О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София, 12.11.2019г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева
въззивно наказателно частно дело номер 558 по
описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал. 1, т.6 от НПК по повод депозирана
частна жалба от адв.П.Ч. от САК, защитник на обв.А.Д.Ф. срещу определение от
28.10.2019 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. №
2605/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане
на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК е намален размера на мярката му за
неотклонение „Парична гаранция“ от 100 000 лв. в размер на 50 000 лв.
по отношение на подсъдимия А.Д.Ф..
Защитникът
на обв.А.Ф. е депозирал частна жалба с
която се излагат съждения, че липсват законови предпоставки за такъв
размер на този вид на мярка за неотклонение,съгласно разпоредбите на чл 56,ал.1
и ал.3 от НПК и чл.61,ал.2 от НПК и прави искане до въззивната инстанция за
намаляване размерът на мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на
50 000 лева в по- малък размер, съответстващ на имотното състояние на
подс. А.Д.Ф..
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба на подс. Ф. и като
прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт и е процесуално допустим.
Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
С
постановление на органите на досъдебното производство от 26.01.2019 г. А.Д.Ф. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършване на престъпления
от общ характер и предаден на съд за това че:
1.В периода от месец януари 2015 до 19.01.2018г.
на територията ма Република България,Република Гърция и Великобритания в
качеството му на длъжностно лице- декан на Факултет „Дентална медицина“ при
Медицински университет - София, участвал в организирана престъпна група, структуриано
трайно сдружение на повече от три лица,създадена да върши съгласувано в
страната престъпления по чл.282,чл.308,ал.2 от НК, като групата е създадена с
користна цел и в нея участва и длъжностно лице-престъпление по чл.321, ал.3,
т.2.вр.ал.2 от НК.
2.В периода от месец януари 2015г. до
19.01.2018г., на териоторията на гр.София,като длъжностно лице по смисъла на
чл.93,т.1,б ,,Б“ НК –декан на факултет ,,Дентална медицина‘‘ при МУ-
София,нарущил служебните си задължния съгласно т.I’’Трудови задачи и задължения , характеризиращи
съдържанието на длъжността‘‘, т.2 и т.3 от длъжностната му характеристика и
чл.53,ал.1,т.2 и т.3 от Правилник за устройството на дейността на МУ-София за
периода 2015/2016, по приема на чуждестранните кандидат-студенти в него,като е
изготвил положително становище съгласно правилник за подготовка и провеждане на
учебната 2015/2016г. до ректора-В.И.М.за наличието на всички предпоставки за
записванена чуждестранните кандидат-студенти в МУ-София, без същите да са
налице-извън законово регламентирания прием и извън държавните образователни
стандарти и изисквания за прием във висше учебни заведения в Р.България с цел
да набави за себе си имотна облага,като от това са настъпили немаловажни вредни
последици-уронване престижа на МУ-София и решително разколебаване доверие в
преподавателите и служителите в него-престъпление по чл.282,ал.2,вр.ал.1 от НК.
С постановлението за привличане в
качеството на обвиняемо лице на А.Д.Ф. е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 200 000 лв.
На 25.07.2019г. в Специализирания
накзателен съд е внесен обвинителен акт срещу шестимата подсъдими – В.И.М.,А.Д.
Ц.,А.Р.М.,Д.А.Ц.,София И. Ц.а и А.Д.Ф..
Повдигнатото срещу А.Ф. обвинение с
обвинителния акт касаело извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2,вр. ал. 2 от НК, участвайки в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т. 20 от НК ,,структурирано
трайно сдружение на три или повече лица,с цел да вършат съгласувано в страната
и чужбина престъпления‘‘,а именно престъпления по чл.282 ал.2 от НК и чл.301
ал.1 от НК.
На същия било повдигнато и обвинение
затова че при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1
от НК,с 25 деяния, в качеството си на длъжностно лице –Декан на Факултет по
дентална медицина при МУ София, като извършител в съучастие с В.И.М.,в
качестовото му на длъжностно лице – Ректор на Медицински
университет-София-извършител и със София И. Ц.а-помагач и А.Р.М.-помагач е
нарушил служебните си задължения и е извършил престъпление по
чл.282,ал.1.вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1,вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С определение на СНС от 28.10.2019 год. в разпоредително заседание е прекратено НОХД
№2605/19 год, по описа на СНС, делото е върнато на Специализирана прокуратура
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правата на подсъдимите лица, като СНС при обсъждане на взетите мерки за
процесуална принуда на основание чл.248, т.6 от НПК с определение е изменил
взетата спрямо подсъдимия А.Д.Ф. мярка
за неотклонение от „Гаранция в пари“ в
размер на 100 000 лв. на „Гаранция в пари“ на 50 000 лв.
Определението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Първоинстанционният съд, отчитайки
доброто процесуално поведение на подс. А.Д.Ф., както и развитието на наказателния процес, правилно и законосъобразно
в хода на разпоредителното заседание е приел, че опасността от извършване на
престъпление е с намалял интензитет, поради което е редуцирал размера на
паричната гаранция в пари с една втора.
Целите на мерките за неотклонение са
изрично регламентирани в разпоредбата на чл.
57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на
наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на
делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да
извърши престъпление. Следователно основно изискване към законосъобразността на
всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е
пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от
действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези
принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните
съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при
изследване на обстоятелствата в производството по реда на чл.
248 от НПК. С оглед спецификата на настоящето
производство, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че промяната на
обстоятелствата винаги следва да се съпоставя с интензитета на опасностите от
укриване и от извършване на престъпление от страна на подсъдимото лице, и въз
основа на тази съпоставка да се прави преценка на основателността на искането
за изменение на мярката за неотклонение, което между впрочем е сторил и първоинстанционния
съд.
В конкретния случай според
настоящия въззивен състав адекватна МНО спрямо обв. Ф. би била МНО парична
гаранция в размер на 50 000 лева. Размерът на паричната гаранция следва да
бъде определен на стойност по- голяма от обичайно предвидените разходи на обвиняемия /респ. подсъдимия/, тъй
като само по този начин същия може да бъде дисциплиниран за добро процесуално
поведение под угрозата, че при неявяване пред органите на досъдебното
производство и съда, определената гаранция следва да се конфискува в полза на
държавата. Ето защо, настоящия въззивен
състав, отчитайки имотното състояние и доходите на подс. А.Д.Ф., счита, че видът и размерът от 50 000 лева на паричната гаранция е адекватен на
преследваните от закона цели.
С
оглед на горното съдът:
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на първоинстанциония съд
постановено на 28.10.2019 година в разпоредително заседание по НОХД № 26052/2019г година, в частта, в
която мярката за неотклонение на подс. А.Д.Ф. „Гаранция в пари в размер на
100 000 лева“ е НАМАЛЕНА в размер на 50 000 лева по отношение на
подс. А.Д.Ф..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.