РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1222
13.07.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав
Административен съдия: Любомира Несторова
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 914 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Ц.С.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Акт за установяване на
публично държавно вземане №01-6500/2161 от 18.10.2018г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл.
14, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК във
вр. с чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители е определено публично държавно вземане,
представляващо 75% жт общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2011, 2012 в размер на 16288.78лв., на основание чл. 14, ал.1,
т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Жалбоподателката твърди, че
оспорения акт е издаден при липса на
компетентност, неспазване на установената форма, при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Претендира се отмяната на оспорения акт и
разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и
законосъобразен.
Претендира отхвърляне на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Административен съд Пловдив намира, че е
сезиран с жалба, подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни
интереси пряко се засягат от оспорения акт.
Съдът
установи относно срочността на жалбата, че в заявление за подпомагане от
30.05.2012г. /л. 14 по делото/ жалбоподателката Ц.С.Ц. е заявила адрес за
кореспонденция в с. Габровица, общ. Белово, обл. Пазарджик, посочила е още един
постоянен адрес ***, an. 82. В заявлението за
регистрация на л. 57 по делото е посочен отново адрес в с. Габровица, т.е.
жалбоподателката е заявила два адреса пред органа. Няма данни по делото, че
оспореният акт е връчен на двата, известни на органа адреса: в с. Габровица е
изпратено известие за доставяне с отметка адресът е „преместен", но няма
данни за съобщаване на адреса в гр. Пловдив, ул. „Преспа" № 2.
В случая административният орган не е
извършил надлежно съобщаване и по реда, регламентиран в чл. 61, ал. 3 от АПК
(отм.), но действащ към момента на съобщаване на оспорения акт, тъй като
съгласно сочената разпоредба, когато адресът на някое от заинтересованите лица
не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се
поставя на таблото за обявления, в интернет страница на съответния орган или се
оповестява по друг обичаен начин.
Няма данни, че на посочените от Ц.С.Ц.
два адреса е извършено надлежно съобщаване, за да се премине към съобщаване по
реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.). Освен това на жалбоподателката е изпратено
съобщение с грешен номер, както се посочва в молбата на пълномощника на
ответника с дата 30.06.2020г., следователно въобще не е извършено съобщаване на
акта с верния номер. Ето защо, Съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и е допустима.
От приложената по делото административна
преписка се установява, че жалбоподателката е регистрира с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 534362 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/.
От приетата по делото административна
преписка се установи, че жалбоподателката за 2011г и 2012г. е подала заявление
за подпомагане по мярка 211, по Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие |на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
По мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони"
по години са й изплатени следните суми: първа година от ангажимента-подадено
заявление с УИН 16/260511/01672 за кампания 2011, изплатена сума 10963.43лв.;
втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН 16/230412/14021 за
кампания 2012г., изплатена сума 10754.94лв., което се установи от приетите по
делото доказателства на л. 143, л. 144-гръб, л. 145, л. 145-гръб и л. 146.
Общата сума, която е изплатена е в размер на
21718.37лв.
За кампания 2013г. не е подадено заявление. В
хода на съдебното производство жалбоподателката не ангажира доказателства за
подадено в срок заявление за кампания 2013г.
В хода
на извършена административни проверки, на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е установено, че за кампания
2013 кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 211,
регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани“ за природни ограничения в
планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за
развитие |на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
На основание чл. 26, ал.1 от АПК е открито
административно производство и Ц.Ц. е уведомена с
писмо с изх. № 01-6500/2161 от 12.04.2018г. /л. 39 по делото/. От приетите по
делото обратни разписки от „Стар пост“ – л. 135 е видно че писмото с посочения
номер е изпратено на декларирания адрес в с. Габровица, община Белово, но обратната
разписка се е върнала с отбелязване „сменен адрес“. На основание чл. 61, ал.3
от АПК /отм./ е извършено съобщаване чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявление на ДФ „Земеделие“. Оформен е констативен протокол с дата 15.06.2018г /л. 41 по делото/.В
указания срок Ц. не се явила за получаване на Уведомителното писмо.
Последвало
е издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/2161 от 18.10.2018г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
С оглед установеното от фактическа страна
Съдът прави следните правни изводи: Във
връзка с обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден от Заместник
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е приета по делото Заповед № 03-12/715
от 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л.125 по делото/,
с която Петя Славчева-заместник изпълнителен директор на ДФЗ е оправомощена да издава актове за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания.
Според разпоредбата на чл. 27 ал.3 и
ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Според нормата на чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК / в редакцията към момента на издаване на акта/ публични са вземанията за недължимо платените
и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Според чл. 166
ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Ал.2 от същата правна норма определя, че
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. В конкретния казус, с оглед цитираните по-горе писмени
доказателства и коментираните правни норми и
съгласно чл. 27 ал.3 от ЗПЗП, компетентен орган е Разплащателната
агенция, като функциите, съгласно чл. 11 ал.2 т.4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ
“Земеделие”. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителният директор на
Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция, представлява Разплащателната агенция, съгласно чл. 20а ал.2 т.1 и т.2
от ЗПЗП. Оспореният АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие” с делегирани правомощия, следователно е издаден от компетентен
административен орган. Оспореният акт е
издаден в необходимата писмена форма, същият е мотивиран и доказан.
Това е така, защото от приетите по делото
доказателства се установи, че жалбоподателката за 2013г. не е подала заявление
за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани“ за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие |на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Безспорно са нарушени изискванията
на чл.4, т.З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. /Наредба № 11 от 03.04.2008г./, според които кандидатите за подпомагане
са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
При неизпълнение на изискванията чл.4, т.З от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. се прилага санкцията по чл. 14, ал.1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., съгласно която земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва:1) след първата година - 100 %;2) след втората година - 75 %;3) след
третата година - 50 %;4) след четвъртата година - 25 %.
Така изложените в АУПДВ фактически и
правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на
жалбоподателката възможност да разбере какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи правната норма.
В процедурата по издаване на
административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като органът е изпълнил и
задълженията си да уведоми кандидата на посочения от него адрес. След като
адресът е сменен, то е следвало Ц. да уведоми административния орган. Освен
това в настоящото съдебно производство жалбоподателката може да ангажира
доказателства, опровергаващи установените факти в административното
производство.
Съдът намира, че издаването на
процесния АУПДВ не е предпоставено от издаването на
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаването на такъв акт е бил
предвиден в предходната редакция на чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., но не и в редакцията на нормата,
действаща към датата на издаване на процесния акт.
Изложените факти в административния
акт не се опровергаха. Действително е извършено плащане по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" по
години така: първа година от ангажимента-подадено заявление с УИН
16/260511/01672 за кампания 2011, изплатена сума 10963.43лв.; втора година от
ангажимента – подадено заявление с УИН 16/230412/14021 за кампания 2012г.,
изплатена сума 10754.94лв. Общата сума, която е изплатена е в размер на 21
718.37лв.
Не
се ангажираха доказателства за прилагането на чл. 15, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
При безспорно установеното, че
жалбоподателката въобще не е подала заявление за подпомагане по мярка 211 по
време на поетия ангажимент, за кампания
2013 г., без доказани форсмажорно или изключително обстоятелство за това, то по
отношение на нея е приложима хипотезата на
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. и същата се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови част от получените до
този момент компенсаторни плащания. Дължимите суми се изчисляват като 75 % от
получените плащания, тъй като участието
в мярката е прекратено след втората година.
Като е изключил от подпомагане
жалбоподателката и е установил публично държавно вземане в размер на 16
288.78лв. (= 75% от 21 718.37 лв.), компетентният орган правилно е приложил
материалният закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт за установяване на
публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел. Подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, основателна е претенцията на
ответника и в негова полза следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.
78, ал. 8, изр. второ от ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лв. /сто лева/.
Воден от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/2161 от 18.10.2018г. на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Държавен
Фонд “Земеделие” сумата в размер на 100
лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: /П/