Решение по дело №13854/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5879
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20153110113854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№5879/19.12.2019г.

 

гр.Варна 19.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на 19.12.2019г. в състав:

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

     ,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13854/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

     Адв.Кр*** в качеството си на процесуален представител на Ив.С., П.Г. и Г.Г. е подала молба по реда на чл.250 от ГПК макар и адресирана до ВОС за допълване на постановеното по делото решение №*** по гр.д.№**** на ВРС чрез произнасяне по заявената претенция по сметки. Претенцията е заявена за първи път на 12.06.2018г.  срещу М. Л.С., като са претендирани направени необходими и полезни разноски изразяващи се в ремонтни дейности на стойност общо 13 000лв. изразяващи се в:

-сменена дограма и заменена с метална със стъклопакет-1.2кв.м. общо 200лв.

     -сменена с метална основна врата с единично заключване – 190лв.

     -изградена бетонна плоча обособяваща втори етаж-46кв.м. общо 218лв.

     -масивно метално стълбище свързващо първо и второ ниво-20кв.м. общо 600лв.

     -сменени гредоред на покрива-46кв.м. общо 950лв. и улуци 7л.м. общо 70лв.

     -външна топлоизолация-8кв.м. общо 240лв.

     -вътрешна изолация-15кв.м. общо 450лв.

     -изградена мозайки 20кв.м. общо 1 500лв. върху нея положен ламинат-20кв.м. общо 500лв.

     -изградено външно стълбище с желязна врата, железен прозорец и декоративни охранителни решетки-2000лв.

     и

     -стени с ОСБ плоскоти-60кв.м. общо 90лв.

     всички направени в процесния делбен магазин находящ се в гр.В***, като искането се разглежда в посочения вид, тъй като всички други искания са направени от молителите след преклузивния срок по чл.346 от ГПК, а дори и част от исканията направени в него не са приети от съда за разглеждане поради неспособност на страните да ги индивидуализират. Претенцията е насочена само срещу М.С., като последващото и насочване срещу другите съделители е недопустимо и не е прието от съда, тъй като е направено отново след изтичането на преклузивния срок.

Ответницата М.С. оспорва претенцията.

По делото са разпитани двама свидетели на молителя, като единият Сн.С. дава обща информация, че П.Г. е правил ремонти в делбените имоти-„навсякъде бяха“. Същата свидетелка после заявява, че е ремонтиран само складът, като твърди, че ремонтите са правени в периода от 2004-2017г., като твърди, че имота е обитаван все от П.Г.. Другият свидетел Ат.Ч**** дава противоречиви обяснения в коя част от делбения имот е правил ремонти.

По делото е приета СТЕ даваща стойност на различни технически части от имота с цени към момента на изготвянето й.

Решаващия състав намира претенцията за неоснователна. На първо място макар при първоначалното и предявяване да е посочено, че изхожда от П.Г., Ив.С. и Г.Г., то всички последващи действия са насочени към това да се докаже, че П.Г. е правил подобрения в процесния магазин находящ се в гр.В****. Липсата на уточненост води на извода, че всеки от тримата ищци по тази претенция претендира равни части от направените подобрения. Въпреки всичко обаче П.Г. не е доказал какви подобрения, къде, към коя дата и на каква стойност към него момент е направил. Свидетелските показания са хаотични, непални и неясни, като всеки от свидетелите дава вътрешно противоречащи си сведения за това къде са извършвани ремонти и изпитва затруднения да опише дори частично някой от тях. От друга страна приетата СТЕ е извършила просто оценка на отделни елементи на обследваната сграда, но този доказателствен способ неможе и поради това не е имал и задача да установи кой, кога е извършил евентуалните подобрения и какви разходи е направил за тях в съответния момент.

     Ето защо, съдът

 

                              Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ молбата предявена от П.Л.Г. ЕГН********, И.П.С. ЕГН********** и Г.Л.Г. ЕГН********** и тримата със съд.адрес *** срещу М.Л.С. ЕГН********** *** за заплащане на всеки от тях на припадащи им се съгласно делбените им квоти определени с решение **** по гр.д.№**** на ВРС, ХХХІ състав суми от сторени разноски за подобрения извършени в недвижим имот представляващ магазин намиращ се в гр.В*** и изразяващи се в:

-сменена дограма и заменена с метална със стъклопакет-1.2кв.м. общо 200лв.

 -сменена с метална основна врата с единично заключване – 190лв.

-изградена бетонна плоча обособяваща втори етаж-46кв.м. общо 218лв.

-масивно метално стълбище свързващо първо и второ ниво-20кв.м. общо 600лв.

-сменени гредоред на покрива-46кв.м. общо 950лв. и улуци 7л.м. общо 70лв.

-външна топлоизолация-8кв.м. общо 240лв.

-вътрешна изолация-15кв.м. общо 450лв.

-изградена мозайки 20кв.м. общо 1 500лв. върху нея положен ламинат-20кв.м. общо 500лв.

-изградено външно стълбище с желязна врата, железен прозорец и декоративни охранителни решетки-2000лв.

и

-стени с ОСБ плоскоти-60кв.м. общо 90лв., на осн. чл.346 от ГПК.

     Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: