Решение по дело №568/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 94
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20183210100568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                 28.06.2019 г.                           гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                                     граждански състав

На дванадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: М=Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 568 по описа за …2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София срещу Г.С.Г. ЕГН********** за признаване за установено, че ищецът има вземания към ответника, произтичащи от договор за потребителски заем от 6.01.2015 г., в размер на сумата от 4 322, 48 лв. главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането; сумата в размер на 3 119,02 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; сумата в размер на 373,70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 5.01.2017 г. до 11.11.2017 г.

В условие на евентуалност предявява осъдителни искове за претендираните суми.

Претендират се и съдебно деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че между страните по делото има сключен договор за потребителски паричен заем от 6.01.2015 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 5 000 лв. , както и сумата в размер от 1 680 лв., за закупуването на застраховка. По силата на договора, ответникът е следвало да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 214,50 лв. На 5.12.2016 г., ответникът е преустановил плащането по кредита, като до този момент били платени 21 бр. вноски. Кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем и уведомил длъжника на сочения от него адрес.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано било ч.гр.д. №755/2017 г. по описа на РС-Балчик. Приключило с положителен за ищеца съдебен акт, връчен на длъжника в условията на чл. 47 от ГПК.

Ответникът нямал регистрирани действащи трудови договори към момента на проверката, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си, по смисъла на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.

В срока по чл. 131 от ГПК в деловодството на съда  не постъпи писмен отговор от ответника. В съдебно заседание той намира исковете за неоснователни. Навежда доводи за неравноправност и нищожност на клаузите на договора.

         Правната квалификация на иска е по чл. 124 от ГПК.

         На 6.01.2015 г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем при годишен процент на разходите 45,57 %, при лихвен процент 37,80 %.

         Не се спори от страните, че на 5.12.2016 г. ответникът преустановил плащанията по заема.

По делото бе назначена съдебна експертиза, заключението по която съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установи, че разходите пряко свързани с договора са: такса за кандидатстване, оценка на кредитоспособността, такса за усвояване на кредита, такса ангажимент, такса за откриване, обслужване и закриване на сметка и др. Те са определени в размер на 45,57 %.

Съобразно съдебната практика няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10 ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

„Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“ Така решение №378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС.

В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 5 000 лв., при уговорен ГЛП  в размер на 37,80%. Кредитът е бил застрахован. В тоя смисъл са твърденията на ищеца в исковата молба. Лихвата по договора за кредит е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Определената лихва надхвърля значително размерa на законната такава за времето на сключване на договора, поради което настоящия състав на съда намира, че клаузата противоречи на добрите нрави и като последица е нищожна.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът досежно договорната/възнаградителната лихва се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

По делото не се спори, че ответникът е заплащал дължимите вноски по погасителния план до 16.11.2016 г. В тоя смисъл са и констатациите на вещото лице В.П.. Заплатена до този момент е общо сумата в размер на 4 624,50 лв. Или искът до размер от 375,50 лв. се явява основателен и следва да се уважи. В останалата част следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на претендираните законни лихви за забава:

Законната лихва се претендира от датата на просрочване на втората непогасена вноска, съобразно договорните условия. Няма данни по делото кредита да е предсрочно обявен, поради което и предвид направеното искане съдът следва да разгледа и се произнесе по евентуалните осъдителни искове, като отхвърли установителните. С получаване на препис от исковата молба от ответника, съдът кредитира твърдението на ищеца, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита по отношение на длъжника.

Съобразно изложеното по – горе, размера на дължимата главница и падежната дата на последната вноска – 5.12.2019 г., съобразно погасителния план, съдът намира предявения иск за дължимото обезщетение за забава за неоснователен и недоказан и следва да го отхвърли.

Ищецът претендира разноски, които се дължат съобразно уважената част от исковете, като се съобразят заплатените разноски за държавна такса, хонорар на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Ответникът претендира разноски, които се дължат съобразно отхвърлената част от иска.

         Воден от изложеното, съдът

                                                         РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София срещу Г.С.Г. ЕГН********** *** за признаване за установено, че БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД има вземания към Г.С.Г., произтичащи от договор за потребителски заем от 6.01.2015 г., в размер на сумата от 4 322, 48 лв.(четири хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и осем ст.) главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането; за сумата в размер на 3 119,02 лв.(три хиляди сто и деветнадесет лева и две ст.), представляваща възнаградителна лихва по договора; за сумата в размер на 373,70 лв.(триста седемдесет и три лева и седемдесет ст.), представляваща законна лихва за забава за периода от 5.01.2017 г. до 11.11.2017 г.

ОСЪЖДА Г.С.Г. ЕГН********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД сумата в размер на 375,50 лв.(триста седемдесет и пет лева и петдесет ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 6.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София срещу Г.С.Г. ЕГН********** *** за заплащане на сумата в размер на 3 119,02 лв.(три хиляди сто и деветнадесет лева и две ст.), представляваща възнаградителна лихва по договора.

ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София срещу Г.С.Г. ЕГН********** *** за заплащане на сумата в размер на 373,70 лв.(триста седемдесет и три лева и седемдесет ст.), представляваща законна лихва за забава за периода от 5.01.2017 г. до 11.11.2017 г.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 156,30 лв.(сто петдесет и шест лева и тридесет ст.), представляваща дължима такса.

ОСЪЖДА Г.С.Г. ЕГН********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД сумата в размер на 23,61лв.(двадесет и три лева и шестдесет и една ст.), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД да заплати на Г.С.Г. ЕГН********** сумата в размер на 95,19 лв.(деветдесет и пет лева и деветнадесет ст.), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

        

        

                                                         СЪДИЯ: