Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Галина Георгиева и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа
докладваното от съдия Станислава
Стоева КАНД № 43/2022 г. на АдмС-Варна, за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ж.А.Ж., ЕГН **********, срещу
Решение № 900 от 18.11.2021 г. по АНД № 3919/2021 г. на Районен съд-Варна (ВРС), с което потвърдено
наказателно постановление (НП) № 21-0819-003528/14.09.2021 г. издадено от
началник група към ОД на МВР - Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 185 от с. з. на Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от с.з., му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Иска
се отмяна на решението на основание неправилност и нарушение на процесуалните
правила при постановяването му.
В жалбата се посочва, че пред въззивния съд е
представил снимков материал, от който се установява, че не е извършител, защото
по автобуса няма следи от удар. Изложени са твърдения, че от снимковия материал
приложен от ответника не се установява, че има следи от удар по автобуса.
Твърди, че пред въззивния съд е направил искане административнонаказващия орган
да представи записите от камерите, за които твърди, че са заснели ПТП, като
въззивният съд не се е произнесъл. Посочва, че основателно може да се
предположи, че колата е била паркирана ударена там през тъмните часове на
денонощието. Излага съображения, че служителите на Сектор Пътна полиция – Варна
са се запознали със записите, не по установения за това ред в „Закона за
видеонаблюдение“. Твърди, че въззивният съд се е позовал на възприетата
фактическа обстановка за извършеното нарушение, но не е изискал записите от
видеокамерите.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.03.2022
г. касаторът не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки с
които поддържа изцяло заявените в касационната жалба основания.
Ответникът – ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“
Варна, представляван от старши юрисконсулт К.Л.А., чрез депозирани писмени
бележки, оспорва изцяло касационната жалба и моли решението на ВРС да се остави
в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора в условията
на евентуалност.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебна проверка съгласно чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С решението си районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 13.07.2021 г. Ж. управлявал автобус „****с рег. ****в гр. Варна,
собственост на „Градски транспорт“ ЕАД. При управление на автобуса в гр. Варна,
Ж.К. ------------------, на обръщача на автобусите на „Градски транспорт“ ЕАД, Ж.
преминал покрай паркирания от лявата му страна л.а.“Сеат Толедо“ с
регистрационен номер *****, собственост на С.А.М., не оставил достатъчно
странично разстояние и го блъснал, като с поведението си му е нанесъл
имуществени вреди. Вследствие на ПТП настъпили материални щети и по двете
моторни превозни средства. Действията на Ж. били записани от монтираните в
района видеокамери, като след ПТП Ж. не останал на местопроизшествието и го
напуснал. Собственикът на автомобила „Сеат Толедо“ подал сигнал за настъпилото
ПТП. Служителите на сектор Пътна полиция – Варна се запознали с видеозаписите и
установили механизма на настъпване на ПТП, както и че вината за същото е на
водача на автобуса. При така установените факти районният съд приема, че актът
и постановлението са съставени от лица, притежаващи нужната компетентност,
съдържат законоустановените реквизити, постановлението е издадено при спазване
на установените в ЗАНН срокове и процесуалните правила и в съответствие с
приложимия материален закон. Приел е, че правилно е квалифицирано нарушението. Приема
също така, че Ж. е извършил вменените му нарушения на ЗДвП и че наложените
санкции са определени правилно по вид и размер. Обсъдил е доводите на
въззивника, като се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства, като
е приел, че нарушението е безспорно доказано. По тези съображения е потвърдил
наказателното постановление и е осъдил Ж. на разноски в полза на ответника.
Решението е правилно. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Правилно в обжалваното решение е прието,
че от събраните по делото доказателства се установява, че касаторът е нарушил
нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
водач на автобус, който при преминаване покрай паркирания от лявата му страна
л.а.“Сеат Толедо“ не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска, с
което е причинил имуществени вреди на лекия автомобил и правилно му е било
наложена глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Правилно първоинстанционния съд е приел
и че касатора е извършил и второто му вменено административно нарушение на
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От страна на касатора не са ангажирани
доказателства, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция,
които да опровергаят установената фактическа обстановка.
Неоснователно е възражението на
касатора, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото не е коментирано искането му за представяне от
административнонаказващия орган да представи записите от камерите. Видно от представената
и приета като писмено доказателство по делото Справка УРИ 819р-25267/03.09.2021 г. на
комисия назначена във връзка с възражение на Ж.Ж., е посочено, че ОП „ТАСРУД“
има файлове с видео информация, които са били прегледани от служители на Сектор
„Пътна полиция“ Варна, но след това са били изтрити. След като това
доказателствено средство не съществува, то липсата на произнасяне от страна на
въззивния съд в мотивите на оспореното решение не нарушава правото на защита на
лицето.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че като не е обсъдил представения снимков материал от Ж., съответно
приети ли са и кредитира ли ги, въззивният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка счл. 107, ал. 1 от НПК, Органите на досъдебното производство събират
доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица и ал. 2 съдът
събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин -
когато това се налага за разкриване на обективната истина. Въпросните
доказателства – снимков материал не са събрани по предвидения в НПК ред,
следвало е да бъдат направени от лицето съставило протокола за ПТП или
актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 105, ал. 2 от НПК, не се допускат
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по
реда, предвидени в този кодекс. Въпреки изложеното, настоящият касационен
състав намира за необходимо да отбележи, че представените снимки пред въззивния
съд от Ж., не могат да потвърдят защитната му теза, че не е извършил ПТП.
Позовавайки се на липсата на следи от удар по автобуса – счупен мигач, габарит,
следи по калника, са индиция, че не е извършено ПТП с автобуса, но следва да се
съобразят габаритите на автобуса и лекия автомобил. Както и от снимковия
материал се установява, че автобуса е амортизиран, съответно не може по
абсолютно категоричен начин да се установи твърдението на касатора. В този
смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба, че въззивният съд,
като не е обсъдил представените снимки е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с което е нарушил правото на защита на лицето.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, като допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, че показанията
на актосъставителя не са източник за съставомерните факти, защото не са
свидетели на ПТП. Следва да се отбележи, че показанията на актосъставителя
могат да служат, като доказателство за изясняване на спора,
извършване/неизвършване на установеното нарушение, но въззивният съд следва да
изложи своите мотиви на база всички събрани доказателства по делото, а не
единствено на показанията на актосъставителя. В случая, от събраните
доказателства по делото, включително и показанията на актосъставителя,
въззивният съд е направил правилен и обоснован извод, че именно касатора е
извършил нарушението на ЗДвП, за което му е наложена глоба. Преди да пристъпи
към съставяне на АУАН, актосъставителят е извършил необходимите процесуални
действия – запознаване с файловете на видеокамерите, взел е показания от
собственика на потърпевшия автомобил, извършено е съпоставяне на двата
автомобила, за да се убедят, че именно автобусът е предизвикал ПТП. След като в
производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за
безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението.
По
тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер
на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано
писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство
в съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 900 от 18.11.2021 г. по нахд № 3919/2021 г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Ж.А.Ж., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: