Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1791 11.07.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети юни Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5279 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против С.Г.К. иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв. – неплатена
главница по Договор за паричен заем № 5129689/12.10.2014 г., 43,60 лв. –
договорна лихва, дължима за периода 26.10.2014 г. - 01.03.2015 г., 150,00 лв. –
такса разходи за събиране на просрочени вземания, 100 лв. – такса разходи за
дейност на служител, 300,40 лв. - неустойка за периода 26.10.2014 г. –
01.03.2015 г., 171,36 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 27.10.2014
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2297/2018 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 12.10.2014 г.
между ответника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД е бил сключен договор за паричен заем в
размер на 500 лв., който е следвало да бъде върнат на 10 равни двуседмични
погасителни вноски в размер на по 54,36 лв. всяка, при общ размер на плащанията
– 543,60 лв., с падеж на първата вноска - 26.10.2014 г. и падеж на последната
вноска - 01.03.2015 г. Предвид забавата на ответника за плащане на погасителна
вноска, на осн. чл. 12, ал. 3 от договора за заем на същия е начислена такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 лв., а на осн. чл.
12, ал. 4 от договора за заем му е начислена и еднократна такса разходи за
дейност на служител в размер на 100 лв., поради забава в плащането на
погасителна вноска за повече от 57 дни; на ответника е начислена и неустойка в
размер на 300,40 лв., предвид на това, че не е представил на заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, като по споразумение на страните тази
неустойка е била разсрочена на 10 равни вноски в размер на по 30,04 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем; начислена е и лихва за забава в размер на 171,36 лв. за периода от
27.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляваща
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска. Твърди се също така, че до момента длъжникът не е
платил никакви суми по договора за заем. На следващо място се твърди, че с
Приложение № 1/01.06.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.01.2013 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, вземанията на „ВИВА КРЕДИТ” ООД по горепосочения
договор за заем са прехвърлени на ищеца, като на ответника са били изпратени
две уведомления за извършената цесия на адреса му, посочен в договора, но и
двете писма са върнати в цялост, тъй като ответникът не е бил намерен на
адреса. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и
недоказан както по основание, така и по размер. Твърди се, че към настоящия
момент ищецът не е кредитор на ответника, тъй като последният не е уведомен за
цесията, като такова уведомяване не е извършено и с връчване на уведомлението в
рамките на исковия процес, тъй като ответникът се представлява от назначен от
съда особен представител, който няма връзка с ответника. На следващо място в
отговора е направено възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
отношение на процесните вземания за неустойки, обезщетения и лихви, които са погасени
към дата 01.03.2018 г. Направено е и възражение за нищожност на всички клаузи на
договора за паричен заем досежно лихви, неустойки и разноски, поради тяхната
прекомерност, неравноправност и противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Моли се искът
да бъде отхвърлен, както и да бъде осъден ищеца да заплати направените по
делото разноски. Заявено е и възражение относно размера на претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., като се моли то да
бъде намалено до минималния размер от 100 лв. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено копие на Договор за предоставяне
на паричен заем „VIVA Express” № 5129689
от 12.10.2014 г., сключен между „Вива кредит ООД – заемодател, и С.Г.К. – заемател, съгласно
който заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 500 лв., а
заемателят се е съгласил да върне сумата при следните условия: срок на заема –
20 седмици, брой вноски – 10, размер на двуседмична погасителна вноска – 54,36
лв., фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,30 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11 %, общ размер на всички
плащания – 543,60 лв., годишен процент на разходите по заема – 49,32 %.
Посочени са и падежните дати на всяка от погасителните вноски, като първата е с
падеж на 26.10.2014 г., а последната – на 01.03.2015 г. В договора изрично е посочено,
че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като
договорът има силата на разписка.
Съгласно чл. 3, ал. 3 на договора за заем, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя следното обезпечение:
1/ поръчител – физическо лице, което да е навършило 21-годишна възраст, да
работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв.,
през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател , или 2/ банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна за целия срок на договора за заем. В чл. 11, ал. 1 от
договора е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 3,
ал. 3, на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 300,40
лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и в този случай дължимата погасителна вноска е в
размер на 84,40 лв. Уговорено е също така, че при предсрочно погасяване на
заема неустойката се намалява съразмерно, но не може да бъде по-малко от 65 лв.
В чл. 4 на договора за заем е предвидено също така, че изпълнението на
задължението за заплащане на всичко дължимо по договора ще бъде обезпечено от
заемателя чрез издаване на запис на заповед.
Съгласно чл. 8, т. 2 от договора за заем, заемателят има право да се откаже
от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за
това, в 14-дневен срок от сключването му, чрез уведомление до заемодателя,
направено на хартиен или друг траен носител.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от процесния договор, при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми от 400
лв. до 1 500 лв., заемателят дължи на заемодателя заплащането на 12,50 лв.
на всеки четвърти и единадесети ден забава, преставляващи направените разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, но не повече от 150 лв., а в
ал. 3 е предвидено, че при забава повече от 57 календарни дни за плащане на
която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за
суми в размер от 200 лв. до 1500 лв., на петдесет и осмия ден забава заемателят
дължи еднократно заплащане на 100 лв., представляващи направени разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Видно е, че текстът на договора за заем е написан на шрифт, който е
по-малък от 12.
Гореописаният договор за паричен заем е подписан от страните по него, като
по делото не е оспорена автентичността на документа.
Видно от представеното копие на разходен касов ордер № 4/12.10.2014 г., на
посочената дата сумата от 500 лв. по кредит № 5129689 е била предадена на С.К.,
като получаването на сумата е удостоверено с подписа на ответника.
Като доказателство по делото е
представено копие на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД (продавач) и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД (купувач), с който продавачът се е задължил да
прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени с физически
лица, които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, като всяко следващо Приложение № 1
ще има силата и значението на допълнително споразумение към рамковия договор. Съгласно
чл. 4.1 от рамковия договор за цесия, вземанията на продавача се считат за
валидно прехвърлени в момента на подписване на съответното Приложение № 1.
Представено е и извлечение от Приложение № 1/01.06.2015 г. към
горепосочения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, в което под
№ 232 фигурира вземане по договор за кредит № 5129689 от 12.10.2014 г. с
длъжник С.Г.К., с отпусната главница в размер на 500 лв., общо дължимо по
кредита – 844 лв. и остатък на дължима сума към датата на продажбата –
1 094 лв. Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1/01.06.2015
г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от
което е приложен по делото.
Видно от приложеното пълномощно, цедентът „ВИВА КРЕДИТ” ООД е упълномощил цесионера
„Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а
понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.
Като доказателства по делото са представени две уведомителни писма - от
11.06.2015 г. и от 19.06.2018 г., адресирани до ответника К., с които
заемодателят „Вива кредит” ООД го уведомява за извършеното в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по договора за
паричен заем, както и че считано от 01.06.2015 г. цялото задължение е
собственост на ищцовото дружество. Липсват обаче доказателства тези
уведомителни писма да са получени от ответника и да са достигнали до неговото
знание, тъй като в обратните разписки за доставянето им е посочено че той не е бил открит на адреса.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че ответникът не е плащал погасителни вноски по
процесния договор за паричен заем, като задълженията му по този договор са в
общ размер от 1 094 лв., от които 500 лв. – главница, 43,60 лв. –
договорна лихва, 300,40 лв. – неустойка за непредставено обезпечение, 150 лв. –
разходи за събиране на просрочени задължения и 100 лв. – разходи за ангажиране
дейността на служител. Според вещото лице сборната лихва за забава, дължима от
ответника върху неплатените вноски по главницата за периода от изпадането в
забава за плащане на съответната вноска до 29.03.2018 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 164,73 лв.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения:
На първо място съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като
всички негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.
Видно от съдържанието на договора, в случая не
е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните
разходи, което представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът
за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23
от ЗПК потребителят би следвало да върне на
кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
по кредита.
С
оглед на гореизложеното съдът счита, че в случая е безпредметно произнасяне по
наведените от ответника възражения за нищожност на отделни клаузи от договора
за заем.
На
следващо място съдът намира, че по делото не се доказа ответникът да е бил уведомен за сключения договор за
цесия между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и ищеца по
делото. Видно е, че изпратените до
ответника две уведомителни писма не са били получени от него, като фактът, че
ответникът не е потърсил адресираната до него пощенска пратка, както и фактът,
че той впоследствие не е бил намерени на посочения в договора адрес от служител
на куриерска фирма „Лео експрес“, не могат да се приравнят на редовно връчване
на уведомленията. В случая не може да се приеме и че е извършено връчване на
уведомителните писма с връчване на преписи от исковата молба и приложените към
нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени лично от ответника
или от негов упълномощен процесуален представител, а са получени от особен
представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени действия от името на
ответника, но не и да получава материалноправни изявления, адресирани до него,
каквото изявление представлява уведомлението за цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията не е
породила действие по отношение на ответника, тъй като той не е бил уведомен за
нея. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на
ответника за процесните вземания, поради което следва да се приеме, че
процесните суми не са дължими, съответно предявеният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д., против С.Г.К., ЕГН **********,***, иск за приемане
за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по Договор
за паричен заем № 5129689/ 12.10.2014 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а
именно: 500,00 лв. (петстотин лв.) –
главница, 43,60 лв. (четиридесет и три лв. и шестдесет ст.) – договорна лихва, дължима
за периода 26.10.2014 г. - 01.03.2015 г., 150,00 лв. (сто и петдесет лв.) –
такса разходи за събиране на просрочени вземания, 100 лв. (сто лв.) – такса
разходи за дейност на служител, 300,40 лв. (триста лв. и четиридесет ст.) –
неустойка, дължима за периода 26.10.2014 г. – 01.03.2015 г., 171,36 лв. (сто
седемдесет и един лв. и тридесет и шест ст.) – лихва за забава, дължима за
периода от 27.10.2014 г. до 29.03.2018 г., както и законната лихва върху
главницата от 500 лв., считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1140/02.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2297/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА