№ 901
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100513750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 18052/25.08.2021 г., подадена по пощата на
24.08.2021 г., от длъжника „Профи К. Б.” ЕООД, гр.София – действащ чрез пълномощника
му юрисконсулт П., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М. с рег.№ 790
на КЧСИ по изп.дело № 20217900401511, обективирани в постановление от 06.08.2021 г., с
което се поддържа, че е оставена без уважение молба на дружеството за неприсъждане на
разноски по делото, както и възражението му за заплащане на сумите, претендирани от
взискателя по изпълнителното дело и за намаляване на приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя до минимално определения размер в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В жалбата се излагат доводи, че длъжникът доброволно е превел дължимата сума,
посочена в изпълнителния лист от 19.04.2021 г. на РС-Пловдив по банковата сметка на
взискателя на 20.09.2021 г. – още преди издаването на изпълнителния лист и преди
образуването на изпълнителното дело, предвид което длъжникът не е дал повод за
образуване на делото и приложена в изпълнителното производство разпоредба на чл.78, ал.2
ГПК не дава основание за възлагане на разноските по същото върху него. Поддържа се и че
освен това този въпрос е разрешен в нормите на чл.79 ГПК и в т.11 от ТР 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, по аргумент на които, ако изпълнителното производство е прекратено
поради плащане, което обаче е извършено от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство, разноските са за сметка на взискателя, какъвто е и даденият случай.
Жалбоподателят счита за недължими и таксите по ТТР към ЗЧСИ, който към момента на
1
обжалването е изчислен на база на изпълнителния лист и адвокатския хонорар по
изпълнителното дело, като е направено и възражение за прекомерност на разноските за
адвокатски хонорар от взискателя по изпълнителното дело, като се навеждат доводи, че
същите е следвало да бъдат намалени поне до определения размер в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, тъй като адвокатско
възнаграждение над този размер би бил прекомерен, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото и предвид предприетите действия по събиране на вземането. Сочи се и
че в случай, че се дължи адвокатско възнаграждение, такова се дължи единствено за
образуване на делото; че следва да бъдат намален размерът и на таксите по ТТР към ЗЧСИ,
като следва да се отбележи и че в срока за доброволно изпълнение дружеството е заплатило
задълженията, посочени в поканата за доброволно изпълнение.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия по постановление от
06.08.2021 г. на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900401511 по описа на
същата. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Т.М.М., гр.Пловдив в определения от закона срок по
чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмени възражения по жалбата чрез процесуалния му
представител адв.Д., в които са оспорени наведените в жалбата твърдения, като са
релевирани съображения за тяхната неоснователност.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 790 на КЧСИ – Р.М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна. Посочено е, че
адвокатското възнаграждение е изчислен съобразно в Наредба № 1 минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.10, т.1 и т.2 с ДДС от 80,00 лева; че коригирането на
същото би довело до незаконосъобразно намаляване под предвидения в Наредбата
минимум, както и че твърденията на жалбоподателя, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност са неверни.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисквания-
та на закона, намира за установено следното:
Жалба в частта, касаеща разходите за адвокатско възнаграждение, е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.
435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Изп.дело № 20217900401511 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ е
образувано по молба от 13.07.2021 г. на Т.М.М., действащ чрез пълномощника си адв.Д. от
Адвокатско дружество „К., Д. и партньори”, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
29.04.2021 г. по гр.д.№ 14 046/2019 г. по описа на РС-Пловдив, ГК за сумата 332,73 лева,
представляваща разлика между дължимата по изпълнителния лист сума от 4 131,39 лева
/главница, законна лихва и разноски/ и доброволно платената от длъжника „Профи К. Б.”
ЕООД на 21.04.2021 г. сума от 3 798,66 лева.
В молбата е посочен изпълнителен способ – налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника в съответната търговска банка до размера на дълга и е заявено искане за
събиране на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „К.,
2
Д. и партньори” в размер на 480,00 лева с ДДС, изчислено на база чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с
чл.38, ал., т.2 ЗА за образуване и водене изпълнителното производство, както и разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лева – държавна такса.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие без дата, сключен
между взискателя и Адвокатско дружество „К., Д. и партньори”, с предмет: образуване и
водене на изпълнително производство срещу „Профи К. Б.” ЕООД, в който е предвидено,
че за представителство на пълномощника се дължи възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА.
В покана за доброволно изпълнение с изх.№ 24053/13.07.2021 г. ЧСИ Р.М., рег.№
790 на КЧСИ, е приела разноски по изпълнението за взискателя /за адвокатско
възнаграждение/ в размер на 480,00 лева и такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 607,06 лева.
Поканата е получена от „Профи К. Б.” ЕООД на 02.08.2021 г.
С възражение от 05.08.2021 г. – с вх.№ 16728, подадено от длъжника Профи К. Б.”
ЕООД в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение от
02.08.2021 г. по изп.дело № 20217900401511 е заявено искане съдебният изпълнител да
отмени постановлението си за възлагане, с което на длъжника са възложени разноски,
поради това че е заплатил претендираната сума преди издаването на изпълнителния лист и
не е дал повод за образуването на изпълнителното производство, съотв. – да намали поради
прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерен до
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС – само за образуване на
изпълнителното дело, както и да се измени размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ.
С постановление за приети по делото разноски с изх.№ 2061 от 06.08.2021 г. ЧСИ с
рег.№ 790 на КЧСИ – Р.М., като е разгледала подаденото възражение на „Профи К. Б.”
ЕООД с вх.№ 16 728/05.08.2021 г. срещу разноските, представляващи адвокатски хонорар на
взискателя, е отказала да редуцира приетите от нея по делото разноски в размер на 480,00
лева за адвокатско възнаграждение. Актът е връчен на длъжника на 10.08.2021 г.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., действаща след изм. с ДВ
бр.68/31.05. 2020 г./ за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000,00 лева – 200,00 лева. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са
били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и
други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане, с оглед на което на последния се дължат само предвидените в чл.10, т.1
3
от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства,
че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява
върху дължимото се на същия възнаграждение.
Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е
посочването на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие
по смисъла на чл.10, т.2 от визираната Наредбата и за него не се дължи отделно
възнаграждение. От друга страна изпълнителното производство не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, като предприетия изпълнителен способ е достатъчен за
удовлетворяване на заявените за събиране вземания.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на
съдебният изпълнител, обективирани в постановление за приети по делото разноски с изх.№
2061 от 06.08.2021 г., с които е отказано намаляването на приетия адвокатския хонорар на
пълномощника на взискателя, следва да бъдат отменени, а размерът на адвокатското
възнаграждение на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори” – да се намали до размера на
сумата от 200,00 лева – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2 ЗА.
Жалбата на „Профи К. Б.” ЕООД в частта, в която се твърди, че постановлението от
06.08.2021 г. е оставена без уважение депозираната от дружеството молба за неприсъждане
на разноски, съотв. че е оставено без уважение възражението на дружеството за заплащане
на претендираните от взискателя суми по изпълнителното дело и в частта, касаеща таксата
по т.26 ТТР към ЗЧСИ, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена
без разглеждане. В изготвеното постановление от 06.08.2021 г. не е налице произнасяне от
страна на ЧСИ по нито един от тези въпроси, с оглед на което в патримониума на длъжника
не е възникнало потестативното процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на
жалба е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието
наличие съдът следи служебно.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че предмет на обжалване може да
бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6
ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния изпълнител в съответствие с изискванията на
чл.434, ал.1 ГПК във връзка с чл.433, ал.1 ГПК. Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е
уреден като институт в ГПК и е непознат в гражданския процес, за разлика от
административното право /в т.см. и съдебната практика, инкорпорирана в определение №
2829/01.09. 2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по
в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение № 880/ 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на
САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1161/2019 г. на САС, определение №
1526/07. 05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г. на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба срещу неизвършено действие от съдебния
изпълнител е безпредметна.
Съобразно приетия изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски по производството за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 37,50 лева – съобразно уважената част от
4
жалбата.
Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнасяне
на това основание.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ,
обективирани в постановление за приети по делото разноски с изх.№ 2061 от 06.08.2021 г., с
които е отказано да се редуцира /намали/ по възражение на длъжника „Профи К. Б.” ЕООД
с вх.№ 16728/05.08.2021 г. размерът на приетите по изп.дело № 20217900401511 разноски от
480,00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
Т.М.М. до размера на сумата на 200,00 лева като незаконосъобразни, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя Т.М.М. по изп.дело № 20217900401511 по описа на ЧСИ
Р.М., рег.№ 790 на КЧСИ до размера на сумата 200,00 /двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника „Профи К. Б.” ЕООД
жалба с вх.№ 18052/25.08.2021 г., депозирана по пощата на 24.08.2021 г., срещу действия на
ЧСИ Р.М., рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20217900401511, по постановление от
06.08.2021 г., с които се твърди, че е оставена без уважение депозираната от това дружество
молба за неприсъждане на разноски, съотв. че е оставено без уважение възражението на
същото за заплащане на претендираните от взискателя суми по изпълнителното дело и в
частта, касаеща таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като недопустима.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул.**** да ЗАПЛАТИ на
„Профи К. Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Б.” №
****”, сумата 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски по делото.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на
определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6