Р Е Ш Е Н И Е
№ 980 гр.Пловдив, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в
публичното заседание на 04.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 2493/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3426476,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на А.М.М.,
ЕГН: **********, на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по
съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесния електронен фиш като
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В допълнително писмено становище до Съда, чрез адв. М.С., в което
излага съображения по същество, претендира и разноските по делото. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание и не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. Същата взема отношено по делото с придружителното
писмо до Съда, в което моли Съда да отхвърли жалбата и да потвърди атакувания
електронен фиш.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР – Пловдив е
издаден електронен фиш К № 3426476 за това, че на 09.10.2019 г. в 09:26 часа на
Път I-8 от РПМ на 264
км/ч в посока гр. Пловдив, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M № 581, било заснето движение на МПС „Ситроен Немо” ФГ 1.4
ХДИ с рег. № ***** със скорост от 127 км/ч.
при ограничение на скоростта от 60 км/ч. В същия участък действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В–26“, като по този начин
жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 67 км/ч. Констатациите били
определени като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил
издаден и обжалвания електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на А.М.М., е наложено административно наказание
– глоба в размер на 750 лева. Същият е установен като водач на процесния
товарен автомобил по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след попълнена и представена
декларация от собственика на „Ситроен Немо ФГ 1.4 ХДИ“ с рег. № ***** Е.А.П.,
който отразил, че действителният водач на МПС-то, в процесното време и място,
било във владение на жалбоподателя М..
Изложената фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които Съдът кредитира изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят при управлението на „Ситроен Немо” ФГ
1.4 ХДИ с рег. № *****, движейки се със 127 км/ч е превишил ограничението, въведено с пътен
знак В-26, с 67 км/ч. Всъщност самият жалбоподател не оспорва по същество
вмененото му нарушение. Не се спори и относно
стойността на установената скорост, с която е управляван автомобила, а именно
127 км/ч при отчетен толеранс от -3 км/ч. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол - TFR1-M № 581, която е от одобрен тип, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип № 10.02.4835/ 24.02.2010г. и
което е било валидно към датата на извършеното нарушение. По административната
преписка са налични Протокол № 6-32-19 за проверка
на мобилната система за видеоконтрол на „TFR-1M” от дата 07.02.2019 г., Протокол за използване на
автоматизираното техническо средство или система от дата 09.10.2019г, който по
съдържание съотвества на процесните на нарушението време и място. Представен е
и снимков материал на заснетото МПС.
При извършената служебна
проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че сред реквизитите по
чл.189, ал.4 от ЗДвП, обжалваният електронен фиш съдържа – данните за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, данни за
нарушителя, описание на нарушението, размера на глобата, срокът, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Въпреки гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че е налице основание за отмяна на електронния фиш, поради нарушения
на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и налащи отмяната на атакувания акт, по следните съображения:
По делото се установява,
че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба указва допустимите максимални скорости за различните
видове ППС в населени и извън населени места, по автомагистрали и скоростни
пътища. Изключение от тези правила е предвидено в ал.2 на чл.21 от ЗДвП, според
която норма се допускат и други /различни от тези в ал.1 на чл.21/ ограничения на скоростта, но след изричното им
посочване с надлежен пътен знак /В-26/.
Настоящият случай касае
именно изключението по ал.2 на чл.21 от ЗДвП, доколкото в обстоятелствената
част на ЕФ, е отразено, че жалбоподателят се е движил по Път I-8 от РПМ на 264
км/ч в посока гр.
Пловдив, на който е въведено ограничение с пътен занк В-26. По този начин е
допуснато съществено противоречие между посочените словом в ЕФ обстоятелства по
извършване на нарушението и така определената цифром правна квалификация на деянието.
Допуснатото съществено нарушение пряко е рефлектирало върху право на
жалбподателя да организира защитата си и да се подготви по фактите и
обстоятелствата, на които се основава административното обвинение. Посоченото
води до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и е основание за неговата отмяна.
По отношение на разноските:
И двете страни направиха
изрично искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отменяване
на ЕФ и на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, а именно сумата от 300 лв., представляващо изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Уваженият размер не подлежи на
редуциране, предвид на това, че представлява минимума, определен в
Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. Ето защо Съдът приема
претенцията на жалбоподателя за основателна в пълния си претендиран размер.
Мотивиран
от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3426476, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на А.М.М., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Пловдив да заплати на А.М.М., ЕГН: **********, сумата
от 300 /триста/ лв за разноските по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.