№ 52
гр. Б.С., 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. В., родена на 02.09.1960 год. в гр.В., с
постоянен и настоящ адрес гр.В., ул. “Ц.Б. 1-ви“ №25А, ет.3, ап.8, българка,
българска гражданка, висше образование, омъжена, управител на фирма,
неосъждана, ЕГН: **********, управител на „ М. –МВ “ ЕООД с
административен адрес гр.В., ул. “Ц.Б. 1-ви“ №25А, ет.3, ап.8,
ЕИК:*********, с която се обжалва Наказателно постановление рег.№06-
2500077 от 25.04.2025 год, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда“ гр.В., за налагане на имуществена санкция - глоба за нарушение на
разпоредбите и изискванията на КТ(Кодекса на труда), с което на осн. чл. 399
и чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на представляваното от
жалбоподателя дружество е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, а именно за това, че на 03.04.2025 год.,
около 14.17 часа, в местността „Пистата“ до гр.Б.С. е спрян за проверка лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег.№ ВР 3335 ВМ, собственост на
„М. – МВ“ ЕООД. В автомобилът е установено лицето П. Д. Ц.,
ЕГН:**********, който е обучавал курсист. При саморъчно попълване на
декларация по чл.402 от КТ, последния декларирал пред контролните органи
на Дирекция „ Инспекция по труда“, че е нает от „М. – МВ“ ЕООД гр.В. на
01.04.2025 год., да работи на длъжност „инструктор“ с работно време от
08.00-17.00 часа, с почивни дни по график и две почивки в работния ден
срещу трудово възнаграждение в размер на 10.00 /десет/ лева на час, като
изпълнява задълженията си на „инструктор“, като „обучава курсисти“, чрез
предоставяне на работна сила в подчиненост и зависимост от работодателя
„М. – МВ“ ЕООД. В декларацията, било посочено от Ц., че няма трудов
1
договор, а има граждански такъв, както и факта, че е получил възнаграждение
от същия работодател за месец февруари в размер на 130.00 /сто и тридесет/
лева – нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. За резултата от
проверката, бил изготвен констативен протокол. Във връзка с гореизложеното,
в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В., била извършена проверка, в хода на
която е изискана информация от Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В., с оглед предоставяне на информация за издаден лиценз
на „М. - МВ" ЕООД гр. В. с ЕИК: *********, за имената на инструкторите,
номера на учебните автомобили и други относими данни. В полученият
отговор е предоставен списък с преподаватели и учебни ППС-та към „М. -
МВ“ ЕООД гр. В., в който списък като преподавател фигурирало и лицето П.
Д. Ц. с ЕГН:**********, както и бил посочен и служебен учебен автомобил
Тойота „Ярис“, с рег.№ ВР 3335 ВМ. На 08.04.2025 год. в офиса на Д „ИТ“ гр.
В., работодателя „М. - МВ" ЕООД гр. В. представляван от управителя М. А.
В., представил граждански договор с П. Ц. с рег.№ 001/01.04.2025 год., по
който договор, възложителя „М. - МВ" ЕООД гр. В. възлага, а изпълнителя П.
Д. Ц. приема да ИЗВЪРШИ обучение на курсист за периода от 01.04.2025 год.
до 15.05.2025 год., срещу възнаграждение от 150.00 /сто и петдесет/ лева и не
е представен сключен трудов договор с П. Д. Ц.. В хода на проверката била
представена книга за начален инструктаж на „М. -МВ" ЕООД гр. В., видно от
която на П. Д. Ц. на длъжност „инструктор“ бил проведен начален
инструктаж, за което била издадена и служебна бележка. Според
проверяващите органи, представения им граждански договор прикривал едно
трудово правоотношение, тъй като, налице били елементите на трудово
правоотношение: лицето престира труд на определено работно място:
служебен учебен автомобил Тойота „Ярис“ с рег.№ ВР 3335 ВМ и уговорено
трудово възнаграждение, в подчиненост на работодателя, тоест с всички
елементи на трудово правоотношение. По този начин „М. - МВ“ ЕООД гр.В.,
представлявано от М. А. В., притежаващ качеството на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на П. Д. Ц. към момента на
констатиране на нарушението, а имено 03.04.2025 год. към 14.17 ч., не е
изпълнил задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работна
сила с лицето Петьр Д. Ц., като трудови правоотношение, чрез сключването на
писмен трудов договор. Нарушението било извършено на 03.04.2025 год. към
14.17 ч. в обект: местност „Пистата” до гр. Б.С.. За констатираното
нарушение, бил съставен АУАН рег.№06-2500077/10.04.2025 год., за
нарушение на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 от КТ. След съставяне на АУАН, същия
бил връчен лично на г-жа М. В.. Последната от своя страна, подала
възражение по съставения АУАН до Директора на Д“ИТ“-гр.В., но след
извършена проверка и обсъждане на направеното възражение, на дружеството
представлявано от г-жа Вълчев, било издадено и надлежно връчено
процесното наказателно постановление рег.№ 06-2500077 от 25.04.2025 год.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – М. А. Вълева, представляваща
2
„М. – МВ“ ЕООД гр.В., с която се иска цялостната му отмяна, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
процесуалния си представител адв.Г. П. от ВрАК, с пълномощно по делото.
Въззиваемата страна – Директора на дирекция “Инспекция по труда“ гр.В.,
се представлява от ст.юрисконсулт К., надлежно упълномощена с пълномощно
по делото. Същата излага становище, че издаденото НП следва да бъде
оставено в сила, като излага доводи относно това, че извършеното нарушение е
доказано безспорно. Според нея, от събраните по делото доказателства, се
установявало по безспорен начин, че на 03.04.2025 год. за времето от 16.00 до
17.00 часа лицето П. Д. Ц. е установен, че е обучавал курсист в местността
„пистата“ до гр.Б.С., което се установило при проверка от контролния орган – Д
“ИТ“ гр.В. при съвместна акция със служители на МВР при спиране на
служебен автомобил на „М.-МВ“ ЕООД гр.В., управляван от курсистката Р. И..
Излага доводи, че установеното е престиране на труд от страна на П. Цветков в
подчиненост на определен работодател, а именно „ М. - МВ“ ЕООД, на
определено работно място - служебен учебен автомобил Тойота „Ярис“ с рег.№
ВР 3335 ВМ, с определено работно време и договорено възнаграждение, което
изпълнявало условията на трудово взаимоотношение, за което не бил сключен
писмен трудов договор на основание чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Излагат се
доводи, че представения и в хода на проверката в Д “ИТ“ - гр.В., и в хода на
съдебното заседание граждански договор между работодателя „М.-МВ" ЕООД
гр. В. представляван от управителя М. А. В. с П. Ц. с рег.№ 001/01.04.2025 год.,
по който договор, възложителя „М. - МВ" ЕООД гр. В. възлага, а изпълнителя
П. Д. Ц. приема да ИЗВЪРШИ обучение на курсист за периода от 01.04.2025
год. до 15.05.2025 год., срещу възнаграждение от 150.00 /сто и петдесет/ лева е
едно фиктивно прикриване на трудови правоотношения. Изказва становище и
счита, че установеното е „масова практика“, при която работодателя, дори
спазвайки срока да сключва един граждански договор, същото е единствено и
само с цел да обслужи извършващата се проверка, която протича при
контролните органи. Изтъква доводи, относно факти и обстоятелства, чрез
които е взето становище за вида трудови правоотношения, касаещи
продължителността на работния ден, договорено заплащане, както и такова за
предходен месец, ежедневна почивка и ежеседмична такава, като според нея,
същото е на база, единствено на отразеното в собственоръчно попълнената от
страна на П. Ц. декларация, както и такива, засягащи продължителността на
обучението на курсистката в конкретния казус. Според нея, постъпилите
възражения по акта са обсъдени подробно в издаденото НП и въпреки всичко
контролният орган е решил, че в случая е извършено нарушение, чрез което се
покрива едно трудово правоотношение с положения труд. Направена е и
служебна справка в системата на НАП, от която действително е установено, че
П. Ц. е работил за дружеството „М. - МВ“ до 2017 год., последно, като е бил
също на длъжност „инструктор“ във всичките му договори, които били
няколко. Излага твърдение, че с предоставянето му на учебен автомобил, Ц. не
3
извършвал обучението с личен автомобил, каквото било задължително условие
за работа на граждански договор. Според ст.юрисконсулт К., съвкупността на
всички тези елементи доказвали факта, че лицето П. Цветков е престирало
труд, без да има сключен трудов договор, съобразено работно време, почивки в
деня и в работната седмица.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани свидетелите – Л. М. Б., главен
инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В. – актосъставител, Ц. Д.
Н., главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В. - свидетел по
съставения АУАН, М. Т. М., инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“
гр.В. - свидетел по АУАН, П. Д. Ц. , „ръководител движение /влаков диспечер“
при ДП НКЖИ и Р. Н. И., курсист.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства : АУАН рег.№
06-2500077/10.04.2025 год.; НП рег.№ 06-2500077 /25.04.2025 год, издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В.; копие на граждански
договор с възложител „М. - МВ" ЕООД гр. В. и изпълнител П. Д. Ц., както и
материали по извършена в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В. материали и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.04.2025 год., около 14.17 часа, в местността „Пистата“ до гр.Б.С.
в хода на съвместна операция, в която участвали служители на Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.В. и служители на МВР, бил спрян за проверка лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег.№ ВР 3335 ВМ, собственост на
„М. – МВ“ ЕООД. В автомобилът е установено лицето П. Д. Ц. с ЕГН:
**********, който е обучавал курсист - свид. Р. Н. И.. При саморъчно
попълване на декларация по чл.402 от КТ, П. Ц. декларирал пред контролните
органи на Дирекция „ Инспекция по труда“, че е нает от „М. – МВ“ ЕООД
гр.В. на 01.04.20225 год., като „инструктор“ с работно време от 08.00 до 17.00
часа, с почивни дни по график и две почивки в работния ден срещу трудово
възнаграждение в размер на 10.00 /десет/ лева на час, изпълнявайки
задълженията си на „инструктор“, като „обучава курсисти“. В декларацията,
било посочено от Ц., че той няма трудов договор, а има граждански такъв,
както и факта, че е получил възнаграждение от същия работодател за месец
февруари в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева – според проверяващите,
това било определено, като нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
За резултата от проверката, бил изготвен констативен протокол. Във връзка с
гореизложеното в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В., била извършена
проверка, в хода на която, представляващата дружеството „М. - МВ“ ЕООД
4
гр.В. - г-жа М. В., представила на контролните органи, копие от сключен
граждански договор с лицето П. Ц., с който последния се съгласявал да
извърши определена работа за постигане на конкретен резултат, а именно -
обучението на курсистката Р. Н. И.. В сключеният договор, изрично било
посочено, че лицето се наема за конкретна работа, с конкретен срок на
изпълнение и договорено конкретно възнаграждение за определената дейност,
като никъде не били упоменати факти за продължителност на работен ден,
междудневни почивки и прочие, тъй като Ц., работел на постоянен трудов
договор при друг работодател и съобразявал поетия ангажимент със
свободното си време и възможностите и на обучаващата се. Били представени
също и необходимите документи за извършваната от дружеството дейност –
обучение на кандидат водачи, съгласно изискванията и нормативната уредба
на Наредба № 37 от 02.08.2002 год. за „ Условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното
обучение“, касаещи списък на инструкторите предоставящи услуги по
обучение на водачи към дружеството, регистрирани МПС на дружеството и
книга за проведени инструктажи. След преглед и анализ на предоставените
документи, проверяващите служители преценили, че всички действия на
представителя на дружеството „М. - МВ“ЕООД гр.В. са фиктивни и с цел
обслужване на извършената проверка, единствено насочени за прикриване на
съществуващо трудово взаимоотношение, за което не бил сключен писмен
трудов договор на основание чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН с рег.
№ 06-2500077/10.04.2025 год. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Тъжителката подписала акта без възражения, но е
представила такива в срока по чл. 44 от ЗАНН. В тях се депозира факта, че
лицето П. Д. Ц. ЕГН:86О6271881, има сключен граждански договор с „М. -
МВ“ ЕООД от 01.04.2025год. Предмет на дейност по настоящия договор е
единствено да извърши обучение само на конкретно лице - Р. Н. И.. В
договора няма определено работно време, а е посочен само срок, в който да
бъде извършена услугата. Лицето П. Д. Ц. няма изготвен и утвърден от
дружеството график за работното време, тъй като той работи по трудово
правоотношение при друг работодател на 8 часов работен ден. Характера на
извършената услуга /лекторска дейност за обучение на конкретен курсист/ и
липсата на определено работно време, отговарят на изискванията за
граждански договор. Отбелязва се, че в съставения АУАН, неправилно е
вписано, че лицето работи на длъжност „инструктор“. Цитираната от
проверяващата инструктажна книга, била предоставена, но тя се отнася за
минал период, в който лицето е работило по трудово правоотношение, тъй
като П. Д. Ц. е имал сключен трудов договор от 03.10.2016 год. до 31.03.2017
год. и му е издадена служебна бележка за начален инструктаж от 03.10.2016
год. Този факт е приложен, за да се види единствено и само легитимността на
Цветков за извършване на конкретната работа, съгласно изискванията на
5
Наредба № 37 от 2.08.2002 год. за „ Условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното
обучение“.
Относно постъпилото възражение в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.
В., била извършена проверка, при която били изискани и приложени още
документи, касаещи случая, след което доводите на тъжителката били счетени
като несъстоятелни с мотива, че са изложени единствено с цел да бъде
обслужена конкретната проверка, като според проверяващите, можело да се
направи извод, че действията на дружеството са масова практика за
прикриване на трудови правоотношения, посредством сключване на
граждански договор и на 25.04.2025 год. е издадено атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция, наказателно постановление, което в
последствие е било връчено на 29.04.2025 год., лично на жалбоподателя.
Нарушението е квалифицирано по чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 1, ал.2 от
КТ, за което на осн. чл. 399 и чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ и след
преценка на нарушението по реда на чл. 28, б. "а" ЗАНН и чл. 415в, ал.1 от КТ,
че не представлява "маловажен случай", по смисъла на чл. 28, б. “а“ от ЗАНН
и чл. 415в, ал.1 от КТ, на представляваното от жалбоподателя дружество, като
работодател е наложено административно наказание глоба в размер на
2000.00/ две хиляди / лева.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"/ ИА “ГИТ“/ към
Министерство на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран
външно ведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията, при и по
повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен
орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда. Според чл.21, ал. 2
от Устройствения правилник правомощия на инспектор имат всички
служители, назначени на длъжностите „инспектор“ и „юрисконсулт“, както и
ръководителите на административни звена в специализираната
администрация. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, НП се издават от ръководителя
6
на органа по чл. 399 от КТ, или оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби, органът който може да налага
административни наказания по КТ е изпълнителния директор на ИА "ГИТ",
или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от
Директора на Д "ИТ" гр.В., надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ".
Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни
длъжностни лица, съгласно чл. 416, ал.1 КТ, във връзка с чл. 416, ал.5 КТ в
пределите на тяхната компетентност, като в тях достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е възприето, че са извършени
нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана
правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН е
съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
като описаните нарушения кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административно наказателната приписка, АУАН е съставен
от Л. М. Б., главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В. -
актосъставител, а свидетели по съставения АУАН са Ц. Д. Н., главен инспектор
при Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В. и М. Т. М., инспектор при Дирекция
“Инспекция по труда“, който е и очевидец на твърдяното нарушение.
Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на
АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в
присъствието на свидетелите на нарушението, или не. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението,
актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния
случай. Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие, или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта. Не се приема довода на защита, относно
наличието на изначален порок на акта, поради доказана по делото родствена
7
връзка между актосъставителя и един от свидетелите, тъй като, както бе
изложено, ролята на свидетеля е декларативна, като в конкретния случай
лицата изпълняват служебни задължения, съгласно командировъчна заповед и
са в качеството си на длъжностни лица. В издаденото НП, АНО правилно е
установил фактическата обстановка и е направил извод, че деянието, за което
е ангажирана отговорността на дружеството е обявено за наказуемо. След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага
единственият възможен извод, а именно, че на посочената в акта и в
наказателното постановление дата, според АНО, санкционираното
дружеството е осъществило нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната му отговорност. Безспорно доколкото двамата
служители са в близка родствена връзка, съдът прояви
особена осторожност при оценка на техните показания. Съпоставяйки
фактическите констатации по съставения акт, възпроизведени и в
наказателното постановление, това, че същите изцяло се подкрепят и от
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя и свидетеля-очевидец, независимо от индицията за тяхната
родствена връзка, понеже по категоричен начин не бе установена
предубеденост с оглед констатираното. Тези показания кореспондират с
приетите писмени доказателства, изцяло са в синхрон с показанията дадени от
свидетелите в хода на съдебното заседание. Без значение за съставомерността
на деянието е обстоятелството за родствената им връзка, в каквато насока се
излагат съображения в представената писмена защита.
В АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване
на твърдяното нарушение, издадени са от компетентен орган и съдържат
всички разписани в ЗАНН реквизити. Прието е още, че нарушението, за което
е санкциониран въззивника е виновно извършено и доказано.
По отношение на нарушението по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ:
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, е отразено правилото, че трудовият
договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал.
1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и
това са трудовите отношения м/у работника, или служителя и работодателя,
както и други отношения непосредствено свързани с тях. Втората алинея
определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се
уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от
КТ определя момента, когато м/у работника, или служителя и работодателя
следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на
работа.
8
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, законодателят е гарантирал
спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1, или ал.3 от КТ, с
предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо
работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните
разпоредби.
Нарушението на чл.62, ал.1 от КТ се извършва, когато не е сключен
трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма.
Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква
настъпването на определени общественоопасни последици. По възприетото в
правната теория, трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е
определен като двустранно, или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се
задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се
задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и
здравословни условия на труд. Физическото лице, предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
определено месечно заплащане, точно определено работно време, определени
междусменни почивки и работно място. При трудовия договор е налице
многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови
операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
С обжалваното наказателно постановление на юридическото лице "М.
– МВ“ ЕООД гр.В., представлявано от М. В. в качеството на работодател е
наложено административно наказание, имуществена санкция в размер 2000.00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като
изложените в АУАН и НП фактически основания лежат изцяло на данни от
собственоръчно попълнената от П. Ц. на 03.04.2025 год. декларация и на
предположения, формулирани, като „масова практика“, по доводи от
предходни трудови взаимоотношения между Ц. и дружеството, като са
направени заключения, без същите да почиват на конкретни факти и
обстоятелства. Изложените от АНО аргументи, са единствено и само за
съставомерност на деянието от обективна страна по приложената правна
квалификация от актосъставителя и наказващия орган. От приложените към
АУАН и НП писмени и гласни доказателства не може да бъде направен
обоснован извод, че по един последователен и безпротиворечив начин се
установява състава на нарушението на чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2, от
КТ, които по императивен начин уреждат отношенията при предоставяне на
работна сила само като трудови правоотношения. Налице е редовно съставен
акт, който има доказателствена сила, съгласно чл. 416, ал.1 от КТ за фактите,
описани в него. Въпреки постъпилото възражение и направените разяснения
от страна на жалбоподателя, представения граждански договор не е
разколебавал този извод в АНО.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението
вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството
9
на работодател спрямо лицето П. Ц. към датата фиксирана в АУАН и НП като
датата на извършване на нарушението /03.04.2025 год./, съответно имало ли е
възникнало м/у тях трудово правоотношение.
По смисъла на КТ - § 1, т. 1 "Работодател" е всяко ФЛ, ЮЛ, или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници, или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.
АНО е приел, че декларацията от П. Ц. е попълнена от него и е със
съответното съдържание, но фактите посочени в нея не следва да се считат за
установени по безспорен начин, тъй като следва гласните доказателства да се
съберат директно от съда и е недопустимо да бъдат заместени от писмени
такива. В хода на съдебното заседание, свид. Ц., категорично потвърждава това,
че между него и дружеството „М. - МВ“ ЕООД гр.В., представлявано от М. В.,
има сключен граждански договор, понеже работи на постоянен трудов договор
при друг работодател и ангажимента му към дружеството е само за точно
определена работа - обучението на конкретен курсист, без фиксирано работно
време и почивки. Възнаграждението, което следва да получи е за определената
работа. Относно посоченото от него в попълнената декларация, заявява, че е
сгрешил, понеже се е притеснил заради липсващи документи на служебния
автомобил и в графата за работно време и почивка е отразил данните за
работното на дружеството време, вместо неговото такова. Свидетеля,
категорично заявява, че работи на постоянен трудов договор при друг
работодател и съблюдава поетия ангажимент за „лекторско обучение“ на
конкретната курсистка с трудовите си ангажименти по постоянния трудов
договор, поради което няма как да има фиксирано работно време при
изпълнение на поетия ангажимент към „М. - МВ“ ЕООД гр.В.. Сключеният
между него и дружеството граждански договор, обхващал периода на
обучението на конкретния курсист и срока на договора бил съобразен да
обхване само това обучение. Ц. не бил обвързан с фиксирано работно време,
поради факта, че на постоянното му работно място, работел на график със
сумарно работно време и той преценявал кога да извърши въпросното обучение
по граждански договор, като лично го стиковал с курсистката, което се
потвърждава и от нейния разпит в съдебно заседание. АНО, не е взел под
предвид дадените от лицето обяснения, депозирани в хода на проверката в
Дирекция “Инспекция по труда“ гр.В., които кореспондират точно с казаното
от него в съдебното заседание.
При издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като органът не е спазил задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал.1 от АПК, за
служебно събиране на доказателства относно установяване на релевантните
факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Административният орган е събрал и обсъдил едностранно, единствено
10
сключения между страните граждански договор, въз основа на който е
направил погрешен извод за наличието на трудово правоотношение. С чл.1,
ал.2 от КТ е създадено императивното правило, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи
на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото
правоотношение. Според чл. 405а, ал.4 от КТ въз основа на постановлението по
ал.1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на
работодателя да предложи на работника, или служителя сключване на трудов
договор. В случаите по чл. 405, ал. 1, изречение трето от КТ трудовият договор
се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение,
определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият
договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Приложението
на разпоредбите на чл. 405а, ал.1 и ал.4 от КТ е обусловено от наличието на
отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1,
ал. 2 от КТ. Това налага да бъде установена същността на работата (като
съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната
сила, както и да се посочат разликите между трудовия договор и договора за
услуга.
В чл.124 от КТ, наименуван "Съдържание на трудовото правоотношение" е
регламентирано, че при трудовото правоотношение работникът, или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва
установената трудова дисциплина, а работодателят да осигури на работника,
или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща
възнаграждение за извършената работа.
При гражданския договор, какъвто е и договорът за услуга, страните
постигат съглашение да се създаде, уреди, или унищожи една правна връзка
между тях, за да задоволяват своите интереси - чл.8 ЗЗД. Изпълнителят по
договора за услуга е независим от насрещната страна при осъществяването на
уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този
резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя за
отклонение от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен и дисциплинарен контрол. Посочената законодателна
регламентация указва, че основната разлика между трудовия договор и
договора за услуга се състои в елементите работно време в т. ч. дневни
почивки, работно място, възнаграждение и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудов договор. Преценката дали се касае за трудов, или
граждански договор, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при
съвкупна и обективна оценка на доказателствата, както и да се съобразят
11
съответните специфики на извършваната дейност (в случая лекторска дейност
по обучение на курсист).
В хода на съдебното заседание, не се събраха доводи в тази насока, като по
категоричен начин се установи, че в отношенията между дружеството и П. Ц.,
липсва всякаква форма на йерархичен и дисциплинарен контрол, като
последния свободно определя кога и в какъв обем да извърши услугата, за която
е нает. Не бяха установени никакви факти и обстоятелства, касаещи точно
определени дневни и междудневни почивки, фиксирано работно време и
прочие, доказващи, че отношенията могат да бъдат приети за трудови
правоотношения. Предметът на представеният граждански договор е
извършване на обучение на конкретен курсист за определено време, срещу
заплащане на съответното възнаграждение на ангажирания специалист. Касае
се за предоставяне на услуга (лекторска дейност по обучение на курсист), която
представлява вид специфична интелектуална дейност и няма ограничение да се
извършва еднократно, или многократно, а посочен само времеви интервал.
Този вид договор принадлежи към групата на така наречените „
ненаименовани “ договори. Дължимият резултат при него е свързан единствено
с осъществяване на възложената дейност съобразно въведените от Наредба
№37 стандарти при обучението на курсисти, както и изискванията за
обучителите. Няма пречка тя да се извършва многократно във времето, или
през определен период от време, поради което договорът за услуга може да има
продължително времетраене на изпълнение и цикличен характер в зависимост
от уговорения начин на възлагане на работата. Не бяха събрани никакви
доказателства за предишни сключени между дружеството и лицето такива
договори, както и други обучени от Ц. курсисти, даващи основание за
направения от АНО необоснован извод за цикличност и утвърдена практика за
прикриване на трудови правоотношения.
Обстоятелствата, че възложената дейност се извършва в обучителния
център на дружеството „М. - МВ“ ЕООД и условията за това се осигуряват от
възложителя, не водят непременно до извод за наличие на трудово
правоотношение. Това е породено единствено от нормативните изисквания на
Наредба №37, тъй като обучението на курсисти е свързано с определени от нея
факти и обстоятелства. При преценката за вида му следва да се държи сметка за
естеството и спецификата на възложената дейност (лекторско обучение).
Извършваното обучение в конкретния случай се предоставя на курсист,
записан от възложителя, което обуславя необходимостта да се осъществява в
обекта на дружеството. Притежаваните от дружеството МПС са в изпълнение
на изискванията за развиваната от него дейност и отговарят на определените за
това условия, като служат за обучение на курсисти. По същите причини
възложителят осигурява условията (кабинет, служебно МПС и др.) за
извършване на обучение на записани курсисти. Посоченото, коректно е
отразено в чл.8 от представения граждански договор и е свързано със
специфичната дейност при обучението на курсисти.
Неоснователни са доводите на органа, че П. Ц. е получил заплащане за
12
предходен месец, като от това е възприет факта за епизодичност и цикличност,
като по делото се установи безспорно, че се касае за еднократен характер след
приемане на конкретната дейност, без значение от настъпилия резултат.
Свободата на договаряне позволява и при граждански договор да бъде
уговорено заплащане на възнаграждение с цикличен и периодичен характер,
макар конкретния случай да не попада в тази хипотеза. В случая е уговорено
еднократно, конкретно възнаграждение за поетата дейност. Липсва твърдо
уговорено месечно възнаграждение (заплата), а същото е за количеството
извършена работа, което е характерно за гражданския договор, няма изначално
фиксиран обем, а възлагането е спрямо нуждите на жалбоподателя, възникнали
в съответния период и липсата на други обучители, поради заетост. Освен това
при заплащане на уговореното възнаграждение не се прилага регулацията му по
КТ и подзаконовата нормативна уредба - напр. минимален размер на работната
заплата, заплащане на извънреден и нощен труд, труд през официални и
празнични дни, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит съгласно Наредба за структурата и организацията на
работната заплата и др.
Не се установи наличието на установено работно време, тъй като същото е
поставено единствено и само в зависимост от възможностите на П. Ц. и
конкретната курсистка, като определянето на дните и часовете за обучението се
извършва едностранно от Ц., в зависимост от неговата трудова ангажираност и
възможност. Липсват доказателства, които да установяват, че П. Ц. е имал
задължение да присъства в обучителния център на дружеството във фиксирани
времеви периоди, когато не е имал ангажимент към конкретната курсистка, т.е.,
в определено предварително работно време. Присъствието му в обучителния
център е в зависимост единствено от полагането на необходимия брой часове за
обучение, в зависимост от изискванията на Наредба №37, а не поради
фиксирано работно време. Тук също липсва приложение на регулацията на
работното време по КТ относно неговата продължителност, задължителни
почивки и др.
Касае се за продължително предоставяне на специални услуги, изразяващи
се в обучение на курсист, като същото е в зависимост от полагането на
определени от нормативната база часове на курсист, които се извършват на
място, определено от жалбоподателя, само заради конкретните изисквания към
обучителния център, въведени от Наредба №37. Тези елементи могат да се
уговорят и в гражданския договор. Те произтичат от спецификата на дейността
развивана от дружеството „М. - МВ“ ЕООД гр.В.. От значение са всички
елементи от правоотношението, а не само горепосочените. Не се доказа
йерархична зависимост, определена трудова дисциплина, установено работно
време и фиксиран размер на заплата. Липсват предварително определени
работни режими, заплащане и работно време. Следва изводът, че за П. Ц. е
налице независимост при упражняване на дейността му. Не е осъществена
трудова дейност, съответно престиране на работна сила. С процесния
граждански договор е уговорен резултат – обучение на конкретен курсист,
13
съобразно въведените нормативни стандарти за тази дейност и при липса на
йерархична зависимост. Обратното би означавало въобще да не е приложим
гражданският договор при осъществяване на обучителна дейност от лица,
отговарящи на условията за „инструктори“, които не са на постоянен трудов
договор в дружества извършващи такава дейност. Още повече, никъде в
разпоредбите на Наредба № 37 от 02.08.2002 год. за „ Условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение“, не е въведена императивна норма и изискване към начина
на уреждане на взаимоотношенията между дружествата извършващи дейност
по обучение на кандидати за водачи на МПС и обучителите - инструктори.
Единствено и само са установени конкретни условия, на които трябва да
отговарят лицата, предаващи своите знания и умения в конкретната област,
като безспорно е доказано, че П. Ц. отговаря на тях, поради което е и вписан в
списъка като такова лице.
Гражданският договор се сключва между едно лице - възложител, което
има необходимост да получи изпълнението на дадена услуга и друго лице -
изпълнител, което има знанията и уменията да изпълни конкретната услугата.
Целта на гражданският договор е извършване на точно определена дейност
/услуга/, конкретизирана по вид, а също и постигане на определен резултат.
От съдържанието на сключения граждански договор не може да се
направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение.
Административно наказващият орган не е установил допълнителни факти, въз
основа на които да е възможен извода за наличие на прикрит трудов договор.
Единствено е тълкувал посоченото от Ц. в попълнената декларация, но това
тълкуване не се споделя от съда. Настоящият състав намира, че възникналото
правоотношение между жалбоподателя и П. Д. Ц. не носи белезите на трудово,
с него не се нарушава чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Не са налице условията
на чл.405а, ал.1 и ал.4 от КТ, поради което се явяват незаконосъобразни
доводите в издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-2500077 от 25.04.2025 год,
издадено от Директора на дирекция “Инспекция по труда“ гр.В., с което за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 на КТ (Кодекса на труда) на осн. чл.399
и чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на представляваното от
жалбоподателя М. А. В. дружество - „М. - МВ“ ЕООД гр.В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева.
14
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 - дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
15