Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.07.2021 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на единадесети юни
............…….................................................
през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Димитрова ............................................ и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 406 по описа
за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание 415, ал.1 ГПК вр. чл.200 вр. чл.183 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – П.Г.Х. ***, търси установяване на вземането си по
ч.гр.д. № 1287/2020 г. на РС-Димитровград, тъй като срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК постъпило възражение от длъжника. През 2018 г. ищецът
продал на ответника 18 т. при цена от 0,275 лв. за кг. пшеница за сумата от
4950 лева, която уговорили да бъде заплатена до м.09.2018 г. Стоката била
предадена своевременно, но към момента цената не била заплатена. Моли съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане в размер на 4950,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски, както и такива за
заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ – – Д.Б.Д.
*** подава отговор. Намира иска за
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 1287/20 г. на РС-Димитровград и против ответника – е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: сумата в размер на 4 950 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 505,00 лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането
произтича от: През 2018 г. кредиторът продал на длъжника 18 т. пшеница (18 000
кг. х 0,275 лв. за кг.) за сумата от 4950 лева, която е било уговорено да бъде
платена до края на годината. Стоката е предадена своевременно. Към момента
сумата не е платена, въпреки проведените разговори между страните. Разноски:
Внесена ДТ – 100,00 лева и 405,00 лева адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК против заповедта.
В съдебно заседание след
изслушване на становището на страните, съдът прие за безспорно, че ищецът П.Г.Х.
е продал на Данко Б.Д. 18 тона пшеница за сумата от 4950 лева.
Ответникът даде
обяснения по реда на чл.176 ГПК и отговоря на поставените от ищеца въпроси:
кога и при какви обстоятелства е заплатил на ищеца цената по сделката?.
Ответникът посочва, че
взаимоотношенията с ищеца са от много години, най-вече с брат му работил. Имали
вземания и давания всяка година. Най-накрая приключили с тези взаимоотношения.
Това се случило защото, брат му казвал дай 5000 лева, той ги носил, обаче след
пет дни П. казвал: абе още 3000 лева. Писнало му да го правят на маймуна. За
предаването на тази сума нямали документ. Всичко ставало на приятелски начала,
всичко се давало на ръка. Всичко се плащало всяка година на ищеца и брат му. Те
винаги били двамата. П. никога нямал да вземе пари без брат си. посочва, че
през 2018 г. са платени тези пари, даже съпругата му продала нивите си, за да
може да си изплатят всичко, което имали. Плащането било извършено в стаята на
кооперацията в с.Бял извор. Там бил техния офис. Плащането ставало всяка година
до края на м. август. Д.Д. вземал под аренда земи и се разбирали на 15-ти –
20-ти август да си плаща всичко. Вземал ниви и през 2018 г. и през 2016 г.
Вземал ниви и работил с този човек. Това не било рента в случая, ставало въпрос
за зърно и плащането му. Посочва, че задължения към П. за момента нямал.
По искане на ищеца бяха
допуснати и разпитани свидетелитеT.В.П. и Г. И. Р..
От показанията на свид.П.
се установява, че познава страните. П. давал земя на данко да я обработва и да
си изкарва някакви пари. Отношенията им били приятелски до скоро, но вече не
били такива. Известно било на свидетеля, че Д. имал доста задължение към П..
През 2018 г. П. продавал пшеница на Д. –
през 2018 г. му продал 18 тона пшеница. Тя струвала по 275 лева за тон. Това го
знаел от П., защото всеки уикенд бил с него. Последно през 2017 г. Д. се
издължавал коректно. След това вече много пъти ходили с моли да се издължи, но
той излязъл некоректен. Д. казвал, че няма да стане за резил и ще се издължи. Д.
не е изплащал конкретните средства, които били към четири хиляди и нещо, но
като цяло били близо 20 000 лева.
Свид. Р. посочва, че
познава страните. Работила при П. като домакин от 2008 г. до м. февруари 2021
г. П. обработва земя, а Д. е купувал пшеница от него – от 2015 г. С плащането
винаги се закъснявало, а през 2018 г. не е плащал въобще. Имал да плаща и за
2019 г. Последно платил през 2017 г. Ответникът гледал прасета и имал язовир.
Лично Д. идвал и вземал всичко със синовете си или с работници, които му гледат
бамята. Не съставяли документи за плащането. Всичко се записвало в тетрадка,
каквото взема и каквото плаща. Разписки не са давали. П. много пъти го канил да
плати, но пари не са дадени. За следващата година пак му дали, защото му имали
доверие. Известно е на свидетелката, че П. е дал пари за бала на сина на Д..
Плащанията се извършвали като дойде да даде парите на П., той ги носил на
свидетелката да ги прибере в касата. Нямало оформен документ за това. П. й
предавал парите, за да си отметне, че е платено. На свидетелката лично Д. не е
давал пари. Свидетелката водила тетрадката. Посочва, че не е присъствала на
случаи, в който Д. да е идвал да дава пари след 2018 г. Житото било взето на
етапи, а не наведнъж, а като вземи жито свидетелката отбелязвала в тефтера, там
се отразявало и плащането. Същият се съхранявал в касата и друг нямал достъп до
него.
Посоченият от ответника
свид.Б. Д. Б. – негов син, посочва, че живеел в с.Странско, знае за отношенията
между баща му и П..Имали добри отношения в годините, но сега не били добри,
заради проблеми с житото. Баща му купувал жито през 2018 г. когато отидели
да товарят житото, го пълнили в чували и
го теглили на кантар, който бил на двора на кооперацията. Г. теглила житото.
Бележка не му била давана, не се бил подписвал никъде, че е взел жито.
Плащането трябвало да стане наведнъж. Г. казвала на баща му колко трябва да
плати. След това свидетелят бил на няколко разплащания, понякога бил и брат му.
Това ставало в стопанството, на два пъти, лятото към месец август. Брат му бил
там и баща му също. Виждал баща си да плаща на П., присъствал при такова плащане 2018 г., към средата на лятото,
август месец. Не си спомня дали Г. е била там. На доверие било плащането.
Според свидетеля всичко трябва да е разплатено, но те искали още пари. Идвали
да притесняват баща му.
От показанията на свид. Р.
Д. Б. – син на ответника се установява, че баща му имал отношения с П. и брат
му във връзка със земеделската работа. От 10-тина години бил в добри отношения,
но в момента не били в добри от около 2-3 години. Те искали да се изплати
зърно, което е изплатено. Плащането се извършило в кооперацията в с.Бял извор в
присъствието на П. и И. , присъствал неговия баща и брат му. Свидетелят
присъствал на това плащане от 12 000 лева и всичко било изплатено. Тази
сума била за зърно. Г. не била там, тя излязла отвън. Видял, че баща му дал
парите на П. и И. , не получили разписка за това. После се прибрали и след
няколко години искали да ги съдят, идвали да ги притесняват. Те имали основание
за плащане за други неща. Искали повече пари, отколкото той им е върнал. Не си
спомня точната дата на плащането през 2018 г. Плащането станало отвън до
кантара, видял да се дават парите и бил на 1-2 метра. Те казвали, че всичко е
разплатено. Той видял, че му плаща 12 000 лева за 18 тона зърно и отделно
за други работи. Към момента Д. нямал задължения към П..
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно е по делото,
че между страните е сключена сделка покупко-продажба на пшеница, като ищецът е
продал на ответника през 2018 г. 18 000 кг. пшеница при цена от 275 лева
за тон или за общо сумата в размер на 4950 лева.
В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл.183 ЗЗД - с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена,
която купувачът се задължава да му заплати.
Купувачът е длъжен да
плати цената и да получи вещта.
Не се оспорва от
ответника, че му е прехвърлена собствеността върху такова количество пшеница,
както и че същият е получил житото, което е вземал на части от ищеца, като
според ответника плащането е следвало да се извърши до края на м. август,
докато ищецът посочва, че цената следвало да бъде заплатена до м. септември
2018.
Спорен е между страните единствено въпроса по
отношение на плащането на цената.
В тежест на ответникът е
да докаже извършеното плащане на цената на закупената пшеница.
Това не беше сторено по
категоричен начин.
В тази връзка ответникът
по реда на чл.176 ГПК дава обяснения, че всичко е платено в стаята на
кооперацията. Ответникът не отговаря конкретно на поставения въпрос кога и при
какви обстоятелства е заплатил цената на зърното, а единствено посочва, че през
годините това е ставало до края на месец август.
В тази връзка съдът
кредитира изцяло показанията на свид. Г. Р., които са логични, последователни и
безпротиворечиви. Същата, посочва, че през 2018 г. не е присъствала при
заплащане на житото, като последното плащане е извършено през 2017 г., като освен
пшеницата, ответникът вземал тор и нафта. Именно тя е водила тетрадката, в
която са били отразявани получените
количества пшеница и извършените плащания.
Показанията й се подкрепят и от свид. П., който посочва, че от 2017 г.
не е заплатено, като задължението за пшеница е около 4000 лева, а като цяло
задълженията на ответника били близо 20 000 лева.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите посочени от ответника. При отчитане на
обстоятелството, че същите са синове на ответника, съдът констатира и
противоречия в показанията им, липсата на последователност и конкретика. Свид. Б.
Б. посочва, че е извършено плащане на два пъти през месец август, не си спомня
дали свид. Р. е била там, докато неговия брат свид. Р. Б. посочва, че е
извършено едно плащане на сума от 12 000 лева и свид. Ганка Р. не била в
стаята, а отвън. Същевременно свид. Б. Б. не изразява категоричност относно изплащане
на задължението, а посочва“трябва да е разплатено“ и допълва“имаха разправии и
искаха още пари, но не знам и аз за какво става въпрос“.
Съдът не дава вяра и на
показанията на свид. Р. Б., същите са противоречиви и неконкретни. Същият
посочва, че присъствал на плащане на сумата от 12 000 лева, която сума
била за зърно, Г. била отвън, а парите били предадени вътре в стаята, не си
спомня точната дата на плащането, после твърди, че плащането е станало отвън до
кантара.
Предвид изложеното съдът
прие, че купувача не доказа по категоричен начин изпълнение на задължението си
да плати цената на закупената пшеница, поради което предявеният иск за
установяване на вземането следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски в заповедното производство в
размер на 505,00 лева, произтекли от внесена ДТ – 100,00 лева и 405,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
По настоящото производство в полза на ищеца
следва да се присъдят също направените разноски – 700,00 лева, произтекли от внесена
ДТ – 100,00 лева и 600,00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на П.Г.Х. ***,
ЕГН ********** против Д.Б.Д. ***,
ЕГН ********** съществува вземане за сумата
в размер на 4 950 лева (четири
хиляди деветстотин и петдесет лв.) –
главница, представляваща цената на
18 тона пшеница продадена през 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума по ч.гр.д. № 1287/2020 г.
на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на П.Г.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 505,00
лева – деловодни разноски в
заповедното производство, както и сумата
от 700,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете