РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4797 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод на предявени от „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***против Н.П.Т.,
ЕГН ********** *** обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 220 КТ в размер на 855.12 лева, представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие; сума в размер на 46,67 лева, на основание чл.27 от Наредба № 3 от 19 април 2001
година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето при
използване на лични предпазни средства на работното място (в сила от
17.08.2011 година, издадена от Министерство на труда и социалната политика и
Министерство на здравеопазването, обн„ ДВ бр.46 от 15 май 2001 година, изм дв
бр.40 от 18 април 2008 година),
представляваща остатъчна стойност до срока на износването на полученото
работно облекло и сума в размер на 1328,79 лева, представляващ получен, но
невъзстановен аванс, на основание
чл.207, ал.2 от КТ.
В обстоятелствената
част на ИМ се излага, че ответникът е работил в ищцовото дружество, като на
02.07.2019 година е отправил предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовото му правоотношение, като изрично в същото е заявил, че
не желае да отработва предизвестието и е съгласен да заплати обезщетение по
смисъла на чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за
неспазено предизвестие. Сочи се, че трудовото му правоотношение е прекратено
със заповед № 103/02.07.2019 година, считано от 03.07.2019 година на основание
чл.326, ал.2 от КТ, като в заповедта е посочено, че на основание чл.220, ал. 1
от КТ, лицето дължи на работодателя обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 855.12
лева. Навеждат се доводи, че при постъпването си на работа на 28.06.2016 година
ответникът е попълнил декларация, с която декларирал, че на основание чл.27 от
Наредба № 3 от 19 април 2001 година за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето при използване на лични предпазни средства на работното
място, при прекратяване на трудовото правоотношение със „Сартен България“ - ООД
или при преминаване на друга работа, ще задържа предоставеното му служебно
работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място,
като ще заплати остатъчната му стойност до срока на износването му. Твърди се,
че на 19.04.2019 година на Н.П.Т. е предоставено работно облекло, за което се е
подписал на нарочна заповед. Сочи се, че
е определена цена на работното облекло в размер на сумата от 72 лева и срок за
износване - 6 (шест меса), считано от 01.05.2019 година. Излага се, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника - 03.07.2019
година, остатъчната стойност до срока на износване на полученото работно
облекло възлиза на сумата от 46.67 лева. Твърди се, че през 2019 година, по
време на действие на трудовия договор на ответника, ищецът е предоставил на
ответника аванс по общо 3 броя разходни касови ордери, както следва: с РКО №
29/ 15.02.2019 г - сумата от 1000.00 лева; с РКО № 92/ 17.04.2019 г.- сумата от
800.00 лева и с РКО № 125 от 31.05.2019 г.-
сумата от 600.00 лева. Излага се, че от получения аванс общо в размер на
сумата от 2400.00 лева ответникът е погасил общо сумата в размер на 1071.21
лева, като е извършил следните погасявания: на 28.02.2019 г. е удържана сумата
от 100.00 лева; на 31.03.2019 г. е удържана сумата от 100.00 лева; на
30.04.2019 г. е удържана сумата от 200 лева; на 31.05.2019 г. е удържана сумата
от 200 лева; на 30.06.2019 г. е удържана сумата от 158.69 лева и на
31.07.2019 г. е удържана сумата от
312.52 лева, като остатъкът от задължението възлиза на 1 328.79 лева. Твърди,
че ответникът не е върнал процесните суми, поради което моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови
неприсъствено решение, като уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба.
В първото по делото о.с.з. призованият ответник не се е явил и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: между
страните е съществувал ТД, по силата на който ответникът е полагал труд при ищеца;
ответникът е депозирал молба за прекратяване на ТПО, като е декларирал, че няма да отработи предизвестието;
че на ответника е предоставено служебно облекло, което същият не е износил
съобразно срока за износване; че на ответника е предоставен аванс, който не е
върнат от същия в пълен размер.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на предявената искова претенция ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата по делото обуславят извода за вероятна
основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за
последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в
разпореждане № 261405/01.10.2020 г. Ответникът не е представил отговор на
исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с
определение № 261504/23.12.2020 г., проекто-доклад по делото, не се е явил и не
е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
Съобразно изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по
делото разноски в общ размер от 545,22 лв.
По изложените съображения и на
осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***сумата от 855,12 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, на основание чл.220 КТ.
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***сума в размер на 46,67 лева,
представляваща остатъчна стойност на получено работно облекло до срока на
износването му, на основание чл.27 от
Наредба № 3 от 19 април 2001 година за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето при използване на лични предпазни средства на работното
място (в сила от 17.08.2011 година, издадена от Министерство на труда и
социалната политика и Министерство на здравеопазването, обн„ ДВ бр.46 от 15 май
2001 година, изм дв бр.40 от 18 април 2008 година).
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** *** заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***сумата от 1328,78 лева, представляващ получен,
но невъзстановен аванс, на основание
чл.207, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***сумата от 545,22 лв., представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: