М О
Т И В И
към
присъда по НОХД № 4532/2010г. по описа на ПРС,
ХХ н.с.
Районна прокуратура
гр. П. е повдигнала обвинение срещу В.Ц.К. ***, ЕГН: ********** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че на 02.06.2009г.
в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ
– мобилен телефон марка „Самсунг”, модел – Р 850, на
стойност 403 лв., ведно със СИМ-карта
на „Г.”, същата на стойност 12 лв. или всичко на обща
стойност 415 лв., собственост на С.Т., ЛНЧ ……….. от Р.т. която е владеел.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Н. за престъплението по чл.206, ал.1 от НК да бъде наложено наказание
пробация със срок към максималния определен от законодателя, при изпълнение
на задължителните пробационни мерки при
периодичност три пъти седмично, както и 160 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за две последователни години, с оглед проведеното производство по
реда на Глава ХХVІІ от НПК. Направи се искане за възлагане на подсъдимият К. на
направените разноски по делото.
Подсъдимият
В.Ц.К. в
съдебно заседание преди
даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти, като чрез своя служебен защитник
адв.Р.П. и лично, направи искане делото да се гледа по реда на Глава
ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия К. по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 03.12.2010г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият К. заяви, че
разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото
в обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното
съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява за постъпката си.
При насрочване на делото в съдебно
заседание е изпратено съобщение до пострадалото лице – свидетел С.Т., с
което е разяснено правото му да предяви
граждански иск и да участва като
граждански ищец и частен обвинител,
както и да ползва повереник – адвокат. Лицето е редовно уведомено за правата му като
пострадало лице с ново уведомяване но поради отсъствието му от страната и не упълномощаването
на представител, до даване ход на съдебното следствие по делото не е постъпила
молба за конституирането му като граждански ищец и за предевяване
на граждански иск срещу подсъдимия.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият В.Ц.К. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, разведен, неосъждан /
реабилитиран по право / , ЕГН **********
Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият К. съгласно приложена към делото справка съдимост е осъждан един път, и по което осъждане е
реабилитиран по право съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК със настъпили всички
законови последици.
Подсъдимият В.К. и свидетел П.П.Я. се
познавали от около пет години, и през 2009 година често се срещали, без да имат
предварителна уговорка, тъй като посещавали едни и същи клубове на „Е.”. Най често се срещали в такъв клуб находящ се на бул.”Ш.с.” в гр.П.. Поддържали
приятелски взаимоотношения, като при тези си срещи се случвало да седнат за
изпият „по една бира”. На 02.06.2009г. в
гр. П. двамата се срещнали случайно край пазара находящ се в кв. Г.,
разговорили се и свидетелят Я. споделил, че се интересува от закупуване на
дограма и събира информация за цените, на които се продават от различните
фирми. Подсъдимият К. предложил съдействие при събиране на такава информация,
както и казал на свидетелят, че се познава с управителя на такава фирма,
доставяща и извършваща продажба на дограма. След това завел свидетеля в магазин
– шоурум на
фирма „С.” ЕООД находящ се на бул.”Ц.Б.О.” № … в гр. П.. Двамата влезли в магазина
около 14 часа на същия ден, като по това време там са се намирали управителя на
посоченото дружество – свидетеля Т.,
свидетелката В.К. – технически сътрудник във фирмата, както и юриста на
фирмата свидетеля Д.Х.. Свидетелката К. познавала бегло визуално
подсъдимия, тъй като същия идвал около
седмица по - рано и се интересувал от цените на предлаганите артикули. При идването си, подсъдимия К. казал на свидетелката К., че води клиент посочвайки свидетел Я., и
поискал от нея да го свърже по телефона с началника на цеха за изработване на
дограма, за да обсъдят евентуална отстъпка при закупуване на определено
количество. По молба на свидетелката К.,
управителят на дружеството - свидетел Т., предоставил на подсъдимия личния си мобилен
телефон „Самсунг”, модел – Р 850,
за да може последния да проведе искания разговор. Подсъдимият К. взел телефона, набрал не
установен в хода на досъдебното производство номер,
като започнал разговор „Здравей, аз съм В. ...”. При започване на разговора подсъдимият
започнал да прави жестове, с които показал на останалите присъстващи че вдигат
шум и не може да чува събеседника си, и че затова ще излезе отвън помещението,
на улицата. За всички присъстващи
останало впечатлението че подсъдимия излиза навън именно по тази причина да
проведе разговора и че ще се върне. След
като това не станало свидетелите излезли навън и установили че подсъдимия го
няма пред офиса, както и телефона на свидетел Т.. Установено било че подсъдимия
не е разговарял със свидетел Д.– началник на склада във фирмата, с когото подсъдимия
изразил желание да се свърже по телефона и демонстрирал с поведението си че
разговаря. За станалото в офиса свидетел Д.в последствие разбрал от
присъстващите в офиса на 02.06.2009г. свидетели. Входа на образуваното и проведено досъдебно производство се установило че телефона на
свидетел Т. не е в подсъдимия, който дал обяснения относно това обстоятелство.
При проведените в хода на досъдебното производство разпознавания от страна на
свидетелите С.Т. и Х. същите категорично посочват подсъдимия В.К. като лицето на което е бил
предоставен телефона на свидетел Т..
Съгласно заключението на вещото лице инж. Р.С.
по назначената и изготвена СОЕ в досъдебното
производство стойността на мобилен телефон марка „Самсунг”, модел – Р 850 е
403 лева, и че стойността на СИМ – карта на „Г.” е 12 лева.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението
на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същото не се оспори от страните.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от самопризнанието на подсъдимия К. , дадено в съдебно заседание, с
което признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които Съдът кредитира,
от показанията на свидетелите С.Т.,
Д.С.Х., П.П.Я., П.Д.Т., Г.П.М., В.Н.К., И.Т.Д.дадени в досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, както и от писмените доказателства, събрани на
предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал: заключение на стоково оценъчна експертиза, 2 броя протоколи за разпознаване на лица
ведно със фотоалбуми, справка съдимост и характеристична справка.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Противоречия в събраните
доказателства Съдът не констатира. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите С.Т., Д.С.Х., П.П.Я., П.Д.Т., Г.П.М., В.Н.К., И.Т.Д.като логични,
последователни и непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства
събрани и проверени по реда на НПК.
Съдът намира, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, взаимно допълващите се и че водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни по делото, съгласно чл.14 от НПК, приема че с горните
си деяния подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията от общ характер по чл.206,
ал.1 от НК тъй като на 02.06.2009г. в гр. П. е
владеел мобилен телефон марка „Самсунг”, модел – Р 850 и
се е разпоредил като със него, ведно с намиращата в телефона СИМ карта, като
със свой, след като е знаел че той е собственост на свидетел С.Т..
Формата и видът на вината е прекия
умисъл, тъй като престъплението е
извършено от подсъдимия с предварително сформиран и пряко насочен умисъл.
Като причина за извършването на
престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимия на
обществените отношения гарантиращи собствеността на гражданите в страната.
Относно наказанието което следва да се наложи
на подсъдимия съдът се съобрази със
следните обстоятелства:
В
конкретната хипотеза, съдебното производство се проведе при условията на чл.371,
т.2 от НПК, и Съдът приложи разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед императивния
и характер, като съответно определи наказанието на подсъдимия В.Ц.К. при
условията на чл.58а от НК, съгласно които при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл.373, ал.2 от Наказателно -процесуалния кодекс съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета. За деяние представляващо престъпление по
чл.206, ал.1 от НК действащ към датата на извършването му законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. С оглед посочената разпоредба съдът определи на подсъдимия наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи
една година лишаване от свобода. Тъй
като подсъдимият К. към инкриминираната дата и към датата на постановяване на
съдебни акт по настоящето дело е неосъждан, на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнение на наложеното му наказание една
година лишаване от свобода за срок от три години. При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия К., съдът отчете направеното от него самопризнание. Като
отекчаващи вината обстоятелства Съдът отчете не
възстановяване на стойността на присвоените вещи, която стойност значително надвишава
минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата. Същите
характеризират подсъдимия като деец с неустановени трайни престъпни навици,
което сочи и сравнително не високата му степен на
обществена опасност. Според преценката на Съда именно това наказание се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
и е справедливо.
Спрямо подсъдимия в хода
на съдебното производство се постанови мярка за неотклонение „Задържане под
стража” поради което на основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови да се
приспадне времето от 15.09.2010г. до влизане на присъдата в сила, през което е
търпял наложената му МНО като изтърпяно наказание от наложеното му наказание една година лишаване от свобода.
Във връзка с изложеното по горе относно
наказанието наложено на подсъдимия съдът не уважи искането на представителят на
РП П. и защитата на подсъдимия за налагане наказание „Пробация”, при изпълнение
на задължителните пробационни мерки и полагане на
обществено полезен труд поради обстоятелството че същия няма постоянно
местоживеене ***. Съдът намира че
поради не наличие на адрес на реално
живеене на подсъдимия К. обективно невъзможно е изпълнението на наложено
наказание Пробация и осъществяване на контрол върху поведението на подсъдимия.
Съдът намира че при налагане на наказание то следва същото да е обективно и
реално изпълнимо с оглед изпълнение на целите му съгласно НК и поради и
изложеното по горе определи и наложи наказание от една година лишаване от
свобода на подсъдимия К., чието изпълнение се отложи за срок от три години.
С оглед изхода на делото
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 70 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.