№ 1722
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20253100501988 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
Въззивникът С. Т. С., редовно и своевременно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Й. А., с пълномощно по делото.
Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно и своевременно призован,
представлява се от адв. Н. В., с пълномощно по делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4297/18.09.2025 година.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
58170/27.06.2025 г. от С. Т. С., чрез адв. Й. А., срещу Решение №
2112/09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 9809/2024 г. по описа на ВРС, в
1
частта, с която предявеният от въззивницата срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата
над 1500.00 лева до предявените 25000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален
стрес и негативни психически изживявания, причинени от настъпило на
12.08.2021 г. ПТП в гр. Аксаково по вина на водача на т. а. „Мерцедес
Спринтер“ рег. № ****, ведно със законната лихва от 03.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно и необосновано като постановено в нарушение на материалния
закон. Сочи се, че изводите, възприети от първоинстанционния състав, са
неправилни и в противоречие на събраните по делото доказателства,
практиката на ВКС и принципа на справедливостта. Счита се, че съдът
неправилно е приел, че след като белегът на пострадалата се намира на
задната част на бедрото, то същият не е в значителна степен видим, като
твърди, че белегът се намира на предната част на бедрото и би могъл да бъде
възприет, обстоятелство, продиктувало нуждата пострадалата да го прикрива
със съответното облекло. Твърди, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищцата била разделена с бившия си съпруг, а
смъртта на последния не се отразила негативно на психиката й. Определя
сумата от 25000.00 лева като съответна на принципа на справедливостта,
уреден в чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че в противоречие с константната практика не
е съобразено от решаващия състав, че по спора има влязло в сила решение, с
което е определено справедливо обезщетение в размер на сумата от
50000.00лева. Посочва, че обективните предели на СПН по предявен първи
частичен иск обвързват съда при последващ предявен иск за остатъка от
обезщетението. Твърди, че присъдената в обжалваното решение сума не
съответства на принципа на справедливостта. Моли се за отмяна на решението
в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и за
присъждане на разноски.
В срок е постъпила и насрещна въззивна жалба вх. №
67468/31.07.2025 г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Решение № 2112/09.06.2025
г., постановено по гр. д. № 9809/2024 г. по описа на ВРС, като е отправено
искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
В насрещната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на решението. Твърди се, че решаващият състав правилно е
преценил, с оглед установената по предходно производство с влязъл в сила акт
правна и фактическа рамка, че релевантният за спора въпрос е свързан
единствено с размера на обезщетението. Извежда от събраните по делото
доказателства твърдението, че физическите увреждания на ищцата не са в
значителна степен тежки, което обстоятелство не налага присъждането на по-
голямо от вече присъденото обезщетение. Счита, че счупеният гръден
прешлен не се намира в причинно-следствена връзка с ПТП. Не са установени
по делото и негативни отражения в психиката на пострадалата извън
2
обичайните по аналогични случаи. Счита присъдената в предходно
производство сума от 25000.00 лева като съответна на нанесените
увреждания, като оспорва извода на първоинстанционния съд, въз основа на
който е присъдена допълнителна сума от 1500.00 лева. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор вх. №
75322/03.09.2025 г. от С. Т. С., чрез адв. Й. А., в която се поддържа становище
за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в частта, с
която искът е уважен. Сочи се, че изводите на съда са подкрепени от събраните
по делото доказателства. Счита, че решаващият състав правилно е съобразил
наличието на влязъл в сила съдебен акт по процесния случай. Изготвените
експертни заключения и свидетелските показания в първоинстанционното
производство установяват наличието на твърдените травми и негативното им
отражение върху психиката на пострадалата. Развилата се върху раната на
дясното бедро некроза затруднила лечението на ищцата и наложила честото й
третиране, което допълнително нарушило нормалния облик на крайника й.
Твърди се, че нанесените от ПТП травми се отразили негативно на съня и
социалните контакти на ищцата. На изложените в отговора доводи и
основания се оспорва подадената насрещна жалба и се отправя искане за
нейното отхвърляне. Претендират се разноски.
АДВ. А.: Поддържаме въззивната жалба. Поддържаме отговорите.
Нямаме възражения и допълнения по доклада. Да се приеме за окончателен.
АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам насрещната
такава. По отношение на въззивната жалба на ищцата само правя едно
уточнение: правя допълнително оспорване по отношение въззивната жалба на
ищцата, като правим възражение и по отношение на законната лихва,
предявена от датата на исковата молба, доколкото исковата претенция е
предявена частично и впоследствие същата е увеличена.
Нямам възражения по проектодоклада.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 4297/18.09.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 4297/18.09.2025 година.
АДВ. А.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
3
на разноски, ведно с доказателства.
АДВ. В.: Няма да сочим други доказателства. Представяме списък на
разноски, ведно с доказателства. Правя възражения за прекомерност за
претендираното адвокатско възнаграждение.
АДВ. А.: Правя възражение по списъка, тъй като се претендира
юрисконсултско възнаграждение, а ответната страна се представлява от
адвокат.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля да отмените решението на Варненския районен съд в
обжалваната му част и уважите иска в пълен размер.
Моля да ми присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. В.: Считам, че исковата претенция на ищца се явява прекомерна.
Обръщам внимание на факта, че на ищцата вече е изплатена за тези телесни
увреждания сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва. Видно от
съдебномедицинската експертиза, която е основа на обжалваното решение,
при въпросното лице са констатирани повърхностни увреждания. В тази
връзка считам, че една допълнителна сума от 25 000 лева би съставлявал общ
размер от 50 000 лева, което е прекомерно, предвид получените увреждания.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4