№ 222
гр. Шумен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500298 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №354/09.05.2022г. по гр.д.№2653/2021г., ШРС е изменил
постановените по гр.д.№2765/2020г. на ШРС мерки относно местоживеенето на детето И.Р.
К.а и режима на лични контакти на бащата Р. К. Г. с детето И., като е определил
местоживеенето на детето при неговата майка М. В. П., на адрес: гр.Ш...., определил е
режим на лични контакти на бащата Р. К. Г. с детето, както следва: всеки първи и трети
петък от месеца, от 13.00ч. до 16.00ч. в присъствието на социален работник, в сградата на
ДСП - гр. Шумен, находяща се в гр. Ш...., при съответния доставчик на социалната услуга;
всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26
декември /с преспиване/; всяка четна година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 30
декември до 17.00ч. на 01 януари /с преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск /с преспиване/; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13
ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч. Присъдени
са и следващите се разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Р. К. Г., който го
обжалва в частта, с която е изменен постановения по гр.д.№2765/2020г. на ШРС режим на
лични контакти с детето И.Р. К.а, като е определен нов такъв. Намира решението в тази
част за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, по подрбно изложени в
жалбата съображения. Първонистанционният съд тълкувал едностранчиво доказателствата
по делото. Режимът на лични отношения следвало да осигури възможност децата да растат и
1
развиват под грижата и подкрепа и на двамата родители, защото право и естествена
потребност на всяко дете е да общуваи с двамата родители. В конкретния случая не било
налице изменение на обстоятелствата, което да обуславя основателност на така предявения
иск. Липсвало изпълнение задължението на съда по чл.12 и чл.235 от ГПК .
Първоинстанционният съд не изследвал в детайл и всички събрани в хода на
първоинстанционното производство доказателства относно виновното поведение на
майката. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено друго, с което
претенцията на ищцата за изменение режима на лични контакти с детето И. бъде отхвърлена
изцяло.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.258 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възраженията, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С Решение № 260003/06.01.2021 г. по гр.д № 2765/2020г. на ШРС е утвърдено
постигнато между страните споразумение, по силата на което, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете И.Р. К.а е предоставено на майката и
е определено местоживеенето му при нея на адрес: гр. Ш..., определен е режим на лични
контакти на бащата с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.30ч. в петък до
17.00ч. в неделя /с преспиване/, всяка втора седмица от месеца в сряда от 17.30ч. /след
детска градина/ до четвъртък в 07.30ч. /като за този период бащата ще взема и води детето в
детската градина. Всяка нечетна година на коледните празници от 10.00ч. на 24 декември до
17.00ч. на 27 декември /с преспиване/, всяка четна година на Новогодишните празници от
18.00ч. на 29 декември до 17.00ч. на 01 януари с преспиване, 30 дни през лятната ваканция,
разделени на две половини по 15 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск и
периода следва да е предварително уточнен между родителите до 31 май на съответната
година, на всеки следващ ден, след рождения ден на детето – 06 април, от 10.00ч. до 17.00ч.,
като при изпълнение на режима на лични контакти на детето с бащата, същото следва да
бъде вземано и връщано от/в дома, който обитава с майката.
Съгласно представения социален доклад, изготвен от социален работник при
Дирекция „Социално подпомагане” – Шумен от 26.10.2021 г. основни грижи за детето И.
полага неговата майка, като двете живеят в жилище, находящо се в гр. Шумен, собственост
на майката, предтавляващо гарсониера в отлично техническо състояние, с много добри
хигиено - битови условия за живот. За детето имало обособен самостоятелен кът, шкаф за
дрехи, скрин с детски играчки, книги и учебни помагала. Майката роботела в НАП като
инспектор по приходите, при отглеждане на детето получавала морална и финасова
подкрепа от своите родители, имала и баба, която при небходимост също я подкрепяла при
отлеждане на дъщеря й. През учебната 2021/22 детето И. посещава детска градина
„Светулка“ в град Шумен. От поведения разговор с него било установено, че с желание ходи
2
на градина, имало много приятели и се чувствало добре там. И. имала формирани умения и
навици за самообслужване. Между детето и майката имало изградени много добри
взаимоотношения, като последната притежавала необходимя родителски капацитет да
полгага адекватни за възрастта и потребностите на дъщеря си грижи. Майката е изразила
категорично становище, че няма да възпрепятства контактите на детето с бащата и неговите
близки, при изразено желание от тяхна страна. От проведен разговор с детето се
констатирало, че то желае да живее с майка си, чувства се добре с нея. Детето говорило за
майка си и за времето прекарано с нея, без притеснения и се оживявало. По отношение на
времето прекарано с бащата, не желаело да разговаря, затваряло се в себе си и сменяло
темата. По данни на майката, нейната комуникация с бащата била затруднена, не могли да
общуват спокойно и всеки разговор прераствал в скандал. Г. не отговарял на телефоните
обаждания и не спазвал договорения период за престой на детето, заплашвал, че няма да го
върне. Майката била притеснена от поведението на бащата и състоянието на И. след
връщането в дома й. Изразила притеснения във връзка с условията в дома на бащата, защото
последният нямал жилище, в което да живее и всъщност обитавал помещение, предоставено
му от работодателя. Трудовата дейност на бащата била свръзана с ангажименти до ранните
часове на денонощието.
Съгласно представения социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП-
Варна, бащата Р. Г. живее в месността „Батова река“ , общ. Аксаково, Еко – комплекс
„Извора“. Жилището е част от еко-комплекса и представлява самостоятелен апартамент,
състоящ се от две спални, разделени от коридор, в края на който е обособен санитарен възел,
предоставено му безвъзмездно за дългосрочно ползване от работодателя му. Едната стая се
ползвала от бащата, а другата била обособена като детска стая, в която по думи на бащата
прибивавала И., когато му гостува. Стаята била обзаведена с легло, скрин и кът за игра. В
помещенията в апартамента били обзаведени с всички необходими мебели и електроуреди,
отоплението се осъществявало чрез локално парно и климатик. Екокоплексът разполагал с
голяма паркова площадка подходяща за игри, зоологическа градина, детски кът и басейн.
Към момента на изготвяне на доклада Г. бил назначен на длъжност „готвач“ в „Прогрес
БГ13“ ЕООД-гр.Варна. Споделил, че със собственика на комплекса били близки приятели,
което му позволявало да договаря дневиня си график, работната му седмица била 5-дневна с
предвидени два почивни дни. Родителите на Г. живеели в София. Последният бил близък с
тях, но поради трудовите си ангажименти рядко ги виждал, поддърали контакти по
телефона. Голяма подкрепа на Г. били колегите му от работата. Емоционалната връзка
между детето и бащата е наблюдавана от служители СЗД, Аксаково през месец декември
2021г, когато детето е било предадено от бащата на майката във връзка с подадена от нея
жалба, че детето било задържано от бащата след изтичане режима на лични отношения.
Детето било спокойно в присъствието на баща си, наблюдавани били отношения на
привързаност и емоционална топлота между тях. Бащата разказал, че когато са заедно с И.,
посещавали развелкателни детски центрове и площадки, а през летните месеци ходели на
плажа. След постановяване на привременните мерки по настоящото дело, от м.декември
2021г до датата на изготвяне на доклада, между бащата и детето се състояли две срещи на
3
29.12.2021 и на 04.02.2022 г.. Г. споделил, че при срещите му с И., първоначално тя била
мълчива и необщителна, но след известно време се отпускала и всичко преминавало добре.
В заключение социалният работник сочи, че от страна и на двамата родители e наблюдавана
липса на достатъчно разбиране за положението, в което поставят своето дете, като всичко
това го травматизирало и можело да доведе до емоционални разстройства. Г. споделил, че
постановените привременни мерки по настоящото дело възпрепятствали пълноценното му
участие в отглеждането и възпитанието на детето. Достатъчното време на детето прекарано
и с двамата родители ще спомогне за оформяне на предтавата му за родова идентичност и
позитивно психо-емоционално израстване.
Съгласно показанията на свид. Д. В... /майка на ищцата/ проблемите започнали през
м.април 2021, след като родителските права по отношение на И. били присъдени на ищцата.
Първоначално два-три месеца ответникът не се интересувал от детето. След това през месец
април започнал да я взема съобразно определения режим на лични контакти, но през месец
май когато я вземал не искал да я връща. Започнал да настройва детето против смейството,
говорил му, че няма да го върне. Вземал детето и те не знаели къде го води, като обикновено
го връщали с полиция. Налагало се съдействието на полицията поне три- четири пъти.
Някой път връщал детето чак след 15 – 20 дни. Свидетелката сочи, че не знаела дали бащата
работи и кой го гледа през това време. След всяко вземане на детето го водели на психолог
и психологът им казвал да не го дават на баща му, тъй като в момента се мъчи да му
помогне да не го стресира. На 19.11.2021г. бащата дошъл да вземе детето съгласно
определения режим, но последното не искало да ходи, дърпало се, плачело и се търкаляло
по земята. Причината поради която не искало да ходи е, че баща му казвал, че повече няма
да го върне, че ще живее при него и няма да вижда майка си. След като взел детето на 19.11.
не били чували детето / включително и към момента на разпита на свидетеля/ нямали
контакт с бащата, телефонът му бил изключен и не можели да се свържат с него. Когато
ищцата започнела да звъни, той си изключвал телефона. Пишела му съобщения, но той не
отговарял. Ищцата отишла и на място на 22.11.2021г. в комплекса където работел бащата,
обадила се на телефон 112, но полицаите при направената проверка й казали, че го няма в
комплекса и не знаят къде е. От цялата тази ситуация детето било стресирано, като видело
полицейска кола започвало да пищи, не искало да минава оттам откъдето я вземал баща й.
Свид. П. В... / братовчедка на ищцата/ сочи, че е запозната с проблемите на страните.
Първоначално Г. не се интересувал от детето, но след месец март 2021 г. започнал да звъни
на М. и да я заплашва. Проблемите започнали да се задълбочават последните два, три
месеца като на 19.10.2021г. била свидетел на това как ответникът скочил от една кола пред
блока на ищцата и започнал да крещи и пита кога ще види дъщеря си. И. започнала да плаче
и пита къде е майка й. През това време ищцата излязла пред блока, взела я на ръце и се
опитала да я успокои. Свидетелката сочи, че през месец септември ищцата ходила да взема
И. от град Варна, тъй като Г. пак не е върнал детето. Тогава отново бил изключил телефона
си, не и звънял и не и казвал къде е. Предвид това и П. не могла да вземе детето, а на
следващия ден Г. и се обадил да отиде да вземе И., тъй като била болна. Свидетелката
4
излага, че когато питала И. как се чувсва при баща си и какво правят детето мълчало. На
въпроса къде стои когато баща й е на работа казвала, че стои в стаята и си играела с една
кака, а баща й идвал вечер. След престой при баща си И. била неспокойна, имала едно
агресивно държание към майка си, към баба си , към нея, като и били необходими два- три
дни, за да се адапртира. Били виждала И. след срещи с психолог и счита, че е по-спокойна и
има видим резулат. Свидетелката сочи, че е чувала когато отвеникът е звънял на ищцата , че
ще вземе детето и повече няма да го види, като включително звънял и на майката на М.,
както и на баща й, че повече няма да видят както ищцата, така и И.. В момента на разпита
детето било при баща си, преди около две седмици било взето за почивните дни, но до
настоящия момент не било върнато на майката.
В съдебно заседание ищцата излага, че за нея е добре детето да подържа контакти и с
двамата родители, но счита, че поведението на бащата в момента не е удачно за И..
Положението да не знае къде е детото и дали е здраво и живо се отразява на работата на
нейното състояние, тъй като е принудена по цял ден, дори когато е на работа, до ходи и да
издирва същото.
Съгласно показанията на свид. П. П. /работеща в екокомплекса с отвеника/, Г. й
споделил, че имал проблеми когато трябва да вземе детето – майката не вдигала телефона.
Сочи, че когато детето било в комплекса се чувствало свободно и там имало много добри
условия за игра. Баща й бил постоянно с нея, ходели до град Варна на разходки, до
атракциони. Детето било много комуникативно, свидетелката разговаряла с него и то идвало
при нея. Споделило й, че много обича баща си, а според възприятията на свидетелката
детето било резервирано по отношение на майката, тъй като пред нея избягвало винаги
темата „майка“. Бащата бил на ненормирано работно време като работи по 8 часа на ден.
Съгласно показанията на свид. З. Л. А... / зам. готвач в комплекса/, бил свидетел на вземане
на детето от град Шумен в началото на месец май. Детето И. в първите 15 минути плачело и
стояло с наведена глава, но след това започвало полека-лека да разговаря с баща си.
Предаването на детето ставало на улицата пред къщата където живеела майката. Същият не
бил свидетел на някакъв проблем. Знаел, че има проблеми при вземането и връщането на
детето от страна на майката защото той лично от неговия телефон над 15 пъти й звънял, тъй
като тя не вдигала на отвеника. Повод за това било обстоятелството, че колата се развалила
или нещо е станало и не могат да върнат И. същия ден. Имало три такива случай, но след
това ответникът не му било споделял, че не може да върне детето. Бил свидетел когато
полицията дошла в заведенито да търси ответника и детето. И друг път майката била идвала
да търси детето. Свидетелят сочи, че когато детето е при ответника той го замества по един,
два, три дни, включително и 15 дни през месец ноември, когато имал платен отпуск.
От показанията на св.З.Й. се установява, че същата е работила с детето още през м.юни
2021г. по повод постъпил сигнал от ответника за упражнено насилие спрямо И. от страна на
ищцата. Съгласно изготвения доклад, по случая не са налични индикации за упражнено
насилие над детето от страна на майката. В някои от срещите им детето споделяло
тревожност около това като отиде при баща си дали ще се върне при майка си, но не било
5
казвало нищо лошо за пребиваването си там. Тревогата на детето била нормална предвид
неговата ниска възраст и неразбирането му на взаимодействието и отношенията между
възрастните. След постановяване на определението по привременните мерки, първата
среща между И. и баща й била през м.декември, на рождения ден на бащата, по време на
която детето било във ведро настроение, общували си добре, нямало напрежение, но тогава
детето познавало обстановката и му било обяснено предварително, че ще се вижда там с
баща й, а след това той ще си отиде, а нея ще я вземат и тя ще си отиде вкъщи. Т.е., тази
тревожност, която имала, това колко ще продължи, ще си отиде ли, няма ли да си отиде, я
нямало вече. Свидетелката излага също, че няколко пъти срещите не се състояли, като
бащата се обадил на служебния телефон да заяви, че няма да посещава срещите, тъй като
това не му се струвало подходящ начин да се вижда с дъщеря си. Й... сочи, че на този етап
И. била спокойна и срещите преминавали добре. Детето й споделило и че с баща й играли
на криеница, за да не ги намери майка й. Споделило й и че я тревожи това, че става трудно
прибирането й у дома,че се е притеснявала дали ще види майка си и кога ще се върне при
нея. Към момента И. била достатъчно спокойно и не била неоходима някакава
консултативна работа с нея. Единствено осъществявали посредничество в рамките
определения режим на лични контакти, по време на който задължително присъствала нейна
колежка. Свидетелката споделя, че това присъствие може би успокоявало детето, същото не
е проявавало тревожност, детето и бащата се забавлявали много добре и колежката й се
намесвала само ако имало необходимост.
Свид.М.Р.../наблюдаващ специалист, присъствал при осъществяване на режима на лични
контакти между детето и бащата по привременните мерки/ сочи, че при първата среща
детето било в добро емоционално състояние, радвало се на присъствието на баща си,
общувало с него. Детето не й е споделило, че мама и тате не се разбират, че имат някакъв
проблем. Сочи, че бащата не идвал редовно съгласно графика, който е изготвен за срещи,
като към момента на разпита на свидетелката, били проведени четири срещи за три месеца.
Бащата не се е обаждал, за да посочи причините, поради които не може да дойде на срещите,
като след първата среща й казал, че тези срещи не го устройват. В един телефонен разговор
то уведомили, че детето го очаква и все пак да дойде за срещата, но той не присъствал .
Извън контакта, на който присъствала на среща между баща и дъщеря, преди срещата с И.
рисували, но тя не е споделила нищо. Не била забелязала И. да е затворено дете, не била
забелязала конфликт на лоялност. И. обичала да рисува, за нея пространство в центъра било
сигурно и тя се отпускала.
Свид.В.Витлянов/полицейски служител/ заявява, че участвал при предаване на детето И.
през миналата година/2021г./ тъй като бащата не го бил върнал в срока, който е определен.
Предаването се осъществило в РУ-Шумен, като след обаждането му, бащата на другия ден
довел детето след работно време. Освен този случай, на 25.11.2021г., майката пак била
подала молба за издирване, като след свързването му с Г., последният заявил, че задържал
детето, тъй като с майката попълнили документ-декларация за престой на детето при него,
съгласно който детето следвало да остане до 01.12.2021г.. Ответникът му изпратил снимка
6
на документа, но след като се обадил на майката, последната заявила, че такъв документ не
била подписвала. Г. му писал, че на 01.12. ще му донесе документа, но така и не дошъл и си
изключил телефона. Тъй като трябвало да се яви по друго досъдебно производство, обещал
да изпрати декларацията по пощата на друг колега-А.С.... Изпратил я, но от името на
някаква жена и във връзка със същата декларация имало образувано производство,
назначената експертиза по което показала, че подписът под декларацията на е на майката М.
П.. Връщането на детето станало на 7-ми или 8-ми декември. Когато разпитвал бащата, той
му казал, че има квартира в гр.Варна, че работи в комплекса, а отсяда на квартира във Варна
понякога.
Съгласно показанията на свид.П.П.../полицейски инспектор съм в РУ–Аксаково/, 2021г.
посетил комплекса където работел ответникът, тъй като трябвало да снеме сведения във
връзка с неплащане на издръжка и неспазване на съдебно решение. Детето било с него и
тъй като било силно притеснено, това наложило да не му снема сведения на място, а да го
извика в РУ. Бил запознат с обстоятелството, че 2-3 пъти се е наложило да се оказва
съдействие на майката във връзка с вземането на детето от бащата, но самият свидетел не
присъствал в тези случаи.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно – психологична
експертиза, детето имало добре изградена топла емоционална връзка и с двамата родители.
Страховете, които се съобщават, резултирането им на поведенческо ниво, както и
регистрираните в проективните методики нормалпсихологични страхове били свързани не с
фигурата на бащата, а с липсата на сигурност и стабилност при предаването и приемането
на детето, както и на объркващи детето отношения. Регламентираните с бащата срещи,
провеждани в Зона „ЗаКрила“ в присъствие на психолог давали спокойствие у детето,
усещане за предвидимост и сигурност, което е довело до дезактуализиране на страховете.
Въпреки влошените взаимоотношения между родителите, не се установили никакви
индикации за отхвърляне на бащата или майката от страна на детето. Детайлният анализ на
действията и поведението на детето не покривал критериите за наличие на Синдром на
родителско отчуждение. Касаело се за преживяване на стрес, поради липсата на
регламентираност, сигурност и стабилност при приемането и предаването на детето и
изводимите от това напрежение, намеса на полиция, заплахи и т.н. Дете на тази възраст
нямало капацитета да се справи по един модулиран начин с разбирането на това, какво
точно се случва и поради това ситуациите се явяват стресогенни за нея. Детето не показвало
страх от баща си, а от това, че няма да бъде върнато. Възрастта в която се намирало, не
позволявала да си обясни участието на полиция и това също е възприемано като заплаха от
детето. В този смисъл според вещото лице, постановените привременни мерки, срещите на
детето с бащата, точно регламентирани като час и дата и при участието на психолог, до
голяма степен е внесло спокойствие в детето и се отчита дезактуализация на страховете.
Вещото лице също така посочва, че всички деца в своето психично пространство имат
еднакво силна нужда и от двамата си родители, поради което в интерес на детето И. е, дори
и при разделени родители, да поддържа контакт с баща си и да живее в среда
7
кореспондираща с добро ниво на обгрижване - физическо и емоционално, последователен
родителски стил, грижа и възпитание.
По делото са приложени и два сигнала от майката до РУ-Шумен/22.11.2021г. и
20.07.2021г./ във връзка с възникнали проблеми при осъществяване режима на лични
контакти на бащата с детето, както и сигнал до ДСП-Шумен/22.11.2021г./.
В периода м. май 2021 година - м. септември 2021 година, ищцата М. П. е звъняла на
тел. 112 на 16.05.21 г., на 21.06.21 г., на 20.07.21 г., на 11.09.21г., за съдействие от страна на
органите на МВР с оглед нарушаване режима на лични контакти от страна на бащата.
Ответникът също е подавал сигнали на тел. 112 /на 08.01.21г., 06.08.21г., 07.08.21г.,
08.08.21г.,17.09.21г., 01.10.21г., 15.10.21г./, че ищцата възпрепятства изпълнението на
определеният му режим на лични отношения с детето.
Видно от представена бележка от стоматолог В.И..., на детето е поставено лекарство,
като същото е следвало да се яви за смяна на 24.11.2021г..
Изслушана в хода на въззивното производство, майката заяви, че според нея бащата и
детето следва да имат нормални отношения , които включват и това да се виждат без
присъствието на социален работник, но само когато редът и законът се спазват от бащата.
Мотивите й да поиска тази мярка, били продиктувани от поведението на ответника и от
обстоятествата, от непрестанното търсене на детето с полиция и стреса, което то понасяло,
от това, че трябвало непрекъснато да отсъства от работа, за да търси детето. Откакто се
провеждал режимът на лични контакти по привременните мерки, детето се чувствало
спокойно, започнало да проявява желание да си говори с баща си по телефона, да ходи на
срещите в отдел „Закрила на детето“. Майката сочи, че до момента на обжалване решението
на съда, срещите между детето и бащата били много малко, но след това били осъществени
всички срещи, които трябвало да се осъществят. Заявява, че не била пречела на достъпа на
бащата до детето с оглед режима на лични контакти съгласно споразумението, което имали.
Във връзка с прозвъняванията на бащата на телефон 112 заявява, че не може да си спомни
точно датити, но предвит влошените им отношения, тя блокирала номера му и го
отблокирвала в дните, когато трябва да вземе детето. Имало един единствен случай, в който
детето не искало да ходи при баща си.
Бащата излага, че детето няма страх от него и в момента пред социалните служители
по време на срещите заявявало, че иска да тръгне с него. Детето го обичало и между двамата
имало много силна връзка. Счита, че режимът на лични контакти следвало да бъде както
преди-всяка първа и трета седмица и по празниците. Заявява, че причината последния път да
върне детето чак на 08.12.2021г. е, че бил под афект, защото знаел че предстояло дело и
може би няма да види детето скоро. Заявява, че преди това ако е задържал детето повече от
определения режим, то било защото имал уговорки с майката. Досега редовно осъществял
режима на лични котакти с детето по привременните мерки, с изключение на началния
период. От последното заседание по първоинстанционното дело всеки път ходел на срещите
и счита, че детето се чувствало добре при него. Заявява, че за него е важно детето да се
чувства добре и да е спокойно и че е готов да го взема и връща навреме.
8
И двамата родители заявиха липса на промяна в обстоятелствата от разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд.
Социалният работник, работещ с детето от момента на изготвяне на първия социален
доклад по делото заявява, че в момента И. била много спокойна и идвала с желание на
срещи с баща си. Майката нито веднъж не възпрепятствала контакта с бащата. Колегите от
центъра, които подкрепяли детето споделили, че то е много щастливо, че бащата проявявал
отговорност и старание да предизвика нейното внимание.
Съгласно справка вх.№3463/21.07.2022г. срещу жалбоподателя е образувано
НОХД№1272/2022г. на ШРС по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.316 от КНК
вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.183, ал.1 от НК, но няма данни за наличие на
влязла в сила присъда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този
родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти
следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки
конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност за пълноценен контакт на
детето с другия родител, естествено след съобразяване на първо място интересите на детето.
Съгласно чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелствата, съдът може
да измени постановените по-рано мерки, т.е. включително и досежно определения режим на
лични контакти. Основание за изменение на режима на лични отношения, са нови
обстоятелства, влошаващи положението на детето при контакта му с родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права, както и обстоятелства, с които би се
подобрило положението на детето при ново разрешение, като промяната може да засяга
обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим или обстоятелства, настъпили
след този момент.
Въз основа на събраните по делото доказателства /социални доклади, множеството
приложени жалби, сигнали, свидетелски показания, заключение на СПЕ/, настоящата
инстанция намира, че в настоящата хипотеза са налице предпоставки за промяна на
първоначално определения режим на лични контакти на детето И. с бащата. Предишният
режим многократно не е спазван от бащата, като се е налагало детето да бъде връщано при
майката със съдействието на органите на МВР /през м.юни 2021г.-детето е предадено на
бащата на 06.06.2021г. и е следвало да бъде върнато на 21.06.2021г., но това е сторено след
тази дата, през м.юли 2021г.-детето е предадено на 04.07.2021г., следвало е да бъде върнато
на 19.07.2021г., но това е сторено на 22.07.2021г., през м.август 2021г. детето е предадено на
23.08.2021г. и е следвало да бъде върнато на 29.08.2021г., а е върнато на 13.09.2021г./. От
ангажираните по делото от страна на ответника писмени и гласни
доказателства/кореспонденция между страните/, не се установи наличието на сочените от
него извинителни причини затова – същият е уведомил майката за проблем с колата, на
следващия ден след изтичане на срока и не се установявава наличието на сочения проблем;
не се установи във втория от случаите периодът на лични контакти да е изместен със
9
седмица. Не се излагат и каквито и да е твърдения за третия случай, през м.септември
2021г.. Само за пълнота следва да се отбележи, че не се установи неправомерно задържане
на детето и предаването му от бащата на 16.05.2021г./съгласно представеното
кореспонденция между страните/л.164-165/ същите са постигнали съгласие детето да бъде
върнато от бащата на 16.05.2021г., като липсва уговорка в коя част на деня да стане това/.
Установи се също, че в хода на производството, Г., с оглед определения със споразумението
режим на лични отношения, е взел детето на 19.11.2021г., и не го е върнал в продължение на
три седмици, въпреки че е следвало да стори това на 21.11.2021г. Не се касае за
незначително задържане на детето, а и ответникът е прекъсвал контактите с майката или е
отпхравял заплахи, че няма да върне детето.
Това е довело до задълбочаване на и без това съществуващия конфликт между
родителите, и най-вече, отразило се е негативно на детето и неговите интереси. Категорично
е становището на вещото лице по СПЕ, че при И. се касае за преживяване на стрес, поради
липсата на регламентираност, сигурност и стабилност при приемането и предаването й, и
изводимите от това напрежение, намеса на полиция, заплахи и т.н. посочено е, че дете на
нейната възраст няма капацитета да се справи по един модулиран начин с разбирането на
това, какво точно се случва и поради това ситуациите се явяват стресогенни за него.
Що се касае до подаваните от ответника сигнали на тел. 112 /на 08.01.21г., 06.08.21г.,
07.08.21г., 08.08.21г., 17.09.21г., 01.10.21г., 15.10.21г./, че ищцата възпрепятства
изпълнението на определеният му режим на лични отношения с детето, то следва да се
отбележи, че в първия от случаите 08.01.2021г. не се явява петък на първата седмица от
месеца, на 06-08.2021г. детето е било болно съгласно представения амбулаторен лист от
06.08.2021г./л.16/, като не се събраха доказателства опровергаващи това обстоятелство; след
уговорен между страните извънреден режим на лични контакти в периода 29.08.-
07.09.2021г., ответникът е предал на детето едва на 13.09.2021г., като същото е било болно,
видно от кореспонденцията между страните, поради което и непредаването му обратно на
бащата само три дена по-късно не е неоправдано, а следващите два сигнала са подадени
след завеждане на исковата молба ведно с искането за постановяване на привременни мерки.
Същевременно се установи, че провежданите с бащата срещи в Зона „ЗаКрила“
давали спокойствие у детето, усещане за предвидимост и сигурност, което е довело до
дезактуализиране на страховете му. Съгласно заявеното от социалния работник пред
въззивната инстанция, детето към момента е много спокойно и със желание се срещало с
баща си, чувствало се щастливо с него. Не е спорно между страните, че от последното
заседание по първоинстанционното производство през м.април 2022г. до момента, бащата
редовно осъществява предвидения по привременниет мерки режим на лични контакти с
детето. Същият заявява, че за него е важно детето да се чувства добре и да е спокойно и че е
готов да го взема и връща навреме.
Предвид това и с оглед най-вече подобряване положението на детето и възможността
на осъществяване на пълноценен контакт и с двамата родители, съдът намира, че
досегашният режим следва да бъде променен. Ръководейки се от интереса на детето и
10
преценявайки съвкупността от обстоятелства, съдът счита, че следва да постанови за
определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието
на служител от дирекция „Социално подпомагане” при вземането и връщането на детето,
като постепенно присъствието на това лице да отпадне. Или режимът на лични контакти
следва да бъде: в продължение на три месеца след влизане на решението в сила - всеки
първи и трети петък на месеца, от 10.00ч. до 16.00ч., всяка нечетна година на Коледните
празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26 декември /с преспиване/; всяка четна
година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 30 декември до 17.00ч. на 01 януари /с
преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с
преспиване/ като тя се задължава до 10 юни на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва същия. Ако до 10 юни майката не уведоми писмено бащата за
времето на платения годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които
ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 15 юни на съответната година; 3 часа на
всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на
бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като при изпълнение режима на лични контакти на
детето с бащата, вземането и връщането на детето следва да става в присъствието на
социален работник, пред сградата на ДСП - гр. Шумен, находяща се в гр. Ш..... След
изтичане на този срок, отново за срок от три месеца, режимът следва да бъде: всяка първа и
трета неделя на месеца, от 10.00ч. до 17.00ч., всяка нечетна година на Коледните празници
от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26 декември /с преспиване/; всяка четна година на
Новогодишните празници от 18:00ч. на 30 декември до 17.00ч. на 01 януари /с преспиване/;
10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с преспиване/ като тя се
задължава до 10 юни на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
същия. Ако до 10 юни майката не уведоми писмено бащата за времето на платения
годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като
уведоми майката писмено до 15 юни на съответната година; 3 часа на всеки рожден ден на
детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на бащата - 29 декември от 13
ч. до 16 ч., като при изпълнение режима на лични контакти на детето с бащата, вземането и
връщането на детето да става пред дома на майката в гр. Ш..... След изтичане на този срок,
режимът следва да бъде: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.30ч. в петък до
17.00ч. в неделя/с преспиване/, всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00ч. на 24
декември до 17.00ч. на 27 декември /с преспиване/; всяка четна година на Новогодишните
празници от 18:00ч. на 29 декември до 17.00ч. на 01 януари /с преспиване/; 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с преспиване/, разделени на две
половини от по 15 дни, като тя се задължава до 10 юни на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 10 юни майката не уведоми писмено бащата
за времето на платения годишен отпуск, бащата има право да определи дните, през които
ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 15 юни на съответната година; 3 часа на
всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на
бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като при изпълнение режима на лични контакти на
детето с бащата, вземането и връщането на детето да става пред дома на майката в гр. Ш.....
11
Постановяването на този режим, включващ преходен период, има за цел най-вече да
възстанови и запази увереността на детето, че след като бъде взето от бащата с оглед
режима на лични контакти ще бъде върнато своевременно на майката, да поддържа
желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Този преходен период ще даде
възможност на детето да привикне към режим, осъществяван без участието на медииращо
лице. С оглед осигуряване в най-пълна степен на неговото спокойствие и нормално
психическо развитие е необходимо родителите и в частност бащата, да спазват точно
предписанията на съда за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на ДСП-Шумен.
Съдът намира, че така определения режим на личните отношения дава възможност за
постигането на баланс – от една страна да се осигури възможност детето да расте и се
развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, от друга страна, да бъде
избегната възможността да бъде поставено в стресови ситуации, които се отразяват на
крехката му детска психика. Родителите, без значение на кого от двамата е предоставено
упражнявате на родителските права, следва да имат за своя основна цел физическото,
психическо и емоционално здраве на своето дете.
Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира
за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ, с оглед
нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето.
С оглед изложеното по-горе, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта касателно определения режим на лични контакти на детето И. с бащата
Р. К. Г., като спорът следва да се реши в посочения по-горе смисъл.
Както бе посочено по-горе, доколкото искането за промяна на режима на лични
отношения на бащата с детето е уважено частично и доколкото не би могло да се определи
какви части от направените от старните разноски за адвокатски възнаграждения са
съразмерни на уважената част от претенциите за изменение режима на лични контакти, то
разноските на страните за въззивната инстанция следва да останат в тяхна тежест така както
са направени.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №354/09.05.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ШРС само в
частта, с която е изменен определения по гр.д.№2765/2020г. на ШРС режим на лични
отношения на бащата Р. К. Г. с детето И.Р. К.а, като е определен такъв: всеки първи и трети
петък от месеца, от 13.00ч. до 16.00ч. в присъствието на социален работник, в сградата на
ДСП - гр. Шумен, находяща се в гр. Ш...., при съответния доставчик на социалната услуга;
всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26
декември /с преспиване/; всяка четна година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 30
декември до 17.00ч. на 01 януари /с преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в
12
платен годишен отпуск /с преспиване/; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13
ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като вместо
това в тази част постановява:
ИЗМЕНЯВА определения по гр.д.№2765/2020г. на ШРС режим на лични отношения
на бащата Р. К. Г. с ЕГН********** от гр.В.... чрез адв.Бр.Б. с детето И.Р. К.а с
ЕГН**********, като ОПРЕДЕЛЯ същия както следва: в продължение на три месеца след
влизане на решението в сила - всеки първи и трети петък на месеца, от 10.00ч. до 16.00ч.,
всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26
декември /с преспиване/; всяка четна година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 30
декември до 17.00ч. на 01 януари /с преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск /с преспиване/ като тя се задължава до 10 юни на съответната година
да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 10 юни майката не уведоми
писмено бащата за времето на платения годишен отпуск, бащата да има право да определи
дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 15 юни на съответната
година; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки
рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като при изпълнение режима на лични
контакти на детето с бащата, вземането и връщането на детето следва да става в
присъствието на социален работник, пред сградата на ДСП - гр. Шумен, находяща се в гр.
Ш..... След изтичане на този срок, отново за срок от три месеца, режимът следва да бъде:
всяка първа и трета неделя на месеца, от 10.00ч. до 17.00ч., всяка нечетна година на
Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 26 декември /с преспиване/;
всяка четна година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 30 декември до 17.00ч. на 01
януари /с преспиване/; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с
преспиване/ като тя се задължава до 10 юни на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва същия. Ако до 10 юни майката не уведоми писмено бащата за
времето на платения годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които
ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 15 юни на съответната година; 3 часа на
всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ; 3 часа на всеки рожден ден на
бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като при изпълнение режима на лични контакти на
детето с бащата, вземането и връщането на детето да става пред дома на майката в гр. Ш.....
След изтичане на този срок, режимът следва да бъде: всяка първа и трета седмица от
месеца, от 17.30ч. в петък до 17.00ч. в неделя/с преспиване/, всяка нечетна година на
Коледните празници от 10:00ч. на 24 декември до 17.00ч. на 27 декември /с преспиване/;
всяка четна година на Новогодишните празници от 18:00ч. на 29 декември до 17.00ч. на 01
януари /с преспиване/; 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /с
преспиване/, разделени на две половини от по 15 дни, като тя се задължава до 10 юни на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 10 юни
майката не уведоми писмено бащата за времето на платения годишен отпуск, бащата има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 15
юни на съответната година; 3 часа на всеки рожден ден на детето - 5 април, от 13 ч. до 16 ч. ;
3 часа на всеки рожден ден на бащата - 29 декември от 13 ч. до 16 ч., като при изпълнение
13
режима на лични контакти на детето с бащата, вземането и връщането на детето да става
пред дома на майката в гр. Ш.....
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, при създаване на
пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили
изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведоми съда по делото - Районен
съд-Шумен, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по
реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на
мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
РАЗПОРЕЖДА на родителите да оказват съдействие на служителите при Дирекция
“Социално подпомагане”, УКАЗВА им да потърсят тяхната или друга професионална
помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14