№ 376
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503274 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1083 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело № 11603/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е
осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Ю. Р. Б. сумата 96 000
лева, а на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. по 64 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над
присъдените суми до претендираните по 150 000 лева от всеки от ищците, заявени
като частични претенции от по 200 000 лева за всеки; на основание чл. 38, ал. 2,
вр.с чл.36 ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1/2004г. ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве” АД е осъдено да плати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в
размер 5 241,60 лева, а на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС
държавна такса в размер 9 060 лева; на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, Ю. Р. Б.,
Г. Р. Б. и А. Р. Б. са осъдени да платят на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве” АД
разноски по делото в размер 398,16 лева.
С определение № 9999 от 26.06.2020г., постановено по делото, е оставена без
уважение молбата с правно осонвание чл. 248 ГПК, подадена от адв. П. К., за
изменение на постановеното първонистанционно решение в частта за разноските.
Възззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от
Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б., чрез пълномощника адв. П. К.. Жалбоподателите сочат,
че съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетенията, като не е съобразил установените близки отношения между
1
ищците и техния баща, личността на починалия, негативните преживявания на
децата му след неочакваната загуба, съдебната практика в подобни случаи,
обществено икономическите условия в страната към датата на инцидента и
лимитите на застрахователните покрития в същия момент. Смятат, че съдът
неправилно е приел, че наследодателят на ищците е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат и оспорват приетата от съда степен на съпричиняване-1/5.
Оспорват началната дата, от която съдът е присъдил законна лихва върху
обезщетенията, считано от 09.08.2017г., вместо от 09.05.2017г. –датата, на която
увредените са подали пред застрахователя писмена претенция за заплащане на
обезщетения за причинените при ПТП вреди. Предвид изложеното
жалбоподателите иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо
това да бъдат уважени предявените от тях искове в пълния заявен размер – по 150
000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2017г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, чрез пълномощника юрк. К. Г., в частта, с която дружеството е
осъдено да плати на Ю.Б. сума над 30 000 лева до присъдените 96 000 лева; на
Г.Б. и на А.Б. суми над по 15 000 лева до присъдените по 64 000 лева. Този
жалбоподател смята, че определеното и присъдено обезщетение е силно завишено
по размер, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че установената по делото роднинска
връзка между ищците и загиналия не е достатъчно основание да се приеме, че
ищците са претърпели неимуществени вреди от неговата смърт. Поддържа, че по
делото са останали недоказани естеството на отношенията между загиналия и
децата му и техните преживявания след смъртта му. Сочи, че приетата от съда
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия е
занижена, като смята, че въз основа на събраните по делото доказателства може да
се направи категоричен извод, че приноса на пострадалия е 50%. Оспорва и
извода на съда относно началната дата, от която се дължи законна лихва върху
обезщетенията, като смята, че същата следва да бъде присъдена от 13.12.2018г.
датата, на която след изричното указание на съда, ищците са представили
банковите си сметки.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на
въззивната жалба на насрещната страна, с която оспорва същата.
Подадена е частна жалба от пълномощника на ищците- адв. П. К., срещу
определение № 9999 от 26.06.2020г., постановено по делото, с което е оставена
без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното първонистанционно решение в частта за разноските.
Решението на СГС в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е
осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Ю.Б. сумата 30 000
лева, а на Г.Б. и на А.Б. по 15 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за
неимуществени вреди, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. с искова
молба, с която против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД са предявени искове с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците, предявени
като частични искове от по 200 000 лева на всеки от тях, причинени от смъртта на
баща им Р. М. Б., загинал при ПТП, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 09.05.2017г.(уточнение, направено в о.с.з. на
13.12.2018г.) до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2017 г. около 19,30 часа на път ІV-
5605, при км 3+70 настъпило ПТП между л.а. „Ситроен Джъмпър“ с рег. №
********, управляван от Л. П. О. и велосипед, управляван от Р. М. Б., вследствие
на което последният загинал. Сочи се, че вина за настпъването на инцидента има
водачът на автомобила, който се движил с несъобразена скорост. Твърди се, че
ищците са деца на загиналия при ПТП велосипедист Р. Б. и много тежко приели
новината за смъртта му.
Ищците твърдят, че баща им бил стожерът в семейството, оказвал подкрепа
на всички, бил изключително трудолюбив и се грижел за семейството си и
неочакваната и несвоевременна негова смърт им причинила изключителни болки
и страдания.
Сочат, че към 23.03.2017г. за л.а. Ситроен Джъмпър” имало валидно
сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което
искат да бъде осъдено същото да им плати претендираните обезщетения, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно сключен застрахователен договор, действащ към датата на
инцидента, но оспорва твърденията, че вина за настъпването на ПТп има
застрахования водач. Смята, че предявените искове са прекомерни по размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди, че същият не се е движел възможно най-близо до
десния край на пътя и не е бил със светлоотразителна жилетка и каска, че
велосипедът не е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта
светлина отпред и червен светлоотразител, светлоотразители отстрани на
колелата, както и че велосипедистът е бил под въздействието на алкохол, поради
което криволичел и не е сигнализирал по никакъв начин присъствието си на пътя.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.03.2017г. в по път № 56005 между селата Шейново и Хаджидимитрово,
община Казанлък, е настъпило ПТП между л.а. „Ситроен Джъмпер” с рег. №
3
********, управляван от Л. П. О. и велосипед, управляван от Р. М. Б., вследствие
на което велосипедистът е загинал.
С присъда № 6 от 26.02.2018г., постановена по нохд № 8/2018г. на
Старозагорския окръжен съд, влязла в сила на 14.03.2018г., Л. П. О. е признат за
виновен в това че на 23.03.2017г. по път ІV-5605 при км 3+70, при управление на
л.а. „Ситроен Джъмпер” с рег. № ********, нарушил правилата на чл. 20, ал.1 и
ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Б..
Няма спор, че загиналият на 23.03.2017г. е оставил за свои наследници по
закон децата си Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б., видно и от представеното по делото
удостоверение за наследници № 14 от 29.03.2017г.
В първоинстанционното производство са приети констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум
към него, материали от нохд № 8/2018г. по описа на ОС-Стара Загора; събрани са
гласни доказателдства-показанията на водача О.; изслушано и прието е
заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. П.. Въз основа на тези
доказателства, САС приема за установен следният механизъм на ПТП: на
23.03.2017г. в тъмната част на денонощието, около 19,30 часа, по път IV-56005 в
община Казанлък, с посока от с. Шейново към с. Хаджидимитрово с около 12 км/ч
се движи велосипед, управляван от Р. Б.. В същото време, по същия път зад
велосипедиста с около 53 км/час се движи л.а. „Ситроен Джъмпер”, управляван от
Л. О.. Пътят е хоризонтален, равнинен, без налични вертикални криви по нето; с
две ленти без разделителна линия с ширина 6,30 метра, а от двете му страни е
установено наличието на банкети с ширина по 1 метър всеки; с асфалтова неравна
настилка, времето е било сухо. При км 3+700 автомобилът застига велосипеда и го
удря с предната дясна част в задното му колело, като към момента на удара
водачът О. не е предприел действия за промяна на движението на управляваното
от него МПС, нито е предприел действия за намаляване на скоростта му. След
удара велосипедът е избутан напред и наляво, а велосипедистът е качен на
автомобила, като тялото му има контакт с челното стъкло и предния капак.
Вещото лице инж. П. е изчислил, че дължината на опасната зона при скорост
на движение на автомобила с 52 км/час е около 40,48 метра. Посочил е, че водачът
се е движил на фарове, като при дълги светлини осветеността е 150 м, а при къси
максималната осветеност встрани е около 40 метра. Установено е, че велосипедът
е бил оборудван със светлоотразителни знаци и е посочено, че е можел да бъде
забелязан от водача на разстояние не по-голямо от 100 метра, а ако
велосипедистът е имал и светлоотразителна жилетка, тогава водачът би могъл да
го забележи на разстояние около 150-200 метра. Уточнено е, че за
велосипедистът, който е с тъмни дрехи и без отразители възприемането му е на
разстояние не по-голямо от 30-35 метра. Според инж. П., от момента на попадане
на колоездачът в осветената от зоната фарове, водачът на автомобила, при
условие, че е имал възможност да го възприеме, е могъл и да предприеме
действия за намаляване на скоростта и спиране, тоест би могъл предотврати
настъпването на произшествието. Уточнено е, че от попадане на пострадалия в
зоната на ефективна осветеност от фаровете той е бил на границата на т.н. „опасна
зона” за спиране на автомобила и произшествието е било предотвратимо. Според
експерта, при съпоставка на скоростите на двете превозни средства и в случай, че
4
автомобилът е задействал спирачките биха се появили допълнителни 13 метра
разстояние, което би увеличило ефективността от предотвратяването на
съприкосновението.
В откритото съдебно заседание инж. П. е уточнил, че от данните по делото-
протокола за оглед, категорично се установява, че велосипедът е бил оборудван с
4 светлоотразителни елемента. С оглед показанията на водача О., дадени в о.с.з
пред СГС, инж. П. е посочил, че най- вероятно той е бил заслепен от насрещно
движещите се автомобили, което му е попречило своевременно да възприеме
движещия се пред него велосипедист. Обяснил е, че велосипедистът се е движил
в дясната част на пътната лента и ударът е настъпил в дясното платно, в
непосредствена близост до дясната част на пътя.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди и техния
интензитет, в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят П. М. П. твърди, че живее с майката на ищците на семейни
начала и че познава добре загиналия Р. Б.. Твърди, че Р. поддържал връзка и с
трите си деца, въпреки, че А. и Г. живеели със свидетеля и майка им в
Момчилград, а Ю. живеела отдделно от тях. Твърди, че Р. живеел в с.
Хаджидимитрово, но посещавал децата си поне 2-3 пъти годишна и им помагал с
пари и дрехи, като те също ходели при него. Сочи, че преди да почине, Р.
рабботел като електротехник или заварчик и бил в добро здравословно състояние.
Спомня си, че след смъртта му, децата му били за около 1 месец в шок; че малката
му дъщеря А. не можела да се осъзнае след случилото се. Твърди, че почитат
гроба на баща си, тримата се погрижили за надгробната плоча и изпълняват
всички ритуали.
Свидетелят И. А. И. твърди, че е съсед на ищцата Ю.Б. и е познавал баща й,
като добър и услужлив човек; че всеки ден бил при дъщеря си и помагал за
внучето-изплащал го на училище, а вечер го посрещал от автобусната спирка за
училището. Сочи, че другите деца на Р. идвали 2-3 пъти през годината да се
виждат с Ю. и тогава се събирали всички заедно, а и Ю. ходела при тях. Твърди,
че след смъртта на Р. ищците много тъжали за него, променили се много.
По делото не се спори, че към 23.02.2017г. за л.а. „Ситроен Джъмпер” с рег. №
******** е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност с
ответното застрахователно дружество; че на 09.05.2017г. ищците са отправили
писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото
относно наличието на предпоставките на чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - застраховател на
деликвента Л. О. спрямо увредените ищци, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с
който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
5
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования
причинител спрямо увредените ищци - извършване на противоправно деяние от
страна на прекия причинител на вредите - управление на пътно превозно средство
в нарушение правилата за движение по пътищата, причиняване на ПТП и смъртта
на наследодателя на ищците; вредоносен резултат - причиняване на
неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от смъртта на техня майка;
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат;
виновност на дееца, устанновени с влязлата в сила присъда на Старозагорския
окръжен съд, която, на основание чл. 300 ГПК, е задължителна за този съдебен
състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца; надлежно сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
с която ответното застрахователно дружество е осъдено да плати децата на
загиналия при ПТП велосипедист сумата 30 000 лева на Ю.Б., а на А.Б. и на Г. Б.
по 15 000 лева, обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
баща им.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби - за справедливия размер на обезщетението,
което се дължи на ищците; съпричинил ли е Р. Б. настъпването на вредите и в
каква степен; кой е началният момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетенията.
По първия спорен въпрос: Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно
установените за всеки отделен случай обективни факти. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са
посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика
му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищците САС съобразява показанията на свидетелите относно
отношенията между ищците и починалия, както и относно преживените от тях
болки и страдания след смъртта му. Този състав, взе предвид установеното по
делото обстоятелство, че Р. Б. е бил добър, услужлив и трудолюбив човек,
грижовен и всеотдаен родител, че е помагал материално на децата и е бил тяхна
опора. Съдът съобрази, че Р. Б. не е живеел заедно с ищците в едно домакинство,
но че се виждали 2-3 пъти в годината със сина си Г.Б. и дъщеря си А. Б. и че
ежедневно е помагал на дъщеря си Ю.Б., при отглеждането на собственото й дете,
както и установените от свидетелските показания отношения на подкрепа и
разбирателство между загиналия и осиротелите му близки. При определяне
размера на обезщетението, съдът взе предвид възрастта на загиналия към момента
на настъпване на смъртта- 71 годишен и възрастта на ищците- 45 годишен е бил
синът му Г., 40 – годишна е била дъщеря му Ю., а дъщиря му А. е била на 32
6
години. САС взе предвид обстоятелството, че децата на загиналия, макар и
пълнолетни, са били лишени от бащина обич и грижа, и че са загубили най-важния
мъж в живота си.
САС съобрази установените по делото преживявания на ищците след
смъртта на баща им – за около месец били в шок, че и до сега са тъжни, че често
посещават гроба му и не са такива, каквито са били преди. Съдът взе предвид
също и обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, конкретните
икономически условия в страната към датата на увреждането-23.03.2017г.,
стандарта на живот в държавата, както и размера на застрахователните покрития
към същия момент. САС намира, че за обезщетение на причинените на ищците и
доказани по делото неимуществени вреди, следва да се определят следните суми:
на Ю.Б. сумата 110 000 лева , а на останалите двама ищци по 80 000 лева. САС
намира, че тези размери са съобразени с обществения критерии за справедливост
по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая интензивност на болките и страданията на
ищците, причинени от неочакваната смърт на техния баща.
По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат:
САС напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че са
неоснователни възраженията на застрахователното дружество, че загиналият е
съпричинил настъпването на ПТП, тъй като не се е движел възможно най-близо до
десния край на пътя и велосипедът му не е бил оборудван с устройство за
излъчване на бяла или жълта светлина отпред и червен светлоотразител и
светлоотразители отстрани на колелата, доколкото от обсъдената САТЕ се
установи, че велосипедистът е управлявал ППС в най-дясната част на платното за
движение и велосипедът е бил оборудван с 4 светлоотразителя.
Своевременно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване
от страна на загиналия за настъпването на ПТП и собственото му увреждане,
управлявайки велосипеда без светлоотразителна жилетка, САС намира за
неоснователно. В чл. 80, ал. 1 т. 1 от ЗДвП е вменено задължение на водач на
велосипед да използва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието или при намалена видимост,
което задължение в случая не се спори, че не е било спазено от велосипедиста.
САС е на мнение, с оглед установения механизъм на настъпване на ПТП, че само
по себе си нарушението на чл. 80, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на велосипедиста не е в
причинна връзка и не е довело до настъпване на ПТП. В обсъденото заключение
на САТЕ изрично инж. П. е посочил, че опасната зона на спиране на автомобила е
била 40,48 метра, а поради наличието на светлоотразители на велосипеда, той е
бил видим за водача на разстояние 100 метра. Наличието на светлоотразители, с
които е бил безспорно оборудван велосипеда е позволявало на водача на
автомобила да забележи движещото се пред него ППС на достатъчно разстояние,
което е два пъти по-голямо от опасната му зона, за да предприеме намаляване на
скоростта и спиране и да предотврати настъпването на инцидента. Предвид
изложеното, да се приеме, че велосипедистът е допринесъл за настъпването на
ПТП и вредоносния резултат би почивало на предположения, а не на конкретно
установените по делото факти. В този смисъл решение № 99/08.10.2013г. по т.д.
№44/2012г. на ВКС, Второ ТО, решение № 98/24.06.2013г. по т.д. №596/2012г. на
ВКС, Второ ТО, според които изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
7
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то
обективно да е способствало за настъпването на вредите.
По въпроса за началния момент, от който се дължи лихва върху
обезщетенията:
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице.
Процесното ПТП е настъпило на 23.03.2017г., а ищците са заявили писмена
претенция пред застрахователя на 09.05.2017г. Независимо, че за периода от
09.05.2017г. до 09.08.2017г.(когато е изтекъл тримесечният срок по чл.496, ал.1
КЗ) застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования деликвент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. (В този смисъл решение № 167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II ТО, ТК)
Следователно прекият иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане от застрахователя
на обезщетение за забава за периода от 09.05.2017г. до 09.08.2017г. е основателен.
На основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от 09.07.2017г., а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от
09.05.2017г. до окончателното плащане на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди исковете за заплащане на обезщетение за забава са
основателни.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на Ю. Р. Б. за сумата над 96 000
лева до 110 000 лева, а на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. за сумите над 64 000 лева на всеки
от тях до по 80 000 лева на всеки; в частта, с която законна лихва върху
обезщетенията е присъдена, считано от 09.08.2017г. и в частта, с която, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. са осъдени да платят
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД разноски по делото в размер над 308, 52
лева до 398,16 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което на
Ю. Р. Б. следва да бъдат присъдени още 14 000 лева, а на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. по
8
още 16 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща им Р. Б., загинал при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 09.05.2017г. до окончателното плащане; на основание чл. 86
ЗЗД, застрахователното дружество следва да бъде осъдено да плати на Ю. Р. Б., Г.
Р. Б. и на А. Р. Б. законна лихва върху присъдените им от СГС обезщетения за
неимуществени вреди, считано от 09.05.2017г. до окончателното плащане; на
основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД следва да плати на
адв. П. К. за адвокатско възнаграждение още 1 076,40 лева, а на основание чл.78,
ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС още 1740 лева за държавна такса за
първоинстанционното производство.
По частната жалба на адв. П. К. против определение № 9999 от 26.06.2020г.,
с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е приложил правилото на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е съобразил, че са
предявени три отделни иска за неимуществени вреди, като по всеки един от тях се
дължи отделно възнаграждение, съразмерно уважената част. Оспорва се и извода
на първоинстанцинния съд, че върху определеното по реда на чл. 38 ЗАдв от съда
адвокатско възнаграждение не се начислява от съда ДДС. Сочи се, че
възнаграждението на адв.К. за първоинстанционното производство следва да бъде
в размер 8 117 лева с начислен ДДС.
Този състав на САС е на мнение, че при общ дължим размер на адвокатското
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете при база материалният
интерес по делото, формиран от цената на исковете за вземания с общ
правопораждащ факт и за защита на един интерес на пострадалото лице, нормата
на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тълкувана във връзка с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, е
неприложима. Макар в случая да са предявени три осъдителни иска, цитираната
разпоредба следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство
следва да се вземат предвид – характерът на исковете-оценяеми/неоценяеми,
обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на
отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно и
обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във
връзка с чл. 7 от Наредбата. В случая е реализирана защита по искове, подадени
от трима ищци, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът
на доказване не предполага разнопосочни действия на адвоката. Не винаги
съединените искове налагат отделна защита и оттам присъждане на отделни
адвокатски възнаграждения. Нужда от определяне на възнаграждение поотделно
ще възникне при друг тип съединяване на искове (оценям и неоценяем, вещен и
облигационен, установителен и конститутивен и др. подобни), налагащи
несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са съединени.
В случаите на процесуално представителство на ищец по реда на чл. 38 от
ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и се дължи от
ответника съразмерно уважената част от иска. САС напълно споделя установената
9
съдебна практика на ВКС, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на адвокатската услуга и
същата става обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл.8 от ЗДДС,
поради което и ДДС следва да се начисли върху присъденото адвокатско
възнаграждение, но намира, че няма законово основание именно съдилищата да
начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ. Това е така, тъй като според чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи от
регистрираното по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, а според
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на
отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период и посочи издадения данъчен документ. Данъкът върху добавената
стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на
стока или услуга - чл. 2, т. 1 от ЗДДС и като всеки данък, ДДС е публично вземане
и начинът на начисляването му е уреден с императивни норми. След като данъчно
задълженото лице е длъжно да начисли данъка и да издаде данъчен документ,
липсва законово основание съдът да начислява ДДС върху определеното по реда
на чл. 38 ЗАдв и присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. Този извод не противоречи на разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, тъй като съдът определя размера на
адвокатското възнаграждение, а данъчно задълженото лице – адвокатът, е длъжно
да начисли данъка и да издаде съответния данъчен документ. Самият механизъм
на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява от данъчно
задълженото лице в момента на плащането и точно по тази причина, съдът не е
оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от страните да
заплати неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС. Предвид
изложеното, честната жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора пред въззивния съд, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД следва да плати на адв. П. К. за адвокатско
възнаграждение сумата 6318 лева, а жалбоподателите ищци следва да бъдат
осъдени да платят на застрахователното дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер 130 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1083 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело №
11603/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД искове чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на Ю. Р. Б. за сума над 96 000 лева до 110 000 лева , на Г. Р.
Б. и на А. Р. Б. за суми над 64 000 лева на всеки от тях до по 80 000 лева на
всеки, като обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2017г. до окончателното плащане; в частта, с която законна
лихва върху обезщетенията е присъдена, считано от 09.08.2017г. и в частта, с
10
която, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. са осъдени
да платят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД разноски по делото в размер
над 308,52 лева до 398,16 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД да плати на Ю. Р. Б. още 14 000 лева, а на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. по още
16 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща им Р. Б., загинал при ПТП на 23.03.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 09.05.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД да
плати на Ю. Р. Б., на Г. Р. Б. и на А. Р. Б. законна лихва върху присъдените им от
СГС обезщетения за неимуществени вреди, считано от 09.05.2017г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД
да плати на адв. П. К. още 1 076,40 лева за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”
АД да плати по сметка на СГС още 1740 лева за държавна такса за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1083 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело
№ 11603/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П. К. против
определение № 9999 от 26.06.2020г., постановено по гр.дело № 11603/2017г. на
Софийския градски съд, ГО, 9 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД, „ДаллБогг: Живот и здраве” АД
да плати на адв. П. К. сумата 6318 лева адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Ю. Р. Б., Г. Р. Б. и А. Р. Б. да платят на ЗАД, „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД юрисконсултско възнаграждение в размер 130 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11