МОТИВИ
към присъда постановена по
НОХД N: 428/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Б.С.П., ЕГН **********, за това, че на *** г. на път III-375 км. 23 /гр. П. - гр. Пловдив/, при управляване на
моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „***“, модел „***“ с peг. № **********, е нарушил правилата за движение, а
именно:
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: т.1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП:
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“;
- чл.63, ал.2, т.1,
пр.1-во, от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка
има следните изображения, наименования и значения:
т.1.предл.
1-во: „Единична непрекъсната линия – Ml . На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“;
- чл.68, т.1 от ППЗДвП: „ На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: т.1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване и заобикаляне“;
и по непредпазливост е причинил
смърт на повече от едно лице, а именно: Е. К.Ш., ЕГН **********, Н. А. Р., ЕГН
**********, Ш. Е. Ш. , ЕГН ********** и Д. Е.
Ш., ЕГН **********, като деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и кокаин, установено
по надлежния ред - със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх. № ***
г. на Военно медицинска академия гр. С. и представлява особено тежък случай –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“Б“, пр.2-ро вр.
ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Производството
по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия П. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
Представителят на Окръжна Прокуратура – гр. П. в пледоарията
си в хода на съдебните прения поддържа изцяло повдигнатото обвинение от фактическа
и правна страна така, както са изложени в обвинителния акт. Счита, че
обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна от
събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства. Изразява становище, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства, които
дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил вмененото му във вина престъпление.
Поради това моли съда да признае подсъдимия Б.П. за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. По отношение на наказанието, което
следва да се наложи за извършеното престъпление, прокурорът изразява
становището, че предвид проведеното съкратено съдебно следствие и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НК, при определяне на наказанието следва да се
приложи разпоредбата на чл.58а вр. с чл.54 от НК,
като наказанието се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и липса на смекчаващи такива в размер не по-малко от 14
години лишаване от свобода,
а след това да се редуцира по смисъла на чл.58а, ал.1 от НК. По отношение на
кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от правоуправление, се
изразява становището, че същото следва да се наложи за срок от петнадесет
години. Наред с това на основание чл.68, ал.2 от НК, моли съда да се
произнесе по изтърпяване на наложеното на подс.П.
наказание по НОХД № 1707/2016 г. по описа на на ПдОС в размер на две години лишаване от свобода, отложено
за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години, като предлага съдът да постанови то да се изтърпи отчасти в размер на
една година. По отношение на веществените доказателства, моли приложеният диск
да остане по делото, а по отношение на двете МПС предлага съдът да постанови
тяхното връщане на правоимащите, в случая по
отношение на едното МПС това е бащата на подсъдимия, по отношение на другото на
техните наследници. По отношение на разноските по делото, моли да се възложат на
подсъдимия.
Частните обвинители П.А.Р., Л.А.Р. и А.А.К., лично и чрез повереника си
адв. Н.П. считат, че приетата от обвинението
фактическа обстановка е изяснена безспорно от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл адв.П.
заявява, че е съгласен изцяло с предложенията на прокурора по всички въпроси,
които засягат присъда, като единствено се разграничава от становището на
представителя на обвинението по въпроса за определяне размера на наказанието на
подсъдимия. Счита, че подсъдимият е показал трайно поведение на нарушител,
съставени са му 15 акта и наказателни постановления и 13 фиша за нарушения по
ЗДвП, включително за последния случай му е наложена принудителна
административна мярка. Отделно е с обременено съдебно минало - има две годишна
присъда с четири годишен изпитателен срок. Предвид това предлага
съдът да наложи максимално предвиденото от закона наказание, а след
това, съобразно разпоредбата на чл. Глава 27 от НПК да бъде редуцирано с една
трета, като крайното наказание, което следва да изтърпи подс.П.
да бъде определено на 14 години. Предлага, тъй като настоящото престъплението е
извършено по непредпазливост, условната присъда да не се изтърпява изцяло, а
само на половина.
Частните обвинители Ш.К.Ш., Б. К.Ш. и Т.К.Ш.,
лично и чрез повереника си адв.
С.А. заявяват, че поддържат изцяло обвинението, като заявяват, че
самопризнанията на подсъдимия направено в съдебно заседание изцяло се подкрепя
от изложените факти в обвинителния акт и е доказано по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства. Адв. А.
счита, че в случая няма смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налице
само отегчаващи. Като такива сочи предходно осъждане на подсъдимия, криминалистическите му регистрации, които са установени
категорично, множеството нарушения на правилата за движение като водач,
употребява наркотични вещества и младата възраст на починалите. Според нея,
като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат и нарушения на
правилата за движение по пътищата, констатирани от тяхна страна, но не отчетени
в обвинителния акт. Счита, че не е налице съпричиняване
от страна на пострадалия Е. Ш. и излага аргументи в тази насока. Предлага
подсъдимият П. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим,
съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС. Солидаризира се с предложението на
прокурора, че наказанието следва да е над 14 – 15 г. предвид множеството
отегчаващи обстоятелства, а след това да се приложи нормата на чл.58А, ал.1 от НК, като се редуцира наложеното наказание с една трета. Предлага на основание
чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият да
бъде лишен от право да управлява МПС за максимален срок, който да надвишава
определеното наказание лишаване от свобода. Предвид, че престъплението е
непредпазливо и извършено в условията на изпитателен срок на предходна присъда,
счита, че на основание чл.68, ал.2 от НК, съдът следва да прецени дали да бъде
изтърпяно изцяло или отчасти отложеното наказание, като предлага да се
постанови изтърпяване изцяло. Моли веществените доказателства, след влизане в
сила на присъдата, да се върнат на правоимащите.
Претендира разноски, които са направени в досъдебна фаза и такива при условията
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Частните обвинители Ш. Ш. и Б. Ш.
пледират за максимална присъда.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.
Н. Г. счита, че от направеното от доверителя му признание по реда на чл.371,
т.2 от НПК са налице доказателства за виновността на подсъдимия, но изразява
становище, че при постановяване на съдебния акт, следва да се имат
предвид, че подзащитният му в действителност е навлязъл в лентата за
насрещно движение, когато по същото време в тази лента се е движил и автомобилът
на пострадалите. Не това обаче е единствената причина за настъпване на ПТП.
Причината за ПТП е, че когато подзащитният му е поправил грешката си и се е
върнал в своето платно за движение, там вече се е намирало управляваното от
пострадалия Ш. „***“, поради което е налице съпричиняване
от страна на пострадалия Е. Ш.. В тази връзка моли съда, определяйки
наказанието на подзащитния му да съобрази доказателствата и по-специално
изводите на вещите лица от заключението на АТЕ, че причината за ПТП е не само
подсъдимият. Заявява, че подс.П., макар да е осъждан,
не е опасен човек и не представлява някакъв изпечен престъпник, който не спира
да върши престъпления. Счита, че предходното му осъждане отключва поредица от
лични нещастия в живота му, които пък от своя страна водят до употребата на
наркотици, но въпреки това същият не е наркоман и не употребява редовно
наркотични вещества. Моли съда да оцени не само юридически казуса, но и
житейски и чисто човешки. Да погледне на случилото се и да прецени правилно личността
на подзащитния му като един добър и работлив човек, който получава
няколкократно жестоки удари от живота, за които си е платил и продължава да си
плаща. Същевременно изпитва истинска съпричастност към болката на роднините на
пострадалите и ако може, би върнал времето назад. Мисълта, че е причинил
смъртта на това семейство е много по-голямо наказание от която и да е присъда,
наложена му от съда. Моли също така съдът да има предвид и неговото влошено
здравословно състояние, което във всеки един момент е възможно рязко да се
влоши с оглед диагнозата и да се стигне до летален за него изход. В този смисъл
моли съда за снизхождение при определяне размера на наказанието.
Подс.Б.П. се признава за виновен
и изразява съжаление за случилото. Моли за снизхождение.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Б.С.П. е роден на
*** ***. Живее в същия град. Той, българин, български гражданин. Не е женен.
Осъждан. Завършил е средно образование. Работи като снабдител в „****“ ЕООД,
към настоящи момент е пенсиониран по болест, ЕГН **********.
Подсъдимият Б.П. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ***, издадено на
03.11.2017 г., с придобити категории А, В, СЕ, М, С, AM, ТКТ
и BE. В качеството си на шофьор множество нарушения на
Закона за движение по пътищата, за което му са издавани множество фишове и
наказателни постановления.
Подсъдимият Б.П. е
осъждан по НОХД № 1707/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като с
Определение от 29.07.2016 г. съдът одобрил споразумение между Окръжна
прокуратура - Пловдив и П., по силата на което последният е бил признат за
виновен в извършване на престъпления по чл.214, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, по чл.252, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК, по
чл.339, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1
от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на П. е било определено едно общо
най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено за срок от четири години.
Б.П. *** и работел
като снабдител във фирмата на баща си „***“ ЕООД, където управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „*** ***“ с per. №
**********, собственост на С. Б. П.. Във връзка с осъществяване на
трудовите си задължения, подс.П. пътувал както в
района на град П., така и извън града. Въпреки посочената трудова ангажираност,
последният употребявал наркотични вещества, като се случвало да управлява
служебния товарен автомобил и след употреба на такива, независимо, че съзнавал,
че същите са забранени от закона, както и че няма право в такова състояние да
управлява моторно превозно средство.
Пострадалите Н. А. Р.
и Е. К.Ш. живеели на съпружески начала в град К. и имали две деца - Д. Е. Ш. роден през 2012 г., и Ш. Е. Ш. , родена
през 2002 г. Н. Р. притежавала лек автомобил марка „*** 320 Д“, с рег. №
********, който се ползвал и управлявал и от пострадалия Е. Ш., като семеен
автомобил.
На *** г.
пострадалите Н. Р. и Е. Ш., заедно с децата си пристигнали със семейния
автомобил - марка,,*** 320 Д“ в град П. да пазаруват за Коледа. След като
приключили с ангажиментите си в града, в следобедните часове семейството се
качило в лекия автомобил и потеглили за град К.. Моторното превозно средство
управлявал пострадалият Е. Ш., като на предната дясна седалка седнала Ш. Ш., а
на задната седалка - Н. Р., заедно със сина си - Д. Ш..***, пострадалият Ш.
поел по път Ш-375 в посока град П.. Времето било слънчево и ясно, а пътната
настилка - асфалтова и суха. Пострадалият Е. Ш., управлявайки лекия автомобил,
се движел от изток на запад, в дясната лента за движение. След като преминал
покрай село Й. Г., продължил по пътя към с. К.К.,
като преди това пътят минавал покрай търговска база, стопанисвана от фирма
„***“ ЕООД /известна като бившата оризарна/ .
Въпросната база се намирала от дясната /северна/ страна на платното за
движение, при посока изток-запад, респективно от лявата /северна/, при посока
запад-изток.
На същата дата - ***
г. подсъдимият П. изпълнявал служебните си задължения с товарния автомобил на
баща си, като управлявал МПС - „*** ***“ с per. №
**********, след като бил употребил наркотични вещества - кокаин и
амфетамин. По същото време, около 15.00 часа, когато
пострадалият Е. Ш. се движел с управлявания от него лек автомобил марка „***
320 Д“ в посока гр.П. - гр.П., подсъдимият Б.П. се движел по същия път III-
375, но в посока към град П., т.е от запад на изток, в южната лента. След като
П. минал с.Й. ГК.К., продължил управлението на товарния автомобил, като
приближил десен завой, преди който имало поставени знаци „опасен завой
надясно“, „кръстовище с път без предимство отдясно“ и „забранено изпреварването
на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди, поставени на метална
стоика“, а платното за движение било разделено с бяла единична, непрекъсната
линия. Подсъдимият подминал пътните знаци и навлязъл в завоя, управлявайки
л.а,“*** ЛТ35“, със скорост около 104 км/ч. Пред него нямало движещи се други
пътни превозни средства, респективно други препятствия в неговата лента за
движение. В момента, в който автомобилът се намирал към края на завоя, П.,
загубвайки контрол върху МПС, навлязъл в лявата за него /северна/, насрещна лента
на платното за движение, като пресякъл единичната непрекъсната линия- Ml. В този момент пострадалият Е. Ш., който се движел в
своята северна, насрещна за обвиняемия лента за движение, с около 89 км/ч, се
намирал на около 114-115 метра от автомобила на обвиняемия. Виждайки
възникналата внезапна опасност и поведението на обвиняемия, който продължил
управлението на автомобила в лентата на пострадалия, след около 1,4 s от момента на възприемане на тази опасност, Е. Ш.
започнал фактическо отклоняване на управляваното от него „*** 320Д“, за да
избегне удар с автомобила на обвиняемия. Около 0,2-0,3 s след
това подсъдимият П. от своя страна също започнал да отклонява на дясно,
управлявания от него л.а “*** ЛТ35“, в опит да се върне в своята дясна лента за
движение. Към този момент обаче лекият автомобил „*** 320Д“ вече ефективно
завивал наляво, така, че около 2,08
s след навлизане на автомобила “***
ЛТ35“ в лявата лента за движение настъпил удар в предната част на МПС,
управлявано от подс.П. и в предната част на МПС,
управлявано от пострадалия Е. Ш.. След удара автомобил „*** ЛТ35“ се преобърнал
на лявата си страна, след което се установил на мястото и в положението, в
което било намерено при извършения оглед от разследващите органи. От своя
страна, след удара л.а. „*** 320 Д“ се завъртял на около 180 градуса, след
което се установил на мястото, в което бил намерен и отразен в протокола за
оглед.
По същото това време,
свидетелят А. Т. се движел със семейния си автомобил по път III- 375, в посока
от с.К.К. към с.Й. Г.. След като свидетелят Т. минал
десния завой и входния портал на фирма „***“ ЕООД видял, че е станало
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил и товарен камион. Веднага
спрял след мястото на катастрофата, слязъл от колата си и видял, че лекият
автомобил марка „***“ е силно деформиран в предната си част, като до предна
дясна врата, отвън до колата лежи по корем руса жена, облечена с тъмно яке,
къса пола и ботуши, по лицето на която имало кръв. На свидетеля Т. се сторило,
че жената е в безсъзнание. На предната дясна седалка на автомобила свидетелят
видял младо момиче, с поставен предпазен колан, което също имало кръв по
лицето. Момичето било в седнало положение, с притиснато към таблото тяло.
Предната дясна врата била затворена, но със счупено стъкло. На шофьорското
място, свидетелят видял мъж на средна възраст, който бил в седнало положение, с
поставен предпазен колан, с притиснато към волана тяло. На задната седалка
св.Т. забелязал, че лежи малко момче, което било в легнало положение, опряно до
предните седалки. Лицето на момчето било покрито в кръв, с открита рана около
очите. Свидетелят Т. попитал дали всички са добре, но никой не отговорил на
въпросите му. В това време спрял друг автомобил до мястото на катастрофата,
откъдето излязъл мъж и се насочил към камиона, който бил обърнат на страни и от
където се чувал вик за помощ. Свидетелят Т. видял, че в камиона е само
шофьорът- млад мъж, който имал кръв по лицето, със сцепена устна, но контактен
и в съзнание. Шофьорът бил в легнало положение на шофьорската врата, приклещен
между гредата на вратата и земята, закачен за колан, който св.Т. срязал със
свой нож. С помощта на притеклите се на мястото непознати хора, св.Т. успял да
изкара шофьора на камиона, като го поставили на земята, за изчакване на
повиканата спешна медицинска помощ. След това свидетелят Т. се върнал до лекия
автомобил, където чул, че младото момиче на предната седалка издава звуци, като
хрипове. Тогава свидетелят отворил вратата, срязал предпазния колан, но въпреки
това не могъл да извади момичето, което оставало заклещено. В това време
шофьорът на „***-то“ също започнал да издава звуци и да крещи. С помощта на
притеклите се на инцидента лица, момичето било извадено от колата, както и
малкото момче от задната седалка, което било сложено да лежи на земята. След
пристигане на медицинския екип на мястото на катастрофата било установено, че
жената намерена на земята, от свидетеля Т. до дясната предна врата на колата и
установена впоследствие като Н. А. Р., както и малкото момче на задната
седалка, установено като Д. Е. Ш., нямат
жизнени показатели и съответно била констатирана тяхната смърт. Въпреки
оказаната спешна медицинска помощ на младото момиче, установено като Ш. Е. Ш. ,
същото починало в линейката. Съответно шофьорът на „***-то“, установен като Е.
К.Ш. бил откаран в УМБАЛ Св.Георги ЕАД, където въпреки извършените спешни
животоспасяващи манипулации и лечебни действия починал на 11.01.2018 г. В
болнично заведение, веднага след катастрофата бил откаран и шофьорът на
камиона, установен като Б.С.П., на който била указана медицинска помощ и
проведено лечение.
Описаната фактическа
обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия Б.П.
признание по реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти,
което самопризнание, според съда, се подкрепя от всички събрани в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и
начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените в досъдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283
от НПК – констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.3, т.1 от д. пр./,
протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-5, т.1 от д. пр./, фото албум за
посетено местопроизшествие /л.9-30, т.1 от д. пр./, разписка за върнати вещи
/л.31, т.1 от д. пр./, справка от КАТ за автомобил /л.55-56, т.1 от д. пр./,
справка от КАТ за правонарушител /л.57-61, т.1 от д. пр./, копие на решение/л.64-66,
т.1 от д. пр./, справка съдимост /л.69-71, т.1 от д. пр./, преписи –извлечения
от акт за смърт и удостоверения за наследници /л.95-109 и л.112-125, т.1 от д.
пр./, справка от КАТ за автомобил /л.2-3, т.2 от д. пр./, справка от КАТ за
правонарушител /л.4-5, т.2 от д. пр./, справка съдимост /л.8, л.73 и л., т.2 от
д. пр./, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби и
протокол за химическа експертиза /л.10 и 17, т.2 от д. пр./, преписи на
медицински документи /л.100-247, т.2 и л.4-13, т.3 от д. пр./, протокол за
доброволно предаване на DVD R /л.16-17, т.3
от д. пр./, DVD R /л.17, т.3 от д. пр./, снимков материал и проект за
организация на движението /л.120-123, т.3 от д. пр./,медицинско направление /л.153, т.3 от д.
пр./, от приетата и приложената по делото справка от КАТ за правонарушител /л.81-83 от делото/, както и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите А. В.
Т., П.А.Р., Л.А.Р., А.А.К., Ш.К.Ш., Б.К.Ш. и
Т.К.Ш., разпитани в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното
следствие по настоящото дело са разпитани свидетели В.С.С.
и Й.В.А. във връзка със събиране на доказателства за характеристични данни за
подсъдимия.
В показанията на разпитаните
по делото свидетели не се констатират съществени противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305,
ал.3 от НПК. По правилото на чл.373, ал.3 НПК съдът би следвало да
се позове само на доказателствата подкрепящи самопризнанието, но следва да се
посочи, че в настоящия казус липсват такива не само противоречащи на горното
фактическо положение, но дори всяващи съмнение в него. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда
на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
От заключението на назначената по досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че на
пострадалия Д. Е. Ш. са били причинени следните травматични
увреждания: изключително тежка черепно-мозъчна травма с деформация на главата,
обширно разкъсване и отслояване на меките тъкани в
челната област и по окосмената част на главата /под формата на ламбо/, счупване на всички лицеви кости, импресионно счупване на черепните кости с хлътване на
костен фрагмент към черепната кухина, многофрагментно
счупване на костите по черепната основа, кръвоизлив под твърдата и под меките
мозъчни обвивки, обширна и дълбока контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета и разрушаване на мозъчното вещество, кръвоизлив
около малкия мозък и на срезната му повърхност,
стволови кръвоизливи в мозъка /в моста и продълговатия мозък/, счупване на
костите на дясната предмишница, множество охлузвания
и кръвонасядания по двете лицеви половини, разкъсно-контузна рана с отвор в средата по лявата лицева
половина, друга подобна рана в челната област до основата на носа, хилусни кръвоизливи на двата бели дроба и по хода на
аортата, масивна аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове,
малък кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на слезката,
разкъсване на капсулата и паренхима на левия бъбрек,
отделяне на лявата ключица от залавното место за
гръдната кост с кръвонасядания, подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните петна, охлузвания по левия долен крайник.
Причина за смъртта на Д. Ш. според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинската експертиза е изключително тежката черепно-мозъчна травма,
с импресионно счупване на костите по черепния покрив
и многофрагментно счупване на черепната основа, с
кръвоизливи под мозъчните обвивки и стволови кръвоизливи, обширна и дълбока
контузия на мозъка с разрушаване на мозъчното вещество, които са довели до
притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни центрове, разположени в ствола
на мозъка. Заключението на съдебно-медициския експерт
е, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или
върху тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при станало
ПТП - автомобилна травма вътре в купето на автомобила така, както е отразено в
предварителните сведения. Според вещото лице настъпването на смъртта на Д. Е. Ш. е в пряка причинно - следствена връзка с
претърпяното от него пътно-транспортно произшествие на *** г.
При извършеното
съдебно-медицинско изследване на трупа на Ш. Е. Ш. били установени следните травматични
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма с обширно разкъсване и отслояване на скалпа отдясно /под формата на ламбо/, импресионно счупване на
черепните кости с хлътване на костен фрагмент към черепната кухина, кръвоизлив
под твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръвоизлив под
твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръвоизлив в
мозъчните стомахчета, кръвоизлив около малкия мозък и
на срезната му повърхност, стволови кръвоизливи в
мозъка /в моста/, счупване на черепните кости по основата на мозъка отдясно,
множество охлузвания и кръвонасядания по двете лицеви
половини, разкъсно-контузна рана по кожата и
лигавицата на долната устна, хилусни кръвоизливи на
двата бели дроба и по хода на аортата, масивна аспирация на кръв в дихателните
пътища и в белите дробове, кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на
капсулата и паренхима на слезката,
подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и
на послесмъртните петна, закрити счупвания на лявата
и на дясната бедрена кост, множество охлузвания по долните крайници. Причина за
смъртта на Ш. Ш., според заключението по назначената съдебномедицинската
експертиза е тежка черепно-мозъчна травма, с импресионно
счупване на костите по черепния покрив и счупване на черепната основа, с
контузия на мозъка, кръвоизливи под мозъчните обвивки и стволови кръвоизливи,
които са довели до притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни центрове.
Заключението на съдебно-медициския експерт е, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при станало ПТП -
автомобилна травма вътре в купето на автомобила, така както е отразено в
предварителните сведения. Според вещото лице настъпването на смъртта на Ш. Е.
Ш. е в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от нея пътно-транспортно произшествие на *** г.
Видно от заключението
на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска
експертиза на трупа на Н. А. Р., на последната били установени следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под твърдата и под
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, кръвоизлив около малкия мозък, голяма разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата
под формата на отслояване на тъканите /ламбо/, друго подобно ламбо в
дясната лицева и в челната област, множество охлузвания и кръвонасядания
по двете лицеви половини, счупване на лицеви кости, разкъсно-контузна
рана по гърба на носа със счупване на носните костици,
гръдна травма с хилусни кръвоизливи на двата бели
дроба и по хода на аортата, кръвоизлив в плевралната
кухина, кръвоизливи зад гръдната кост и в медиастинума,
контузия на белите дробове и контузия на сърцето, аспирация на кръв в
дихателните пътища и в белите дробове, счупване на лявата ключица, счупвания на
множество ребра двустранно, счупване на тялото на пети гръден прешлен с
контузия на гръбначния мозък, счупване на страничните израстъци на поясните
прешлени отдясно, дълбоки разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната
кухина, кръвоизлив в извънперитонеалното
пространство, ивичесто охлузване в основата на шията отдясно, множество кръвонасядания по кожата на предната гръдна стена, открити
счупвания на костите на дясната мишница и предмишница,
счупване на лявата бедрена кост, обширни охлузвания по долните крайници.
Причината за смъртта на Н. Р., според заключението на експерта са тежките
травматични увреждания - съчетана черепно-мозъчна, гръдна травма и коремна
травма, с мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка, контузия на белите дробове
и на сърцето, признаци на остра кръвозагуба и аспирация на кръв в дихателните
пътища, които са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
като непосредствена причина за смъртта. Всички травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят
по време и начин да са получени при станалото ПТП - автомобилна травма, вътре в
купето на автомобила. Установените травматични увреждания, довели до
настъпването на смъртта на Р. според вещото лице са в пряка причинно-следствена
връзка, с претърпяното от нея ПТП.
При извършеното
съдебно-медицинско изследване на трупа на Е. К. Ш. били установени следните
травматични увреждания: многофрагментно счупване на
черепа; кръвозлив под твърдата и меката мозъчни
обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; охлузвания по
главата; кръвонасядания на горния и долен клепач на
лявото око; счупване на множество ребра по няколко фрактурни
линии вляво с кръвонасядания на меките тъкани;
счупване на две ребра вдясно с кръвонасядане на
меките тъкани; разчленяване на четвърти гръден прешлен, без засягане на
гръбначномозъчното вещество; кръвонасядания на
гръдния кош, пояса и седалището с кръвонасядане на
подлежащите меки тъкани; кръвонасядане на опоръка на слезката и левия
бъбрек; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза;
охлузване и кръвонасядане по левия лакът. Причина за
смъртта _на Е. Ш., според заключението изготвено по назначената
съдебно-медицинската експертиза е остра дихателна недостатъчност, в резултат на
възпалителни изменения на бронхиалното дърво и белодробния паренхим
- бронхопневмония. Бронхопневмонията е усложнение при пациенти с гръдна травма,
поради неефективните дихателни движения и принудително залежалото положение.
Заключението на съдебно-медицинския експерт е, че установените травматични увреждания
са причинени по най-общия механизъм на удар с или върху тъп предмет или
неговото тангенционално действие и е възможно да са
получени, така както се съобщава в предварителните сведения. Според вещото лице
е налице причинна връзка, както между получените травматични увреждания и
смъртта, така и между смъртта и настъпилото на *** г. ПТП.
В хода на
разследването били назначени и извършени съдебно- медицинска експертиза и
допълнителна такава на обвиняемия Б.П., с оглед установяване на травматичните увреждания
и здравословното състояние на същия, както и възможността П. да участва в
наказателното производство. Съгласно заключението на вещото лице, представено
на 23.02.2018 г. на обвиняемия П. били установени следните травматични
увреждания: политравма с контузия на главата,
счупване на носните кости, разкъсно-контузии рани в
областта на устата и избиване на двата централни зъба, контузия на гръдния кош
със счупване на едно ребро в ляво; счупване с разместване на фрагментите в
областта на долна трета на лява бедрена кост. Така описаните увреждания са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени, при станалото ПТП, с което са в пряка в причинна връзка. Според
заключението на вещото лице, счупването на бедрената кост е причинило трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 8-9 месеца. Останалите
увреждания са причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Съгласно заключението на експерта към момента на изготвяне на
експертизата, подс.П. и бил в сравнително добро
положение и същият може да участва в наказателното производство.
На 25.07.2018 г. е
назначена допълнителна СМЕ на П., предвид представени допълнително медицински
документи. Според заключението на вещото лице, от представената допълнително
медицинска документация се установява, че оздравителният процес при П. протичал
затегнато - в мястото на операцията - долният край на лявото бедро, като се
получава често възпаление с изтичане на гной, което налага допълнително лечение
в ортопедична клиника, състоящо се в почистване на загноилия участък със
съответния антибиотик. Това усложнение е неблагоприятно за оздравителния процес
в мястото на операцията, както и за здравето на П., но лечението не е
непрекъснато, т.е. в периодите на добро състояние, когато раната не е възпалена
и не се налага лечение в болницата, П. може да участва в наказателното
производство.
Видно от заключението
на извършената в хода на досъдебното производство тройна автотехническа
експертиза /л.72-90/, експертите след запознаване с доказателствата по делото
са дали заключение, че преди настъпване на пътно-транспортното произшествие
водачът Б.П. е управлявал автомобил „*** ***“ по платното за движение на път
Ш-375, посока град П.- град П./ посока от запад на изток/. От своя страна
пострадалият Е. Ш. управлявал лекия автомобил марка „*** 320Д“ по платното за
движение на същия път, но в посока от изток на запад, срещу лек автомобил „***
***“. Според вещите лица скоростта на лек автомобил „*** 320 Д“, управляван от
пострадалия Ш. преди настъпването на удара е била около 89 км/ч, а скоростта на
движение на ***а - около 104 км/ч, като тези скорости са били и в момента на
удара, тъй като от огледа и събраните доказателства по делото не се установяват
обективни данни за намаляване на скоростта и на двете МПС преди настъпване на
ПТП. В анализираната пътна ситуация, вещите лица са дали заключение, че при
реакция с екстрено спиране на водача на л.а. „*** 320Д“, в момента на навлизане
на ***а в северната лента, водачът на ***-то е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара. Такава техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара, водачът на ***-то е нямал и в
момента на отклоняване на ***а на дясно. Същевременно водачът на ***а е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движил по дясната за
него /южна/ лента и не бе навлязъл в северната лента в момент, когато там,
насрещно се е движел друг автомобил. Експертите са дали заключение, че водачът на
***-то би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в
момента, в който е реагирал при навлизане на ***а в лявата за него лента,
***-то се е движело със скорост по-малка от 69 км/ч. Следователно, дори водачът
на ***-то да бе спрял в дясната за него лента, преди мястото на удара, то ако
водачът на ***а не отклони автомобила си на дясно, за да напусне северната
лента, удар пак би настъпил, като ударът би бил челен.
Съгласно заключението
на вещите лица най-вероятен механизъм на анализираното ПТП, от техническа
гледна точка е следният: водачът П. е управлявал автомобил „***“ по южната
лента на платното за движение, посока гр.П. - гр.П., а водачът Е. Ш. е
управлявал „*** 320Д“ по северната лента, посока гр.П.-гр.П.. При достигане до
десен завой на платното, водачът на ***а е навлязъл в него, като към края на
завоя е навлязъл в лявата за него /северна/ лента на платното. В този момент
разстоянието между двата автомобила било около 114-115 метра, съответно до
мястото на удара около 59.90 м. за автомобил „*** ***“ и около 54.19 м. за
л.а.“*** 320Д“. В този момент водачът на ***-то е реагирал /започнал е да тече
процеса на реакция, след който автомобилът е отклонен на ляво/, като след около
1,4 сек. е започнало фактическото отклоняване на автомобила на
ляво/ след края на процеса на реакция и сработване на кормилния механизъм/.
Около 0.2-0.3 сек. след това, л.а. „***“ започнал да се отклонява на
дясно, в опит на водача му да напусне лявата за него лента и да се върне в
дясната за него /южна/ лента. Към този момент л.а.“*** 320Д“ вече ефективно е
завивал на ляво по дъга с минимален възможен радиус, предвид скоростта му на
движение. Така около 2,08 сек. след навлизане на ***а в лявата /северна/ лента,
или около 0.8 сек. след фактическото отклоняване на ***-то на ляво, или около
0.6 сек. след фактическото отклоняване на л.а. ***а надясно, е настъпил удар,
който е бил неизбежен. В момента на удара ***-то е било под ъгъл около 13
градуса на ляво спрямо платното за движение, а автомобила *** е бил под ъгъл около
10 градуса на дясно спрямо платното за движение. След удара ***а се е
преобърнал на лявата си страна, а ***-то се е завъртял на около 180 градуса.
Основна причина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие според вещите лица от техническа
гледна точка е, че водачът на автомобил „*** ***“ Б.П. без да има обективни
причини, т.е. по субективни причини е навлязъл в лявата за него /северна/ лента
на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато там насрещно се е движело „*** 320Д“.
В хода на
разследването по досъдебното производство е била назначена и извършена и
допълнителна тройна автотехническа експертиза /том.З,
л.84-108/, според заключението на която когато започва фактическото отклоняване
на лекия автомобил *** на ляво, ***а все още се е движел насрещно на ***-то,
почти успоредно на платното за движение. Моментът на начало на реакция на
водача на л.а. „*** 320Д“ е около 1,4 сек. преди да започне фактическото
отклоняване на ***-то на ляво, като времето 1,4 сек. е сумата от 1сек. - време
за реакция и 0.4 сек. - време за сработване на кормилния механизъм,
преодоляване на еластичните деформации на гумите и започване на фактическото
отклоняване на автомобила. За това време според вещите лица „*** 320Д“ ще измине
път около 34.64 м. Видно от установените параметри водачът на ***-то е реагирал
/за отклоняване на автомобила на ляво/ на около 54.19 м. преди мястото на
удара, т.е. водачът на ***-то е реагирал в момента на навлизане на ***а в
лявата за него лента. Съответно времето за движение на ***а от момента на
отклоняването му на дясно, за да се върне в дясната за него лента, до момента
на удара е около 0.6 сек. В този момент
водачът на ***-то вече е бил отклонил автомобила на ляво и се е намирал под
ъгъл около 4 градуса спрямо платното. От този момент /отклоняването на ***а на
дясно/ за водача на ***-то е започнал да тече процесът на реакция на това
отклоняване, но тъй като ударът е настъпил около 0.6 сек. след това, водачът на
***-то е нямал техническа възможност да отклони автомобила на дясно, за да се
размине с „*** ***“.
И според заключението
на допълнителната авто-техническа експертиза причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на „*** ***“ - Б.П. без да има обективни
причини е навлязъл в лявата за него лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се
е движел „*** 320Д“. Ако водачът на ***-то бе запазил направлението си на
движение в северната лента и при известната понастоящем траектория на „***
***“, то удар между тях не би настъпил. Неговите действия обаче са били
продиктувани от непосредствената опасност от челен удар с насрещно движещия се
автомобил „*** LT 35“, без да са налице признаци за последвалата маневра
на автомобила „*** LT 35“ за връщане към южната лента.
При извършено
химическо изследване на кръвта на обв.Б.П. не е било
установено наличие на алкохол.
От заключението обаче
на назначената по досъдебното производство съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза /том2, л.86-88/ е установено, че в предоставените биологични проби
от лицето П. се установява присъствие на амфетамин, и
кокаин в кръвта, а кокаетилен, левамизол
и ефидрин в урината.
В хода на
разследването е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза на
предоставените веществено доказателство - диск, съдържащ видеофайлове от записи
на видеокамери, находящи се в близост до
местопроизшествието от заключението на която се установило, че не е налице
манипулации на видеоматериала.
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения
на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
неоспорени от страните и
съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Б.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление по чл.343, ал.3, б.“Б“, пр.2-ро вр. ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1
от НК - за това, че на *** г. на път III-375 км. 23 /гр. П. - гр. П./, при управляване на моторно
превозно средство - товарен автомобил, марка „***“, модел „***“ с peг. № **********, е нарушил правилата за движение, а
именно:
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1. когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
- чл.63, ал.2, т.1, пр.1-во, от ППЗДвП:
„Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:
т.1.предл. 1-во: „Единична непрекъсната линия – Ml .
На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“;
- чл.68, т.1 от ППЗДвП: „ На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: т.1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и
заобикаляне“ и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а
именно: Е. К.Ш., ЕГН **********, Н. А. Р., ЕГН **********, Ш. Е. Ш. , ЕГН
********** и Д. Е. Ш., ЕГН **********,
като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - амфетамин и кокаин, установено по надлежния ред - със
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх. № И-109/05.01.2018 г. на
Военно медицинска академия гр. С. и представлява особено тежък случай, поради което бе признат за
ВИНОВЕН в извършването му с постановената присъда.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на движението по пътищата.
За
да се ангажира наказателната отговорност на подс.Б.П.
по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено
по безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно правилата за движение по
пътищата, че е настъпил съставомерния резултат –
смърт, при това на повече от едно лице, че
между поведението му и резултата е налице причинно - следствена връзка, че
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и представлява
особено тежък случай.
Въз основа на направеното от подсъдимия П.
признание по реда на чл.371, т.2 от НПК и събрания в хода на разследването
безспорен доказателствен материал по категоричен
и несъмнен начин е доказано и че е налице виновно, противоправно
поведение на подсъдимия, който извод не се оспорва от него и от защитника му.
Така
въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че подс.П. е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП, чл.20, л.1 от ЗДвП, чл.63,
ал.2, т.1, пр.1-во, от ППЗДвП и чл.68, т.1 от ППЗДвП които
нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В нормата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП се вменява задължение
на водача на МПС когато платното за движение има две пътни ленти да не
навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне. Същото задължение се вменява и в разпоредбата на чл.68, т.1 от
ППЗДвП. В нормата на чл.20, л.1 от ЗДвП се вменява задължение на
водача на МПС да контролира непрекъснато пътното превозно средства,
което управлява. В нормата на чл.63, ал.2, т.1, пр.1-во, от ППЗДвП се вменява задължение на
водача на МПС когато на пътното платно има надлъжната пътна маркировка -
„Единична непрекъсната линия – Ml“ да не я застъпват и пресичат“. Налице е признание от страна
на подсъдимия на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
че управлявайки л.а,“*** ЛТ35“, със
скорост около 104 км/ч. загубвайки контрол върху управляваното от него МПС без
да има обективни причини е навлязъл в лявата за него /северна/, насрещна лента
на платното за движение, като пресякъл единичната непрекъсната линия- Ml, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движело „***
320Д“. Това се
установява и от заключението на изготвената в хода на разследването тройна авто-техническа
експертиза, допълнителната такава и от видеофайловете от записите на
видеокамери, находящи се в близост до
местопроизшествието.
Предвид проведената процедура по съкратено съдебно следствие подсъдимият се е
съгласил и не оспорва тези факти.
Съдът
намери че е налице и причинно – следствена връзка между визираните нарушение на
правилата за движение, допуснати от подсъдимия и настъпилия противоправен
резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателства. В резултат на загубата на контрол върху управляваното от него МПС
без да има обективни причини и навлизайки в лявата за него /северна/, насрещна
лента на платното за движение, пресичайки единичната непрекъсната линия, подсъдимият не е могъл да
избегне удара с пострадалия. Според тройната и допълнителна АТЕ именно
извършването на тези нарушения са основната причина за настъпване на
произшествието, тъй като те са препятствали възможността на подс.П.
да реагира на появилата се опасност и да избегне удара с л. а. „*** 320Д“, в които са пътували пострадалите. Допускайки
посочените нарушения на правилата за движение по пътищата при управлението на автомобила, подс.П. сам се е поставил в невъзможност да овладее
превозното средство и по този начин е причинил ПТП с тежки последици.
От
изготвените съдебно-медицински експертизи на труп е
безспорно установено, че смъртта на пострадалите Е. К.Ш., Н. А. Р., Ш.
Е. Ш. и Д. Е. Ш. е в пряка причинна връзка с претърпяното
пътнотранспортно произшествие - установените травматични увреждания на
пострадалите отговарят да са получени при пътно транспортно произшествие,
причинени от последвалия между двата автомобила сблъсък. В резултат на удара са
настъпили констатираните по труповете на пострадалите, несъвместими с живота
травматични увреждания, в следствие на които същите са починали.
Между
страните по делото не се спори, че е налице вредоносен резултат – настъпила е
смъртта на повече от едно лице – Е. К.Ш., жената, с която е живеел на
съпружески начала Н. А. Р. и техните деца Ш. Е. Ш. и Д. Е.
Ш., поради
което с постановената присъда същият бе признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение по този квалифициращ признак на престъплението предвиден в ал.3,
пр.5 на чл.343 от НК.
Този факт, се установява от приложените по делото удостоверения за наследници и
преписи – извлечения от акт за смърт, както и от изготвените съдебно медицински
експертизи.
Няма
спор и по отношение на основната причина за настъпилата смърт на всеки един от
пострадалите, която се установява по несъмнен начин от изготвените в хода на
разследването съдебно – медицински експертизи на труп. Причина за смъртта на Е. Ш., според заключението на
вещото лице е остра дихателна недостатъчност, в резултат на възпалителни
изменения на бронхиалното дърво и белодробния паренхим
– бронхопневмония, която е усложнение при пациенти с гръдна травма, поради
неефективните дихателни движения и принудително залежалото положение, като е
налице причинна връзка между получените
травматични увреждания при ПТП и смъртта на лицето. Причина за смъртта _на Н.
Р., според заключението на експерта са тежките травматични увреждания -
съчетана черепно-мозъчна, гръдна травма и коремна травма, с мозъчни кръвоизливи
и контузия на мозъка, контузия на белите дробове и на сърцето, признаци на
остра кръвозагуба и аспирация на кръв в дихателните пътища, които са довели до
остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена причина
за смъртта, като е налице причинна връзка между получените травматични
увреждания при ПТП и смъртта на Р.. Причина за смъртта на Д. Ш. според заключението
на вещото лице е изключително тежката черепно-мозъчна травма, с импресионно счупване на костите по черепния покрив и многофрагментно счупване на черепната основа, с кръвоизливи
под мозъчните обвивки и стволови кръвоизливи, обширна и дълбока контузия на мозъка
с разрушаване на мозъчното вещество, които са довели до притискане и парализа
на жизнено-важни мозъчни центрове, разположени в ствола на мозъка, като е
налице причинна връзка между получените травматични увреждания при ПТП и
смъртта на Д. Ш.. Причина за смъртта на Ш. Ш., според заключението на експерта
е тежка черепно-мозъчна травма, с импресионно
счупване на костите по черепния покрив и счупване на черепната основа, с
контузия на мозъка, кръвоизливи под мозъчните обвивки и стволови кръвоизливи,
които са довели до притискане и парализа на жизнено- важни мозъчни центрове,
като е налице причинна връзка между получените травматични увреждания при ПТП и
смъртта на Ш. Ш..
Съдът намери за доказано, че
деянието е извършено от подс.П. след употреба
на наркотични вещества - амфетамин и кокаин, поради което с
постановената присъда същият бе признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение и по този квалифициращ признак на
престъплението предвиден в ал.3, пр.2 на чл.343 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е отразено изрично, че подс. Б.П. е
управлявал МПС - „*** ***“ с per. № **********,
след като бил употребил
наркотични вещества - кокаин и амфетамин. Това
обстоятелство се установява по
безспорен и категоричен начин от назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза - изх.
№ И-109/05.01.2018 г. на Военно медицинска академия гр.С. /л.86-88, том.2 от д. пр./. В заключението на
експертите е посочено категорично, че в предоставените биологични проби от лицето
П., взети след инкриминираното ПТП, по съответния за това ред се установява
комбинирана употреба на наркотични вещества амфетамин
и кокаин /вкл. активни метаболити/, при която
ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниска концентрация и продължават
по-дълго време. В урината са открити левамизол и ефидрин. Употребата на наркотични вещества е повлияла на дееца
като е намалила задръжките му и положително е способствала при вземане на
решение у него при управлението на МПС.
При
анализа на събраните по делото доказателства, съдът намери за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че деянието представлява „особено тежък
случай“, поради което с
постановената присъда същият бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение
и по този квалифициращ признак на престъплението предвиден в ал.3, б.“Б“,
пр.2-ро на чл.343 от НК. Съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.8 от НК, „особено тежък случай“ е този,
при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на
другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. В т.4, б."к" на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82
г. на Пленума на ВС е указано, че най-тежката квалификация "особено тежък случай",
следва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай с оглед
на законното определение, дадено в чл.93, т.8 от НК.
Особено тежък случай на причиняване на средни или тежки телесни повреди или
смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по
транспорта с оглед тежестта на настъпилите общественоопасни
последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Необходимо е общественоопасните последици да са по-тежки от тези за
обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да са увредени
или причинена смърт на повече от двама души или да е налице освен това и пияно
състояние или деецът да е избягал от местопроизшествието. Такива са още и
многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно
увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания,
административни наказания за нарушение на правилата за движение или за
експлоатация, ремонт и др. Особено тежкият случай предполага едновременната
наличност на високата обществена опасност на деянието и на дееца, тежки последици,
както и други обстоятелства, които сочат на тежка укоримост
на поведението на дееца.
В настоящия случай настъпилите вредни
последици и наличните други отегчаващи отговорността обстоятелства разкриват
именно такава изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца, които обуславят наличието на квалифициращия признак "особено тежък
случай" съобразно критериите на чл.93, т.8 от НК и указанията, дадени в посоченото
постановление. В резултата на процесното деяние е
причинена смърт на повече от две лица и
по конкретно на четири лица. Отнет е живот на цяло семейство – двама млади
родители и две малолетни деца в началото на жизненият им път. Едновременно с
това деянието е извършено и след употреба на наркотични вещества, две
наркотични вещества - амфетамин и кокаин, като за съответната квалификация е
достатъчно употребата на само едно от тях. Константната практика
на ВКС е, че при градиране на резултата е налице най-тежкия случай на
квалифицирания състав на престъплението. При извършването на деянието
обвиняемият е извършил четири нарушения на правилата за движение по пътищата,
които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Налице е и друго
нарушение на правилата за движение по пътищата, което не в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат, но следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и това е превишаване на законоустановената
скорост на движение. В ЗДвП се вменява задължение на водача на МПС извън
населено място да поддържа скорост на движение на автомобила до 90 км./ч. Налице е признание от страна
на подсъдимия на изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт факт,
че скоростта на движение на товарен автомобил, марка „***“, модел „***“
с peг. № ********** управляван от подс.П. в момента
на удара с другия автомобил е била
около 104 км/ч.,
което се установява и от заключението на изготвената в хода на разследването тройна авто-техническа
експертиза и допълнителната такава. Отделно от това от приетата
и приложената по делото
справка от КАТ Пловдив за правонарушител се установява, че подс.П.
е бил наказван многократно и преди настоящото деяние по административен
ред за различни нарушения на ЗДвП с четиринадесет влезли в сила наказателни
постановления и тринадесет влезли в сила фишове. Към дата на деянието са му били
отнети 38 контролни точки, но не за всяко нарушение законът предвижда отнемане
на такива. С конкретния механизъм на извършване на
деянието, подсъдимият на практика е застрашил неограничен кръг участници в
движението, преминаващи с колите си по този натоварен път по коледните
празници. Настоящото деяние е извършено от подс.П. в
постановения изпитателен срок по предходно осъждане, което не оказало поправително
въздействие. Тези обстоятелства разкриват изключително високата степен на
обществена опасност на деянието и на дееца.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма
на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11, ал.3,
пр.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните
последици и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
За
престъплението по чл.343, ал.3, б.“Б“, пр.2-ро вр. ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1
от НК, се
предвижда наказание – от 5 до 20 години лишаване от свобода. Балансът
на наказанието се явява дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразявайки степента на
обществена опасност на конкретното деяние, личността на подс.П.
и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на
становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.
54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като
такива се отчетоха броя на допуснатите груби нарушения на правилата
за движение по пътищата и техният интензитет, което е довело до
настъпване на съставомерния противоправен
резултат. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат множеството
нарушения на правилата за движение по пътищата преди деянието. От приложената
по делото справка се установява, че подсъдимият е бил наказван многократно
преди настоящото деяние по административен ред за нарушения на ЗДвП с
четиринадесет влезли в сила наказателни постановления и тринадесет влезли в
сила фишове. В по-голямата част от случаите с едно наказателно постановление
или един фиш е санкциониран за няколко допуснати нарушения. Въпреки, че извършването на деянието след употреба на наркотични вещества е елемент от обективния
състав на престъплението и не следва да се отчита като допълнително отегчаващо
отговорността обстоятелство, според съда за съставомерността на деянието е достатъчно да се констатира
употребата на едно наркотично вещество, а в настоящия случай е констатирана употреба на две наркотични вещества - амфетамин и
кокаин, което също следва да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Тук следва да се отчете, че е отнет
живота на цяло семейство, като двама от членовете му са деца в началото на
жизненият им път, на 15 и на 5 годишна възраст. Следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство и наличие лоши характеристични данни за П., вследствие на предходно
осъждане, за извършени четири престъпления при условията на реална съвкупност,
което не оказва влияние върху правната квалификация на настоящото деяние,
извършено в установения изпитателен срок. Осъждането не е оказало поправително
въздействие. От разпитаните по настоящото дело свидетели В.С. и Й.А., приятели
на подс.П. не се установиха добри характеристични
данни, поради което становището на защитата за наличието на такива не се
споделя от състава на съда.
Не се споделя и становището на защитата за наличие на съпричиняване от страна на починалия водач Е. Ш., което да
се явява смекчаващо отговорността обстоятелство за подс.П..
От тройната автотехническа
експертиза се установява, че дори водачът на ***-то да бе спрял в дясната за
него лента, преди мястото на удара, то ако водачът на ***а не отклони автомобила
си на дясно, за да напусне северната лента, удар пак би настъпил, като ударът
би бил челен. Основна причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие
според вещите лица от техническа гледна точка е, че водачът на автомобил „***
***“ Б.П. без да има обективни причини, т.е. по субективни причини е навлязъл в
лявата за него /северна/ лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движело
„*** 320Д“. Съответно времето за движение на ***а от момента на отклоняването
му на дясно, за да се върне в дясната за него лента, до момента на удара е
около 0.6 сек. В този момент водачът на
***-то вече е бил отклонил автомобила на ляво и се е намирал под ъгъл около 4
градуса спрямо платното. От този момент /отклоняването на ***а на дясно/ за
водача на ***-то е започнал да тече процесът на реакция на това отклоняване, но
тъй като ударът е настъпил около 0.6 сек., след това водачът на ***-то е нямал
техническа възможност да отклони автомобила на дясно, за да се размине с „***
***“. Според заключението на допълнителната авто-техническа експертиза ако водачът на ***-то бе запазил
направлението си на движение в северната лента и при известната понастоящем
траектория на „*** ***“, то удар между тях не би настъпил. Неговите действия
обаче са били продиктувани от непосредствената опасност от челен удар с
насрещно движещия се автомобил „*** LT
35“, без да са налице признаци за
последвалата маневра на автомобила „*** LT 35“
за връщане към южната лента. Тези действия са реакция на направомерните
действия от страна на подс.П. и се явяват спасителна
маневра с цел избягване на челен сблъсък между двата автомобила. Ето
защо според настоящата инстанция липсва съпричиняване
от страна на пострадалия, което да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство при определяне наказанието на преживелия водач.
Въпреки, че е налице признание на вината в хода на
съдебното производство, същото не следва да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Налице е
задължителна съдебна практика, която отграничава
простото признание на фактите в производството по чл.371, т.2 НПК от
съдействието в хода на разследването още на досъдебно производство, каквото в
случая липсва (ТР
№ 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7).
В
противовес на посочените отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете като смекчаващи такива, проявеното разкаяние и
изразеното съжаление за случилото се, което съдът приема, че е искрено. В тази
насока съдът отчете и влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Към
настоящия момент не е възстановен, придвижва с патерици и е с намалена
работоспособност.
Следва да се отчете, че П. е в сравнително млада възраст, поради което е налице
реална възможност за успешна ресоциализация по
отношение на него.
Съдът не споделя становището на
частното обвинение, че след като със ЗППАМ от 01.11.2017 г. на Началника
на РУ на МВР в с.Т. свидетелството за управление на МПС на подсъдимия П. е
отнето още на посочената дата и процесното ПТП става
в условията на отнето свидетелство, но тъй като няма повдигнато обвинение при
наличието на квалифициращо обстоятелство, съобразно третата алинея на чл.343,
пр.4 от НК, следва това да бъде отнесено към отегчаващите вината обстоятелства.
От приетата и приложена по делото справка
от КАТ за правонарушител /за подс.П./ се установява,
че има издаден ЗППАМ № 17-6207-000220 от 01.11.2017 г. за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, с който е и иззето същото. На 02.11.2017
г. подс.П. е подал документи за подновяване на
свидетелството за управление на МПС. На 03.11.2017 г. му е издадено ново такова
с №***. Впоследствие
с издаден ЗППАМ № 18-1030-000361 от 09.03.2018 г. е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, като на същата дата П. го е
предал доброволно. Изложеното води до извода, че към датата на извършване на
деянието – *** г. подсъдимият е бил правоспособен водач. В тази връзка искането на защитата за определяне на
максимално предвиденото в закона наказание следва да се остави без уважение по
изложените мотиви.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода съответства напълно на обществената
опасност на деянието и на личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за
реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.
В съответствие с императивната разпоредба на чл.371 т.2 от НПК и проведеното съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе
редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от
НК, с една трета до размер от ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Така
определеният по размер наказание и наличието на предходно осъждане, предвид
изискването на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК прави безпредметно обсъждането
и преценката за отлагане на негово изтърпяване.
Тъй като деянието е извършено при форма на вината –
непредпазливост, съобразно разпоредбите на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, определеното наказание размер
от ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
При определяне размера на
кумулативно предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление –
лишаване от правоуправление на основание чл.343г вр.
чл.343, ал.3, б.“Б“, пр.2-ро вр. ал.1, б.“В“ и вр. чл.342, ал.1 вр. чл.37, ал.1,
т.7 от НК, чиито срок съобразно
разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК може да надвишава срока на лишаване от
свобода, заедно с което се налага най-много с три години, съдът отчете
обсъдените по-горе обстоятелства, предишни нарушения на правилата за движение
по пътищата, фактът на осъществено грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата и резултатът от това. При тези доказателства съдът намери, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното
деяние и на данните за личността на подсъдимия като водач на МПС е наказание
лишаване от правоуправление за срок от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Този срок ще даде
възможност на подсъдимия да осъзнае последиците от неглижиране
на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да
упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му въздейства
предупредително и възпиращо.
С оглед така постановеното наказание лишаване от права
следва на основание чл.59, ал.4 НК от него да се приспадне
времето, през което за същото деяние подсъдимият Б.П. е бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС, считано от 09.03.2018 г. до влизане в
сила на присъдата.
От приетата и приложената по делото справка съдимост се
установява, че подс.Б.С.П. е бил признат за виновен с
Определение № 68 от 29.07.2016 г., постановено по НОХД №
1707/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото определение съдът одобрил споразумение между Окръжна
прокуратура - Пловдив и подс.П., по силата на което
последният е бил признат за виновен за четири извършени престъпления: по
чл.214, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода; по
чл.252, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода; по чл.339, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода и по чл.338, ал.1
от НК, за което му е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.П. е
било определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за
срок от четири години. Определението е влязло в сила на 29.07.2016 г.
Настоящият състав на съдът не
споделя становището на защитата по делото, че наложеното на подсъдимия
наказание по предходното му осъждане не следва да се изтърпява изцяло, а само
отчасти. Непредпазливото деяние, предмет на настоящата
присъда е извършено от подсъдимия на *** г. т.е. в четиригодишния изпитателен срок, определен по НОХД № 1707/2016 г. на ПОС. Явно отлагането на изтърпяването на наказанието
не е оказало очаквания предупредителен и превъзпитателен ефект върху подс.Б.П.. Обсъдените по-горе високата степен на обществена
опасност на процесното престъпление, завишената
степен на лична опасност на подсъдимия като водач на МПС, допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата, които очевидно нямат инцидентен
характер и за съжаление в случая довели до необратим резултат - настъпване
смъртта на четири лица, извършване на деянието след употреба на наркотични
вещества, отсъствието на корекционно
въздействие на ангажираната до момента и без изолирането му от обществото наказателна принуда, формират в
настоящия състав преценка за необходимост от
по-продължително въздействие върху неговата личност чрез отделянето му от средата, в която живее. По тези съображения
съдът счита, че не следва да се възползва от
предоставеното му по чл. 68, ал.2 от НК правомощие да освободи напълно
или частично подсъдимия от изтърпяване на
отложеното наказание, поради което постанови да изтърпи изцяло
и отделно и наказанието от две
години лишаване от
свобода наложено на подс.П. по НОХД № 1707/2016 г. по
описа на ПОС.
Същото на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр.
с ал.1 от НК от така наложеното по НОХД № 1707/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
наказание на подс.П., следва да се приспадне времето,
през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и спрямо него се е реализирала
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НПК, считано от 22.05.2015 г.
до 19.11.2015 г, като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Вещественото доказателство по делото
един брой диск, предаден с протокол за доброволно предаване от
25.12.2017 г., приложен в том 3 от досъдебното производство, след влизане на
присъдата в сила да се съхранява по
делото до изтичане на срока за архивиране на делото.
Вещественото доказателство лек
автомобил марка „*** 320 Д“, с рег. № ********, находящ
се в Сектор „КАТ - Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, да се върне на наследниците на собственика Н.
А. Р., след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство товарен
автомобил, марка „*** ***“, с peг. № **********, находящо се в Сектор „КАТ - Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, да се върне на собственика С. Б. П., след влизане на присъдата в сила.
Предвид постановената осъдителна присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия Б.П. да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3984,80 лв.
Причината за извършване на престъплението е в неспазването
от подсъдимия Б.П. като
водач на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :