Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Калинка Ковачева
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КНАД №2300/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „БМК Варна“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Хасково, Северна индустриална зонна, комплекс Сердика, представлявано от управителя К.И.Д., срещу Решение №1158/04.08.2020 г. по НАХД №1434/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № КХ-011 от 09.03.2020 г. на Директора на ОДБХ – Варна, като с последното е наложена имуществена санкция в размер от по 1000 лв., съответно за всяко от нарушенията, предвидени в чл.20, ал.1, т. 3 от Закона за храните (ЗХ) (отм.) и чл.21а, ал.3, вр. с ал.1 от ЗХ (отм.)
Касаторът по подробно изложени съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивния съд бил извършил неправилна преценка на събраните доказателства и това довело до постановяване на неправилно решение. В изложението също така се съдържат твърдения за процесуални нарушения извършени от съда. Сочи, че не е съобразено, че процесните хранителни продукти са били отделени и се е готвело тяхното предаване на екарисаж, което намира, че е явно от потвърдителна бележка на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, че е задействана подобна процедура, но сочи, че унищожаването ставало след заявка, след която се чакало две седмици. Твърди, че изтеклият срок на годност на процесните стоки бил установен дни преди проверката. Намира, че предвид легалните дефиниции дадени от закона във връзка с посоченото нарушение, а именно чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.) и §1, т.53 от ДР на ЗХ (отм.), когато храни с изтекъл срок на годност се съхраняват, но това съхранение не е с цел продажба, то тогава не е налице нарушение. Намира, че при нарушението на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.) е реализирана част от фактическия състав, но нереализирането на останалата част означава, че няма нарушение. Сочи, че мястото, където са открити стоките е склад и в него се извършва продажба на едро, като намира, че това доказва обстоятелството, че стоките не са били предназначени за продажба. Намира разпита на актосъставителката за процесуално нарушение, тъй като това било забранено по смисъла на чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК. Намира, че подадените по АУАН възражения не са били извън срока и е следвало да бъдат обсъдени в НП, което не е сторено. Намира, че констатацията, направена от административно-наказващия орган, че стоки се съхраняват не е в обхвата на изпълнителното деяние на нарушението, за което е наложено наказание, тъй като изпълнителното деяние по текстовете, на основание на които се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не е предвидено „съхранение“. Моли да бъде отменено обжалваното решение на въззивния съд, както и наказателното постановление. Моли на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски.
ОДБХ – Варна са депозирали възражение на жалбата. В него се сочи, че са спазени изискванията на материални и процесуалния закон при провеждане на административно-наказателната процедура. Намира, че действително не е спазен срока за подаване на възражения по АУАН от страна на жалбоподателя, тъй като същия му е връчен на 23.01.2020 г., възраженията са подадени на 28.01.2020 г., а последният възможен срок за подаването им е бил на 27.01.2020 г. Тъй като било установено, че храните са с изтекъл срок на годност, а не са били обозначени като такива (етикетирани и/или маркирани), то следва да се приеме, че е реализиран състава, за който е наложено наказание. Намира, че при липса на етикетиране и/или маркиране храните не са били проследими и следва да се приеме, че има нарушение. Освен това сочи, че използвания термин съхранение е част от фактическия състав на нарушението, тъй като по смисъла на §1, т.60 от ДР на ЗХ (отм.) и съхранението е част от понятието „търговия“. Излага становище и защо случаят не може да се приеме за маловажен.
В съдебно
заседание представител на прокуратурата заема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеното въззивно решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „БМК Варна“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Хасково против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.12.2019 г., във връзка със писмо с изх.№РД7046-КХ/06.12.2019 г. на БАБХ, служители на ОДБХ-Варна, извършили проверка в обект: склад за търговия на дребно с храни с Удостоверение за регистрация №16110/17.02.2017 г., находящ се в гр. Варна, ЮПЗ, стопанисван от ,.БМК Варна" ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта, в хладилна камера с контролирана температура, се съхраняват храни с изтекъл срок на годност, а именно: деликатесен продукт „**" -7 бр. кофи по 9 кг (общо 63 кг), срок на годност до 07.07.2018 г.; трошено сирене „БМК", както следва: - 11 бр. кофи по 9 кг - общо 99 кг, срок на годност до 02.04.2018 г; - 4бр. кофи срок на годност до 09.11.2018 г.; - 4 бр. кофи срок на годност до 02.08.2017 г.-1бр.; срок на годност - най-добър до: 06.06.2019r.-16p.; срок на годност - най-добър до: 27.08.2017 г. - 1 бр. Описаните храни били негодни за човешка консумация, поради изтекъл срок на годност. Същите не били обозначени като такива и не се съхранявали в определеното за целта място с необходимата маркировка. „БМК Варна" ЕООД съхранява в обекта и храни без етикети за произход и годност с цел проследимост на храните , а именно: - 5 бр. кофи по 9 кг. трошено сирене „БМК", общо 45 кг. Констатациите били отразени в Доклад №111574/20.12.2019 г. и издаден бил Акт за забрана №00770/20.12.2019 г. и Протокол за отговорно пазене от 20.12.2019 г. Отбелязано е и издаване на Потвърдителна бележка от Екарисаж Варна № 018302/23.12.2019 г.; Кантарна бележка №006204/018302 от 23.12.2019 г:, от които се установило, че процесните храни са унищожени. Въззивния съд отбелязал подаването на писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които (въпреки неспазването на тридневния срок) било изготвено становище от актосъставителя. Констатирано е, че АНО издал обжалваното НП, като възприел изцяло фактически и правни констатации на актосъставителя и на основание чл.48 ал.2 от ЗХ за горепосочените две нарушения на дружеството били наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 1000лв.
Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа на представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Посочил е, че доказателствата установяват приетата в АУАН и НП фактическа обстановка по несъмнен начин, а направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни. Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието. Посочено е, че всички релевантни факти са описани в НП и то не страда от пропуски по отношение на релевантните за осъществяване на административно-наказателната отговорност факти. Не е възприето твърдението, че в НП не са обсъдени направените от дружеството възражения. Посочено е, че е пропуснат срока за да се направят възраженията. Освен това излага мотиви, че ЗАНН не задължава АНО да се произнесе по направените възражния писмено, а следва да ги съобрази, преди да се произнесе по преписката. Въззивния съд е взел предвид, че по смисъла на § 1, т.53 от ДР на ЗХ (отм.) „пускане на пазара“ е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. Прието е в мотивите, че нарушението по чл.20, ал.1 т.3 от ЗХ (отм.) е формално и самото констатиране наличието в съответния търговски обект на храни с изтекъл срок на годност, което прави стоката негодна за консумация от хора е достатъчно основание за обосноваване на административнонаказателната отговорност на ЮЛ, стопанисващо обекта към момента на проверката.
По отношение на другото санкционирано с НП нарушение на чл.21а, ал.1 от ЗХ (отм.) въззивният съд е съобразил, че в хладилото съоръжение се намирали без етикети за произход и годност хранителни продукти, изброени по-горе, поради което безспорно е нарушена посочената норма и цифровата квалификация кореспондира с фактите по делото, тъй като за произхода на констатираната стока-5 броя кофи по 9 кг. трошено сирене „БМК", общо 45кг. и за нейната годност не били представени никакви документи до приключване на проверката, като е било невъзможно да се проследи храната, както това изисква закона.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои
кредитира и кои не и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети
и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221
ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за
неоснователни.
Въпреки споменаването в обстоятелствената част на жалбата на процедурни
нарушения от страна на въззивния съд, основателни такива няма. Едно от тези
твърдения е, че съобразно правилата на чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК
разпитът на актосъставителя е недопустим. Това
възражение е неоснователно. Разпоредбата на чл. 118 от НПК
е неприложима спрямо актосъставителя в съдебната фаза на административно-наказателния
процес. Подобна разпоредба е съществувала и в преди това действалия НПК (обн.
ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г.) – чл.93 от НПК (отм.). При действието
на последната Върховният съд формира тълкувателна практика, която не е загубила
смисъл и към момента: "Когато актът не се оспорва, а се възразява само
срещу размера на наказанието, той е доказателство за извършеното нарушение.
Съставеният акт обаче няма презумптивна доказателствена сила. От това следва,
че когато актът се оспорва, съдът е длъжен да събере доказателства за
отразените в него фактически констатации чрез разпита на актосъставителя,
свидетеля и др. " (т. 6 от Постановление № 2/15.12.1978 г. по н. д. №
2/78 г., Пленум на ВС). Посоченото Постановление вменява в задължение на съда
да разпита актосъставителя. Подобен разпит е невъзможен в друго качество, освен
като свидетел. Предвид това разпитът на актосъставителя като свидетел пред съда
е правомерно.
Неоснователно е и възражението, че са налице подадени възражения в АУАН в срок.
Според нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят може да подаде възражения в
тридневен срок от връчване на АУАН. Видно е, че в случая този срок е пропуснат,
като за това има подробно изложени мотиви на въззивния съд. А от друга страна,
правилно е било отбелязано, че същите не е нужно да бъдат изрично упоменати,
ако може да се прецени от мотивите на НП, че са били обсъдени.
Останалите възражения касаят преценката на материалните предпоставки за наличие на нарушение, но и те са неоснователни, доколкото е констатирано реализирането на фактическите състави и на двете нарушения. Независимо, че при описанието на двете нарушения извършено в НП се използва глагола „съхранява“, а в нормите на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.) и в тази на чл.21а, ал.1 от ЗХ (отм.) не е употребен този глагол, съдът намира, че не е налице неправилно описание на нарушенията. Установено е, че стоките са се намирали в търговски обект – склад на едро, собственост на жалбоподателя, до който е имало достъп на потребители и са се извършвали сделки. Респективно съхранението на процесните стоки с изтекъл срок на годност в този склад е водело до реализация на двата административно-наказателни състава на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.) и на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.), а именно – „Не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората.“ (чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.)) и „Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция …“ (чл.21а, ал.1 от ЗХ (отм.)), като „За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.“ (чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.)). Въпреки, че използван неприсъстващия в изпълнителното деяние термин от писменото описание на фактическата обстановка в НП нарушението е описателно указано и не води до нарушаване на правото на защита на нарушителя. По отношение на първото нарушение е посочено, че „Опасните храни са негодни за човешка консумация, поради изтекъл срок на годност. Същите не са обозначени като такива и не се съхраняват в определеното за целта място с необходимата маркировка.“ Използваните изразни средства недвусмислено очертават хипотезата на нарушение по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.). За другото нарушение е посочено, че дружеството нарушител „ … съхранява в обекта и храни без етикети за произход и годност с цел проследимост на храните …“, като по този начин недвусмислено се разпознава нарушението по смисъла на чл.21а, ал.3 от ЗХ (отм.).
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното в депозираното срещу жалбата възражение от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1158/04.08.2020 г. по НАХД №1434/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №КХ 011 от 20.03.2020г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1, т.3 ЗХ (отм.) и на чл. 21а, ал.3 ЗХ (отм.) на „БМК Варна“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Хасково, представлявано от управителя К.И.Д. са наложени две имуществени санкции в размер всяка от по 1000 лв. на основание чл.48 ал.2 от ЗХ.
ОСЪЖДА „БМК
Варна“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Хасково, да заплати ОДБХ –
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.