№ 467
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208857 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 42-0001267/14.05.2021 г., издадено от директор на РД „АА”, гр.София, на
*******, с ЕИК по БУЛСТАТ *******,
за това, че на 19.04.2021 г. около 11:45 часа в сградата на РД „АА“-София,
ул.Витиня 1, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 20133, валиден до
25.11.2028 г. за извършване на товарни превози в Общността, извършва следното
нарушение: Превозвачът не е отчел пред ИА „АА“ или БОП получено разрешително за
превоз а товари в трета страна № 484 (2020 г.) (за Република Косово), по реда на Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС за превоз на товари в срок до 01.03.2021г., разрешителното е
получено с резервационен талон с код 752LQ4CL на 07.05.2020 г., видно от справки за стари
невърнати разрешителни към 09.03.2021 г. по писмо с рег. № 11-36-32/05.03.2021 г., с което
виновно нарушил чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Предвид горното, на
******* е наложена имуществена санкция от 2000 лева, на осн. чл. 99, пр. 4 от ЗАвП.
Постановлението е обжалвано в срок от *******, чрез управителя на дружеството,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се отрича дружеството да е осъществило посоченото
в НП нарушение. Управителят бил върнал в срок разрешителното, но не можел да докаже
това, тъй като не му била издадена квитанция. Разрешителното вече било изразходвано.
Твърди се също за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй
като не били посочени всички обстоятелства около твърдяното нарушение – не ставало ясно
дали разрешителното било издадено по Раздел III или V от Наредба № 11.
1
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а
писмено становище, с което моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1.По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
За ******* се твърди, че е нарушил чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
(„Получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година
се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.“). Текстът
на разпоредбата е задължавал актосъставителя и АНО, в изпълнение на задълженията им по
чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да посочат по ясен и непротиворечив начин
основните реквизити и съставомерни обстоятелства на твърдяното нарушение, сред които са
датата и мястото на извършване на нарушението, както и вида на разрешителното.
В АУАН и НП се сочи, че нарушението е било извършено „на 19.04.2021 г. около
11:45 часа в сградата на РД „АА“-София, ул.Витиня 1“, което влиза в противоречие не само
с цитираната разпоредба на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. (Наредбата), но и с
текстовото уточнение в обстоятелствената част на АУАН и НП, че отчитането всъщност е
следвало да се осъществи до 01.03.2021 г.
Липсва дължима информация и относно това по кой ред е било получено
разрешителното - по раздел III от Наредбата, касаещ резервираните разрешителни, които се
получават в граничните контролно- пропускателни пунктове (ГКПП) или по раздел V от
Наредбата, който се отнася до разрешителните за международни превози на товари,
издавани на лица по чл. 2, ал. 1 без предварително резервиране, които се предоставят от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но само в
изрично посочените в чл. 26, т. 1-3 и т. 6 от Наредбата случаи.
Липсата на недвусмислено и ясно посочване на датата и мястото на нарушението,
както и мълчанието на актосъставителя и АНО по съществения въпрос по кой ред е
получено разрешителното и неговия вид, в своята съвкупност опорочават съществено
правото на защита, а именно наказаното лице да разбере по достатъчно ясен и несъмнен
начин основни елементи от твърдяното административно нарушение, както и конкретните
задължения, които е имал във връзка с различните варианти на получените разрешителни.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП, но въззивната инстанция следва да посочи и допълнителни
аргументи, свързани с недоказаност на нарушението на материалния закон.
Съгласно показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели Д.С.
(актосъставител) и М.Я. (единствен свидетел по акта), процесният АУАН е съставен въз
основа на писмо с рег. № 11-36-32/05.03.2021 г. на директора на дирекция „Автомобилни
превози и международна дейност“ към ИА „АА“, придружено от справка за стари невърнати
разрешителни към 09.03.2021 г. И двамата свидетели потвърждават, че АУАН е съставен
2
само въз основа на полученото в РД „АА“ горепосочено писмо без същите да са
осъществявали самостоятелна проверка по констатациите в справката. Последната няма
характеристиките нито на констативен протокол, нито на протокол за проверка, в който и в
присъствието на проверяваното лице да се обективират определени факти. Реално
проверяващите не са осъществили собствена проверка, а са приели безрезервно едно писмо
и таблична справка от друг отдел на ИА „АА“ като основание за съставяне на АУАН.
Посоченото в справката влиза в противоречие с изложеното в с. з. твърдение на
жалбоподателя, че е отчел навреме разрешителното (още в АУАН същият е посочил, че има
възражения). Независимо, че жалбоподателят не ангажира доказателства в защита на своето
твърдение, изложеното в АУАН не се базира на конкретни безспорни факти и доказателства,
доколкото не е осъществена никаква проверка по посоченото в справката, а такава проверка
е била дължима. В този смисъл липсват в достатъчна степен безспорни доказателства в
подкрепа на това, че дружеството ******* е осъществило нарушение на чл. 25 от Наредбата.
На въззивното производство страните не са предявили претенции за присъждане на
разноски по чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0001267/14.05.2021 г., издадено от директор на РД „АА”,
гр.София, на *******, с ЕИК по БУЛСТАТ *******.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3