Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
Гр.Разград, 13 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА, с участието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА КАНД №31 по описа
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба срещу Решение №260000/
05.01.2021 г., постановено по АНД №74/2020г. по описа на Исперихския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №
275-07-4/18.03. 2020 г. на Директора на ОД на МВР – Разград, с което на С. С. Г. на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на
детето (ЗЗД) са наложени три административни наказания „глоба,“ всяка в размер на 2 000.00 лв., за това, че на
17.01.2020г. е допуснал в управлявания от него търговски обект – питейно
заведение "Ескейп", находящо се в гр. Исперих,
посочените там непълнолетни лица без придружител.
Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното
лице. В жалбата си и по същество, чрез своя процесуален представител, сочи, че
то е необосновано и неправилно, като постановено в противоречие със събраните
доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си
представител, заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за
присъждане на деловодни разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна,
като споделя изцяло изводите на районния съд и предлага да се остави в сила
постановеното от него решение.
Разградският административен съд след като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, които съобрази с доводите и становищата
на страните и доказателствата по делото,
и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
правомощията си по чл.218 ал.2 от АПК, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни съображения:
Фактите по делото сочат, че на 17.01.2020г. полицейски
служители извършили специализирана проверка във връзка със спазване правилата
на ЗЗД от собствениците/управителите на заведенията на територията на гр. Исперих. При проверка на кафе-аператив
„Естейп“, стопанисвано и управлявано от С. С. Г., проверяващите установили, че около 22,40 часа в заведението
има три непълнолетни лица (Й. Д. Х., А. Н. Р. и Е. А. Р.) без придружител. Непълнолетните лица били
отведени до сградата на РУ Исперих, където са снети обяснения от тях и от
родителите им, след което предадени на тях. В хода на проверката са снети
обяснения и от С. Г., който заявил, че стопанисва заведението, работи като
управител и барман в него и няма нает друг персонал. При тези данни срещу него
е съставен АУАН № 275-07-04/30.01.2020г.
за това, че на посочената дата и място като управител на заведението е
допуснал след 22 часа непълнолетните
лица без родител, настойник, попечител или пълнолетен придружител. Отразените в
акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз основа на тях,
при идентично описание на вмененото административно нарушение на основание чл.
45, ал. 2 от ЗЗД с процесното НП са му наложени три административни нарушения
„глоба“ всяка в размер на 2000лв. С решението си Исперихският районен съд е потвърдил това НП като в
мотивите си е приел, че то е постановено при спазване на процесуалния и
материалния закон, отговаря на изискванията за форма и съдържание и събраните в
хода на производството доказателства установяват по безспорен начин вмененото
административно нарушение. Фактическите
и правни изводи на въззивния съд се споделят и от настоящата инстанция.
В хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от оправомощени
органи, в кръга на тяхната компетентност и при спазване на регламентираните
давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. По своето съдържание и форма те отговарят
на изискванията на закона. В тях достатъчно пълно, ясно и конкретно от
фактическа страна са посочени елементите, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. Той е разбрал в
какво е обвинен и е реализирал в пълен обем и ефективно своята защита.
Приложени са и съответните законови разпоредби.
От доказателствата по делото е безспорно установено,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл. 45, ал. 2 във вр. чл. 8, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД. С цитираните по-горе разпоредби законодателят въвежда
императивна забрана за лицата (физически или юридически), които управляват
търговски обекти, да допускат в тях след 22.00 часа непълнолетни деца без да са
придружени от родител, настойник, попечител или друго пълнолетно дееспособно
лице. В случая доказателствата, събрани както в хода на административното
производство, така и в хода на съдебното производство, сочат по категоричен
начин, че установените три непълнолетни лица са пребивавали в границите на
търговски обект със знанието и съгласието на С. С. Г. С оглед на
това правилно и обосновано с процесното НП е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
С противоправното си поведение той е осъществил
състава на три отделни административни нарушения, допускайки в обекта три
непълнолетни деца, без придружител след 22 часа. С оглед на това и съгласно
нормата на чл. 18 от ЗАНН следва да бъде
наказан поотделно за всяко едно от тях. Наложените наказания са в минималния
размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени или изменени.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира обжалваното въззивно решение за валидно, допустимо,
правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Предвид
изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ответника следва
да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно
предявено и доказано в размер на 100 лева, определен на основание чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260000/ 05.01.2021
г., постановено по АНД №74/2020г. по
описа на Исперихския районен съд.
ОСЪЖДА С. С. Г. от гр. И. да заплати на ОДМВР-Разград сумата от 100 (сто) лева -
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/