№ 16802
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110144699 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ****
дължи на И. А. Т. сумата от общо 1135.86 лева, включваща сумата от 635.86 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- 585.86 лева- за вредите, причинени по
собствения на И. Т. лек автомобил „****“ с рег. № ЕН **** КВ, и 50.00 лева- стойността на
разходите за издадено на последния медицинско удостоверение, причинени в резултат от
ПТП от 08.07.2021г., настъпило в гр. София, на ул. „****“, в близост до хотел „***“, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, както
и сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически
и емоционални болки и страдания, претърпени от И. А. Т. в качеството му на водач на МПС
при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.08.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 12.49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди- 7.24 лева върху обезщетението за първите, и 5.69 лева- върху
обезщетението за вторите, за периода от 08.07.2021г. до 17.08.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 47804/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 08.04.2023г.
Ищецът твърди, че на 08.07.2021г. в гр. София, управлявайки собствения си лек
автомобил „****“ с рег. № ЕН **** КВ по ул. „****“, с посока на движение от ул. „****“
към бул. „****“, в близост до хотел „***“, попаднал в необезопасена и несигнализирана
шахта на пътното платно с отворен капак, при което на лекия автомобил били причинени
увреждания в лявата му част на стойност 585.86 лева. Вследствие на ПТП се отворила
въздушната възглавница (т. нар. „***“) на мястото на водача И. Т., при което на същия били
причинени травматични увреждания- контузия и охлузване на лявата мишница и лявото
рамо, наложили на същия да бъде извършен медициски преглед, за което и за снабдяване с
медицинско удостоверение за този преглед ищецът заплатил сумата от 50.00 лева.
Възстановяването от така получените травматични увреждания продължило около 20 дни.
1
След инцидента И. Т. изпитвал страх, като и понастоящем същият управлявал МПС с
чувство за безпокойство и тревожност. Допълнителен стрес, съпроводен от безсънни нощи и
повишено кръвно налягане, ищецът изживял и в периода на възстановяване на автомобила
след ПТП, доколкото бил лишен от възможността да го ползва както за лични нужди, така и
за упражняване на трудовата си дейност. По изложените съображения и считайки, че
отговорност за настъпване на инцидента носи ответникът, който следвало да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа, претендира
процесните суми, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва механизма на ПТП, оспорвайки в тази връзка
доказателствената стойност на представения с исковата молба протокол за ПТП. Поддържа,
че в случая недоказани са причинната връзка между сочените от ищеца увреждания по лекия
автомобил и евентуалното му попадане в сочената като необезопасена шахта, стойността на
необходимия за отстраняването им ремонт, както и действителното му извършване.
Недоказани според ответника са и неимуществените вреди- така, както същите са описани в
исковата молба, вкл. техните вид и продължителност. В условията на евентуалност е
релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не
съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и управлявал МПС с
несъобразена с пътните условия скорост, която не му позволила да спре пред наличното
препятствие на пътя- процесната шахта. Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба е заявено искане за привличане като трето лице- помагач
на ответника на „****“ АД, като срещу последното в условията на евентуалност- в случай
че бъдат уважени предявените срещу **** искове, е предявен обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за осъждането му да заплати
на **** стойността на претендираните от ищеца суми, представляваща обезщетение за
вредите от неизпълнението на задължението на „****“ АД по сключен със **** Договор №
****г. да осигурява и поддържа необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение по процесния пътен участък през цялата година, вкл. към датата на ПТП. За
обосноваване на тази своя претенция ответникът твърди, че сключил с „****“ АД Договор
№ ****г., по силата на който последното се задължило срещу месечно възнаграждение да
извършва абонаментна поддръжка на конкретни пътни участъци, посочени в приложение №
6 към договора, сред които и процесният пътен участък, изразяваща се в осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по съответния пътен
участък през цялата година, в което се включвало и отводнителната система на пътното
платно съгласно Констативен протокол от 28.06.2021г. Така предявеният иск е приет за
съвместно разглеждане с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от третото лице- помагач на ответника и ответник по предявения обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД, с който същият
оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД по съображения, идентични на изложените от
ответника ****, като наред с това оспорва и предявения в условията на евентуалност
обратен иск, поддържайки недоказаност на твърденията на ищеца по този иск за наличие на
неизпълнение от страна на изпълнителя по сключения между **** и „****“ АД Договор №
****г. да поддържа процесния пътен участък, а от друга страна- че надлежно е изпълнил
това свое договорно задължение, за което били съставени констативни протоколи съответно
от 28.06.2021г. и от 28.07.2021г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на
2
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/
настъпване на сочените в исковата молба дата и място на ПТП- попадане на собствения на
ищеца и управляван от него лек автомобил в несигнализирана и необезопасена шахта на
пътното платно; 2/ претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди-
неблагоприятно засягане на негови материални и нематериални блага; 3/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредоносните последици; 4/ виновно противоправно
поведение (бездействие) на работници или служители на ответника или на трети лица, на
които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е
възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на
основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 5/ пътният участък,
на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа.
Процесуално задължение на ищеца по предявения обратен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД- ****, е да установи пълно и главно съобразно нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договорно правоотношение с „****“ АД, по силата на което
последното е било длъжно да поддържа процесния пътен участък, вкл. отводнителната
система на пътното платно, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника по обратния иск е да установи качественото изпълнение на възложената му
работа.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като
безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че процесният пътен участък да е част от общинската пътна мрежа.
Съгласно представения от ищеца Констативен протокол за ПТП № **** същият е
съставен на 08.01.2021г. за ПТП, настъпило на 08.01.2021г., около 20:50 часа, в гр. София, на
ул. „****“, срещу хотел „***“, и изразяващо се в попадане на лек автомобил „****“ с рег. №
ЕН **** КВ в необезопасена, отворена шахта на пътното платно. С оглед на това и при
липсата на други данни в тази насока, в случая следва да се приеме за недоказано
настъпването на описания в исковата молба пътен инцидинет на сочената от ищеца дата-
08.07.2021г.
Същевременно, за установяване на твърденията на ищеца за настъпили увреждания по
лекия автомобил по негово искане като писмени доказателства са приобщени описи-
заключения от 14.07.2021г. и от 16.07.2021г. по щета № ОК-435969 по описа на ЗД „***“ АД,
образувана по негово искане от 14.07.2021г., а за претърпените от водача на автомобила
травматични увреждания- медицински документи, в частност лист за преглед на пациент и
съдебномедицинско удостоверение от 09.07.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед диапазона от време от повече от 6
месеца между датата на пътния инцидент, описан в протокола за ПТП- 08.01.2021г., който
именно протокол ищецът е представил за установяване на твърденията си относно описания
в исковата молба механизъм, и периода на съставяне на документите, касаещи установените
по лекия автомобил и по водача му увреждания- м. 07.2021г., с оглед изричното оспорване
от името на ответника между описания инцидент и вредите, чието обезщетяване се
претендира, да съществува причинна връзка, и при липсата на ангажирани каквито и да е
доказателства от страна на ищеца за установяване съществуването на такава, следва да се
приеме, че в случая ищецът, чието е процесуалното задължение за това, не е провел пълно и
главно доказване, че уврежданията, чиято обезвреда претендира, са единствен, закономерен
резултат от описания от него пътен инцидент от 08.07.2021г. Още повече, че, както бе
изяснено, в случая не се установява и настъпване на инцидент на посочената дата.
С оглед на това и само на посоченото основание предявените иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и обусловеният от неговата основателност иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, което, от своя страна, препятства правомощието на
3
съда да разгледа предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 ЗЗД на **** срещу „****“ АД, вътрешнопроцесуално условие
за което е уважаването на главния иск.
Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че ищецът не е ангажирал и
каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си относно въздействието на
процесния пътен инцидент върху психическото и емоционалното му състояние.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице- помагач на ответника
разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че **** дължи на И. А. Т., ЕГН
**********, сумата от общо 1135.86 лева, включваща сумата от 635.86 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- 585.86 лева- за вредите, причинени по собствения на И.
Т. лек автомобил „****“ с рег. № ЕН **** КВ, и 50.00 лева- стойността на разходите за
издадено на последния медицинско удостоверение, причинени в резултат от ПТП от
08.07.2021г., настъпило в гр. София, на ул. „****“, в близост до хотел „***“, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, както
и сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически
и емоционални болки и страдания, претърпени от И. А. Т. в качеството му на водач на МПС
при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.08.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 12.49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди- 7.24 лева върху обезщетението за първите, и 5.69 лева- върху
обезщетението за вторите, за периода от 08.07.2021г. до 17.08.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 47804/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 08.04.2023г.
ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
**** сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
„****“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис от него на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5