№ 1128
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100511194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22.03.2022 г., гр.д. 50262/2021 г., СРС, 59 с-в отхвърля
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. П. С. установителни
искове по чл. 422 от ГПК за сумата 2 534,07 лева, представляваща главница -
стойността на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
сумата в размер на 329,36 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2018 г. – 05.02.2021 г., за сумата в размер на 54,54 лева,
представляваща главница - стойността на услугата дялово разпределение за
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и за сумата в размер на 10,32
лева, представляваща мораторна лихва за забава през периода 15.09.2018 г. –
05.02.2021 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса, като осъжда
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 401,36 лева – разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. по исковото дело,
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева по заповедното производство,
държавна такса в размер на 192, 79 лева по исковото дело и държавна такса в
размер на 58, 57 лева по заповедното производство.
Срещу решението в отхвърлителната част за законната лихва върху
главниците, постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Счита, че неправилно с решението се отхвърлят изцяло исковете поради
плащане в първоинстанционното производство, вкл. и в частта за законната
лихва от 220,75 лв., дължима от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се присъди законната лихва.
Въззиваемата – ответницата по исковете Б. П. С. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорна е обвързаността на насрещните страни от правоотношение за
доставяне на топлинна енергия за битови нужди, по което ответницата Б. П.
2
С. притежава качеството потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
С писменото становище от 11.01.2022 г. и въззивната жалба, ищецът
заявява съдебно признание на правнорелевантния факт – чл. 175 ГПК, за
извършено погасяване чрез плащане от ответницата на задълженията за
главници за стойност на топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
както и на мораторните лихви за периода преди иницииране на съдебното
производство, общо за сумата 2 928,29 лв.
Въззивният съд намира, че след като ответницата погасява изцяло
размера на процесните задължения за главници и мораторни лихви на обща
стойност 2 928,29 лв., исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване на тяхната
дължимост следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Претенцията за законна лихва върху главниците, считано от сезирането
на съда, в случая от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане, не представлява самостоятелно вземане по отделен
иск. Същата представлява единствено законна последица от изхода на спора
за главните вземания, поради което нейната дължимост е напълно обусловена
от уважаване изцяло или частично на главните искове. След като с влязлата в
сила, като необжалвана, част от решението е постановено произнасяне с
мотиви и отхвърлителен диспозитив по цялото сезиране, а именно очертания
в исковата молба спорен предмет за дължимост на главните дългове и
мораторните лихви, принципно не се дължи изрично произнасяне с
отхвърлителен диспозитив спрямо тази законна последица. Доколкото е
постановен такъв отхвърлителен диспозитив, той е единствено за яснота.
Именно с оглед изложеното, обстоятелството, че плащането на
исковите вземания е извършено в хода на производството по чл. 422, ал. 1
ГПК, не предпоставя дължимост на законната лихва върху отхвърлените
главници, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане. Още по-малко подобна законна лихва се дължи в
конкретен размер, както неоснователно се претендира с жалбата за сумата
220,75 лв.
Фактът на плащането след образуване на делото, изключва хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата изисква преценка за неоснователно
предизвикан правен спор, само към момента, когато е заведено делото. В
случая, към този момент все още няма реално плащане, поради което следва
3
да се ангажира отговорността на ответницата за разноски към ищеца по реда
на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлено искането за
признаване дължимост на законна лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемата реализира разноски за 400 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.03.2022 г., гр.д. 50262/2021 г., СРС, 59
с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Топлофикация София“
ЕАД против Б. П. С. искания по чл. 422 от ГПК за законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението за сумата 2 534,07 лева,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода м.
05.2017 г. – м. 04.2020 г. и за законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението за сумата 54,54 лева, представляваща главница -
стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2017 г. – м.
04.2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б да заплати на Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5