Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Емилия Кунчева в.гр.дело № 111 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила обща
жалба от М. Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н. и Ц.С.А.,***
- длъжници по изп.дело № 201943110400642 по описа на ДСИ при Районен
съд гр. Ловеч, срещу постановлението за разноски, обективирано в изпратените до
тях покани за доброволно изпълнение. В
жалбата са наведени доводи, че изпълнителното производство има за предмет
привеждане в изпълнение на съдебно решение, което по своята същност е акт на
съдебна администрация и в което изрично е посочено, че страните носят
разноските по съдебното производство, както са ги направили. В този смисъл,
жалбоподателите считат, че в случая не са налице типичните за изпълнителния
процес качества на взискател и длъжник, поради което не следва да се прилагат
общите правила на чл. 79 от ГПК. Считат също така, че всички разноски по
изпълнителното дело следва да се поемат от взискателите, тъй като с поведението
си жалбоподателите не са дали повод за образуване на изпълнително дело или
разноските да бъдат разпределени поравно между взискателите и длъжниците в
изпълнителното производство, без тези за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения /становище/ от взискателя в изпълнителното
производство М.Т.Ц., чрез нейния пълномощник адв. Т.Г. от САК.
Представени са писмени мотиви от държавния
съдебен изпълнител Д.П. при Районен съд гр. Ловеч.
Настоящият
състав на Плевенски окръжен съд, след като взе предвид данните по делото,
доводите на страните и изразеното от ДСИ становище, намери за установено следното:
Жалба е подадена в срок, от надлежни страни в
изпълнителния процес и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен
контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От данните по приложеното копие на
изпълнителното дело е видно, че същото е било образувано по молба на Т.М.Ц. и М.Т.Ц.
срещу И. Г. Н., С.Г.Ц., М.Г.Г. и Ц.С. А.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение, с
което на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено ползването между същите лица върху недвижим имот с административен адрес:
гр. Л., ул.“Г.Д.“ № **.
В хода на изпълнителното производство са били
изпратени покани за доброволно изпълнение до четиримата длъжници, в които е обективирано постановлението на ДСИ за
дължимите от тях разноски, а именно: Общото задължение на всеки един от
длъжниците по изпълнителното дело към датата на изпращане на поканите е в
размер на 206 лв., в която сума се включват 75 лв. допълнителни разноски за
вещо лице /от общо 300 лв., като в зависимост от извържените разходи и
действително отработените часове, окончателният размер на възнаграждението на
вещото лице ще се определи след извършване на изпълнителното действие/; 6 лв. с
ДДС /от общо 24 лв. с ДДС/ по чл. 30 от ТДТКССГПК за образуване на делото; 60
лв. с ДДС /от общо 240 лв. с ДДС/ по чл. 49 от ТДТКССГПК за въвод; 15 лв. с ДДС
по чл. 53 от ТДТКССГПК пропорционална такса в полза на Районен съд гр. Ловеч,;
50 лв. /от общо 200 лв./ за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
С разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда.
Дължимите такси по съдебното
изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители, са регламентирани в
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В чл. 56
от същата е посочено, че таксите, определени в тарифата за съответното
действие, с изключение на таксите по чл. 53, се внасят от взискателя при
образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното действие.
Съгласно чл. 58 от Тарифата таксите по изпълнителното дело се плащат от взискателя
и са за сметка на длъжника.
В настоящия случай пропорционална
такса по чл. 53 от Тарифата не е
дължима, тъй като не се касае за изпълнение на парично вземане.
Внесена е от взискателите дължимата
по производството такса за образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв. /чл.
30 от Тарифата/.
По делото са представени
доказателства за заплатен адвокатско хонорар в полза на процесуалния
представител на взискателите, който е в размер на 200 лв. и това е минималният размер по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не са внесени от взискателите посочената от ДСИ в поканите за доброволно изпълнение до
длъжниците държавна такса по чл. 49 от
Тарифата за въвод във владение на недвижим имот и определеното възнаграждение
за вещо лице.
При това положение съдът приема, че
с изпратените покани за доброволно изпълнение в тежест на длъжниците е следвало да бъдат възложени разноски само за дължимата
и заплатена от взискателите държавна такса по чл. 30 от Тарифата в размер на 20 лв. и заплатеното от тях
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв., т.е. всеки един от
длъжниците дължи разноски в общ размер от 55 лв., от които 5 лв. за държавна
такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът наМ.за неоснователен доводът на жалбоподателите, че не дължат въобще
разноски по изпълнението, тъй като с поведението си не са дали повод за
образуване на изпълнителното производство. В разглеждания случай по делото не
се установяват предвидените в специалния текст на чл. 79 ГПК изключения, в
които длъжникът се освобождава от разноски. Не са осъществени условията за
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 от ГПК, нито
изпълнителните действия са били отменени от съда или са били изоставени от
взискателя. Наведените от жалбоподателите – длъжници твърдения, че
разпределението на ползването е извършено в съответствие със съдебното решение
преди образуване на изпълнителното производство не се подкрепят от
доказателствата по делото и са оспорени изцяло от взискателите.
Предвид гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд приема, че обжалваното
постановление за разноски на ДСИ, обективирано в изпратените до длъжниците
покани за доброволно изпълнение, следва да бъде частично отменено за разликата
над дължимата сума за разноски от всеки един от длъжниците в размер на 55 лв.
до посочената сумата от 206 лв.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението за разноски
по изп.дело № 201994310400642 по описа на ДСИ при Районен съд гр. Ловеч,
обективирано в покани за доброволно изпълнение, както следва: с из.№
9023/22.10.2019 г. до длъжника И.Г.Н.; с изх. № 9029/22.10.2019 г. до длъжника С.Г.Ц.;
с изх.№ 9028/22.10.2019 г. до длъжника М. г.Г. и с изх. № 9031/22.10.2019 г. до
длъжника Ц.С.А., за разликата над дължимите разноски от всеки един от
длъжниците в размер на сумата от 55 лв.
/5 лв. по чл. 30 от ТДТКССГПК и 50 лв. за адвокатско възнаграждение/ до
посочената във всяка една от поканите за доброволно изпълнение сума от 206 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: