от НК. материалите
по преписката са били изпратени на РП Пазарджик.
С постановление от 17.05.21г. прокурорът е отказал да образува ДСП с
мотива, че е издадено НП 13-2392/05.02.21, което по делото е на л. 58, но
неправилно това постановление е интерпретирано от прокурора. Първо НП не
издадено въз основа на процесния акт , който е с №13-2432/07.10.20,а НП 13-
2392/05.02.21 е издадено въз основа на акт със същи номер 2392/07.1.20, който
както и съответното НП е за нарушение, различно от процесното и по чл. 62,
ал.1 от КТ. Поради това и постановлението на л. 23 за отказ да се образува ДСП е
без основание, тъй като в него неправилно е прието, че за нарушението по акт
2432/07.10.20 има приключено административно-наказателно производство
приключилото производство е по акт и НП под № 2492 . Тази неточност от
страна на прокурора обаче е останала без съответната процесуална реакция от
администрацията , която като лице , направило съобщението за извършено
престъпление ( със сигнала на л. 22) е следвало да го обжалва . Постановлението
4
обаче е факт, но факт е и резолюцията за прекратяване, след която НП е издадено
въз основа на прокурорското постановление за отказ за образуване на ДСП в
хипотезата на чл. 36 , ал.2, пр.ІІ от ЗАНН. НП е издадено три седмици след
получаване на постановлението с отказ да се образува ДСП, поради което няма
основание за претенции за сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горното обсъждане обоснова извода за процесуална изправност на акта и
на НП.
По същество обаче становището е различно. Част от фактите не се
оспорват и следват от всички доказателствени източници-св. Р.С. е бил в
процесния обект към момента на проверката, както и неговите родители
свидетелите В. С. и Г. ( л. 60-61). Не е спорно също, че последните двама са
полагали труд там също като берачи на грозде, а В. -по трудов договор с Б.В.
ЕООД – л.68.
Безспорни са и обстоятелства по самата проверка – при пристигането на
инспекторите М. и Д. берачите на грозде избягали, поради което двете потърсили
съдействие от двамата мъже, които открили в един навес наблизо и единият от
които се представил като служител на дружеството- жалбоподател – Ч.,
организатор на стопанската дейност . Именно това лице позвънило някому и
избягалите работници се върнали на масива, където ( тъй като били неграмотни )
предоставили данните си на инспекторите, за да попълнят последните
декларациите относно полагания труд .
Р. С. , баща му В. С. и майка му св. Г. отричат първият да е полагал труд,
като твърдят, че лицето било там, за да донесе вода на родители си и въобще не
брало грозде. Тези твърдения не се приеха за достоверни. Баща и син С.и
твърдят, че момчето отишло точно преди проверката, за да носи вода на
родителите си. Г. обаче заявява, че Р. дошъл още рано сутринта с тях, „ за да се
разкарва“ , което е крайно нелогично като се има предвид обстановката на място,
която съвсем не съставлява дестинация „за разходка“ . Освен това се изясни, че
водата всъщност била носена от микробус , който се намирал на края на реда и Р.
просто я донасял до мястото в реда лози, до където с беритбата били стигнали
родителите му , което също звучи житейски нелогично.
Това, което следва от възприетото при пристигането от инспекторките и
5
предоставената от него информация на М., попълнила декларацията му е, че
работи от „16.09.2020г." ( тоест предния ден) , като "берач на грозде", с работно
време „8:00 - 17:00", почивни дни „два", трудово възнаграждение „30 лева" и че
не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в
ТД на НАП. Тоест лицето е престирало труд без отношенията между него и
работодателят, в чиято полза е престиран да са били уредени като трудови , и без
същият да е искал предварително разрешение от ДИТ Пазарджик във връзка с
непълнолетието на допуснатото до работа лице.
Това, което не следва от данните в тази декларация е, че полаганият труд е
бил в полза на посоченото в нея дружество „К.М. ЕООД".
Дори и да се приеме за достоверно споделеното от Ч. на място пред
инспекторите, че непълнолетния е ралотил за дружеството-жалбоподател,
актосъствителят е следвало да ги провери, а небезрезервно да им се довери. Още
повече, че действително още на 23.09.20г. административните органи са имали
вече информация за взаимоотношения между „К.М. ЕООД" и ЕООД Б.В. по
повод беритбата на грозде в процесния обект. Именно поради това и както
правилно настоява процесуалния представител на дружеството- жалбоподател с
призовката на л. 69 , връчена на 23.09.20г. са поискани не само трудови договори
за заварените на място лица, но и „договореност или документ, уреждащ
отношенията между тези две дружества“. Предварителната информация, която са
имали административните органи ги е задължавала да я проверят, тъй като тя е
касаела именно подлежащите на установяване факти, сред които – в чия полза е
бил престиран труда.
Всъщност, а това се признава и от М. – виж на л. 78 , казали били „двамата
мъже от навеса, че работници се изпращали и от Б.В.“, но относно заварените
лица Ч. казал, че били служители на КАЙ Менижджмънт, а и той ги бил повикал
да се завърнат. Това твърдение, както вече се посочи, е следвало да бъде
проверено и надлежно установено, тъй като фактите относно него влияят на
правния извод кой е бил работодателят. Съвсем несериозно е контролният орган
да го приеме за установен – от казаното на Ч. и от казаното от непълнолетния за
кого работи; Още повече след като на място е било известно , че „и от Беса
Велай изпращат работници“ ( виж показанията на л. 78, на М.) и че впоследствие
по повод посочената горе призовка са били предоставени изисканите с нея
6
документи – договори между двете дружества. От представения такъв по делото
– на л. 71 става ясно, че на 15.09.20г. е сключен за продажба на грозде, което е
собственост на дружеството- жалбоподател, но което Бека Валей ЕООД по
силата на този договор следва да бере, доколкото съгласно чл.2, ал.2 цената не
включва гроздобера и транспорта , а по силата на чл. 3 купувачът Б.В. ЕООД
следва да осъществи беритбата до 25.09.20. От следващите клаузи и конкретно
тази на чл. 4 става несъмнено ясно ,че работници на „Б.В.“ЕООД ще осъществят
гроздобер.
Вярно е, че в масива е имало отделни парцели, в които беритба е била
осъществявана и от К.М. ЕООД , поради което във връзка с договора за
продажба на л. 71, дружествата надлежно са сключили и споразумение по чл. 18
от ЗБЗУТ за разпределяне на отговорностите при ползване на обща работна
площадка. Този факт обаче също не потвърждава твърденията на Ч., че
непълнолетният Р. работил за дружеството- жалбоподател, както твърденията на
последния в същия смисъл при попълване на декларацията от М.. Първо –
непосредствените впечатления от Р. съвсем не потвърждават, че той може
състоятелно да разбере и обясни в чия полза полага труда . За това лице , а и за
всички като него е важно да се получи надницата. Тези лица имат нисък
социален и интелектуален статус, за да разберат и сами обяснят в чия точно
полза полагат труда; те считат за такъв по-скоро лицето, което им плаща, което
ги контролира и ръководи; но това лице често също е наето от действителния
работодател.
В случая недоумение буди факта ,че в рамките на процесната проверка
освен Р.С., на място е бил заварен и баща му В. С. – заедно избягали с другите от
групата при пристигането на инспекторите и заедно се завърнали после. Това са
данните, съобщени именно от двете инспекторки. От тях следва , че баща и син
С.и са полагали еднакъв по вид труд, на едно място, в полза на един и същи
работодател. За бащата – св. В. С. бил представен в хода на развилото се пред
администрацията производство трудов договор с Б.В. ЕООД на л. 68 и както
признава самият актосъставител ( виж на л. 78), въз основа на този договор тя
приела, че това лице е полагало процесния труд в полза на това дружество .
трудовият договор е еднодневен и е за 17.09.20г., като е „закупен“ (пратени
осигуровки по него, виж горния ляв ъгъл -предния ден на 16.09.20г. в 13.38).
Недоумение буди факта защо при същите обстоятелства , важими за полагания
7
труд и от сина, е прието, че той го полага в полза на К.М. ЕООД . Напълно
несъстоятелно е този извод да се мотивира с „ така каза самото лице и Ч.“.
Административните органи следва да установяват своите фактически и прави
изводи въз основа не на непроверени твърдения ( още повече, когато има
съмнения относно тях) , а на достоверни източници, които не само да събират, но
и да анализират от гледна точка на установимите от тях факти.
Подхождайки по различен начин , актосъставителят е направил погрешен
извод за субекта, в чиято полза е полаган труда и неоснователно като такъв е
възприел дружеството-жалбоподател, приписвайки му в това му качество
процесното нарушение.
Това становище не се променя от факта, че НП 2492 – л.58 е влязло в сила и
наложената за другото нарушение – по чл. 62, ал.1 от КТ имуществена санкция е
била заплатена. Това, че дружеството е приело санкцията означава, че че
признава фактите по него, което признание , при това, администрацията счита, че
следва да ползва като доказателство за тези факти. Това означава само, че
дружеството не е упражнило правото си на жалба – по съображения, които са
напълно ирелевантни за настоящия казус и които
Предвид изложеното горе, решението е за незаконосъобразност на НП . то
предпоставя с оглед чл. 63, ал.4 от ЗАНН основателност на претенцията за
разноски на дружеството и съответно – неоснователност на тази за присъждане
юрисконкулско възнаграждение в полза на ДИТ Пазарджик. Правилно обаче
Дирекцията възразява, чрез своя процесуален представител, за прекомерност на
заплатения хонорар – 1250 лева – по договора на л. 80. Като са има предвид броя
на проведените открити съдебни заседания , на които е проведено съдебно
следствие ( четири с обща продължителност 70 мин.) и обема на
доказателствения материал: разпитани петима свидетели; събрани писмени
доказателствени средства) съответно на осъщественото представителство и
защита по договора е възнаграждение в размер на 500 лева , до който размер
следва да се сведе присъдената сума в тежест на ИА „ГИТ“ и полза на
дружеството-жалбоподател на посоченото основание.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002432 / 07.06.2021 г. на изп.
директор на ИА „Главна инспекция по труда“ - София, с което на „К.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. С.,
представлявано от управителя СП. Т. Ш., е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ – София да заплати на „К.М.“
ЕООД, ЕИК ******* сума в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9