№ 5131
гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110165224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с пр. основание чл. 411 КЗ с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 428,34 лева – част от вземане в общ
размер на 856,67 лева, представляващо остатък от регресно вземане по щета №
.../23.04.2024 г. за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за
вредите по лек автомобил марка „О.“, модел „И.“, с рег. № ... причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 22.04.2024 г. в гр. К., ведно със законната лихва
от 04.11.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор
за застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „О.“, модел
„И.“, с рег. № .. Излага, че на 22.04.2024 г. в гр. К., НА УЛ. „И.Пи“ е настъпило ПТП,
предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „А.“, модел „.“, с рег. № ...
който не съобразява разстоянието с другия автомобил и при маневра завиване на ляво
удря в предната броня спрели я лек автомобил „О.“, модел „И.“, с рег. № ...
който е застрахован при него. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е
образувана щета № № .../23.04.2024 г., по която е определено застрахователно
обезщетение в размер на 856,67 лева. Застрахователят е изплатил на увреденото лице
сумата от 450,48 лева, а остатъка от 391,19 лева е удържан от 2-ра, 3-та и 4-та вноска,
представляваща остатъка от неизплатената застрахователна премия. Поддържа, че към
момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е
поканил ответника да изплати регресното си задължение в общ размер на 856,67 лв.,
но той е извършил частично плащане на сума в размер на 428,33 лв., поради което
ищецът претендира част от остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че с плащането на сумата от 428,33 лв. е
погасил изцяло дължимото. Счита, че е изпълнил надлежно задълженията си, като
1
претенцията за доплащане е неоснователна и завишена. Оспорва изключителната вина
на застрахования при него водач. Твърди, че вина за настъпването на ПТП има водачът
на застрахованото при ищеца МПС, който е паркирал неправилно като е спрял
автомобила си на знак стоп след стоп линията и навлязъл отчасти в кръстовището.
Твърди, че е налице съвина – 50 ℅, поради което той е изплатил 450,48 лева, което
представлява 50 ℅ от претендираното от ищеца обезщетение.
Възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено и
твърди, че са прекомерно завишени като нормовремена и стойност вложените в
ремонта труд, материали и резервни части. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже:
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
обичайните разходи.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и други правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
С доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: наличие
към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „О.“, модел „И.“, с рег. №
.. наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника за лек
автомобил „А.“, модел „.“, с рег. № ... изплащане от ищеца на увреденото лице на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 856,67 лв.;
получаване от ответника на регресната покана на ищеца на 15.11.2022 г.; плащане от
ответника по регресната претенция на ищеца на сума в размер на 428,33 лв.
С оглед на което, спорът се концентрира единствено по отношение на размера на
претърпените вреди, която доказателствена тежест се носи от ищеца и възражението
въведено от ответника за съпричиняване, което е в негова доказателствена тежест.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и
неоспорено от страните, като от него се установява, следният механизъм на ПТП- на
2
22.04.2024 г., около 10:40 часа, лек автомобил „А. .“ се движи по бул. „Цар О.“ с
посока от ул. „П. С. М.“ към ул. „Г.“ и на кръстовището с ул. „И.Л“, водачът
предприема маневра за завой на ляво, при което реализира ПТП със спрелия от лявата
му страна на знак „Стоп“ лек автомобил „О. И.“. Всички увреждания по л.к. „О. И. са
в пряка-причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и по делото не са налице
данни, водачът на л.к. „О. И.“ да е бил спрял по начин, по който да възпрепятства или
ограничава движението и преминаването на другите автомобили.
От ДКП, събраните писмени доказателства и САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като обективно и всестранно изготвено се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на лек автомобил
„А.“, модел „.“, с рег. № ... който не съобразява разстоянието с другия автомобил и при
маневра завиване на ляво удря в предната броня спрелия лек автомобил „О.“, модел
„И.“, с рег. № ... което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 36 ЗДвП. Тоест,
поради виновното нарушаване на ЗДвП, поведението на водача на лек автомобил „А.
.“ е станало причина за настъпване на процесното ПТП.
Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника
автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. С
доклада по делото е указано, че в тежест на ответника е да докаже правопогасяващи
претендираното от ищеца вземане факти, включително релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът не е ангажирал доказателства, че
ПТП се е състояло по различен механизъм.
От заключението на САТЕ се установява, че стойността за възстановяване на
вредите по лекия автомобил лек автомобил автомобил „О.“, модел „И.“, с рег. № ...,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 1353,91 лева
(стойност по-вискоа, от определената от ищеца, която следва да бъде взета предвид).
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед концентрацията на правния спор във връзка с размера на
действително претърпените вреди намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
С извършеното плащане само на част от сумата не е покрито изцяло дължимото
регресно вземане на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 428,34 лева, ведно със законна лихва, която се дължи от предявяване на
претенцията в съда – 04.11.2024 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски, както следва за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, депозит за
САТЕ в размер на 250 лева и юрисконсултско възнграждение, което съдът, с оглед
правната и фактическа сложност на делото определя в размер на 100 лева.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 36 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „ЗДБЗ“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от
Б.И. и Р.М да заплати на З. д Б. АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Х.К” № сумата от 428,34 лева – част от вземане в общ размер на 856,67 лева,
представляващо остатък от регресно вземане по щета № .../23.04.2024 г. за изплатено
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил
марка „О.“, модел „И.“, с рег. № ... причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 22.04.2024 г. в гр. К., ведно със законната лихва от 04.11.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ЗДБЗ“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.И. и Р.М да заплати на З. д Б. АД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К” № на основание на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 400,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4