Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна, ___.06.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А., като
разгледа докладваното от съдията т.дело №768/2014г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове /уточнени с молби вх.№14742/22.05.2014г. и вх.№16101/03.06.2014г./
от „А.П.Мьолер
– Мерск А/С”, действащо под търговското наименование
„Мерск Лайн”, чрез адв. Я.,
срещу „К.”*** за заплащане на сумите, както следва: в размер на 162 000
щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания
товар по сключения с ответника договор за сухопътен превоз в отсечката гр.
София до Пристанище Варна- Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 2 423,10 щ.д.; в размер на
5 529,12 лв., представляваща обезщетение за заплатените разходи по
допълнително сортиране, преопаковане и натоварване на
увредения товар на друг камион; в размер на 632 евро, представляваща стойността
на заплатената експертиза за огледа и издаване на Аварийния Сертификат на
независимата сървейска организация „Булкарго”; в размер на 699,30 лв., представляваща дължимите
акцизи и мита за цигарите, взети като проба, както и сумата от 213,62 евро,
представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер.
С определение №3509/04.09.2014г. като трето
лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, ул.”Позитано”
№5, на основание чл.219 от ГПК.
Ищецът излага в исковата си молба,
че с потвърждение заявка №*********/20.04.2012г. е
приел да извърши сухопътно-морски превоз на 1000 мастербокса цигари от марката
„Престиж”, произведени от „София-БТ” АД от гр. София до гр.Дубай
ОАЕ и до Ирак, със собствения му контейнер №MSKU-8202343.
Твърди, че комбинираният превоз му е бил възложен от „Тангра
Шипинг енд Трейдинг Лтд” Сент
Винсент и Гренадините и е
следвало да бъде извършено в полза на „Салам Кадир Фараж енд Ко.
фор Дженеръл трейдинг енд ексклузив
дистрибюшън”, Ирак като краен получател. Сочи още, че
ищецът, в качеството си на превозвач е възложил извършването на сухопътния
превоз в отсечката от гр. София до Пристанище Варна-Запад на ответника „К.”***,
с който е имал сключен рамков договор за транспортни услуги №BGVAR-1024/01.05.2010г. и е
издадена товарителница № 0011569/24.04.2012г. При
извършване на превоза, на 24.04.2012г. в участъка на
главен път София – Варна, м.”Пролог”, собствените на ответника товарен
автомобил „MAN TGA” ДК № В 1719 РМ и товарно ремарке ДК № В 1163
ЕК, с които е превозван товара са спукали гума, в резултат на което и
продължилото управление на шофьора е предизвикан пожар на автомобила.
Вследствие на инцидента голяма част от превозваните цигари са изгорели, а
останалите незасегнати с пожара са върнати в склад под митнически контрол за установяване
годността на същите. За последното са извършени независими експертизи – на
17.05.2012г. от „Булгарко”,
от производителя „София – БТ” АД и от Института по тютюна и тютюневите изделия
– Марково към Българска Селскостопанска академия, от
които се установява, че цигарите са изцяло негодни за употреба, поради
нарушаване на патентования стандарт за цигари с марката „Престиж”, поради което
представляват пълна загуба. Твърди, че с писма от 26.04.2012г.,
08.05.2012г. и 31.05.2012г.
ищецът, чрез своя корабен и контейнерен линеен агент в България „Меркс България Лимитид” ЕООД е
депозирал своевременно и впоследствие доразвил рекламация по смисъла на чл.73
от ЗАвтП, като към допълнителната рекламация от
31.05.2012г. е приложил всички изискуеми по чл.73,
ал.2 от закона документи. Сочи, че до настоящия момент ответникът не е
отговорил на рекламацията, но в съставения на 24.04.2013г.
Протокол за уреждане на рекламацията е признал безусловно отговорността си за
инцидента, причинения пожар и настъпилите вреди равни на пълна загуба на
товара. Вследствие на инцидента ищецът е претърпял вреди изразяващи се в
стойността на превозвания товар, разходи за сортиране, преопаковане
и натоварване на увредения товар на друг камион, разходи за изготвена
експертиза за качеството на увредения товар, разходи за акцизи и мита за
цигарите взети като проба, както и разходи за ремонт на повредения контейнер.
Претендира заплащане на посочените суми от ответника, ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание и с писмено
становище ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Я., поддържа
предявените искове. Излага, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки
за уважаване на исковете. По делото е безспорно установено обстоятелството, че
между ищеца и ответника – „К.” ЕООД е сключен рамков договор за транспортни
услуги, по който с товарителница №0011569/24.04.2012г.
е възложено превозването на контейнер № MSKU-8202343,
като възлагането на превоза е извършено от ищеца в качеството му на основен
мултимодален/комбиниран морско-сухопътен превозвач. Предвид изложеното
възложител по процесния превоз е ищеца, а не собственика на товара – „Тангра Шипинг енд
Трейдинг Лтд.”. Още повече,
че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че ищецът е заплатил на не участващото в производството лице
пълната стойност на унищожения товар. Излага още, че с оглед погиването на
товара и не осъществяване на превоза, навло по
процесния договор не се дължи, поради което и ищецът е надлежно легитимиран да
предявява исковете предмет на производството. От друга страна от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че
цялото количество от превозвания товар е било унищожено поради негодност за
употреба, поради което е налице пълно погиване на товара. Последното се дължи
на неизпълнение от страна на ответника на поетите с рамковия договор за превоз
задължения – за извършване на транспорта с качествено оборудване, вследствие на
което е възникнал пожар в превозващото средство. Твърди, че наведените от ответника
възражения за наличие на „случайно събитие” са неоснователни, тъй като
съобразно чл.373 от ТЗ превозвачът се освобождава от отговорност само при
наличие на непреодолима сила, каквато в процесния случай не е налице. Оспорва
твърденията за погасяване на иска по давност, като твърди, че надлежно е
упражнил правото си на рекламация с писмата от 26.04.2012г.
и 08.05.2012г., а дори срокът да не е спрян със
същите, от представения по делото протокол от 24.04.2013г.
се установява, че ответникът е направил признание на отговорността си по
рекламацията. По същество моли предявените искове да бъдат уважени и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „К.”***, с
писмени отговори, в съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалните си
представители адв. Р. и адв.Д., оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е имало сключен рамков договор за транспортни услуги №BGVAR-1024/01.05.2010г. и въз основа на същия е било уговорено извършването
на сухоземен превоз на товар от гр.София до Варна - Запад, като за превоза е
издадена товарителница №001569/24.04.2012г. Не
оспорва обстоятелството, че на 24.04.2012г., при
извършване на превоза е възникнал пожар в товарен автомобил „MAN TGA” ДК № В 1719 РМ и товарно ремарке ДК № В 1163
ЕК, с които е извършван превоза. Твърди, че вследствие на пожара се запалил и
товара, от който са изгорели четири мастербокса цигари „Престиж”, като според
доклада предполагаемата причина за пожара е спукана гума. Твърди, че към
момента на превоза автомобилът е бил в пълна изправност, след преминат годишен
технически преглед и непосредствено преди инцидента на таблото не е имало
индикация за наличие на техническа повреда. Оспорва твърдението, че причина за
пожара е небрежното поведение на шофьора на товарния автомобил, като твърди, че
незабавно след възникналия силен гърмеж автомобилът е бил спрян и шофьорът се е
приготвил за смяна на гумата, когато същата внезапно се е възпламенила. Твърди,
че инцидента е настъпил вследствие на обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати и преодолени. Оспорва претенциите по размер, като твърди, че е налице
частична повреда на товара, тъй като не са представени доказателства за
унищожаване на 1000 мастербокса цигари „Париж” и доказателства за плащане на
претендираната сума като стойност на целия товар на спедитора или собственика
на товара. Оспорва претенциите като погасени по давност, на основание чл.76 от ЗАвтП, тъй като не е постъпила рекламация в определения от
закона срок по следните съображения: постъпилите при ответника уведомителни
писма от 25.05.2012г. и 08.05.2012г.
са изпратени от „Мерск България Лимитид
ЕООД /без обозначение, че дружеството действа от името и за сметка на ищеца/ и
същите не са били придружени с документите предвидени в чл.73 от ЗАвтП. Едва към третото изпратено писмо от 31.05.2012г. са приложени част от необходимите документи, но то е
изпратено след тридесетдневния срок по чл.74, т.3 от ЗАвтП
и към него не е приложен искът от собственика за тотална щета с обявен размер
на щетата. Оспорва обстоятелството, че в протокола от 24.04.2014г.
се съдържа извън съдебно признание на иска, тъй като признанието за
отговорността за инцидента е във връзка със застрахователна полица № 3440А000625 изд. от ЗД „Булстрад”. По същество моли съда да отхвърли предявените
искове и му присъди направените по делото разноски.
Третото лице – помагач на
страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, в
съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител адв.
Д., оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
материално легитимиран да предявява исковете предмет на производството, тъй
като същият няма качеството товародател или товарополучател
на стоката, а е неин основен превозвач, което обстоятелство се установява от
представените по делото товарителници и заявки за превоз. Още повече, че в
приложената по делото товарителница за отсечката гр. София – Пристанище Варна –
Запад като изпращач и превозвач са посочени лица различни от ищеца, поради
което същият не е страна по процесния договор за превоз на цигари. Още повече,
че по делото не се установи обстоятелството, че ищецът се е суброгирал в
правата на товародателя, тъй като: възложителя „Тангра”
също е спедитор, който е възложил комбинирания превоз на ищеца, а не е
собственик на товара; и по делото не е установен по безспорен начин факта на
плащане на стойността на товара, тъй като представените по делото документи в
посочения смисъл са оспорени от страните. Твърди, че причината за възникване на
пожара е от онези причини посочени в чл.68 от ЗАвтП,
които освобождават превозвача от отговорност, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че се касае за внезапно възникнало, извън волята
на превозвача събитие, което въпреки положените от последния усилия не е могло
да бъде преодоляно. По отношение на размера на претенцията твърди, че същият е
завишен, тъй като е налице частична повреда на товара, а не пълно погиване на
същия. Представените по делото доказателства за пълното унищожаване на товара
са частни експертизи, констатациите в които са оспорени от страните и не е
проведено надлежно доказване на същите. Още повече, че съгласно чл.71 от ЗАВтП дължимото обезщетение се определя според стойността
на товара на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз, а други
обезщетения от превозвача не се дължат. Предвид изложеното не основателни са и
останалите претенции за заплащане на разноски за експертиза на авариен комисар,
мита, акцизи и др. Излага още, че по делото не са представени и доказателства
за надлежно упражняване на правото на рекламация по реда на чл.71 ЗАвтП, тъй като такава не е подадена от правоимащото
лице и към рекламацията не са представени приложени документи за превоза и за
щетата по смисъла на чл.73, ал.2 от ЗАвтП. По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Възразява по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерно
и оспорва част от посочените разходи като неотносими към предмета на
производството.
Съдът, въз основа на твърденията
на страните и представените писмени доказателства, ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено
копие на договор за представителство на територията на Република България от
01.01.2007г., сключен между „А.П.Мьолер-
Меркс А/С” и „Мерск
България Лимитид” ЕООД /л.58-76/, въз основа на който
ищцовото дружество е възложило на не участващото в производството лице – „Мерск България Лимитид” да
действа като генерален представител на „Мерск Лайн” на територията на Република България за търговската
дейност на „Мерск Лайн”.
Видно е от представеното по
делото заверено копие на рамков договор от 01.05.2010 г., сключен между „Мерск България Лимитид” ЕООД,
като агент и от името на „А.П.Мьолер-Мерск А/С” и „К.”***
/л.9-22/, че със същия страните са се споразумели за извършване на превози по
възлагане на територията на Република България. В договора /9.5/ изрично е
посочено, че превозвачът е длъжен да обезщети оператора или товародателя с
пълната стойност на стоката и/или контейнера, които са изгубени или повредени в
периода, в който са били под контрол на превозвача. Предвидено е, че по отношение
на повредите на контейнера оператора има право да избира стойността на
обезщетението, подробно посочено. В
договора изрично е посочено още, че „товародател” означава всеки изпращач и получател на стоки, всяко лице,
притежаващо или упълномощено за притежание и/или контрол върху стоката, както и
всеки, действащ от тяхно име, за когото операторът се съгласява да предостави
или организира транспортни или други подобни услуги. Изрично е уговорено и
съдържанието на понятието „форс мажор”.
Въз основа на същия с
товарителница № 001569/24.04.2012г. /л.23/ на „К.” ЕООД е било възложено извършването на
превоз на контейнер с №MSKU-8202343 от „Булгартабак”, гр. София до Пристанище
Варна-Запад, гр. Девня, на товар – цигари, с автомобил „МАN
TGA”, рег.№ В 1719 РМ и
товарно ремарке ДК №В 1163 ЕК. Посочените
обстоятелства не са спорни между ищеца и ответника, което обстоятелство
е обявено на страните в изготвения доклад на предявените искове в проведеното
на 12.11.2014г. о.с.з.
От представените по делото доказателства - заверени
преписи на потвърждение за резервация №*********/20.04.2012г.
/л.227-229/ и инструкция за експортен превоз /л.230-232/ се установява, че „Тангра Шипинг енд
Трейдинг” ООД е възложило на „Мерск
Лайн” извършването на комбиниран превоз на 1 000
мастербокса цигари „Престиж” от гр. София до Джебел Али
Дубай.
За същия „Мерск Лайн” е издало коносамент за мултимодален транспорт,
заверено копие от който е приложено на л.233-236 от делото.
Не се спори между страните и от
представените писмени доказателства – служебна бележка рег.№121/25.04.2012г. изд. от Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението”, гр.Ябланица/ л.24/, протокол от извършена проверка от
специализирана мобилна група №11/25.04.2012г.
/л.25-27/; телефонограма №85/24.04.2012г. и заверена
страница от дневника за регистриране на произшествия в службата /л.376-378/ се
установява, че на 24.04.2012г. при извършване на
превоза от „К.” ЕООД на контейнер с №MSKU-8202343 от
„Булгартабак”, гр. София до Пристанище Варна-Запад, гр. Девня, на товар –
цигари, с автомобил „МАN TGA”,
рег.№ В 1719 РМ и товарно ремарке ДК
№ В 1163 ЕК, на главния път София – Варна в м.”Прелог”,
гр.Ябланица, е възникнал пожар в товарния автомобил и ремарке, управляван от П.Д.К.,
вследствие на който е унищожено – от дясната страна 2 бр. гуми на предна и
средна ос, пневматична възглавница, ел.инсталация и повредена пневматична
система на ремаркето, като предполагаемата причина за пожара е спукана гума на
ремаркето.
За установяване причините и обстоятелствата около пожара, по
делото е допусната авто-техническа експертиза и са разпитани свидетели.
От заключението на авто-техническата експертиза и
обясненията на вещото лице Й.М., дадени в проведеното на 12.11.2014г. съдебно заседание, се установява, че автомобилните
гуми за тежкотоварни превози са с подсилен състав, изразяващ се в подсилена
метална конструкция на пневматичната гума и добавки в каучуковата отливка с цел
по-висока устойчивост при натоварване и работа в екстремни условия, като същите
са проектирани да издържат температура до 200 градуса без нарушаване на
целостта и работните им качества. Запалване на гумената отливка се забелязва
при температура над 305,56 градуса по Целзий, а горене с излъчване на светлинен
спектър и дим при градуси от 800 до 1000 по Целзий. Вещото лице посочва, че в
спряло положение не се инициира движение между пластовете на каучуковата
отливка и металната конструкция, вследствие на което температурата, която
развива гумата е от външни източници – слънчева светлина или нагрят асфалт,
каквито в процесния ден не са били в състояние да предизвикат запалване /според
прогнозата/. Електрическата система на процесния автомобил е поместена във
вътрешността на металното шаси на влекача и ремаркето, което определя нейната
отдалеченост от автомобилните колела или пневматични възглавници. Второ условие
за запалване на инсталацията на ремаркето или влекача е същата да се свърже на
късо, което може да се наблюдава при липса на табло с предпазители, което би довело
до възникване на първоначален пожар във влекача, със следващо прехвърляне към
ремаркето. Вещото лице посочва още, че няма данни да е имало спирачен път,
който съответно да е допринесъл за загряването на процесната гума. Доколкото
гумата е изчислена за съответния товар, със съответната максимална техническа
скорост на влекача, тя е разчетена да може да преустанови движението на
автомобил от максимална до нулева скорост, без да се самозапали. Възпламеняване
на гумата би могло да настъпи от продължителното й използване без необходимото
технологично налягане в нея когато, както е записано и в експертизата има
засилено триене в пластовете, от които е съставена гумата. Няма данни, от които
да се направи извод дали гумата е загубила налягането си постепенно в процес на
експлоатация или съответно е нарушена целостта й мигновено. Във втората
хипотеза следва да се е чул шум, като целостта на гумата се разкъсва до такава
степен, че се разединява от металната джанта, което означава, че не би се
самозапалила.
Заключението на вещото лице по отношение извода в кой момент
гумата може да достигне температура на горене е оспорено от третото лице –
помагач, като този въпрос е поставен на вещото лице по допуснатата пожаро-техническа експертиза.
От заключението по същата, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото и обясненията на вещото
лице Г.Д., дадени в проведеното на 28.01.2015г.
съдебно заседание, се установява, че огнището на пожара в процесното ремарке
рег.№ В 1163 ЕК е самозапалилата се дясна гума на предната дясна ос на
ремаркето. Същата е била нагрята и е работила в утежнен режим /товар, спускане
по наклон, относително висока температура на околната среда/, спукването на
същата и последвалото аварийно спиране на натовареното ремарке довежда до
неконтролирано повишение на температурата в гумата и предизвиква горене с
открит пламък, който бързо се разпростира по хоризонтала и вертикала на
ремаркето. Вещото лице посочва още, че спукването на гумата е настъпило при
движение на ремаркето по наклон надолу, поради което и предвид относително
високата температура на въздуха и тежестта на товара, съпротивлението което
изпитва гумата при спирането е много по-голямо и води до много бързо и
неконтролируемо покачване на температурата. Още повече, че поради спукването
гумата не е можела да работи и да се охлажда при нормален режим. Посочените
обстоятелства, както и показанията, че е имало димене предхождащо появата на открития пламък и
цялостната ситуация правят възможно самозапалването на гумата. Това са: наклон
надолу, дълъг спирачен път, повишено тегло на самия товар. Вещото лице посочва
още, че при възникване на пожара, той се разпространява с най-висока скорост по
вертикала нагоре, с по-ниска скорост настрани и най-слабо надолу. Механизмът на
увреждане на ремаркето – пневматичната възглавница, ел.инсталацията, изолациите
съответстват изцяло на обясненията на очевидците и ползваните при изготвяне на
заключението материали – служебни бележки, протоколи и сертификати. При
увреждане на електрическите системи, в конкретния случай ел.система на
ремаркето, автомобилът не би спрял да работи, тъй като тази система не е
свързана директно с управлението на двигателя на МПС-то. При производството на
гумата тя е проектирана да издържи температура до 210-220 градуса по Целзий.
Когато по една или друга причина триенето между вътрешните слоеве в обема на
гумата стане по-интензивно – в конкретния случай е налице гума, която има много
повишено триене на външния слой в асфалта, вследствие на което съпротивлението
във вътрешните слоеве става още по-голямо и кинетичната енергия се превръща в
термична енергия. При достигане на определена температура, която е над 250-300
градуса по Целзий започва едно тлеене в гумата. Повишеното налягане е започнало
веднага след завоя, след изпускането на въздуха от гумата и много бързо този
процес е започнал да се развива по време на самото спиране. Когато автомобилът
е спрял, този процес не е спрял в същия момент. След като тлеенето от
вътрешността стигне до повърхността на гумата, то се обогатява с кислород и
тогава се появява самозапалването, което понякога се появява като взрив и
тогава горенето е много бързо и с много висока скорост, тъй като материалите,
които са източник на горенето са достигнали висока температура и не е
необходимо да бъдат загрявани допълнително. Повишеното съпротивление се отнася
за спуканата гума. В другата гума пожарът е възникнал, по всяка вероятност,
поради предаването му по хоризонтала. Лесното запалване на съседната гума е
както поради нейната близост, така и поради факта, че тя също е работила в
утежнен режим, а именно била е нагрята, тъй като веднага е поела част от товара
на предната ос.
Обстоятелствата свързани с възникването на пожара, посочени
от вещото лице по допуснатата пожаро-техническа
експертиза, се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели
– П.Д.К., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същият
е управлявал автомобила, в който е настъпил пожара и работи в ответното
дружество и Д. Милетов Н., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни. И двамата свидетели посочват, че пожарът на 24.04.2012г. е възникнал в камиона управляван от свид. К., който заедно с камиона на свид.
Н. е превозвал цигари от „БТ” София до Пристанище Варна – Запад. Установява се,
че преди пожара се е чул гръм в една от гумите на ремаркето, след което
шофьорите са предприели спиране на автомобилите, което е било осъществено в
рамките на около 60-70 метра, предвид скоростта на движение и товара в
камионите. Свидетелите посочват, че непосредствено след спирането на камионите,
докато свид. К. се е подготвял за смяна на гумата, тя
се е възпламенила и свидетелите, заедно с охранителите, които са пътували с
камионите, са започнали да гасят пожара. Обади ли са се на пожарната, която е
пристигнала на място след около 30 мин., но до този момент пожарът е бил много
силен и не са успели да го изгасят с наличните средства. Установява се още, че
след пристигането си пожарникарите са обливали целия контейнер с вода, тъй като
пожарът е преминал към съседната гума и нагоре по контейнера, изгорели са и
въздушните възглавници на ремаркето. На мястото на инцидента са пристигнали и
представители на митниците, които заедно с полицията са пренатоварили цигарите
в друг контейнер и камион и са го преместили в пътната база на Ябланица.
С писмо изх.№32-49058/20.03.2015г.
на Агенция „Митници” І ЦМУ гр. София са изпратени
заверени преписи от Протокол за извършена проверка №936/09.10.2014г. и всички приложения към него. От същата се
установява, че с протокол №11/25.04.2012г. е извършена проверка от специализирана мобилна група
на 24.04.2012г. в гр.Ябланица, общ.Ловеч на товарен
автомобил № В 1719 РМ/ В 1163 ЕК, превозващ акцизни
стоки по митнически документ MRN 12BG005807A0042797/24.04.2012г. по направление на транзита България – Ирак, с
фактурна стойност 162 000 USD с превозно
средство В1719РМ/ В1163ЕК,
контейнер MSKU8202343, с пломба СА 1664294 и пломба
на СМГ № АВ 0984066, с
превозвач “К.” ЕООД, по повод на възникнал пожар в товарния автомобил на
магистрала Хемус в близост до гр. Ябланица, м.”Прелог”,
посока гр. Варна. При пристигане на място служителите на Агенция „Митници” са
констатирали, че автомобила е обезопасен от служители на Пожарна безопасност и
Полиция на гр.Ябланица. Служителите на Агенция „Митници” са свалили пломбата на
контейнера № СА 1664294, за да се разтоварят цигарите и да бъде загасен пожара
във вътрешността на контейнера. След потушаване на пожара, цигарите са били
разтоварени на безопасно място с цел преброяване. След пристигане на товарен
автомобил № СА 6354 МТ/С 9175 ЕР
с контейнер MSKU 1255064, цигарите са били натоварени
и преброени, както следва: 988
мастербокса по 50 стека и по 10 кутии и в насипно състояние 399 стека по
10 кутии цигари на марка „PRESTIGE”. Останалите
изгорели цигари са събрани в 5 бр. черни найлонови торби, които са поставени
зад вратите на контейнера. Последният е бил запечатан с пломба на СМГ №АВ 0984066 и е бил
ескортиран до София-Булгартабак АД в данъчен склад № BGNSA
00002001 гр. София.
С протокол
№3180/26.04.2012г. /л.350-351/ в ЦМУ
МБ - София Запад, е свалена ненарушената пломба на
контейнер на превозно средство с № С 9175 ЕР и
намиращия се в него товар е бил разтоварен, както следва: в склад І – 416
кашона, от които 14 бр. са сборни от насипни, 399 стека и 5 черни найлонови
торби в насипно състояние, пломбирани с пломба СА 1664432; в склад ІІ – общо
412 кашона, 1 повреден и лош външен вид, пломбирани с пломба СА 1664433 и в
склад ІІІ – наредени /препакетирани в нови кашони/
общо 174бр. кашони пломбирани с пломби СА 166434 и СА
1664457, СА 1664458 и СА 1664459. В протокола е отбелязано, че са взети проби
за анализ на произволен принцип. Същите са били предоставени за отговорно
пазене от „Тангра Шипинг и Трейдинг” ООД на територията на акцизния склад на „София –
БТ” АД.
С приемо-предавателни протоколи от
14.05.2012г., 04.05.2012г.
и от 08.10.2012г. част от цигарите от контейнер MSKU82202343 /престифирани в три
други контейнери-складове/ са предадени за извършване на експертиза за
качество. След предоставяне на пробите, контейнерите складове са били
запечатани с нови пломби, както следва: склад І стара пломба №СА 1664432 – нова
СА 0301644; склад ІІ стара пломба СА
1664433 – нова пломба СА 0301645 и склад ІІІ
стари пломби СА 1664457, СА 1664458 и СА 1664459 – нови пломби СА
0301646 и СА 0301647.
С протокол от 10.05.2012г. на дегустационна комисия при Института по тютюна и тютюневите
изделия /л.41/ и протокол от 16.05.2012г. на Дегустационната комисия при „София-БТ” АД /л.40/ е дадено
заключение, че цигарите, представляващи средна проба от контейнер № MSKU8202343 на “Тангра Шипинг енд Трейдинг”
не отговарят по аромат и вкус на асортимент „PRESTIGE”
RC-RF 84mm.
Със заповед №958/08.10.2014г. на
директора на Агенция „Митници” гр. София е определена комисия за извършване на
контрол на физическото унищожаване на тютюневи изделия /цигари/ в срок до
14.11.2014г., като същите бъдат индивидуализирани
съобразно митническите документи. Унищожаването
да бъде извършено на територията на „ХОЛСИМ
БЪЛГАРИЯ” АД – с.Бели извор, обл.Враца по начин не позволяващ повторната им
употреба.
Унищожаването на цигарите се установява от приложените на
л.324-330 от делото заверени копия на констативни протоколи № 3302/08.10.2014г., № 3309/09.10.2014г. и № 936/09.10.2014г. съставени от комисията, определена със заповед № 958/08.10.2014г.
Съдът намира, че така представените протоколи са официални диспозитивни документи и същите се ползват с материална
доказателствена сила относно обстоятелствата отразени в тях и представляващи
част от функциите на съставителите /при и по повод осъществяваната от същите
дейност/, а именно относно факта на унищожаване на цигарите от марка „PRESTIGE”, находящи се в контейнер MSKU-8202343
и превозвани от ответника „К.”***.
При оспорване на констатациите в протоколите, съобразно
чл.193 от ГПК тежестта за оборване на доказателствената сила на документите е
за страната, която ги оспорва. По делото, въпреки предоставената от съда
възможност, не се събраха доказателства в посочения смисъл, поради което съдът
намира, че е безспорно установен факта на унищожаване на цигарите,
представляващи товара превозван от ответника по процесния договор.
Съдът намира за неоснователни и наведените твърдения, че не
е установено, че са унищожени именно цигарите превозвани с контейнер MSKU-8202343, тъй като видно от подробното описание на
поставените на контейнерите при превозването на товара и впоследствие при предоставянето
им на съхранение в митнически склад в гр. София пломби е налице пълно съвпадане
и поредност на номерата на пломбите, с които са били запечатани контейнерите.
От представените по делото фактури и митнически декларации
се установява че фактурираната стойност на процесния товар е в размер на 162 000
щ.д.
От приложените заверени копия на фактури се установяват
допълнително извършените разходи във връзка с възникналия на 24.04.2012г. пожар, както следва: в размер на 5529,12 лв.,
представляващи разходи по извършеното пренареждане, сортиране, преопаковане и пренатоварване, за която е издадена фактура
№0019/14.05.2012г. /л.48/; в размер на 632 евро, представляваща
стойността на извършената експертиза и издаване на авариен сертификат, за която
е издадена фактура №092012/18.05.2012г.; в размер на
524,30 лв., представляващи заплатен акциз за взетите като проба цигари, за
които е издаден акцизен данъчен документ №**********/26.04.2012г.
и сумата от 175 лв., представляващи заплатено ДДС на цигари за контролни проби,
за които е издаден протокол по чл.117 №**********/26.04.2012г.
За установяване на извършеното от ищеца „АП Мьолер Мерск А/С” плащане на
сумите по рекламацията в полза на „Тангра Шипинг енд Трейдинг”
ЛТД по делото е представено потвърждение за плащане
издадено от банка „Сити Лондон”. В същото е посочено, че на 29.10.2014г. банката „Сити Лондон” е извършила плащане на 170 000
щ.д. към „Тангра Шипинг енд Трейдинг” ЛТД
в съответствие с банковите данни, предоставени от ищеца „АП Мьолер
Мерск А/С”, като са посочени суифт
съобщенията във връзка с платежното нареждане.
В проведеното на 20.05.2015г.
съдебно заседание процесуалния представител на третото лице – помагач – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София, е оспорил представеното потвърждение за
плащане относно неговата автентичност и съдържание. Оспорено е авторството на
документа с твърдения, че същият не изхожда от лицето, чийто подпис е, както и
не е ясно това лице, в какво качество е подписало документа.
С оглед на така направеното оспорване на формалната
доказателствена сила на документа – потвърждение за плащане, ищецът, чрез
процесуалния си представител е заявил, че ще се ползва от същия. Предвид
изложеното и доколкото оспорения документ е частен документ, който не носи
подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване автентичността и
истинността пада на страната, която го е представила /чл.193 от ГПК/.
По делото, въпреки предоставената от съда възможност, не се
събраха доказателства, от които да се установява автентичността на подписа на
оспорения документ, както и факта на плащане от страна на ищеца „АП Мьолер Мерск А/С” на сумите по
рекламацията в размер на 170 000 щ.д. в полза на „Тангра
Шипинг енд Трейдинг” ЛТД, по реда на чл.305
от ТЗ, а именно чрез заверяване на сметката на кредитора, поради което съдът
приема, че посоченото обстоятелство не е надлежно установено в хода на
настоящото производство.
Същото не може да бъде установено и с приложеното по делото
заверено копие на разписка и освобождаване от отговорност /л.271-275/, тъй като
съдържанието на същата и факта на плащане на сумата от 170 000 щ.д. са
оспорени от ответника и третото лице-помагач в проведеното на 28.01.2015г. съдебно заседание и за доказване на посочените
обстоятелства е представено оспореното потвърждение за плащане.
Въз основа на горната фактическа
установеност съдът прави следните правни изводи по спора:
Предявените искове са с правно основание
чл.373 от ТЗ вр. чл.67 от ЗавтП и чл.86 от ЗЗД.
За да бъдат уважени същите е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: 1/ наличие на валидно облигационно отношение между страните - договор за превоз; 2/ факта на настъпване на
произшествие; 3/ предявена в срок рекламационна
претенция; 4/ настъпването на имуществените вреди – пълната повреда на товара и
размера на същите; 5/ причинно – следствената връзка между произшествието и
вредоносния резултат.
В тежест на ответника е да установи
наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му - обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да
преодолее.
Твърденията на страните съвпадат, поради което съдът е приел
за безспорни обстоятелствата относно: наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника въз основа сключен рамков договор за
транспортни услуги №BGVAR-1024/01.05.2010г., издадена
товарителница № 001569/24.04.2012г.; настъпване на
пожар в товарен автомобил „MAN TGA” ДК № В 1719 РМ и товарно ремарке ДК № В 1163 ЕК, с които е извършван превоза на 24.04.2012г. и причинна връзка между пожара и погиване на част от
товара.
В настоящия случай от събраните и обсъдени
по-горе доказателства /сключеният между страните рамков договор и коносамент/
се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът „АП Мьолер Мерск А/С” има качеството
превозвач - „оператор”, като същият е и
издател на „директния коносамент” /bill of landing for
ocean transport or multimodal transport/
за извършване на комбиниран /мултимодален/ транспорт на товар по линията София
– Джебел Али Дубай, част от
който е по суша, а друга част по море. В
качеството си на такъв, операторът може да извърши превоза по всички отделни
отсечки сам или с ангажирани от него превозвачи, с които той сключва
съответните частични договори, какъвто е и процесния случай и в какъвто смисъл
са разпоредбите на чл.120 от КТК и чл.374 от ТЗ. От
друга страна, съобразно чл.120, ал.4 от КТК по
отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море и
река, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози, а именно ЗАвтП.
Основния спор между страните е свързан с
въпроса дали ищецът, в качеството си на превозвач - „оператор” и издател на „директния
коносамент” /bill of landing for ocean
transport or multimodal transport/ има право
на обезщетение за пълния размер на вредите от ответника – „К.” ЕООД, в
качеството му на превозвач по сухопътната отсечка от София до Пристанище Варна
– Запад, в която е настъпило събитието /пожар/ довело до унищожаване на целия
превозван товар.
Съобразно
разпоредбите на чл.120 от КТК превозвачът, който е
издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за
изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на
крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от
превоза солидарно с първия превозвач. От друга страна, разпоредбата на чл.374
от ТЗ установява отговорността на първоначалния превозвач по договора за
действията на последващите превозвачи, които са взели участие в извършването на
превоза до предаването на товара и за тяхната солидарност по отношение на
изпращача. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът и ответникът отговарят
солидарно спрямо изпращача за настъпилите по време на превоза липси и повреди
по товара. От своя страна разпределението на отговорността по между им е
съобразно постигнатите уговорки в подписания между тях рамков договор за
превоз.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че в процесния случай по време на превоза на товара в
отсечката от БТ – София до Пристанище Варна – Запад, извършван от ответника „К.”
ЕООД, поради възникнал пожар в гумата на ремаркето, с което същия е превозван е
унищожено цялото количество превозвани цигари. Съдът намира, че посоченото
обстоятелство е установено по несъмнен начин, по изложените по-горе съображения
за доказателствената сила на представените по делото документи и факта на
унищожаване на цигарите от специализирана комисия по предвидения в закона ред.
Фактическото запазване на част от товара не може автоматично да обоснове извод
за липса на унищожаването му, доколкото в процесния случай остатъкът от същия е
унищожен по надлежния ред, поради негодност и липса на вкусови качества.
Установен е и размера на претърпените вследствие на пожара вреди – стойността
на погиналия товар, разходите по преопаковането,
сортирането, пренатоварването му, изготвените експертизи за качествата на
цигарите, както и стойността на заплатените акцизи и ДДС.
От
друга страна, за да е налице право на регрес от страна на ищеца, в качеството
му на превозвач – „оператор” по отношение на ответника, извършващ превоза в
сухопътната му отсечка, е необходимо да бъде установен факта на заплащане на
вредите в полза на изпращача. В настоящия случай по делото, въпреки
предоставената от съда възможност, такива доказателства не бяха събрани/ по
изложените по-горе съображения/, поради което съдът намира, че предявените
искове са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът „А.П.Мьолер – Мерск А/С” следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника „К.” ЕООД направените в производството разноски за призоваване на
свидетели и издаване на съдебни удостоверения, както и за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 8050 лв. Възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователно. Делото се
характеризира с фактическа и правна сложност. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 7 ал.2 т.4/, при
материален интерес над 10 000 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесното дело е 7 741,40 лв., поради което заплатеното
възнаграждение от 8 000 лв. е към минималния размер и не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес
на управление ул. „Еспланаден” №50, гр.Копенхаген
1098, Дания, регистрационен № CVR № 22-75-62-14, чрез
адв. Я., срещу „К.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Белослав 9178, ул.”Преслав” №11, представлявано от Д.Й.К., искове за заплащане
на сумите, както следва: в размер на 162 000 щ.д., представляваща
обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключения рамков
договор за транспортни услуги № BGVAR-1024/01.05.2010г. и издадена товарителница №001569/24.04.2012г., в отсечката гр.
София до Пристанище Варна - Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 2 423,10 щ.д.; в размер на
5 529,12 лв., представляваща обезщетение за заплатените разходи по
допълнително сортиране, преопаковане и натоварване на
увредения товар на друг камион; в размер на 632 евро, представляваща стойността
на заплатената експертиза за огледа и издаване на Аварийния Сертификат на
независимата сървейска организация „Булкарго”; в размер на 699,30 лв., представляваща дължимите
акцизи и мита за цигарите, взети като проба, както и сумата от 213,62 евро,
представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер, на основание чл.373
от ТЗ вр. чл.67 от ЗавтП и чл.86 от ЗЗД, при
участието на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Позитано”
№5, на основание чл.219 от ГПК..
ОСЪЖДА „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, действащо
под търговското наименование „Мерск Лайн” със седалище и адрес на управление ул. „Еспланаден” № 50, гр.Копенхаген 1098, Дания, регистрационен
№ CVR № 22-75-62-14, чрез адв. Я., да заплати на „К.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Белослав 9178, ул. „Преслав”
№11, представлявано от Д.Й.К., сумата от 8050 лв., представляваща направените
по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: