РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. , 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20251220200023 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпила жалба от „Е.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление село А., местност „И.” № **, община Хаджидимово, област
Благоевград, вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенция по
вписванията с ЕИК ****** представлявано от С. К. К. против Наказателно Постановление
№ ******/10.12.2024година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София,
Дирекция „Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол,с което на дружеството
нарушител е наложено наказание имуществена санкция в размер на **** лв..
Правно основание чл.63 от ЗАНН.
Административно наказващия орган редовно призован не се явява представител , изразява
становище по жалбата-неоснователна.
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите Х. Д. А. , Л. П. Х. , М. А. Х. и В.
Б. Т. първите двама служители на НАП .
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:
Свидетелите Х. Д. А. и Л. П. Х. са служители на ЦУ на НАП София.След издадена
заповед двамата на 05.06.2024г. е извършили проверка на търговски обект по смисъла на
пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС - бензиностанция, находящ се на адрес с. А., местност „И.“ N **,
стопанисван от „Е.“ ЕООД с ЕИК ******. Свидетелите извършили контролна покупка ,като
заредили бутилка за газ,обслужени от свидетеля М. А. Х. .След това проверяващите лица се
легитимирали на продавача и поискали да им предостави вътрешно-ведомствена
документация . След анализ от проверяващите е установено, че дружеството не е спазило
изискванията на чл.59 „б“, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ, а именно като
данъчно задължено лице получател на течни горива по чл.118, ал.10 ЗДДС — „Е.“ ЕООД,
ЕИК****** е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставка и
движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.На 18.05.2024 година
в обекта на контрол са разтоварени 2 832.02 литра гориво/газьол-пропан бутан/,като данните
за това движение на горивата е подадена в НАП на 20.05.2024 година ,последното е
1
установено от служебен бон с дата 18.05.2024 година и регистрирана доставка на гориво по
нивомер от същата дата.
С оглед на констатираното нарушение на 18.06.2024 година свидетеля А. в присъствието
на свидетеля Х. и управителя на дружеството нарушител съставил АУАН за нарушение на
59б ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства и чл.118 т.10 от ЗДДС.Същия ден АУАН е
връчен на управителя на дружеството. В последствие в правния мир е намерило проявление
атакуваното Наказателно постановление,с което на дружеството е наложено наказание
„имуществена санкция „ в размер на *****лв. –правно основание чл.185 ал.2 от ЗАКОН за
данък върху добавената стойност във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС за констатирано нарушение
на чл.59б ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства и чл.118 т.10 от ЗДДС .
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на
цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок,индиция за
допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е
онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
административен ред.Съдът след като извърши проверка на атакувания административен
акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира
жалбата за неоснователна поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите Х.
Д. А. и Л. П. Х.,служители на ЦУ на НАП София. Съдът кредитира изцяло изложеното от
тях ,показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН и
приложените по делото писмени документи. Не се доказва наличието на личностно
отрицателно отношение на свидетелите към управителя на дружеството нарушител , което
да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си
отговорност.
В депозираната жалба и пред състава на съда защитата на жалбоподателя оспорва
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП ,навежда обстоятелства за допуснати
съществени нарушения при издаването на АУАН и НП , пледира атакуваното НП да бъде
отменено.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и материалния закон.Административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния преклузивен срок. Ето защо, спазени са всички срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.Спазени са императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е
описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната
правна квалификация. Липсата на подробно обсъждане за наличието на предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът не намира за съществен пропуск. С
факта на издаване на процесното наказателно постановление, наказващият орган ясно е
обективирал волята си относно реализираните в обективната действителност нарушения, за
което следва да се ангажира имуществената отговорност на дружеството , посочена е
санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената
имуществена санкция. Изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед
възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно
нарушение и да съобрази с техните рамки своята теза. Съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН .
Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било
2
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , подписал и получил препис от него,т.е могъл е да
отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е
възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу
него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44
ЗАНН в 7дневен срок от предявяването на акта да направи писмени възражения по него,
свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието.
В разглеждания казус административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.59б ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и чл.118 т.10 от ЗДДС , като на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.185
ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено наказания имуществена санкции в размер на
****лева.Нормата на чл.59б ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда
електронният документ за доставка и електронният документ за получаване да се подават
по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на
интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните
представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл.
118, ал. 10 ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния
документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML
формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми
на заинтересованите лица. Сочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, който е задължителен за лицата, получаващи горива и има за цел създаване на
условия за контрол на въпросните горива. ЕДД се подава, когато горивото реално доставено
в деня на самото му пристигане в бензиностанцията. В наказателното постановление
административното нарушение и правната му квалификация са точно установени.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължено лице –
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие, или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Според чл. 59б, ал. 1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г., лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване
(ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество
гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен
акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни
за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително
уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на
ЕАД. Нормата на чл. 59б, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. гласи, че получател по
3
доставка на горива подава ЕДД на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата. Пояснява, че електронният документ за доставка
и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран
електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата
на данъчното събитие, или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при
съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители, или от специално
упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Допуска се
данните от електронния документ за доставка и електронния документ за получаване да се
подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран
електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите
лица.От гореизложеното следва, че ЕДД за доставка се подава в деня на самата доставка . В
случая от всички доказателства по делото, включително от показанията на свидетелите по
делото се установява, че за проверявания период от време в проверявания обект е било
доставено гориво , като в деня на доставката на горивото не е била подадена информация
до НАП , а след два дни .
Предвид установената фактическа обстановка, и при липса на оборващи я доказателства,
единственият извод, до който може да се достигне в случая е, че се доказва осъществяването
на нарушение по чл. 59б, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно
на търговеца, е наложена административна санкция в предвидените в нормата на чл. 185, ал.
2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС вид и размер.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН.При определяне на санкцията за така извършеното
нарушение е наложена санкции в предвидения минимален размер ,поради което и не
подлежи на изменение.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото разглеждания казус е свързан с
обществени отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност.
В хода на съдебното дирене бяха допуснати и разпитани в качеството им на свидетели
лицата М. А. Х. и В. Б. Т.,съдът не дава вяра на показанията им ,тъй като те не
кореспондират с показанията на свидетелите служители на НАП от една страна и от друга
са в противоречие с писмените документи ,подписани дори от тези свидетели.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно Наказателно Постановление №
*******/10.12.2024година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му .
4
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5