Решение по дело №715/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, чрез пълномощника юрк. П., против решение № 294 от 26.02.2024 г. на Районен съд- Пловдив по а.н.д. № 4676 по описа на съда за 202023 г., с което е отменено наказателно постановление № 23-1030-003279/28.06.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което на Е. Х. Г., [ЕГН], на осн. чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че неправилно НП е било отменено с мотива, че в АУАН не се съдържа адрес и не може да се установи къде се е случило нарушението. Посочва се, че както в АУАН, така и в НП е налице посочване на адреса, на който е било извършено нарушението – ПТП, а именно [населено място], [улица], посока на движение към път II -86. Посочва също, че автомобилът, с който нарушителят се е блъснал също е бил индивидуализиран. В съставения констативен протокол за ПТП също е посочен адрес. Счита, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, не е нарушено правото му на защита, а обществената опасност на деянието не може да бъде пренебрегната , доколкото се касае до ПТП, поставящо в риск от засягане на изключително важни обществени отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касацията Е. Х. Г. се явява лично. Счита решението на районния съд за обективно и справедливо и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна.

Административен съд – Пловдив, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема следното.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на Е. Х. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-1030-003279/28.06.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което, въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 995671 от 02.06.023 г., на Е. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.06.2023 г. в 18.00ч, в [населено място], [улица]по посока на движение към път II – 86, управлявал автобус Исузу Новосити с рег. № [рег. номер], собственост на Сожелиз – България ЕООД клон Пловдив, с ползвател ЕООД П. А. БГ, по линия № 11 в [населено място]. Водачът предприема маневра да се отклони наляво по платното за движение като преди да започне маневрата се убеждава, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, като блъска движещия се от лявата му страна лек автомобил Форд Мустанг с рег. № [рег. номер], реализира ПТП с материални щети. Водачът на автобуса, го отклонил в ляво и с предната лява част на бронята на автобуса закачил дясното огледало на Форд Мустанг, обърнал го в посока обратна на движението и при приплъзването тъмната пластмаса на огледалото оставила продълговата следа по бронята на автобуса. Водачите, веднага след съприкосновението спрели превозните средства в дясна лента.

Районният съд е приел показанията на свидетеля И. – актосъставител, за логични и обективни, тъй като същият е изяснил обстоятелствата по настъпване на ПТП и това по каква логика и на база на какви възприятия, е съставил акта. Съдът е кредитирал тези показания като кореспондиращи със събраните по делото веществените и писмени доказателства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Д., в частта относно липсата на спомени за завъртане на кормилото, както и каква е била посоката на огледалото след удара. Съдът не кредитирал показанията му относно това, че червеният автомобил се е опитал да направи изпреварване, като е приел, че същите представляват умозаключение и сугестивна представа за случилото се в светлината на поведението на водача на лекия автомобил и близката му колегиална връзка с водача на автобуса.

 

Съдът не е кредитирал и обясненията на жалбоподателя за фактическата обстановка, тъй като е приел те да противоречат на обективните доказателства и на показанията на полицейския служител, които не са оборени от други доказателства. Съдът е разсъждавал подробно и относно начина на причиняване на ПТП и нанесената следствие на това щета по лекия автомобил, като е приел на база на обсъдените доказателства, че първоначалната точка на контакт е била в най-предната част на автобуса, като при движението напред на автобуса, огледалото е оставило по-бледа следа, указваща посоката на движение, т.е. автобусът се е движел преди лекия автомобил, като е пресякъл неговата траектория и се е получило триене. Така, противно на твърденията на жалбоподателя, който заявява, че лекият автомобил се е отклонил наляво и е ударил автобуса с огледалото си, като го е свил навътре, съдът е приел, че рисунъка от оставената следа от черната пластмаса по автобуса, видна от снимка на л.29 по делото, както и от фактът, че огледалото на автомобила е било обърнато обратно на посоката на движение, съгласно докладна записка и свидетелските показания на актосъставителя, правилно е била ангажирана отговорността на водача на автобуса за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че не е установено къде се е случило нарушението, доколкото посочения в АУАН и НП адрес не съществува. Съдът е възприел св. показания на разпитания свидетел Д., че в края на Кукленско шосе автобусът, управляван от жалбоподателя е следвало да направи ляв завой, като в такъв случай маневрата му е щяла да се явява логична и целесъобразна. Съдът е посочил, че не било доказано по делото на какво разстояние се е намирал автобуса от кръговото движение, тъй като по делото останало неустановено местопроизшествието. Според въззивния съд недоказването на всички съставомерни елементи е основание за отмяна на атакуваното постановление, тъй като описаното в АУАН и НП нарушение не се доказва да е извършено на соченото в тях място. Съдът е приел, че не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния ред.

Съдът намира решението за валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на районния съд относно начина на извършване на нарушението, причиняване на щетата и ангажиране отговорността на водача на автобуса и ответник по касацията за правилни, последователни и логични. Правилен в този смисъл е изводът на районния съд за съставомерност на деянието по чл.25, ал.1 от ЗДвП от страна на соченото за нарушител лице.

Съдът не споделя изводите на въззивната инстанция за липсата на данни и допуснато съществено нарушение с посочването в АУАН и НП на адрес, който не съществува.

Действително от събраните доказателства от Община Пловдив, се установява, че административен номер 48 на ул.Кукленско шосе няма. Видно е обаче, че административни адреси с номера 52 – магазин на „Темпекс“ ООД климатични системи и № 47 - на ул. Кукленско шосе съществуват. Освен това на находящите се на тези адреси обекти съдът е изпратил искане за събиране на видео записи от камерите им, от където би могъл да се проследи времево инцидентът. По делото са събрани достатъчно данни за мястото на извършване на ПТП. Видно е и от приложения по делото снимков материал, че се касае за местоположение много далече от кръговото на ул. Кукленско шосе с републикански път II-86, по пътното платно преди участъкът от липса разделителен пояс след обръщалото – л. 23 и л.30 по делото на районен съд.

Това е и мястото, което е посочено и от свидетелите: – св. Б. – „на [улица]след Митница Пловдив, посока [населено място]“; - св. Д. – „Това се случи /визирайки инцидента – бел. моя/ след старото обръщало на 11- ката се случи срещу голямото знаме“. Свидетелят посочва, че сега обръщат на газстанцията на кръговото на околовръстното. Последващите твърдения на св. Д. обаче са в противоречие със заявеното по-горе и с представения снимков материал, от който се вижда, че ПТП е станало точно до преди голямото знаме, находящо се отляво при посока на движение север- юг. Поради това съдът неправилно е кредитирал тези показания, тъй като същите се явяват изолирани с оглед на всичмки останали такива, събрани по делото.

Предвид изложеното съдът намира нарушението за достатъчно индивидуализирано откъм място. Няма как актосъставителят или административнонаказващият орган да знае, че именно административен номер 48 от цялата улица Кукленско шосе липсва, още повече, че съществуват предходни и следващи на № 48 номера на [улица] не преодолява останалите доказателства по делото, от които става ясно къде точно на ул. Кукленско шосе е извършено нарушението. Административният номер на улицата не е от съществено значение при наличието на всички тези данни за мястото на извършване на нарушението, доколкото същото се установява от всички събрани по делото доказателства по категоричен и безпротиворечив начин къде точно е извършено.

Съгласно дадените обяснения в с.з. на 10.11.2023 г. жалбоподателят посочва, че това се е случило точно където била табелата на Пловдив, но сега я няма, на около 700-800 метра от кръговото. Прочее, мястото на извършване на нарушението не се спори и от жалбоподателя, който в жалбата си посочва, че е останал на мястото на местопроизшествието, а лекият автомобил бил изместен и паркиран пред автобуса в дясната лента на пътното платно.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че в случая следва да направи нови фактически установявания, за да приеме противното. В случая обаче не се касае за нови установявания, а за неправилна преценка на събраните доказателства, като съдът е следвало на база на всички събрани по делото доказателства за място на нарушението да направи изводите си. Съдът неправилно е кредитирал и възприел изолираните показанията на разпитания св. Д. в частта, в която същият твърди, че инцидентът станал на около 100-150 м преди кръговото, и въз основа на които неправилно е заключил, че мястото на нарушението е останало неустановено по делото. Така при неправилна преценка на фактите по делото - снимки, свидетелски показания и писмени доказателства, съдът е направил и неправилни изводи за липсата на данни за мястото на нарушението.

С оглед на всичко изложено дотук съдът намира изложените в касационната жалба възражения са основателни, поради което се налага отмяна на решението и постановяване на нов акт по същество, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 294 от 26.02.2024 г. по а.н.д. № 4676 по описа на на Районен съд- Пловдив за 2023 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1030-003279/28.06.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което на Е. Х. Г., [ЕГН], на осн. чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.