Р Е Ш Е Н И Е № 13
гр.София, 28.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание при закрити
врати на 09.януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Ради Йорданов
при секретаря М.Б. като
разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д.№228 по описа за 2011 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
„У.” АД с
ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане”, пл. „Св.
Неделя” №7, е подал молба, в която Банката твърди, че вземанията й срещу „А.” ЕООД произтичат от Договор за
банков кредит №017С/13.03.2008г. и Анекси към него от 16.05.2009г.,
17.07.2009г., 18.09.2009г., 19.11.2009г., 18.12.2009г., 19.01.2010г.,
19.02.2010г., съгласно които на ответника е предоставен кредит в размер до
15 000 000 евро и краен срок за погасяване 20.11.2009г. Твърди, че
Договорът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти и особен
залог върху вземания учреден по реда на ЗОЗ, подробно описани в молбата.
Твърди, че към 04.10.2011г.
задълженията на „А.” ЕООД към банката са в размер: главница -
9 998 000 евро (просрочена главница в размер 1 700 000 евро и
редовна главница в размер 8 298 000 евро); просрочени лихви -
731 809, 57 евро; дължими такси по Тарифа на Банката – 49 990 евро;
съдебни разноски – 250 лв.
С молба „Е.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** е поискало
конституирането му като кредитор на мястото на „У.” АД, поради придобиването на
вземането на „У.” АД чрез договор за цесия. „У.” АД са заявили съгласие да
бъдат заменени като страна в производството от „Е.” ЕООД срещу „А.” ЕООД, които
също са дали съгласие. С определение от 23.08.2012г. на основание чл.228 ал.1 ГПК
във връзка с чл.226 ГПК е допусната исканата замяна, като е прекратено
производството по отношение на „У.” АД.
В молбата си „Е.” ЕООД, твърди,
че по силата на договор за цесия от 28.02.2012г. е придобил цялото вземане на
„У.” АД срещу „А.” ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит
№017С/13.03.2008г. и Анекси към него от 16.05.2009г., 17.07.2009г.,
18.09.2009г., 19.11.2009г., 18.12.2009г., 19.01.2010г., 19.02.2010г., ведно с
привилегиите, обезпеченията и всички принадлежности към вземането.
Твърди,
че след датата на цесията получил едно плащане от „А.” ЕООД на 04.09.2012г. в
размер на 1 200 000 евро (2 346 996лв. с ДДС) чрез
прихващане на насрещно задължение на ищеца към ответника по Предварителен
договор за закупуване на недвижим имот, видно от Ф-ра №25553 от 04.09.2012г. и
от Споразумение за прихващане от 04.09.2012г.
Твърди,
че следващата вноска за погасяване на задължението по договора за цесия
следвало да бъде направена на 18.09.2012г., но ответникът „А.” ЕООД не я
платил. Твърди, че 18.09.2012г. е датата, на която последният е спрял
плащанията си и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, като
затрудненията му са трайни и продължителни, а имуществото му не е достатъчно да
покрие задълженията си.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде констатирана неплатежоспособността на „А.” ЕООД с начална дата
18.09.2012г. и да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника. При
условията на евентуалност моли да бъде констатирана свръхзадълженост на
ответното дружество и да бъде открито производство по несъстоятелност.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът „А.” ЕООД е представил отговор на молбата на
първоначалния кредитор „У.” АД.
„А.”
ЕООД твърди, че правото на иск на молителя не е надлежно упражнено и исковете
са недопустими, тъй като в чл.17.3.4. от сключения Договор за банков кредит
№017С/13.03.2008г. между Банката и ответника страните са постигнали съгласие,
че при наличие на основания, които правят кредита, ведно с лихвите и
комисионните, предсрочно изискуем „...кредиторът пристъпва към принудително
изпълнение на вземанията си, без съдебна намеса по реда на ЗОЗ и / или по реда
на чл.311 от ТЗ според вида на Обезпечението”, т.е. ищецът разполага с
посочените правни способи за събиране на дадените парични суми, а не с
предприетия процесуален ред.
Твърди,
че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е представил доказателства за
наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка – липсва
материално-правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност,
съгласно чл.608, ал.1, във вр. с чл.607а от ТЗ, като счита, че искът следва да
се отхвърли на това основание и без да се изследва икономическото състояние на
дружеството.
Твърди, че не са налице
предпоставките на чл.607а, ал. 2 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност, поради свръхзадълженост на дружеството, тъй като не са налице
и двете алтернативни хипотези на чл.631 от ТЗ, а именно:не са налице финансови
затруднения на „А.” ЕООД и дружеството разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
„А.” ЕООД моли съда да отхвърли
предявената претенция за откриване на производство по несъстоятелност на „А.”
ЕООД, като недопустима, а в условие на евентуалност - като неоснователна, като
му присъди и направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски, вкл. и адвокатски хонорар.
В срока,
даден от съда с определение №270/20.09.2012г., ответникът „А” ЕООД е представил
молба, в която твърди, че от юни 2012г. е разплатил към кредитори сума в общ
размер 7 220 096 лв., като тези плащания са извършени чрез прихващане
на насрещни задължения на кредиторите, произтичащи от договори за
покупко-продажба на недвижими имоти. В молбата подробно описва извършени от
него сделки, като твърди, че печалбата му от тях възлиза на 4 930 920
лв. Прави извод, че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, както и че не е
налице трайна и обективна невъзможност за изпълнение на неговите финансови задължения,
което е задължителна предпоставка за обявяването му в несъстоятелност.
Твърди,
че не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като реално погасява
задълженията си към кредиторите, както и че не е в състояние на
свръхзадълженост, тъй като разполага с достатъчно имущество да покрие
задълженията си, а финансовите му затруднения са с временен характер.
С
Определение №270 от 20.09.2012г. Софийски окръжен съд е присъединил на
основание чл.213 ГПК т.д.н. №79/2012г. към производството по т.д.н. №228/2011г.
по описа на Софийски окръжен съд.
Кредиторите
по т.д.н. №79/2012г. М.и Д.,
граждани на И., представлявани от адв. В. Д., твърдят в исковата си молба, че
сключили 4 предварителни договора за строителство, обзавеждане и продажба на
недвижим имот, за сума в общ размер на 305 856, 14 евро:
1. Предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04790,
сключен на 16.04.2008г. между „А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен
посредник) и М.(купувач), по силата на който продавачът се задължил да построи
и продаде на Купувача правото на собственост на следния недвижим имот:
Апартамент № К6-3 (Апартамент # 3), със застроена площ от 94,29 кв.м., ведно с
16,02 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 110,31кв.м.;
2. Предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04791, сключен на 22.10.2007г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата
на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К4-41 (апартамент №41), със
застроена площ от 63,31кв.м., ведно с 10,76кв.м. идеални части от общите части
на сградата, с обща площ 74,07кв.м.;
3. Предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04793, сключен на 16.04.2008г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата
на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К6-4 (Апартамент #4),
находящ се в сграда „К”, етаж шести, със застроена площ от 79,56 кв.м., ведно с
13,52 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 93,08 кв.м.;
4. Предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04813, сключен на 29.10.2007г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и Д.(купувач), по силата
на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К1-59 (апартамент #59),
находящ се в сграда „К”, етаж четвърти, със застроена площ от 64,49 кв.м.,
ведно с 10,96 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ
75,45 кв.м.,
Твърдят, че описаните апартаменти
представляват самостоятелни обекти, находящи се в жилищна сграда, състояща се
от пет блока с различна етажност, в нейния блок „К”, наричана и рекламирана
като „А”, разположена в УПИ I - 127, II - 128, III - 129, IV - 130, V - 131, VI - 132 в блок 6 в местността
„Бабата”, в с. А., община П., област Б., с обща площ 48 810 кв.м.
Ищецът М.твърди, че изплатил по
първите три договора сума в общ размер 233 100 евро, а ищецът Д.твърди, че
изплатил по четвъртия договор сума в размер на 72 756,14 евро, представляващи
продажните цени на гореописаните недвижими имоти. Сумите били изплатени по
банкова сметка *** & D.Ltd., както било уговорено в
посочените предварителни договори.
Двамата ищци твърдят, че
ответното дружество виновно не е изпълнило задълженията си да построи и
прехвърли собствеността върху недвижимите имоти, а управителят му нееднократно
ги е уведомявал, че дружеството не може да изпълни задълженията си, поради
липса на средства.
Твърдят, че са претърпели
имуществени вреди вследствие на неизпълнението, които ответникът следва да
обезщети: претърпени загуби – платените от тях суми (233 100 евро от М.и 72 756,14 евро от
Д.), и пропуснати ползи – по 33 036 евро за всеки апартамент, представляващи наемната цена за периода
01.05.2009г. до 30.10.2012г., като между неизпълнението и посочените
имуществени вреди има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Твърдят, че вземанията им
произлизат от търговски сделки, че ответникът е осъществявал търговска дейност
и че считано от 01.01.2007г. е в състояние на неплатежоспособност и
свръхзадълженост, като затрудненията му са трайни, а имуществото му е
недостатъчно за покриване на задълженията му.
Състоянието на свръхзадълженост
на дружеството било видно от годишните финансови отчети и одиторския доклад за
2008г. – през 2007г. длъжникът разполагал с дълготрайни материални активи на
обща стойност 11 млн. лв., докато в същото време задълженията му били 90 млн.
лв. - пасивите му неколкократно надвишавали активите, което е основен белег на
свръхзадълженост. Отрицателната тенденция се запазила и през следващите години,
като пасивите от 90 млн. лв. през 2008г. се увеличили на 105 млн. лв.
Състоянието на
неплатежоспособност на дружеството също било видно от годишните финансови
отчети и одиторския доклад за 2008г. – паричните средства, които дружеството
декларирало към края на отчетния период за 2007г. били 7 млн. лв., докато
задълженията му били 90 млн.лв. (коефициент на абсолютна ликвидност за 2007г.
приблизително равен на 0,07). Общото икономическо състояние на търговеца през
2008г. се влошило още повече, тъй като дружеството реално не разполагало с
парични средства, а пасивите му под формата на заеми продължавали да се
увеличават. Коефициентът на абсолютна ликвидност през 2008г. бил равен на 0,00.
През 2008г. дружеството не формирало печалба и съответно не било рентабилно.
Тази тенденция, довела до трайната и обективна невъзможност за посрещане на
текущите финансови задължения, се запазила и през следващата 2009г. В
публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет било видно не само че
дружеството-длъжник не е разполагало с никакви финансови средства, но същото е
било с отрицателен паричен поток. Коефициентът на абсолютна ликвидност през
2009г. бил отрицателен. През 2009г. дружеството също не формирало печалба и
съответно - не било рентабилно.
Ищците
твърдят, че дружеството не изпълнява задълженията си по търговски сделки поне
от 2009г. насам - то не е платило
задълженията си към „З.” ООД, към купувачите по предварителни договори, които
са били развалени, и към „У” АД, като затрудненията му са с постоянен характер.
Твърдят, че имуществото на
длъжника „А.” ЕООД не е достатъчно за покриване на натрупаните задължения –
имуществото му представлява предимно недвижими имоти, които са обременени с 6
ипотеки и множество възбрани, подробно описани в исковата молба, като се правят
опити същите да бъдат продадени чрез публична продан, но процедурата била
неуспешна, тъй като комплексът бил недовършен, без изградена инфраструктура и
без разрешение за ползване.
Твърдят, че предишното и настоящото
управление на дружеството е извършило действия, с които последното е било
ощетено, чрез разпореждания с негово имущество, като дружеството било лишено
както от бъдещи постъпления, така и от вземания по предишни сключени договори,
като 80% от купувачите са „преместени” към друг проект.
Твърдят,
че ответникът „А.” ЕООД не е обявил своите годишни финансови отчети след 2009г.
С уточняваща молба от 13.09.2012г. представят редовно
уведомление по чл.78 ДОПК и сочат, че претенцията на М.се основава на
допълнително споразумение към предварителен договор за строителство и продажба
на недвижим имот К1-59 между него и ответника „А.” ЕООД, с което последният се
задължил в 12-месечен срок, считано от 03.11.2010г., да му върне сумата от 71 677,50 евро, а претенцията на Д.се
основава на допълнително споразумение към предварителен договор за строителство
и продажба на недвижим имот К6-3, К6-4 между него и ответника „А.” ЕООД, в
което последният се задължил в 12-месечен срок, считано от 03.11.2010г., да му
върне сумата от 177 900 евро, като
плащания и по двете споразумения не са извършени.
Молят
съда да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, с което, като констатира
неплатежоспособността на „А.” ЕООД с ЕИК., да обяви неплатежоспособността му;
да определи началната дата на неплатежоспособността му; да открие
производството по несъстоятелност на „А.” ЕООД; да назначи временен синдик; да
определи датата на първото събрание на кредиторите; да допусне предварително
обезпечение чрез налагане на запор на дяловете на длъжника, запор на банкови
сметки във всички банки на територията на страната, възбрана на собствените му
недвижими имоти, запечатване и опис на имуществото, забрана за напускане на
страната на едноличния собственик на капитала Н.и управителя П.; както и
решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, с което да прекрати дейността на „А.” ЕООД
едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът установи, че ответникът е в състояние на свръхзадълженост,
молят да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, с което да обяви
свръхзадължеността му; да определи началната дата на свръхзадължеността му; да
открие производството по несъстоятелност на „А” ЕООД; да назначи временен
синдик; да определи датата на първото събрание на кредиторите; да допуснете
предварително обезпечение чрез налагане на запор на дяловете на длъжника, запор
на банкови сметки във всички банки на територията на страната, възбрана на
собствените му недвижими имоти, запечатване и опис на имуществото, забрана за
напускане на страната на едноличния собственик на капитала Н. и управителя П.;
както и решение по чл.630, ал.2 ТЗ, с което да прекрати дейността на „А.” ЕООД
едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
С молба
от 29.10.2012г. длъжникът „А.” ЕООД намира молбата на М.и Д. за недопустима,
поради липса на правен интерес, тъй като твърденията в нея си противоречат.
Освен това посочените договори са прекратени по твърдение на молителите, поради
което липсва облигационно задължение между тях основано на търговска сделка.
Освен това намира молбата за неоснователна, тъй като не са налице
предпоставките на чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо не следва да се изследва въпроса дали задълженията са временни, като
дружеството разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си
без засягане на интересите на кредиторите.
С молба
от 05.03.2013г. в първото по делото заседание се е присъединила кредиторката Т.,
гражданка на И., представлявана от адв. Д.. С определение от 05.03.3013г. е
допуснато присъединяването й в производството срещу „А.Р.” ООД, на основание
чл.629 ал.4 ТЗ. Кредиторката чрез упълномощения си представител твърди, че с
ответника имат предварителен договор №AGR03458 за продажба на недвижим имот апартамент №L1-35 етаж първи със застроена площ 33,50 кв.м.
Съгласно договора е заплатила на ответното дружество 26682,60 Евро. Сумата е
изплатена, съгласно договореното по банковата сметка на P.& D. Ltd. Срокът за завършване на строителството и предаване на апартамента е
изтекъл на 31.12.2008г. С покана от 21.10.2010г., получена от счетоводител на
дружеството са поканени да се изпълни предварителния договор като се прехвърли собствеността
и предаде имота. В полза на купувача е възникнало и обезщетение за претърпените
от неизпълнението на сключения договор вреди в размер на 4500евро. То произтича от закупуването на обзавеждане от Платинум
дивелопментс обзавеждане.
Т.чрез
пълномощника си претендира вземане в общ размер на 33036евро за обезщетение от пропуснати ползи от неизпълнението на
търговска сделка за времето от 31.12.2008г. до 31.12.2012г. Пропуснатата полза
се изразява в невъзможността от ползване и разпореждане с имота.
Софийският окръжен
съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От кредиторите по делото се
представиха уведомления до НАП по чл.78 ДОПК и вносни бележки за дължимите
държавни такси.
С нотариален акт №152
нот.д.№864/2005г. от 14.09.2005г. "." ООД закупува 6 ниви с обща площ
48811кв.м.имот №006014 в м."Бабата" в землището на с.А..
С констативен нотариален акт №119
нот.д.№117/2009г. от 23.02.2009г. "Т." ООД е признат за собственик на
поземлен имот с идентификатор 00833.6.437 в м."Бабата" в землището на
с.А..
С разрешение за строеж
№А-46/13.06.2007г. е разрешено на "Т." ООД строителството на комплекс
А.
С нот. акт №13 нот.д.№2317/2007г.
от 20.11.2007г. е учредена договорна ипотека от кредитополучателя "Т."
ООД в полза на кредитора "У." АД по договор за финансов лизинг от
16.11.2007г. в размер на 570 456 евро. За обезпечаване на кредита се учредява
договорна ипотека върху имот в гр.К..
С нот. акт №56 нот.д.№446/2008г.
от 17.03.2008г. е учредена договорна ипотека в полза на "У." АД за
обезпечение на вземанията по договор за банков кредит №017С/13.03.2008г.
С нот. акт №191 нот.д.№960/2009г.
от 16.07.2009г. е учредена договорна ипотека от кредитополучателя "Т."
ООД в полза на кредитора "Т." ООД по договор за кредит от
09.06.2009г. в размер на 100 000 лева. За обезпечаване на кредита се учредява
договорна ипотека върху ид.ч. от имот в гр.Н..
С нот. акт №39 нот.д.№796/2009г.
от 20.07.2009г. е учредена договорна ипотека от кредитополучателя "Т."
ООД в полза на кредитора "Т." ООД по договор за кредит от 09.06.2009г.
в размер на 1 500 000 лева. За обезпечаване на кредита се учредява договорна
ипотека върху секции К1, К2, К3, К4 в поземлен имот с идентификатор 00833.6.437
в м."Бабата" в землището на с.А..
С нот. акт №40 нот.д.№797/2009г.
от 20.07.2009г. е учредена договорна ипотека от кредитополучателя "Т."
ООД в полза на кредитора "Т." ООД по договор за кредит от
09.06.2009г. в размер на 1 500 000 лева. За обезпечаване на кредита се учредява
договорна ипотека върху секции М1, М2, М3, N1, N2, N3 в поземлен имот с идентификатор 00833.6.437 в
м."Бабата" в землището на с.А..
С нот. акт №41 нот.д.№798/2009г.
от 20.07.2009г. е учредена договорна ипотека от кредитополучателя "Т."
ООД в полза на кредитора "Т." ООД по договор за кредит от
09.06.2009г. в размер на 2 500 000 лева. За обезпечаване на кредита се учредява
договорна ипотека върху имоти в гр.К., секции L2, L3, L4, L5 в поземлен имот с идентификатор 00833.6.437 в
м."Бабата" в землището на с.А.
С констативен протокол от
19.10.2010г. Община П.е установила достигане на четвърта плоча на комплекс К1,
К2, К3, К4, К5 съгласно строително разрешение А-46/13.06.2007г.
С нот. акт №154 по нот.д.
№921/2010г. от 29.10.2010г. „А.” ЕООД продава на "С." АД правото на
строеж върху имоти в сграда К, с изключение на изброени имоти.
По молбата на "Е." ООД
за откриване на производство по несъстоятелност на „А.Р.” ООД. Молбата е допустима и
основателна.
С договор за банков кредит №017С/13.03.2008г.
"У." АД е предоставила "Т." ООД (предишното наименование на
„А.Р.” ООД) и пет други солидарни длъжници кредит в размер на 15 млн. евро със
срок за погасяване на главницата 20.11.2009г.
С нотариален акт №56 нот.д.№446/2008г.
от 17.03.2008г. е учредена договорна ипотека в полза на "У." АД за
обезпечение на вземанията по договор за банков кредит №017С/13.03.2008г.
С анекс №1 от 16.05.2009г.
страните са променили размера на кредита на 9 998 000евро, годишния лихвен
процент и погасителния план като е запазен крайния срок на връщане на кредита.
С анекс №2 от 17.07.2009г. страните са променили годишния лихвен процент. С
анекс №3 от 18.09.2009г. страните са променили погасителния план като крайният
срок за погасяване е запазен. С анекс №4 от 19.11.2009г. страните са променили
крайния срок на погасяване, който е определен на 20.12.2009г. С анекс №5 от
18.12.2009г. страните са променили крайния срок на погасяване, който е
определен на 20.01.2010г. С анекс №6 от 19.01.2010г. страните са променили
крайния срок на погасяване, който е определен на 20.02.2010г. С анекс №7 от
19.02.2010г. страните са променили лихвения процент, крайния срок на
погасяване, като са приели погасителен план с краен срок на погасяване 20.11.2015г.
За обезпечаване на кредита освен учредените ипотеки, "Т." ООД е
учредил особен залог върху вземане в полза на "У." АД в размер на 2
200 000 евро от "С." ООД.
С акт №724-27/16.08.2011г. на
Община П. се установяват задължения на "Т." ООД в общ размер на
40002,12лв.
Видно от представено извлечение
от счетоводните книги на "У." АД към 04.10.2011г. „А.Р.” ООД е с общо дължимо салдо 10779799,57евро. Просрочието на главницата по
погасителна вноска в размер на 1700000евро от 20.11.2010г. В хода на съдебното
производство на 28.02.2012г. "У." АД е цедирало на "Е." ООД
с ЕИК.със седалище гр.П. вземанията си към „А.Р.” ООД, ведно с всички
обезпечения. С уведомление от 23.03.2012г. "У." АД е уведомил
длъжника на 19.04.2012г. „А.Р.” ООД за извършената цесия на вземанията към
"Е." ООД. В хода на производството "Е." ООД е заместил кредитора
"У." АД и е встъпил в правата му.
По признание на кредитора "Е."
ООД е получил от длъжника „А.Р.” ООД едно плащане в размер на 1 200 000 евро,
чрез прихващане с насрещно вземане по споразумение от 04.09.2012г. Следващата
погасителна вноска е следвало да бъде направена на 18.09.2012г., която не е заплатена.
С акт №1105786/16.01.2012г. на „А.Р.”
ООД е възстановен ДДС в размер на 961489,19лв.
С влязло в сила съдебно решение
№86 от 11.06.2012г. по т.д.№101/2011г. на СОС, влязло в сила на 27.06.2012г., което съгласно чл.297 ГПК е задължително за
съда, който го е постановил и за всички съдилища към 11.06.2012г. „А.Р.” ООД не е неплатежоспособно и искането за
откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлено.
С удостоверение от НАП от
21.06.2012г. се установяват задължения на "Е." ЕООД в размер на
298,53лв. с удостоверение от 11.12.2012г. на ЧСИ Т. Маджарова се установяват
задължения на „А.” ЕООД в размер на 51091003,71лв. Видно от писмо от НАП от
22.04.2013г. срещу „А.Р.” ООД няма издадени ревизионни актове, като се
представят годишни данъчни декларации и ГФО, както и дневници за покупки и
продажби.
По
делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от която разплащанията
са извършвани чрез ексклузивния посредник П.и от него към "Т." ООД.
Предварителен договор №PRE04790 е осчетоводен от „А.Р.” ООД с фактури и по сметка 4123 Клиенти по
аванси и на 04.04.2013г. е издадено кредитно известие за разваляне на
доставката. По предварителен договор №PRE04793 получената сума също е осчетоводена по сметка 4123 Клиенти по аванси и на 04.04.2013г. е издадено
кредитно известие за разваляне на доставката. Общо вземането на кредитора М.по
договори №PRE04790 и №PRE04793 е за
177910евро. По отношение на кредитора Д.по договор №PRE04813 са постъпили плащания за 71677,50евро, които са
осчетоводени с фактури и по сметка 4123 Клиенти по аванси и на 04.04.2013г. е издадено
кредитно известие за разваляне на доставката. По отношение на
кредитора Т.по
договор №AGR03458 са издадени фактури
и осчетоводени 17788,40евро, като не са осчетоводени останалите плащания. По
отношение на задължението на „А.Р.” ООД към "Е." ООД след извършеното
насрещно прихващане, с което дългът е намален, остатъкът е задължение на „А.Р.”
ООД в размер на 19919750,40лв. с падеж на плащане 20.09.2012г. Задълженията на
„А.Р.” ООД към клиенти по аванси съгласно баланса на дружеството към
31.12.2012г. са в размер на 22611092,37лв., задълженията към доставчици са за
16988551,11лв. в баланса са осчетоводени и други задължения в размер на
34979274,80лв. и задължения към персонала за 51047,-лв. В отговора на задача 4
вещото лице е отразило плащанията на кои купувачи са осчетоводени в
счетоводството на „А.Р.” ООД и на каква сума. По счетоводни данни дълготрайните
активи на „А.Р.” ООД са по сметка 201 в размер на 6 193 511,46лв. и по сметка
221 в размер на 12 126 100лв. Краткотрайните активи по баланс са в размер на
54152881,34лв., краткосрочните задължения са в размер на 74578918,28лв.
Бързоликвидните активи формират 46073696,23лв. На кредиторите физически лица вземанията
са в размер на 34338967,57лв. Няма публично-правни задължения. През 2011г.
длъжникът не е спирал плащанията, като се е разплащал избирателно по решение на
ръководството. През 2012г. за извършени погасявания на задължения на
дружеството за сумата 7220096,-лв. Вещото лице не може да установи размера на
пропуснатите ползи на кредитора Т., тъй като последната не е изплатила изцяло
продажната цена. При условие на предсрочна изискуемост на всички краткосрочни
задължения в размер на 74578918,28лв. може да се направи извод за
недостатъчност на бързоликвидните активи.
Вещо лице определя съобразно
данните от годишните финансови отчети показателите за ликвидност. Коефициентът
на обща ликвидност в размер на 1,03 към 31.12.2009г., а към 31.12.2010г. на 0,79,
към 31.12.2011г. 1,03, а към 31.12.2012г. 0,73. Коефициентът на бърза
ликвидност към 31.12.2009г. е 0,59, към
31.12.2010г. 0,53, а към 31.12.2011г. 1,11, а към 31.12.2012г. 0,78.
Коефициентът на незабавна ликвидност към
31.12.2009г. е 0,00, към 31.12.2010г. 0,23, а към 31.12.2011г. 0,23, а към
31.12.2012г. 0,16. Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2009г. е
0,00, към 31.12.2010г. е 0,00 и към 31.12.2011г. е 0,00, към 31.12.2012г. 0,00.
Към 31.12.2012г. коефициентът на финансова автономност е 0,03.
Съдът приема така депозираното
заключение на съдебно-икономическата експертиза за обосновано, изчерпателно и компетентно.
По делото се назначи допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която задълженията на „А.Р.”
ООД по изпълнителни дела при ЧСИ Д.Николов са за 41732293,68лв., а при ЧСИ
Маджарова за 40228785,33лв. По счетоводна информация задълженията са за
74692273,25лв.Вещото лице и в допълнителното заключение потвърждава изводи за
наличие на имущество за покриване на задълженията както и за датата на спиране
на плащанията. Съдът приема, че спирането на плащанията е на 18.09.2012г. и
поради това приема вариант първи от допълнителното заключение, с което се
изменят коефициентите като за 2012г. показателят за обща ликвидност е 0,57, за бърза ликвидност е 0,49, за незабавна ликвидност е 0,13 и за абсолютна ликвидност е 0. Съдът приема така депозираното
допълнително заключение за обосновано, изчерпателно и компетентно, като в
съдебно заседание вещото лице отговори на поставените от страните въпроси и
защити направените в заключението изводи. Съдът не споделя изводите, че при
тези размери на задълженията по изпълнителни дела и по кредита от "У."
АД и останалите кредитори съотнесено към наличното имущество същото е
достатъчно за покриването на задълженията като намира, че е налице спиране на
плащанията и опасност за интересите на кредиторите. Представеното уведомително
писмо в приложение №1 към експертизата е покана за преговори, което не внася
правни последици към сроковете и размера на задълженията.
Съдът
намира, че дружеството „А.Р.” ООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, спряло е
плащанията по търговски сделки, каквото е договорът за банков кредит №017С/13.03.2008г., като
с неизпълнението на дължимата вноска съгласно чл.17 от Договора кредитът е
станал автоматично предсрочно изискуем. Не се обори оборимата презумпция на
чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е изпаднал в състояние
на неплатежоспособност. Напротив изследването на финансовите показатели и по
конкретно коефициентите за незабавна, абсолютна ликвидност и финансова
независимост на дружеството показват ликвидна криза и големи загуби генерирани след
2012г. Финансовите затруднения не са преодолени и говорят за трайния им
характер.
Ето
защо съдът намира, че молбата е основателна по чл.608 ТЗ, като дружеството е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Неплатежоспособността е
икономическо състояние на длъжника, в което дружеството с наличните ликвидни
средства е в обективна невъзможност да плати и погаси безспорни, установени по
основание и размер изискуеми парични вземания на своите кредитори. Длъжникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, ликвидна криза, в която не
разполага с ликвидни средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може
да я покрие със заемни средства или по друг начин, като удовлетворяването на
кредиторите става чрез осребряване в индивидуалното изпълнително производство и
продажба на имоти. Същевременно затрудненията в обслужването на задълженията
имат траен характер, длъжникът разполага с имущество, но при наличие на
незавършено строителство и спадът на цените на недвижимите имоти съществува опасност за интересите на кредиторите, което
прави молбата основателна. Производството по несъстоятелност следва да се
открие, поради доказана неплатежоспособност.
Съдът
намира за доказано съобразно изслушаните и приети експертизи, че изискуемо и
ликвидно задължение на длъжника „А.Р.” ООД, по което не е извършено
плащане е към "Е."
ООД от 18.09.2012г., след
която дата същият не е в състояние да обслужва задълженията си и която дата
следва да се приеме за дата на спиране на плащанията. Към датата на подаването
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от "У." АД длъжникът „А.Р.”
ООД не е бил в състояние на неплатежоспособност, която е настъпила в един
по-късен етап със спирането на плащанията на 18.09.2012г., съгласно чл.235 ал.3 ГПК се взимат предвид и настъпилите след предявяването на иска факти.
По молбата на М.и Д.за откриване
на производство по несъстоятелност на „А.Р.” ООД. Молбата е допустима и частично
основателна.
С предварителен договор за
продажба на недвижим имот № PRE04790,
сключен на 16.04.2008г. между "Т." ООД (продавач), „П.” ООД
(ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата на който Продавачът се
задължил да построи и продаде на Купувача правото на собственост на следния
недвижим имот: Апартамент № К6-3
(Апартамент №3), със застроена площ от 94,29 кв.м., ведно с 16,02 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, с обща площ 110,31кв.м. на цена 96521,25евро. Имотът е следвало да се
построи и предаде в срок не по-късно от 31.05.2009г. С квитанция от
24.10.2007г. се установява, че М.е извършил предварително плащане в размер на
1000евро. С квитанция от 24.10.2007г. се установява, че М.е извършил
предварително плащане в размер на 1000евро. С квитанция от 05.06.2008г. се
установява, че М.е извършил предварително плащане в размер на 94500евро. С чек
от 03.06.2008г. М.е наредил на посредника П.да се плати сумата 230100евро. за
закупуването на апартаменти К4-41, К6-3 и К6-4.
С предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04791, сключен на 22.10.2007г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата
на който Продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К4-41 (апартамент №41), със застроена площ от 63,31кв.м., ведно с
10,76кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 74,07кв.м. на
цена 70366,50евро. Имотът е следвало
да се построи и предаде в срок не по-късно от 15.03.2009г. С квитанция от
24.10.2007г. се установява, че М.е извършил предварително плащане в размер на
1000евро.
С предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04793, сключен на 16.04.2008г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата
на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К6-4 (Апартамент №4), находящ се в сграда „К”, етаж шести, със
застроена площ от 79,56 кв.м., ведно с 13,52 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, с обща площ 93,08 кв.м. на цена 81445,-евро. Имотът е
следвало да се построи и предаде в срок не по-късно от 31.05.2009г. С квитанция
от 24.10.2007г. се установява, че М.е извършил предварително плащане в размер
на 1000евро. С квитанция от 05.06.2008г. се установява, че М.е извършил
предварително плащане в размер на 1000евро. С квитанция от 05.06.2008г. се
установява, че М.е извършил предварително плащане в размер на 79400евро. С
квитанция от 05.06.2008г. се установява, че М.е извършил предварително плащане
в размер на 45евро.
С представено допълнително
споразумение без дата между М.и „А.” ЕООД страните се споразумяват да прекратят
предварителния договор за строителство и продажба на Апартамент №К6-3, №К6-4,
заявява че няма да претендира пропуснати ползи, неустойки и вреди като
продавачът се задължава да върне платената сума в размер на 177900,00евро в
дванадесет месечен срок от подписването на споразумението.
С предварителен договор за
продажба на недвижим имот №PRE04813, сключен на 29.10.2007г. между
„А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и Д.(купувач), по силата
на който Продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на
собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К1-59 (апартамент №59), находящ се в сграда „К”, етаж четвърти,
със застроена площ от 64,49 кв.м., ведно с 10,96 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, с обща площ 75,45 кв.м., на цена 71677,50евро. Имотът е
следвало да се построи и предаде в срок не по-късно от 15.03.2009г. Видно от
извлечение от банковата сметка на Д.от сметката му е извършено плащане по чек
№016512 в размер на 72727,14евро.
Съгласно този чек преводът е извършен на Т.. Т.е превел на П.72756,14евро
плащане за имот К-159. С представено допълнително споразумение без дата между Д.и
„А.” ЕООД страните се споразумяват да прекратят предварителния договор за
строителство и продажба на Апартамент № К1-59, заявява че няма да претендира
пропуснати ползи, неустойки и вреди като продавачът се задължава да върне
платената сума в размер на 71677,50евро в дванадесет месечен срок от
подписването на споразумението.
Между „А.Р.” ООД, М.и Д.са били сключени
предварителни договори за закупуване на недвижими имоти. С представените
споразумения същите са прекратени, като продавачът се е задължил в 12мес. срок
да върне платеното по договора. Ето защо съдът намира, че кредиторите М.и Д.разполагат
с парични вземания, породени от прекратяването на сделки. И тук следва да се
обсъди дали сделките са търговски, каквото е изискването на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ.
Купувачите са физически лица и предметът на сделките са закупуване на
апартаменти. Съгласно чл.318 ал.2 ТЗ не са търговски продажбите, ако купувачът
е физическо лице и вещта е за лично потребление. Съдът намира, че закупуването
на един имот е за лично потребление и не представлява търговска сделка като не
предполага а приори образуването на търговско предприятие, съгласно чл.1 ал.3 ТЗ. Ето защо паричното задължение на „А.Р.” ООД по прекратения договор на Д.,
по което има спиране на плащанията не попада в основанията за откриване на
производство по несъстоятелност по чл.608 ал.1 т.1 ТЗ и прави молбата му
неоснователна. По отношение на паричното задължение към М.закупуването на три
апартамента не изключва възможността за използването им за лична употреба от
купувача, негови близки и познати, но прави по-вероятно използването им по
търговски начин, което прави прекратените продажби търговски.
Представените допълнителни
споразумения са без дата, като пълномощникът на М.и Д.твърди, че са подписани на 03.11.2010г. Те са представени на
13.09.2012г., което говори, че са подписани преди тази дата. Датата е от
значение с оглед определянето на падежа на паричното задължение, съгласно чл.3
от споразумението. Ето защо съдът намира, че не могат да се ползват за
определяне на момента на спиране на плащанията и следва да се приеме спирането
на обслужването на кредита с "Е." ООД, а именно 18.09.2012г.
По молбата на Т.за откриване на
производство по несъстоятелност на „А.Р.” ООД. Молбата е допустима и неоснователна.
По делото се представи
предварителен договор за продажба на недвижим имот №AGR03458 апартамент №L1-35 етаж
Първи със застроена площ 33,50 кв.м., по силата на който "Т." ООД
поема задължението да построи и продаде на Т.посочения недвижим имот до
31.12.2008г. срещу продажна цена в размер на 44471евро. С разписка от
07.03.2007г. Т.е платила 1000евро. С чек от 08.03.2007г. е заплатила
16788,40евро., преведени на 16.04.2007г. С чек №136494 от 06.05.2008г. Т.е
превела 8894,20евро. Ведно от имейл от Банка Перманент ТСБ чек №540 от
07.10.2008г. е дебитиран на 21.10.2008г. в размер на 4500евро. Така общо по
предварителния договор Т.е превела общо 26682,60евро и 4500евро за обзавеждане.
С покана с обратна разписка Т.кани „А.” ЕООД да изпълни задълженията си по
сключения предварителен договор като прехвърли собствеността и предаде
процесния имот, свободен от тежести и ограничени вещни права. Поканата е
получена от „А.” ЕООД на 21.09.2010г.
Предварителният договор за
закупуване на недвижим имот, не поражда парично задължение в полза на купувача
на имота, така както предвижда като основание за откриване на производство по
несъстоятелност чл.608 ал.1 т.1 ТЗ. Напротив, купувачът дължи на продавача
продажната цена, срещу насрещното право да получи собствеността и владението на
обекта на продажбата. Предварителният договор дава потестативното право на
изправната страна да предяви конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД да го обяви
за окончателен, като срещу заплащането на продажната цена стане собственик на
продаваната вещ. Ето защо съдът намира, че от предварителния договор, който не
е развален купувачката няма парично вземане за платената цена. С молбата се претендира
обезщетение за причинената вреда от пропуснати ползи, от които е лишена
купувачката, тъй като имотът е следвало да й бъде прехвърлен и предаден до
31.12.2008г. Пропуснатата полза се претендира в невъзможността от ползване и
разпореждане с имота. Тази претенция има парично изражение, но следва да бъде
разгледана като две различни по основание претенции, а именно за лишаването й
от ползването на имота за времето от 31.12.2008г. до 31.12.2012г., чието
обезщетение би се изразило в размера на наемната цена на имота за посочения
период. Другото основание е обезщетението за лишаване от разпореждането би се
изразило в разликата в продажните цени на имота към 31.12.2008г., когато е
следвало да й бъде предаден имота и към друга дата от исковия период 31.12.2008г.-31.12.2012г.
И по този предварителен договор, който носи елементите на окончателния, с
изключение на вещно-транслативния ефект сделката няма търговски характер.
Съгласно чл.318 ал.2 ТЗ не са търговски продажбите, ако купувачът е физическо
лице и вещта е за лично потребление. Съдът намира, че закупуването на един имот
е за лично потребление и не представлява търговска сделка като не предполага а
приори образуването на търговско предприятие, съгласно чл.1 ал.3 ТЗ.
Втората
парична претенция е в размер на 4500евро за закупуване на обзавеждане. Съгласно
чл.318 ал.2 ТЗ изрично е предвидено, че продажбата не е търговска, ако има за
предмет вещи за лично потребление и купувачът е физическо лице, какъвто е
настоящият случай.
Ето защо молбата на Т.за
откриване на производство по несъстоятелност на основание посочените вземания е
неоснователна
Видно от събраните доказателства длъжникът
„А.Р.” ООД разполага с имущество, достатъчно за покриване на разноските по
производството по несъстоятелност: възнаграждение на синдика, средства за
опазване на имуществото на длъжника и осребряването на масата на
несъстоятелността и т.н. Следва да се насрочи събрание на кредиторите и назначи
временен синдик, който е дал съгласие. Поисканите обезпечителни мерки не следва
да се допускат, тъй като с назначаването на временен синдик, длъжникът няма
възможност да застраши масата, съгласно чл.635 ал.1 ТЗ, като спирането на
изпълнителните дела настъпва по силата на чл.638 ал.1 ТЗ.
Предвид уважаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност не следва да се обсъжда наличието
на свръхзадълженост, тъй като искането е направено евентуално в случай на
отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради
настъпила неплатежоспособност.
По
изложените съображения и на основание СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Д., граждани на И.за
откриване на производство по несъстоятелност на „А.Р.” ООД с ЕИК. със седалище и адрес на
управление ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Т., гражданка
на И. за
откриване на производство по несъстоятелност на „А.Р.” ООД с ЕИК. със седалище и адрес на
управление ***.
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на основание чл.608 ТЗ на „А.Р.” ООД с ЕИК.със седалище и адрес на
управление ***, С НАЧАЛНА ДАТА 18.СЕПТЕМВРИ 2012г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „А.Р.” ООД с ЕИК. със седалище и
адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за
ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „А.Р.” ООД А. Ц. Г.
с ЕГН********** *** и му определя възнаграждение в размер на 1200,-лв.
(хиляда и двеста лева) месечно, платимо
от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за встъпване на временния синдик до 10.02.2015г.
ОПРЕДЕЛЯ дата
на първото събрание на кредиторите на „А.Р.” ООД с ЕИК.на 06.март 2015г. 13,30ч., което ще се проведе в гр.С.бул.”Витоша” №2,
Съдебна палата, Софийски окръжен съд със дневен ред:
1. изслушване на доклада на временния синдик
2.
избор на постоянен синдик
3. избор
на комитет на кредиторите
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на М.и Д.,
граждани на Ирландия за допускане на обезпечителни мерки, съгласно
чл.630 ал.1 т.4 ТЗ по отношение на
имуществото на „А.Р.” ООД с
ЕИК. със седалище и адрес на управление ***.
Решението
подлежи на вписване по партидата на „А.Р.”
ООД с ЕИК.в търговския регистър чл.622 ТЗ, за което се изпрати незабавно препис
от настоящето решение на Агенцията по вписванията.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от
вписването му в търговския регистър, чл.633 ГПК.
Съдия: