Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /14.10.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 484/2019 г. по описа на
съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД
Предявен е от К.А.
Атансов срещу А.П.А. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2
ЗС, с който се иска да се приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1833,26 лв. представляваща обезщетение за
ползване на 1/6 ид.ч. от недвижим имот - с идентификатор: 55302.501.708.1
с административен адрес гр. Панагюрище, ул. „Гавраил К.“ № 14 за периода от м. 05.2017г. до м
м.03.2019 г. вкл., респ. по 83,33 лв. месечно,ведно със законната лихва от
19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
178,53 лв. – лихва за периода от 17.05.2017 до 18.03.2019г., след допуснато
изменение на исковите претенции в открито по делото съдебно заседание проведено
на 07.10.2019 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че страните по делото са съсобственици на самостоятелен обект – първи
етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор: 55302.501.708.1 с
административен адрес гр. Панагюрище, ул. „Гавраил К.“ № 14 при квоти в съсобствеността:
5/6 ид.ч. за А.А. и 1/6 ид.ч. за К.А.. В исковата молба се твърди, че
ответникът ползва общия имот и поради невъзможност ищецът да ползва имота си
съобразно правата си с нарочна покана от 17.05.2017 г. е поискал ответникът да
му заплаща сумата в размер на 100 лв. месечно – обезщетение. Сочи се, че до
18.03.2019 г. ответникът не е изпълнявал задължението си, поради което ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответникът е възразил в срока. Моли се да се уважаване на предявените
искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер, Сочи се, че с ищеца е била
постигната уговорка, че поради извършени услуги в негов интерес, то той няма да
има претенции по ползване на притежаваната от него идеална част. Освен това се
излага, че ответникът никога не се е противопоставял ищецът да ползва своята
1/6 ид.ч. Твърди се, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд - Панагюрище е сезиран с установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.86 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата в размер на 1833,26
лв. представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид.ч. от недвижим имот - с
идентификатор: 55302.501.708.1 за периода от м. 05.2017г. до м м.03.2019 г. вкл., респ. по 83,33 лв.
месечно, както и сумата в размер на 178,53 лв. – лихва за периода от 17.05.2017
до 18.03.2019г.
Първоначално
главният иск е предявен за сумата в размер на 2200 лв., а акцесорният за сумата
в размер на 200 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №218/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище. След допуснато изменение на размера на исковите претенции
чрез намаляване в о.с.з. проведено на 07.10.2019 г., е предявен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 31,
ал. 2 ЗС за установяване дължимостта на сумата в размер на 1833,26 лв. представляваща
обезщетение за ползване на 1/6 ид.ч. от недвижим имот - с
идентификатор: 55302.501.708.1 за периода от м. 05.2017г. до м.03.2019 г. вкл., респ. по 83,33 лв.
месечно, както и по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 178,53 лв. –
лихва за периода от 17.05.2017 до 18.03.2019г., като за разликата над 1833,26
лв. до първоначално предявения размер от 2200 лв. и над 178,53 лв. до 200 лв.
производството по делото е прекратено.
В т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно дадените
указания с т.13 на горецитираното тълкувателно решение, компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение е именно исковият съд. Ето защо частично следва да бъде
обезсилена Заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.04.2019 г. по ч.гр.д. № 218/2019 г. по описа на РС- Панагюрище за разликата
над 1833,26 лв. до първоначално предявения размер от 2200 лв. и над 178,53 лв.
до 200 лв.
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице- заявител в заповедното производство.
Не се спори между страните, а и това е отделено за безспорно с определение
20.08.2019 г. постановено по делото, че ищецът К.А. и ответникът А.А. са
съсобственици на недвижим имот – самостоятелен обект находящ се в първи етаж от
жилищна сграда с идентификатор: 55302.501.708.1 с административен адрес гр.
Панагюрище, ул. „Гавраил К.“ № 14 при квоти: 5/6 ид.ч. за А.А. и 1/6 ид.ч. за К.А..
По делото е приложена и приета като доказателство нотариална покана от К.А.
изпратена до А.А., с която е отправена покана до ответника да заплаща на ищеца
обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен от ползване на съсобственик
между тях имот. Видно от отбелязването нотариалната покана е получена от
ответника на 17.05.2017 г.
От разпита на свидетел Павел А. – брат на ищеца и баща на ответника се
установява, че в процесния недвижим имот – първи етаж от къща живее ответника.
При разпита си свидетелят заявява, че докато ищецът бил в затвора свидетелят му
помагал финансово, поради което ищецът изпратил писмо до свидетеля, в което му
казал ответникът да ползва и неговата 1/6 ид.ч., като щял да му я прехвърли
като излезе от затвора. Свидетелят сочи, че ответникът в момента живее на
таванските помещения (трети етаж) в сградата, в която се намира процесния имот.
Излага, че в процесния първи етаж може да се влиза както от врата през
терасата, така и от входната врата откъм стълбищната клетка, която входна врата
няма ключ и не може да се заключва, като по всяко време може да се влиза, а
ищецът бил канен да види ремонтните дейности извършени в хола. Ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля,
доколкото същите са последователни и житейски логични, като се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал – приетата
съдебно-техническа експертиза.
По делото е допусната и приета без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.Г.. В заключението си
вещото лице посочва, че средния месечен пазарен наем на недвижимия имот е в
размер на 500лв., като този наем за 1/6 ид.ч. е в размер на 83,33лв. При
изслушването си вещото лице посочва, че до една от стаите (хол) може да се
достига до втори вход през терасата, до която има стълби от нивото на земята.
Цено съобразно чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото със същото е даден обоснован отговор на поставения по делото въпрос.
Възникването
на спорното право по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът и ответникът да са
съсобственици, 2) ответникът да ползва лично
съсобствената вещ 3) отправена е писмена покана от неползващия
съсобственик до ползващия
съсобственик за предоставяне ползването на имота,
респ. за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване. Посочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца в условията на
пълно и главно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки от съсобствениците има
право да си служи с общата вещ съобразно предназначението й и по начин, който
не пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си. В разпоредбата
на ал. 2 на същия член е предвидена санкция за съсобственика, който ползва
лично цялата съсобствена вещ, като по този начин лишава останалите
съсобственици от възможността им да упражняват правата си. С Тълкувателно
решение № 7/2012 г. постановено по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК, ВКС е дадено
задължително за съдилищата тълкуване на понятието „лично ползване“, а именно:
“всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.“. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може
да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него.
В цитираното тълкувателно решение се приема също така, че при разглеждане
на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата
дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или
установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение,
съгласно чл.32 от ЗС. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежеление да се ползва. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема,за
който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
В Решение № 369 от 11.10.2012 г., на Първо отделение на Гражданска колегия,
ВКС постановено по гр.д.№ 411 по описа за 2012 г. е прието, че съгласно чл.31,
ал.1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея съобразно правата им. Обезщетението, предвидено в чл. 31, ал. 2 от
ЗС се дължи от ползващия съсобствената вещ съсобственик след писмена покана. По
своя характер това е обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснатите ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената
вещ, когато това неупражняване на правото е пряка и непосредствена последица
от поведението на ползващия съсобствената вещ друг съсобственик- когато
последният е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва
съсобствената вещ съобразно правата си. Поради това горепосоченото
обезщетение се дължи, само ако ползващият вещта съсобственик е лишил
неползващия съсобственик от правото му да ползва вещта или е създал пречки
затова - така и Решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр.д.№. 622 от 2001 г. на
ВКС, Първо г.о.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи
ответникът да създава пречки на ищеца за ползване на съсобствения им имот,
такива доводи не са наведени и в исковата молба. Напротив от показанията на
свидетел А. се установи, че входната врата към жилището няма ключ, отключена е
постоянно и ищецът може да влезе в имота. Още повече, че ищецът живее в същата
сграда на по-горен етаж и е имал достъп както до самата сграда, така и до
процесния първи етаж, който е можел да ползва при желание. Настоящия съдебен
състав намира, че от събраните по делото доказателства не следва да се направи
категоричен извод, че ответникът е лишил ищецът от право да ползва общата вещ,
тъй като последният не само е имал достъп до общата вещ (вратата не се е
заключвала), но и е бил канен да види подобренията, които ответника е направил
в общата вещ, съответно имал е възможност при желание да ползва съсобствената
вещ. Константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 157 /16.11.2017 г. по гр.д.№ 4878 по описа за 2016 г. на
ВКС, Първо г.о., Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на
ВКС, ГК, Второ г.о., както и в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по
гр.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, приема, че правото на обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС не възниква, когато на съсобственикът е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с ползващия съсобственик, защото в този случай няма лишаване
от ползване, а нежелание да се ползва - такъв е и настоящият случай.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не се дължи от
ответника обезщетение на ищеца за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от недвижим
имот - с идентификатор: 55302.501.708.1 с административен адрес гр. Панагюрище, ул.
„Гавраил К.“ № 14 за
периода от м. 05.2017г. до м м.03.2019 г. вкл., респ. по 83,33 лв. месечно, ведно
със законната лихва от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото
неоснователен се явява главният иск, то следва като такъв да се отхвърли
акцесорния иск за заплащане на лихва върху обезщетението, която лихва с
претендира в размер на 178,53 лв., за периода от 17.05.2017 до 18.03.2019г.,
след допуснато изменение на исковите претенции в открито по делото съдебно
заседание проведено на 07.10.2019 г.,
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадените задължителни за
съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването
на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на
заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително
производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за
образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи
на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай,
макар предявените искове да се явяват неоснователени и като такива следва да се
отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 197 от 11.04.2019 г. по ч.гр.д. № 218/2019 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище в останалата част не следва да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото не са
представени доказателства за направени разноски от ответника в заповедното
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото
са представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лв. –
възнаграждение за един адвокат. Доколкото са представени доказателства, че
претендираните разноски са реално сторени – договор за правна защита и съдействие
от 07.10.2019 г. – л. 38 от делото, то в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 300,00 лв.
Мотиваран от гореизложеното, Районен съд –
Панагюрище,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 197 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2019 г. по ч.гр.д. №
218/2019 г. по описа на Районен съд- Панагюрище за разликата над 1833,26 лв. до
размера от 2200 лв. – главница и за сумата над 178,53 лв. до 200 лв. – лихва за
периода от 17.05.2017 г. до 18.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ,
исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се приема
за установено, че А.П.А. ЕГН: ********** с адрес: *** дължи на К.
Атасанов А. ЕГН: ********** с адрес: *** сумата в размер на 1833,26
лв. представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид.ч. от недвижим
имот - с идентификатор: 55302.501.708.1 с административен адрес гр. Панагюрище,
ул. „Гавраил К.“ № 14 за периода от м. 05.2017г. до м.03.2019 г. вкл., ведно
със законната лихва от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 178,53 лв. – лихва за периода от 17.05.2017
до 18.03.2019г., за които суми е издадена Заповед № 197 от 11.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 218/2019 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Атасанов А.
ЕГН: **********, да заплати на А.П.А.
ЕГН: ********** сумата в размер на 300,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението,
в частта, с която е обезсилена частично
Заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2019
г. по ч.гр.д. № 218/2019 г. по описа на Районен съд- Панагюрище има характера на
определение, и подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните с частна жалба.
В
останалата част решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: