Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6213 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Т.Д.Ш. твърди в исковата си молба, че на 08.05.2007 г.
с постановление на СГП срещу нея било образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 26.06.2008 г. наказателното
производство било прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление.
Пет години по-късно, на 22.02.2013 г., с постановление
на СГП разследването срещу нея било възобновено и възложено на следовател от
НСлС, а впоследствие - на следовател от Следствения отдел на СГП.
На 08.04.2013 г. ищцата получила призовка за лично
явяване в Следствения отдел на СГП на 12.04.2013 г. като обвиняема по образуваното
ДП № 107/2013 г. Поради влошаване на здравословното й състояние Т. Ш.била
хоспитализирана в УМБАЛ „Александровска“. За това обстоятелство процесуалният й
представител адв. П. С.уведомил разследващите органи с нарочна молба.
На 22.04.2013 г. на съпруга на ищцата била връчена
призовка заявяване на Ш.в Следствения отдел на СГП на 23.04.2013 г. за
привличането й като обвиняема по ДП № 107/2013 г. Адв. С.поискал отлагане на
планираното следствено действие, поради неспазване на срока по чл. 219, ал. 5
от НПК. В молбата се сочело и обстоятелството, че към посочената дата -
23.04.2013 г. Ш.се намирала в отпуск по болест за продължаване на предписаното
лечение в домашни условия. Следствените органи изпратили нова призовка за
явяване на ищцата на 26.04.2013 г. На тази дата личното явяване на Ш.се оказало
невъзможно, предвид тежкото й здравословно състояние, наложило провеждане на
болнично лечение в „С.К.Кардиологичен център МБАЛ“ ЕООД - диагностицирани
сърдечна аритмия и тревожно-депресивен синдром. При изписването й от здравното
заведение й бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода
25.04.2013 г. - 16.05.2013 г.
Въпреки това, следовател при СО-СГП постановил
принудителното й довеждане на 08.05.2013 г. На 09.05.2013 г. ищцата била
задържана и принудително доведена от органите на МВР в сградата на СО-СГП.
Задържането било резултат от наложително излизане извън дома й, поради
необходимост да окаже помощ на дъщеря си, която се почувствала зле. При опит да
се качи на спряло в близост такси се появили служители на СДВР, които я
задържали. Незабавната реакция на органите на реда събудила у Д. съмнения за
прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо нея, които впоследствие
се оказали основателни. От този момент се притеснявала да води спокойно
телефонни разговори и не могла да общува свободно и непринудено с приятели и
роднини.
На 09.05.2013 г. Ш.била привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и й била определена
мярка за неотклонение „подписка“.
На следващия ден БТА разпространила информация, че СГП
е повдигнала обвинение срещу Ш., а по-късно тази новина се разпространила и в
други медии, както и в електронни сайтове. Съобщението на ПРБ за повдигането на
обвинение създало оценки и настроения, които сериозно и необратимо увредили
професионалната репутация и авторитет на ищцата.
Седем години след образуване, прекратяване и
възобновяване на наказателното производство, то било окончателно прекратено с
постановление на СГП от 09.06.2014 г., поради неизвършване на престъплението, в
което Ш.е била обвинена. Взетата по отношение на нея мярка „подписка“ била
отменена.
В резултат на повдигнатото обвинение ищцата изпаднала
в продължително стресово състояние и преживяла негативни емоции за период от
седем години. Предвид характера на повдигнатото й обвинение спрямо нея се
създало силно негативно отношение от страна на близките, познатите и колегите й.
Злепоставянето й в обществото повлияло силно негативно на психическото й
равновесие и самочувствие. С решение на ВСС от 16.05.2013 г. била временно
отстранена от длъжността „следовател“ в НСлС до приключване на наказателното
производство. Лишаването й от възможността да работи, да реализира доходи, с
които да издържа непълнолетното си дете и да погасява задълженията си към
кредитна институция, от която получила заем допълнително влошили психическото й
здраве. Оказала се в нужда да прибегне до заеми от физически лица на обща
стойност 30 000 лева в периода 2013 г. - 2014 г. Депресивното й състояние
се подхранвало от отрицателното и пренебрежително отношение на част от колегите
й, продължило и след възстановяването й на работа. Повдигнатото обвинение
разклатило доверието в нея и повлияло крайно негативно на професионалната й
репутация и изпълнението на служебните й задължения. За това допринесло и
отразяването на обвинението в медиите и достигането на новината до неограничен
кръг от лица. И до момента се случвало непознати хора да я спират и да я питат
защо е извършила престъпното деяние. Подобни случаи я принудили да избягва
обществени места и да ограничи социалните си контакти. Чувството на
непълноценност в професионален, социален и личностен план се оказало непреодолимо
и с трайни последици върху качеството на живота на Ш..
С молба от 06.12.2016 г. ищцата отправила запитване до
председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни
средства дали по отношение на нея са прилагани незаконосъобразно СРС. Установило
се, че през юни 2013 г. спрямо Ш.били приложени неправомерно СРС, поради
необоснованост на исканията и надхвърляне на допустимия законов срок.
Държавата, в лицето на ответника в настоящото производство нарушила конституционното
й право на неприкосновеност на личния живот, свобода и тайна на
кореспонденцията. Осъществената нерегламентирана намеса в личната сфера на Ш.се
оказала неоснователна. Събраните данни по реда на ЗСРС не били използвани в
наказателното производство и в тях не се съдържали доказателства, уличаващи я в
извършване на престъпление.
В резултат на търпените ограничения и неправомерни
въздействия ищцата станала раздразнителна, имала проблеми със съня и изпадала в
депресивни разстройства. Дистанцирала се от членовете на семейството си и
общуването с тях било затруднено. Действията на държавата в лицето на ПРБ се
намирали в причинно-следствена връзка с търпените болки и страдания, поради
което претендира тяхното обезщетяване. Моли ПРБ да бъде осъдена да й заплати
сумата от 80 000 лева от повдигнатото обвинение и 10 000 лева от
незаконно прилагане на СРС, ведно със законните лихви от 18.06.2014 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът ПРБ е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че претендираните
обезщетения са прекомерни, тъй като Ш.е била в процесуалното качество на
обвиняема в продължение на 1 г. и 1 месец, който период бил в рамките на
разумния срок. Счита, че началният момент, от който може да бъде ангажирана
отговорността на П.е този на привличането на ищцата като обвиняема, а не от
образуване на наказателното производство. По отношение на Ш.била взета
най-леката мярка за неотклонение - подписка. На длъжността „следовател“ в НСлС
била възстановена на 18.12.2014 г.
Ответникът счита, че при прекратено наказателно
производство вредите от използване на СРС представлявали част от тези по
привличането й като обвиняема.
Оспорва и претенциите за лихви, които не се присъждали
като цифрова стойност, а се посочвала началната им дата. Конкретният размер се
определял към момента на погасяване на главницата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С постановление от
08.05.2007 г. на зам. градски прокурор при СГП било образувано досъдебно
производство срещу Т.Д. Ш.за извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 20, ал.
2 от НК.
След извършени в
продължение на една година следствени действия, включително провеждани разпити
и давани от ищцата обяснения, с постановление от 26.06.2008 г. наказателното
производство по пр.пр. № 12-0152/07 г. на СГП е прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 от НПК.
По делото са
налице доказателства за образувано дисциплинарно производство срещу Ш., като с
решение от 13.12.2007 г. дисциплинарната комисия на ВСС е счела за недоказано
твърдението, че Т. Ш.е разгласявала информация по възложеното й за разследване
досъдебно производство в нарушение на разпоредбите на чл. 198, ал. 1 от НПК и
чл. 136, ал. 2 от ЗСВ (отм.) и че умишлено е забавяла изясняването на важни
обстоятелства по това производство, но е допуснала виновно неизпълнение на
служебните си задължения, като е нарушила вътрешните правила в следствените
служби за реда за съхраняване на веществени доказателства. Отхвърлено е
искането на директора на НСлС за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и материалите са изпратени на директора на НСлС за определяне и
налагане на Ш.на дисциплинарно нарушение на допуснатото нарушение на реда за
съхраняване на веществени доказателства.
В приложение на
нормата на чл. 243, ал. 9 от НПК (ред. ДВ, бр. 17/21.02.2013 г.) като е
счетено, че СГП се е произнесла при неизяснена фактическа обстановка, довело до
непълнота и необоснованост на направените изводи, с постановление от 22.02.2013
г. на прокурор при АП – София постановлението от 26.06.2008 г. е отменено с
указания до СГП да възобнови досъдебното производство и да се изпълнят указания
за извършване на нови следствени действия.
Прокурор при СГП е
изпратил материалите по ДП № 12-0152/2007 г. по описа на СГП на НСлС за
провеждане на допълнително разследване.
Т. Ш.е била
призована да се яви в отдел „Следствен“ при СГП на 23.04.2013 г. в 14.00 часа
за предявяване на постановление за привличането й като обвиняем.
В молба на адв. П.
С.е посочено, че Т. Ш.е с влошено здравословно състояние и поради отпуск по
болест й е невъзможно явяването за предявяване на обвинението.
Видно от писмо на
„С.К.“ изх.д. № К-СФ-МБАЛ-36 от 26.04.2013 г., Т.Д.Ш. е била хоспитализирана в
„С.К.кардиологичен център МБАЛ“ ЕООД на 25.04.2013 г. в 11.20 часа в клиника по
„Кардиология“ с диагноза „ритъмно-проводни нарушения. Надкамерна и камерна
екстрасистолия. Артериална хипертония“ и е изписана на 26.04.2013 г.
С постановление на
следовател при СГП, „Следствен отдел“ от 09.05.2013 г. е разпоредено принудително
довеждане на Т.Ш. незабавно след откриването й. В изпълнение на това
постановление са извършени три посещения на адреса по местоживеене на Ш., но
лицето не е било открито.
Около 18 часа на 09.05.2013
г. е констатиран опит на Ш.да напусне домашния си адрес и при качването й в
такси е била спряна и приведена в сградата на СО при СГП, където тя и защитника
й адв. П. С.са били запознати с постановление за привличане като обвиняем от
12.04.2013 г. за престъпление по чл. 288, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
вземане на мярка за неотклонение „подписка“ – поемане на задължение от
обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган.
С
решение на ВСС от 16.05.2013 г. Т.Д.Ш., следовател в Национална следствена
служба е била временно отстранена от длъжност до приключване на наказателното
производство, на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ.
С
решение от 18.12.2014 г. на ВСС ищцата е възстановена на длъжност „следовател“
в НСлС, считано от датата на вземане на решението.
След неколкокретно
продължаване на срока на разследване, с постановление от 09.06.2014 г. наказателното
производство е прекратено и взетата мярка за неотклонение „подписка“ –
отменена.
По делото е приета
справка от НБСРС рег. № ИК-137 от 03.05.2017 г., според която през юни 2013 г.
по искания на СГП и разрешения на СГС спрямо Т.Д.Ш. са били неправомерно
прилагани специални разузнавателни средства, изразяващи се в необоснованост на
исканията за използване на СРС и надхвърляне на допустимия законов срок по чл.
21, ал. 1 от ЗСРС.
Незаконосъобразно
са били прилагани специални разузнавателни средства и през 2008 г. (съгласно
писмо на НБСРС рег. № ИК-309/15.09.2017 г.)
От справка на БТА,
Емисия „Вътрешна информация“ от 10.05.2013 г. е видно, че до знанието на
обществеността е била доведена новината, че по образуваното през 2007 г.
наказателно производство, чието прекратяване е било отменено, са събрани
достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на Ш.за несвоевременно
изпълнение на наказателно преследване с цел да избави К.Г.от наказание за
„пране на прави“, а също и за отправено от СГП предложение до главния прокурор
за внасяне на искане до ВСС за отстраняване на Ш.от длъжност. Новината е била
оповестена и в други печатни и електронни медии.
В годишна данъчна
декларация за 2013 г. Т.Ш. е декларирала получени от физически лица заеми на
обща стойност 25 000 лева.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.-Х.и А.за начина,
по който образуваното и водено срещу Ш.досъдебно производство се е отразило на ищцата.
Подробни
и последователни показания за промяната в личността и начина на живот на Т. Ш.се
съдържат в разказаното от свидетеля Е.П.-Х.. Още през 2007 г. от информация в
медиите П.разбрала за образуваното през 2007 г. наказателно производство срещу Ш.,
но не била непосредствен свидетел на промените в начина на живот на ищцата до
2010 г., когато семействата им установили по-близки приятелски отношения. Първоначално
свидетелката не повдигала въпроса за досъдебното производство, но впоследствие
разговаряли за случилото се през 2007 г. Според П.Т. особено болезнено приемала
обстоятелството, че обвинението било свързано с работата и като следовател.
П.разказва
и за ситуации, в които ищцата изпадала в при общуването си в обществото. На
сватбата на свидетелката Ш.била разпозната от друг гост, което я накарало да се
почувства неудобно. При случайна среща на П.с колега, на която и Т.
присъствала, той разпознал разследваната и видимо се отдръпнал. На първия
рожден ден на детето на П.през май 2014 г. приятелка и колега на свидетелката
отклонила поканата, като разбрала, че Т. също ще присъства. Това породило
чувство на вина у ищцата и желание да се тръгне, тъй като други приятели на П.не
могли да уважат празника им З.ди присъствието на Т..
Въпреки
че след 26.06.2008 г. наказателното производство било прекратено, Ш.се
притеснявала от възможността то да бъде възобновено, което действително се е
случило през 2013 г., по тогава действащите разпоредби на чл. 243, ал. 9 от НПК
(отм.) Споделила с П., че воденото досъдебно производство довело до отдръпване
на голяма част от приятелите и познатите й, въпреки прекратяване на
производството.
Т. била
поканена на рождения ден на съпруга на свидетелката през май 2013 г., но
отклонила поканата, тъй като непосредствено преди това била в болница поради
кардиологични проблеми и се лекувала в домашни условия. По-късно през деня П.разбрала,
че дъщеря й З. не се чувствала добре и за да не чака на автобусна спирка на път
от училище към дома им, Т. излязла да вземе такси и да прибере детето. Тогава пристигнали
полицейски служители, които я изкарали от таксиметровия автомобил и я поканили
да се качи в служебния автомобил, след което я завели в полицейското управление,
за да й повдигнат обвинение. В този момент Т. се чувствала много зле. Била
сама, тъй като имали конфликт със съпруга си, който заминал за провинцията. Т.
се притеснявала как новината за възобновеното наказателно производство ще се
отрази на родителите си и от факта, че е необходимо тя да им каже, като в
противен случай щели да разберат от медиите. Здравословните проблеми, които
ищцата имала се пораждали от притесненията й за близките й и начина, по който
те щели понесат възобновяване на наказателното производство срещу нея.
Климатът
в семейната среда на ищцата също бил силно влошен. Видимо имала подкрепата на
семейството си, но съпругът на Т., който също бил магистрат, се чувствал ощетен
от случилото се, поради лишаването му от възможност за кариерно израстване и до
момента. П.лично възприела възникнал конфликт между двамата съпрузи по този
повод. Случвало се също съпругът на Т. да се оттегли от компанията, когато се
повдигнел въпросът за наказателното производство.
Т. избягвала
да говори за проблемите си с правосъдието в присъствието на дъщеря си, но
детето споделило с П., че виждало майка си да плаче, а баща й да излиза от дома
им; че се притеснявало от съучениците си.
Т. се
страхувала да води свободно телефонни разговори, тъй като те се подслушвали.
Това подозрение възникнало поради бързината, с която полицейските служители се
появили при опита й да вземе дъщеря си с такси. Не смеела да се обажда на свои
познати и значително ограничила контактите си с хората. Не желаела да се
появява на публични места, за да не бъда разпозната и да срещне обичайния укор,
независимо от липсата на извършено от нея престъпление.
И до
момента Т. не била спокойна. Независимо от изтичане на двугодишния срок за
отмяна на прекратителното постановление от 09.06.2014 г., все още съществувала възможност
наказателното производство да бъде възобновено от главния прокурор.
Положението
не се подобрило от възстановяване на Ш.на заеманата от нея длъжност „следовател“
в НСлС. Желанието й за работа било съпътствано от страх не само от отношението
на колегите й, но и от обстоятелството, че задълженията й включвали провеждане
на разпити, а именно във връзка с тази дейност било водено наказателното производство.
Допускала и възможността свидетел да я обвини в некомпетентност, поради
повдигано обвинение в длъжностно престъпление.
Страховете
на ищцата от отношението на колегите й са се оказали основателни, тъй като част
от тях явно я избягвали. Чувствала, че професионалният й авторитет е сринат и
че се намира под контрол на свои колеги при изпълнение на професионалните си
задължения. Това пораждало и лични съмнения у Т. относно компетентността й да работи
като следовател.
Все още
провеждала кратки телефонни разговори, независимо от темата на обсъждане.
Свидетелката А.също
разказва за негативното отражение на повдигнатото през 2007 г. обвинение на
ищцата. Преди 2007 г. често се събирали в голяма компания, ходели на почивки и
на планина. След 2007 г. престанала да излиза, отказвала да се събира с хора и
ограничила контактите до срещи с няколко по-близки приятелки. А.била свидетел
за честата разпознаваемост на Т. в обществото, което било съпроводено с
неодобрителни погледи от хората. Това я принудило да промени стила си на
обличане по начин да е по-незабележима. Чувствително отслабнала и имала
проблеми със сърцето. Докато през 2007 г. детето на Т. било по-малко и не
разбирало тежестта на случващото се, през 2013 г., когато наказателното
производство било възобновено, то било на 14 години и осъзнавало значението на
принудителното отвеждане за предявяване на обвинение в извършено престъпление.
Това се случило и във важен за детето период на явяване на изпити за външно
оценяване, което допълнително подсилило чувството на вина у ищцата спрямо
детето. Разговорите по телефона намалили чувствително, като Т. предпочитала
лични срещи, но на места, където не може да бъде разпозната. Поради
отстраняване от работа, ищцата имала финансови затруднения и са налагало да
прибягва до заеми от близки и приятели. Особено се притеснявала за родителите
си, които живеели в друг град. За да им спести тревогите от новините в медиите,
въпреки страха си от реакцията им, тя ги осведомявала за случващото се с нея.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на П.– обвинение в извършване на престъпление
през 2007 г., като производството по делото е било прекратено през 2008 г.,
възобновено през 2013 г. и отново прекратено през 2014 г., като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на
отговорността е на ищцата.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установяват следните обстоятелства:
На
08.05.2007 г. срещу Т.Д.Ш. е било образувано наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 20, ал. 2 от НК - че като следовател,
на когото е възложено за разследва ДП № 245/2006 г. по описа на НСлС като
съизвършител, в съучастие с К.П.Н.като подбудител и помагач, е пропуснала да
изпълни своевременно длъжностите, които й налага службата относно наказателното
преследване на свидетеля по делото К.Г., както и е осуетила такова преследване
спрямо него с цел да го избави от наказание, като е разгласила информация по
досъдебното производство в нарушение на разпоредбите на НПС и умишлено е
забавила изясняване на важни обстоятелства по делото.
Наказателното
производство е прекратено с постановление на прокурор при СГП на 26.06.2008 г.
С постановление от
22.02.2013 г. на прокурор при АП – София постановлението от 26.06.2008 г. е
отменено с указания до СГП да възобнови досъдебното производство и да се
изпълнят указания за извършване на нови следствени действия. Материалите по ДП
№ 12-0152/2007 г. по описа на СГП са изпратени на НСлС за провеждане на
допълнително разследване.
С постановление от
09.06.2014 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК – липса на деяние, съставляващо
престъпление.
Установява се по
безспорен начин и че в хода на наказателното преследване спрямо Т. Ш.са били
неправомерно използвани специални разузнавателни средства и над допустимия срок
за това.
В
настоящото производство се доказа осъществяване на деянието, от което ищцата
твърди да са й причинени вреди и поради това съдът приема основателност на
претенцията за обезщетение – обвинение в извършване на престъпление,
наказателното производство по което е било прекратено поради това, че не е
извършила престъпно деяние, като при разследването незаконосъобразно са били използвани
специални разузнавателни средства.
Ищцата дължи
да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се
претендира и приложената спрямо нея наказателна репресия.
В
настоящия случай обезщетенията са по отделно посочени за воденото наказателно
производство – 80 000 лева и за използване на специални разузнавателни
средства във връзка с разследването на Ш.– 10 000 лева. Тъй като дейността
по прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на ищцата е била
част от цялостното разследване срещу нея, за което е било образувано
наказателно производство, обезщетението следва да бъде определено глобално.
Този извод се базира на указание на ВКС в т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ВКС
относно определяне на обезщетение в хипотезата на задържане на лицето, когато е
постановена оправдателна присъда или наказателното производство е било
прекратено.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на § 1
от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава на доказаните в производството обстоятелства,
попадащи в съдържанието на твърдените неблагоприятни последици от воденото
досъдебно производство – тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване, личността на увредения, данните за здравословното и психическо
му състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в обществото
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС и
определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Установява се от данни
в личното кадрово досие на ищцата, че от 10.10.2005 г. Т. Ш.е назначена за
следовател в НСлС. Докато е заемала длъжността на висш магистрат и във връзка с
изпълнение на служебни задължения срещу нея е било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 288 от НК, за което се предвижда наказание
от една до шест години лишаване от свобода и лишаване от право за заемане на
държавна или обществена длъжност. Обвинението се е отнасяло до процесуални
действия на Ш.по разследване на престъпни деяния с висока обществена значимост,
поради което допълнително е предизвикало интерес на медиите и внимание на
обществеността към изнесените данни за неправомерни действия на следовател във
връзка със службата му.
Относно
продължителността на наказателното преследване следва да се вземе предвид
двукратното му прекратяване, през 2014 г. след възобновяването през 2013 г.,
пет години след като е било прекратено с постановление на прокурор при СГП през
2008 г. Първоначалният период на висящност от една година е бил достатъчен да
нанесе трайни вреди върху репутацията на ищцата в обществото и на отношенията й
в семейството. Разгласяването на обвинението в медийното пространство през 2007
г. е генерирало многостранен и огромен негативизъм към Ш., включително от
страна на колеги от магистратската гилдия. Презумпцията за невинност до
доказване на противното не е достатъчна, за да се преодолее съмнението в
добросъвестността на обвинения. Разпознаваемостта в обществото поради негативния
заряд на новината е поставял ищцата непрекъснато в неудобни житейски ситуации. За
тях разказват разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира
като пълни, подробни и основани на личните им възприятия относно отражението им
върху душевното състояние на Ш.. Контактите с приятелите й са били, освен
ограничени, и съпътствани от притеснение, че им пренася негативите от
собственото си положение при общуването с тях. Основателни са се оказали
опасенията й, че тези, които продължили да контактуват с нея са се оказали в
деликатната ситуация да срещнат отрицателно отношение от хора от своя кръг
именно поради общуването с ищцата: на сватбата на Елеонора П., на рождения ден
на детето й, при срещи с познати Ш.се е сблъсквала с неодобрителни погледи и
усещане, че е нежелан за другите гост. Тези случаи са допринесли за състоянието
на самоизолация, в което ищцата се е поставила, мотивирано психологически от нежеланието
да изживява непрекъснато отрицателните реакции към личността си.
Въпреки че
производството е било прекратено през 2008 г., то е оставило траен отпечатък не
само върху емоционалното състояние и поведенческите реакции на Ш., но и върху
отношенията й с членовете от семейството. Образуваното наказателно производство
е счетено от съпруга й Н.В., който също заема магистратска длъжност, за
отрицателен атестат и пречка за кариерното му развитие. Това е станало повод за
непрекъснати конфликти помежду им и влошаване на съпружеските им отношения.
Възобновяването на производството през 2013 г. е върнало с нова сила цялата
тежест на негативните реакции спрямо ищцата. Порасналата й дъщеря З. е била
поставена в деликатна ситуация и в собствената си среда, където е изпитвала
неудобство пред съучениците си от отрицателната популярност на майка си. Особена
укоримост заслужават предприетите от представители на ответника действия по
ненадейно и незабавно задържане на висш магистрат в присъствието на
непълнолетното му дете, на обществено място и по унизителен за лицето начин.
Характерът на „длъжностното престъпление“ не предполага действия в спешен порядък,
с цел привличане като обвиняем. Отделно от това, ситуацията, в която е било
предприето напускане на дома от ищцата е било в изпълнение на родителски
задължения за оказване на помощ и грижа за непълнолетната й дъщеря. Това е подсилило
чувството на вина у Ш.спрямо З., която се е намирала във важен етап от
развитието си и в период, когато са й предстояли изпити за национално външно
оценяване и кандидатстване за гимназиално обучение.
Установява се и че
в този период (не само през 2008 г.), от април 2013 г. по отношение на ищцата
са използвани специални разузнавателни средства, неправомерно прилагани към юни
2013 г. поради изтичане на двумесечния срок по чл. 21, ал. 1 от ЗСРС (ДВ, ред.
бр. 109/2008 г.) Прекратеното наказателно производство влече незаконност и на
прилаганите специални разузнавателни средства. Неминуемо обаче тези действия са
съпътствани от намеса в личния живот на Ш.. Подозренията й за подслушване на
водените лични разговори са породили у нея нежелание за общуване чрез
използване на телекомуникации, което допълнително е ограничило контактите й с
хората от близкото обкръжение.
Особено тежко се
отразило възобновеното наказателно производство на здравословното и емоционално
състояние на ищцата. Напрежението в семейните отношения и грижите за начина, по
който новините за обвинението в престъпление са отразяват на родителите й,
стесняването на приятелския кръг и отстраняването от работа са причинили на Ш.здравословни
проблеми, рязко отслабване, променен ритъм и начин на живот, както и финансови
проблеми. Висящността на наказателното производство в периода май 2013 г. – юни
2014 г. е поставило на изпитание психическата й устойчивост за справяне с
изолацията, самотата, безперспективността и отчаянието, които са я обзели.
Действително, обвинителен акт в съд не е изготвян и внасян в съд, взета е
най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, формалната висящност на
наказателното производство не е продължителна, но нанесените поражения от
наказателното преследване са оставили незаличим отпечатък върху авторитета на Ш.сред
колегите й и репутацията й в обществото. Печалната й „известност“ като
„следовател, разпънал „чадър“ над разследвано за пране на пари лице“ провокира
недоверие към личността й, включително от страна на магистрати. Наказателното
преследване е породило и у нея самата чувство на несигурност относно
професионалната й компетентност и на смес от положителни емоции, че отново може
да упражнява дейност като следовател и страх от реалната й способност да се
справя с поставени служебни задачи. Съзнанието за сринат авторитет и предизвикателството
да се справи с поражения върху личния и професионалния й живот изисква
мобилизиране на значителен личностов статус за възвръщане на положението
отпреди 2007 г. Съзнаването, че продължава да съществува възможност безсрочно
да се възобнови прекратеното през 2014 г. наказателно производство, с оглед
нормата на чл. 243, ал. 10, изр. 3 от НПК (ДВ, ред. Бр. 9/2017 г.) продължава
да я държи в напрежение и да извиква непрекъснато кошмарните спомени за преживяното
по време на висящността на наказателното производство.
При преценка на
така установените по делото обстоятелства, поддържаното напрежение у Ш.от
действията на представители на ответника спрямо нея, съпроводени с намеса в
личния й живот чрез прилагани специални разузнавателни средства, значимостта на
случая и широкият медиен отзвук, негативите за професионалното бъдеще на
ищцата, трайните последици за личността, доброто й име в обществото и личното й
достойнство, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от
60 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното
определение т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Размерът
на дължимата мораторна лихва в този случай е предмет на изпълнителното
производство, а във фазата на исковия процес съдът определя единствено началния
период, от който същата се дължи.
По
приложеното ДП № 165/2013 г. липсват данни определението от 09.06.2014 г.,
обявено на 10.06.2014 г., да е съобщено на Т. Ш.. Разпоредено е същото да й се
изпрати за сведение. Данни за получаване на препис от определението от
09.06.2014 г. не се съдържат по делото, но доколкото същото е обжалваемо, на основание
чл. 341, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК, съдът приема същото да е
влязло в сила на 27.06.2014 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството
и възстановяване на заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Ищецът има
право и на разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Налице са доказателства за заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „М.М. и
съдружници“ в размер на 5 484.14 лева. Представителят на ответника е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира
за основателно. Минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
възлиза на сумата от 3 876 лева. Основания за присъждането му в по-висок
размер от определения по горепосочената разпоредба липсват, с оглед сложността
на спора, извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни
заседания. Съразмерно на уважената част от иска, на ищцата се дължат 2 584
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „***** да заплати на Т.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от привличане
като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 288 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
през 2007 г. и за незаконно използване на специални разузнавателни средства в
хода на разследването, като наказателното производство е прекратено през 2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.06.2014 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 90 000
лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 2 594 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: