РЕШЕНИЕ

№ 188

гр.Поморие, 23.11.2016 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 03 октомври през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 231 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на ищеца Д.Т.Д. *** , против ответника Г.П.Г. *** .  В исковата молба се твърди ,че на 15.05.2015 г. ищецът  сключил комисионен договор с Я.Д.Р. ,по силата на който следвало ищецът ,в качеството си на комисионер  да й съдейства да сключи окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот в сроковете договорени с договора ,като получи срещу това комисионно възнаграждение 1200 лв.. Твърди се,че ответникът заедно с трето лице възпрепятствал сключването на окончателния  договор за покупко-продажба по повод сключването , на който бил сключен комисионния договор ,като заплашвал Я.Р. с цел да се откаже от продажбата на имота. Твърди се ,че бил сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот ,но заради действията на ответника , ищецът не можал да получи възнаграждението договорено по комисионния договор ,с което за него настъпили вреди в размер на 1200 лв. ,представляващи неполучено възнаграждение по комисионния договор. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1200 лв. представляващи вреди в резултат на непозволено увреждане изразяващо се в създаване на пречки ищецът да изпълни задълженията си по сключен с Я.Д.Р.  комисионен договор от 15.05.2015 г. и да получи договореното възнагражданение по него в размер на 1200 лв. , чрез отправяне на заплахи от ответника към Я.Д.Р. с цел тя да се откаже от покупко-продажбата на недвижим имот , за осъществяването, на която ищецът се задължил да съдейства по комисионния договор .Представя доказателства.

Правното основание на предявеният иск    е по чл.45 ЗЗД.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на иска. В отговора ответникът намира иска за недопустим поради това ,че ответникът не е страна по комисионният договор, по който се твърди ,че ищецът е бил възпрепятстван да получи възнаграждението  и в този смисъл липсвала пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по предявеният иск .Излага се и становище ,че искът е неоснователен ,поради това ,че ответникът не е страна по комисионният договор, по  който се претендират вредите и не е знаел за него , а от друга страна сочи ,че не следва да се счита за обвързан от предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот сключен от съсобственик-майката на ищеца  с трети лица . Твърди се ,че съпругата му заедно с наследниците на Ж.М.Я.,  също е съсобственик на недвижимия имот предмет на договора за покупко-продажба сключен от майката на ищеца и също е искала да изкупи частите на останалите съсобственици. Иска се отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан , както и присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства. Становището изложено в отговора на иска се поддържа от ответника,чрез процесуалния му представител  и в с.з.

По допустимостта на иска съдът прие следното : Искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1200 лв. е допустим доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че ответникът, с действията си-отправяне на заплахи към майката на ищеца е причинил вреди на ищеца, като е  станал причина ищеца да не може да получи възнаграждението си по комисионния договор, като е създавал пречки за сключването на окончателен договор за покупко продажба на недвижим имот, за което ищецът се задължил да съдейства срещу възнаграждение по сключен между него и продавача на имота комисионен договор. Именно с оглед тези твърдения за причинени на ищеца вреди от ответника, искът е допустим, а доколко  е налице твърдяното увреждане и дали същото произтича от твърдените от ищеца факти е въпрос по съществото на делото ,който следва да се разреши с решението по делото. По отношение становището на ответника ,че искът следва да се  квалифицира  като иск за установяване на вземането по ч.гр.дело № 41/2016 г. по описа на АРС, за което е издадена заповед №30/27.01.2016 г. съдът прие следното : В заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, заявителят и ищец в настоящото производство е посочил като основание за вземането – неустойка за неспазване на предварителен договор за продажба и направени допълнителни разходи за това, като в издадената заповед №30/27.01.2016 г., с която е било уважено заявлението е посочено, че вземането произтича от същите обстоятелства заявени в т.12 от  заявлението. В исковата молба по настоящото дело и в уточнението към нея обаче, ищецът излага фактически твърдения, от които е видно, че  сумата се претендира на основание непозволено увреждане, а не на заявеното в заповедното производство договорно основание, поради което и съдът в доклада си е посочил, че искът не следва да се счита за установителен иск по чл.422 от ГПК , а осъдителен иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД. 

За да се произнесе по предявеният иск  съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното :

По делото е представен в препис предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите на страните , сключен на 12.09.2014 г. между  Я.Д.Р. –в качеството на продавач по договора и И. М. А.-в качеството на купувач по договора. Съгласно предварителния договор, страните по него се съгласили в срок от два месеца от сключването на предварителния договор, да сключат окончателен договор за покупко продажба на недвижим имот – нива от 7,637 дка,четвърта категория ,местност „Лясковско шосе „,им. №... по плана за земеразделяне. С договора страните уговорили продажна цена и начин на плащането,  срок за предаване на владението на имота на купувача, както и неустойка за неизпълнение на предварителния договор. Представен е в препис и комисионен договор сключен на 15.05.2015 г. между Я.Д.Р. –комитент по договора и Д.Т.Д. – комисионер по договора. Съгласно договора комитента възложил на комисионера да извърши от свое име и за негова сметка посочените в същия договор правни действия, а именно съдействие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба/нотариален акт на недвижим имот - нива от 7,637 дка,четвърта категория ,местност „Лясковско шосе „,им. №... по плана за земеразделяне, в съответствие с поетите ангажименти в предварителен договор от  12.09.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните. Страните се съгласили срокът за изпълнение на поръчката да е не по-късно от една година, а отчетът за изпълнението на поръчката да бъде даден до 15.05.2016 г. С договора било уговорено възнаграждение 1200 лв. за комисионера за извършената работа по договора. Представен е и нотариален акт /препис/ за покупко-продажба на недвижим имот №85/29.10.2015 г., том VІІІ, нот.дело №1087/2015 г. на нотариус Г.Г. ***, видно от  който Я.Д.Р., продала на И. М. А. подробно описания в акта недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива в землището на гр.Айтос, местността „Лясковско шосе „, с площ 7,637 дка.,четвърта категория на земята, съставляваща ПИ с №... по плана за земеразделяне на землището на гр.Айтос, при граници подробно описани в нотариалния акт. Представен е и препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №116/24.04.2009 г., том ІV, нот.дело №450/2009 г. по описа на нотариус Б.Д. с район АРС, съгласно който И.К.В. и Ц.К. И. даряват на Д.В.Г.  собствените си по наследство 2/16 ид.ч. от описания в акта недвижим имот, а именно нива в землището на гр.Айтос, местността „Лясковско шосе„, с площ 7,637 дка., четвърта категория на земята, съставляваща ПИ с №... по плана за земеразделяне на землището на гр.Айтос, при граници подробно описани в нотариалния акт. Видно от представеното решение №01/02.04.1999 г. на ПК гр.Айтос ,нивата предмет на сделките извършени с цитираните по-горе нотариални актове е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ж.М.Я.. От представеното удостоверение за наследници №3340/15.09.2014 г. се установява, че И.К.В., Ц.К. И.  и Я.Д.Р. са сред наследниците на Ж.М.Я..  В качеството на свидетели по делото са разпитани  Я.Р. –майка на ищеца, С.Г. – брат на майката  на ищеца, Р. Д. –без родство със страните и Д.Г. – съпруга на ответника. В показанията си св. Р. сочи, че причината да не се осъществи сделката за продажбата на недвижимия имот ,е това ,че ответникът искал да купи от нея същия имот, но тя не била съгласна. Според св.Р. ответникът подкупвал и заплашвал останалите наследници, включително брат й, чийто син отправял заплахи към нея.Свидетелката е категорична, че ответникът не е отправял заплахи към нея и дори не го е срещала в града. Според свидетелката след като ответникът поискал да купи земята и се срещал с нейни роднини и сънаследници на  наследствения имот, се влошили отношенията между тези роднини и свидетелката. Св.Г. сочи,че ответникът не му е отправял заплахи и не му е известно да е отправял заплахи към друг във връзка с продажбата на наследствената земя и той не бил съгласен сестра му – св.Р. да я продава. Св.Г. сочи, че не е получавал пари от продажбата на земята, освен пощенски запис за 5 лв. изпратен му от ищеца. По повод същата земя свидетелят сочи, че е подал жалба срещу сестра си в прокуратурата. Св. Д. сочи, че е заварена дъщеря на св.Г.. Според свидетелката през 2015 г. ищецът изпращал на св.Г. писма и покани да изкупи наследствения му дял от земята или да получи от него съгласие за продажбата й, а също така в тази връзка му се обаждал и по телефона. След като св.Д. разбрала за продажбата на земята, отишла при новия собственик и му казала, че баща й е един от многото наследници на земята и не е съгласен да я продава. Св.Г. сочи, че е сключила брак с ответника през 2007 г. и е придобила чрез дарение идеални части от имота, като с наследниците на имота се е запознала след като станало ясно, че същият е продаден.

 

При така установената фактическа обстановка ,събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая за да бъде уважен иска , ищецът  следва да докаже настъпилите вреди в твърдения размер от 1200 лв., както и, че те са причинени от ответника с действията описани в исковата молба, с които е възпрепятствал сключване на договора за покупко продажба на недвижимия имот, а именно че е заплашвал Я.Р. с цел тя да се откаже от продажбата по повод на която е сключен комисионния договор с ищеца  ,както и причинно-следствена връзка между тези действия на ответника и настъпилите вреди. От доказателствата по делото се установява, че е  сключен договор за поръчка между ищеца и Я.Р.  съгласно който на ищеца е възложено да извърши правни действия насочени към сключването на окончателен договор в съответствие с условията на представения по делото предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 12.09.2014 г. сключен между Я.Р. и И. А.. От съдържанието на договора за поръчка се установява, че в същият е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв. за ищеца при изпълнение на възложената му поръчка в срока и при условията на договора. От представения нотариален акт №85/29.10.2015 г., том VІІІ, нот.дело №1087/2015 г. се установява, че е сключен окончателен договор за покупко продажба на недвижим имот, който е бил предмет на предварителния договор между страните, по повод  на който е бил сключен и процесният комисионен договор. От доказателствата по делото не се установяват действия на ответника, които да са довели до възпрепятстване на сключването на покупко-продажбата . Включително св.Р. е категорична в показанията си, че не е заплашвана от ответника и дори не го е срещала в града, а единствено ответникът е искал да купи земята, което негово желание по никакъв начин не може да се окачестви като заплаха или друго противоправно действие, което обективно да създаде пречки както за сключване на покупко-продажбата, така и за реализиране на вземането на ищеца по комисионния договор със св.Р.. От показанията на останалите свидетели също не може да се направи извод за отправяни от ответника заплахи към Р., нито пък за други негови противоправни действия от характер да могат обективно да възпрепятстват ищеца в изпълнението на задълженията му по комисионния договор  във връзка със сключването на окончателен договор за покупко продажба, а още по-малко се установяват действия на ответника, които да възпрепятстват изплащане  възнаграждението на ищеца по комисионния договор. Поради това и съдът прие, че искът е останал недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на предявеният иск, на основание чл.78,ал.3 от ГПК искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 600 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска предявен от ищеца  Д.Т.Д., ЕГН********** с адрес *** против ответника Г.П.Г., ЕГН**********, с адрес *** за осъждането му да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди  настъпили в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в създаване на пречки ищецът да изпълни задълженията си по сключен с Я.Д.Р. комисионен договор от 15.05.2015 г. и да получи договореното възнагражданение по него в размер на 1200 лв., чрез отправяне на заплахи от ответника към Я.Д.Р. с цел тя да се откаже от покупко-продажбата на недвижим имот, за осъществяването, на която ищецът се задължил да съдейства по комисионния договор . 

ОСЪЖДА Д.Т.Д. да заплати на Г.П.Г. 600 лв. представляващи разноски по делото .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен  срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :