Протокол по в. гр. дело №1462/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1276
Дата: 24 септември 2025 г. (в сила от 24 септември 2025 г.)
Съдия: Антония Якимова
Дело: 20253100501462
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1276
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова

мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Въззивно
гражданско дело № 20253100501462 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно призован. Представлява се от адв.
И. З., редовно упълномощен и приет от съда от съда отпреди, и приет от настоящата
инстанция от днес.
Въззиваемият П. Д. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. С.,
редовно упълномощен и приет от съда от съда отпреди, и приет от настоящата инстанция от
днес.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА

в доклада си към Определение № 3403/17.07.2025 г., с което определение е извършен
доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на постъпИ. писмен отговор.
Адв. З.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражения по
доклада на делото, запознат съм.
Адв. С.: Оспорвам жалбата, по съображенията в отговора. Нямам възражения по
доклада на делото.
1

СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 26620/19.09.2025 г., депозирана от адв. И. З., с
която във връзка с определението на съда от закрито заседание, представя копие на договор
за правна защита и съдействие и пълномощно, подписани от Атанас К. Стоилов – кмет на
Община Аксаково.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на спора
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото с молба вх.рег. №
26620/19.09.2025 г., депозирана от адв. И. З., ведно с приложените към нея договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, подписани от Атанас К. Стоилов – кмет на Община
Аксаково от дата 07.05.2025 г.
Адв. З.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Правя възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна възнаграждение.
Адв. С.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Не правя възражение за
прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. З.: Моля да уважите въззивната ни жалба, както и да присъдите на въззивника
разноски за двете инстанции.
Считам обжалваното решение за неправилно, т.к. ответникът пред ВРС има две
основани възражения в отговора си и те са основани на това, че собствеността е установена
по пътя на дарение от лица, в чиято полза е възстановено правото на собственост върху
2
земеделски земи в стари идеални граници. Второто възражение, което е в условието на
евентуалност, за придобиване по давност от страна на ответника.
Първият довод е решен от първата инстанция неправилно, в смисъл, че е прието
решение № 23-1/27.08.2008 г. за законосъобразно и един стабилен административен акт. Този
акт е нищожен в случая, защото земите, които се възстановяват в стари реални граници не се
намират там, където са съществували, а се намират в съвсем друго землище, това е факт,
който не се оспорва. Докато възстановените земи се намират в землището на с. Осеново,
възстановените в стари реални граници се намират до с. К., около м-ст ,,Канайол“. Това са
коренно различни местности и коренно различни места, да не говорим, че по делото е
установено, че тази територия на м-ст ,,Канайол“ не е принадлежала към територията на
Община Аксаково. Имало е съдебен спор между Община Аксаково и Община Балчик, в
резултат на което са променени границите на териториите на двете общини и м-ст
,,Канайола“ е преминала към Община Аксаково, т.е. тя не е била по времето на коопериране
на земите тази територия в територията на Община Аксаково. Затова няма как това решение
да е стабилен административен акт, това е един нищожен акт. Косвеният административен
контрол върху акта е приключил незаконосъобразно.
Това, което казвам не е само мое становище, то е намерило подкрепа в част от
съдебните състави във ВРС и във ВОС. По този повод има няколко дела, които са основа на
това решение на Общинска служба ,,Земеделие“, затова и казвам, че е налиже различно
становище. За мен този факт, че са възстановява в старите граници земя, която се намира в
друга територия, означава абсолютна нищожност на този акт.
Вторият довод, който вадят ответниците в защита на това решение на Общинска
служба ,,Земеделие“, е, че става въпрос за отчуждителна процедура, при която безспорно
признатите за възстановяване земи на правоимащите е следвало да бъдат да обезщетени с
други земи в друга територия. Такъв ред съществува в закона, но за да бъде приложен трябва
решението да се предхожда от специална отчуждителна процедура, която не е налице в
случая. Най-малкото тази процедура изисква земите, които са признати за установяване по
стойност и площ да са съответни на онези, с които правоимащото лице да бъде обезщетено,
такава процедура не е провеждана. Освен това не е уставено по делото, че в територията на
Община Аксаково в землището на с. Осеново не са налице свободни площи, чрез които да
стане това обезщетение на лицето, чието право на възстановяване на земеделски земи не е
спорно, т.е. е установено в влязло в сила решение на съда. Липсата на тази обезщетителна
процедура, означава, че решението на Общинска служба ,,Земеделие“, с което се
възстановява имота в стари реални граници и на това основание е незаконосъобразно. То
следва да се предхожда и в рамките на самото обезщетително производство от решение на
Министерски съвет, с което да се определят съответните площи на терените за общински и
държавни земеделски земи, с което да се извърши това обезщетяване. Такава процедура не е
откривана за Община Аксаково, за разлика от други общини, където има такива процедури.
Това показва, че и на това основание решението на службата по земеделие е изцяло
незаконосъобразно, поради което с порок води до неговата нищожност.
3
По отношение на евентуалното заявено придобивно основание, считам че срещу
общината, която и да било община, не може да се прави такова възражение заради
действащия мораториум до публикуване на конституционното решение по ЗС и
разпоредбите, с които изтичането на давност по отношение на общината и на държавата,
беше спряно. Поради това считам, че и този довод няма как да е основателен. На това
основание изцяло решението на ВРС следва да бъде отменено.
Адв. С.: Моля да приемете решението за правилно.
Предявеният иск е отрицателен установителен за отричане правото на собственост на
ответника. В настоящия случай ищецът твърди да притежава спорното право, което той
отрича, у ответника.
В този случай отклонение от общата постановка на ТР № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС,
въпросът за собствеността на ищеца на притежанието на спорното право от него, а не от
ответника на спорното право, е въпрос не на процесуална легитимация и правен интерес, а
на основателност на иска.
В тези случаи съдебната практика, цитирана в отговора на въззивната жалба и
писмената защита, при недоказване на собствеността на ищеца по отрицателния
установителен иск, същият иск подлежи на отхвърляне, а не на прекратяване. Последното се
приема като коректив на общата установка на тълкувателното решение.
В настоящия случай е от значение дали ищецът е доказал притежанието на спорното
право на заявените от него основания.
Във въззивната жалба и писмената защита, както и в днешната пледоария на колегата,
се наблегна на това доколко е доказано правото на собственост на ответника. Говори се за
възражението на ответника по отрицателния установителен иск. Следва да се разгледа
правото на собственост на ищеца, което той еднозначно твърди да притежава на осн. чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията преди изменението на нормата - Държавен вестник бр. 13/2007
г. Предпоставките за придобиване на правото на собственост от общината сме коментирали
в отговора на жалбата, очевидно отсъстват, т.к. станалите свободни след възстановяване
земеделски земи, не биха могли да бъдат определени преди влизане в сила на плана за
земеразделяне, който е влязъл в сила през 2007 г., а е обявен 2003 г.
Община Аксаково не може да придобие собствеността и по цитираната норма след
нейното изменение през 2007 г., което е предпоставено от нарочно решение от комисия с
определен състав, каквото липсва. Такова има и то е цитираното в мотивите на съда и то е №
3/12.05.2009 г., но в него процесният имот и имотите предмет на възстановителното
решение на поземлена комисия № 23/2008 г., отсъстват, защото са възстановени.
Моля да приемете, че не доказа правото на собственост и на това основание, дори без
изследване правата на ответника по отрицателния иск, същият подлежи на отхвърляне, при
обсъждане правата на ответника.
По делото няма спор, че имотите, правото на собственост, върху които се признава за
възстановяване с решението на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, са различни от имотите по
4
окончателното възстановително решение № 23/2008 г. Това няма как да е другояче, понеже
те са поискани за възстановяване по изключението по чл. 11, решението на съда е
постановено и влязло в сила далеч след влизане в сила на плана за земеразделяне и
единственият начин за възстановяване предвиден в закона е по реда на чл. 10 ,,в“ във вр. чл.
19. Обезщетяването е станало с други земи, които са останали свободни след възстановяване
на имотите.
По възражението за давност заявено като евентуално в случай на отричане правата на
праводателите на ответника по двете прехвърлителни сделки, т.е. за изтекла кратка
придобивна давност, доколкото има две разпоредителни сделки, които са действителни.
След като собствеността на ищеца не е доказана, то позоваването на т.н. мораториум по
параграф 1-ви е явно неоснователно. Дори всички доводи за материална
незаконосъобразност, поради отсъствие на всички предпоставки за постановяване на
реституционно решение на поземлена комисия да са налице и Вие да признаете този акт за
нищожен, по реда на косвения съдебен контрол, то би било основателно, евентуалното
възражение за придобиване чрез кратка, евентуално обикновена придобивна давност.
Ще си позволя да репликирам заявеното от колегата, че за тези имоти, не разбрах
точно за кои, но очевидно по решението на поземлената комисия е имало съдебни спорове
разрешени в полза на общината. Има едно дело № 1261/2024 г. на ВОС, което по настоящия
момент е във ВКС, касае имоти на непрекия праводателя на настоящия ответник, придобити
по същото реституционно решение, като искът на общината е отхвърлен на две инстанции.
Други висящи спорове за собственост с общината, по отношение на имотите предмет на
реституционното решение няма.
Моля да приемете доводите ми, както и да приемете актът на ВРС за правилен, както
и да ни присъдите разноски.
Адв. З. /реплика/: Визирах различни становища на съставите на съда, относно
решението на Общинска комисия ,,Земеделие“, от гледна точка на това доколко това
решение за възстановяване на собственост в друга местност, при условие, че е записано, че
се възстановява в стари реални граници, но основанията посочени за възстановяване на
терени в стари реални граници е нищожно или не, а не затова, че има влезли в сила актове
на съставите. Споровете са висящи, но становищата, които са изразени по отношение на
това дали е нищожен този административен акт са различни.
Моля да ми бъде даден срок за представяне на писмена защита.
Адв. С. /дуплика/: Имате предвид по други дела, а не конкретните имоти по
реституционното решение.
Адв. З. /реплика/: Конкретните, т.е. становищата по едно и също реституционно
решение са различни.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна да
представи писмена защита в петдневен срок след изготвяне на протокола.
5
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата страна да
представи писмена защита в седем дневен срок след изготвяне на протокола.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6