Р Е
Ш Е Н
И Е
№
182
гр.
Перник, 09.02.2024 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
административно дело № 515 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на В.С.Р., ЕГН **********, чрез адв. С.И. ***, съдебен адрес:*** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №
23-0328-000081 от 11.11.2023г. на С.С.С.– на длъжност старши полицай към РУ
–Радомир при ОД на МВР – гр. Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна
мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
счита, че издадената
заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена в противоречи с материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения в подкрепа
на твърденията си. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни
разноски.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С.И. ***, която поддържа жалбата, моли съда да
отмени оспорения административен акт по съображенията изложени подробно в същата.
Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – С.С.С.– на длъжност
старши полицай към РУ –Радомир при ОД на МВР – гр. Перник, редовно призован не
се явява, представлява се от З.В. – гл. юрисконсулт към същата дирекция.
Процесуалният представител оспорва жалбата, счита, че обжалваната заповед е правилен
и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на процесуалните правила. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да
атакува процесната заповед, като неин адресат, срещу надлежна страна. Обжалва
се подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт.
По
фактите:
На
11.11.2023 г., в 21:50 часа, в гр. Радомир на ул. „Дупнишка“, с посока на
движение от кв. „Гърляница“ към с. Червена могила, В.С.Р. – водач на лек
автомобил „КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЪР 2.5“ с рег. ****, собственост на ЕТ „В.Р.“, Булстат
****, седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. ****, е спрян за
проверка от контролни органи нa РУ – Радомир. В 21:59 часа е тестван за
употреба на алкохол с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен
номер ARPM0416, при което е отчетена положителна проба 2.48 ‰. На водача е
издаден талон за медицинско изследване с № 106676 с направление към ФСМП –
Радомир, и 8 броя стикери с номер ****.
Във
връзка с така установеното на В.С.Р. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), серия GA № 644806/11.11.2023 г. (лист 17), за
извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съответно са
му иззети СУ на МПС ****, свидетелство за регистрация на МПС (СР на МПС) ****и
два броя регистрационни табели на автомобила с рег. ****. Актът е подписан от В.Р.
с отбелязване „имам възражения“ както и му е връчен препис от същия.
От
медицинска документация е видно, че водачът В.Р. се явил за медицинско
изследване и дал кръвна проба, изпратена за изследване в оторизирана
лаборатория.
От
протокол от химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 627
от 15.11.2023 година (лист 20-25) се установява, че в изследваната кръвна проба
дадена от В.Р. има наличие на етилов алкохол с концентрация – 2.91‰.
Със
ЗПАМ № 23-0328-000081 от 11.11.2023г., издадена от С.С.С.на длъжност старши
полицай към РУ –Радомир при ОД на МВР – гр. Перник, спрямо В.Р. е приложена
принудителна административна мярка ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По
делото е представена заповед № 313з-362 от 28.02.2022 на директора на ОД на МВР
– Перник (лист 26), с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 3,
т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) са определени длъжностни
лица, като в т. 1.7 са посочени старши полицаите в „ОП“ в РУ при ОД на МВР –
Перник, които могат да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по ЗДвП,
Приобщени
като доказателства са още: Служебна бележка с изх. № 313р-21488 от 08.12.2023
г. (л. 27), от която е видно, че издателят на процесната заповед, към дата
11.11.2023г., заема длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ
– Радомир при ОД на МВР – Перник, със специфично наименование на длъжността –
младши инспектор и Справка за собствеността на процесния
автомобил (лист 31), от която е видно, че
„КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЪР 2.5“, с рег. ****, е собственост на ЕТ „В.Р.“, Булстат
****, седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. ****.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените по делото документи от
административния орган, представляващи административната преписка по издаване
на оспорваната заповед, приети като годни доказателства.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните
съображения:
Принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налага за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което се явява преустановяваща по смисъла на чл. 22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си същност има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1
от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори
от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване
на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред
него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр.
с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. А, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената ЗППАМ е
издадена от компетентен орган – старши полицай към РУ –Радомир при ОД на МВР –
гр. Перник, който е между оправомощените със Заповед
№ 313з-362 от 28.02.2022 на директора на ОД на МВР – Перник (лист 26). С оглед на това декларативните доводи в
жалбата за некомпетентност на органа, издал процесния акт са без основание –
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което не са налице
основания за отмяната ѝ в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59,
ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана, като
са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Издадена
е във връзка с Акт за установяване на
административно нарушение, към който
препраща, съответно са описани и установените с АУАН обстоятелства, а в
текста на заповедта фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо материалноправното основание, възприето от органа за прилагане на
принудителната административна мярка. С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за
самостоятелно основание за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Не представлява съществен порок на производството издаването на процесната
ЗППАМ, основано на резултатите от извършеното измерване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, въпреки че от
доказателствата по делото е безспорно, че В.Р. се е подложил и на предписаното
му по съответния ред медицинско изследване. Действително, съгласно чл. 6, ал.
10 (предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г. ) от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), при наличие на медицинско
изследване на кръвна проба, определящи са установените по този начин стойности.
В случая обаче, видно от представените резултати за надлежно проведено
изследване на дадената от водача кръвна проба, е налице установена концентрация
на алкохол в кръвта 2.91‰, т.е. още по-висока стойност от установената с
техническото средство – 2.48‰. Предвид това настоящият съдебен състав не счита
за съществен порок на производството основаването на процесната ЗППАМ на
резултатите от измерването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача с
техническото средство на 11.11.2023 г., а не на резултатите от извършеното на
15.11.2023 г. химическо лабораторно изследване. Както стойността съгласно
измерванията с техническото средство, така и стойността според извършения
лабораторен химичен анализ, попадат в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – над 0.5‰. При това
положение неосноваването на процесната ЗППАМ на резултатите при изследването на
кръвната проба не съставлява порок на производството, самостоятелно основание
за отмяна на издадения административен акт. Трайно се възприема в съдебната
практика, че съществено нарушаване на административно производствените правила
е само това, което би могло да доведе до друго разрешаване на поставения пред
административния орган въпрос. Административната мярка не цели да санкционира
нарушителя, а да го възпре да извърши друго или повторно правонарушение,
включително такова, поставящо в опасност живота и здравето на останалите
участници в движението по пътищата. Съответно конкретната стойност на
съдържанието на алкохол в кръвта на водача е определящо за прилагането на
ЗППАМ, стига да е установено такова, над 0.5‰. В случая и показанията на
техническото средство и резултата от химическото изследване са над тази
стойност, поради което възраженията на жалбоподателя за „предварително“
налагане на мярката не се споделят. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно
чл. 172, ал. 4 ЗДвП изземването на табелите с регистрационния номер се извършва
с акта за установяване на административно нарушение, което само ясно сочи
необходимостта от издаване на заповедта за прилагане на принудителната мярка
във възможно най-ранен момент след съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Във връзка с изложеното, не са налице и основания за
отмяна на процесната заповед в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Въпреки
изложеното до тук, оспорената заповед е материлано-незаконосъобразна, тъй като
е издадена против физическото лице В.С.Р., който обаче не е собственик на лек
автомобил „КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЪР 2.5“ с рег. ****.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
За
да е приложима норма на чл. 171, т. 2 а,
б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните
предпоставки, а именно: собственикът на автомобила да е управлявал същия с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, които факти да са
установени чрез допустими и относими доказателствени средства.
От
представената по делото Справка за собствеността на процесния автомобил (лист
31), е видно, че „КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЪР 2.5“,
с рег. ****, е собственост на ЕТ „В.Р.“, Булстат ****, седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, ул. ****. Видно от съставения, във връзка с
извършеното административно нарушение, АУАН, серия GA № 644806/11.11.2023 г.
(лист 17), не е налице спор относно собствеността на процесния автомобил, тъй
като там ясно е записано, че „КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЪР 2.5“, с рег. ****, е собственост
на ЕТ „В.Р.“, Булстат ****, въпреки
това процесната ПАМ не е приложена спрямо правния субект ЕТ, а спрямо физическото
лице В.С.Р.. Мярката по чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП не би могла да
бъде законосъобразно приложена по отношение на В.С.Р., тъй като той не е
собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения
индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП. С
прилагането по отношение на В.С.Р. на ПАМ, представляваща прекратяване на
регистрацията на МПС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил
материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да
бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това.
Независимо,
че ЕТ е физическо лице, като правна форма, търговеца не възниква като такъв от
момента на раждането на физическото лице, както и не се заличава в правната
действителност със смъртта му. За да стане едно физическо лице ЕТ, то трябва да
създаде стопански и правно обособена единица, за да легитимира своята търговска
дейност пред обществеността. Условие за възникване на търговска правосубектност
е вписване в търговския регистър като ЕТ. Като правен субект ЕТ може да бъде
страна по сделки и носител на права и задължения, възникнали във връзка с
осъществяваната търговска дейност. Сделките, които ЕТ сключва в процеса на
извършваната от него търговска дейност се различават от сделките и правата и
задълженията по тях, които физическото лице сключва в личния си живот.
В
случая съдът намира, че ПАМ е приложена
неправилно спрямо физическото лице, а не спрямо действителния собственик -
физическото лице регистрирано като ЕТ. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2 а,
б. "б" от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично посочено в
разпоредбата - собственикът. От изложеното следва, че мярката следва да се приложи
по отношение на собственика на МПС, - търговецът – физическо лице.
По
отношение на конкретния казус не може да намери приложение и разпоредбата на
чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст от закона има предвид отговорност за
извършени административни нарушения, а не приложени принудителни
административни мерки. Както се посочи по-горе ЗППАМ представлява индивидуален
административен акт, който има за цел да предотврати и преустанови
административните нарушения, както и да предотврати и отстрани вредните
последици от тях (чл. 22 от ЗАНН), поради което не представлява акт, с който се
налага административно наказание. Принудителните административни мерки са
актове на държавно управление от категорията индивидуални административни
актове и следва да се подчиняват на принципа на законност по отношение на
издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй
като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
В
случая административният орган неправилно определя адресата на волеизявлението
си. Неправилната преценка за това, кой е адресата на наложената мярка,
представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона
норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение на материалния закон.
Ето защо оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради което следва да
бъде отменена.
Относно разноските:
С
оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в размера на
дължимата държавна такса за образуване на административното дело и адвокатско
възнаграждение по договор за безплатна правна защита и съдействие (л. 10 от
делото), се явява основателна
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10.00 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на адв. С.И. ***, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение. Делото не е с
материален интерес, поради което възнаграждението на представляващия
жалбоподателя адвокат следва да се определи съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 1 000.00 лв.
Разноските
следва да бъдат възложени на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Перник, юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно 37, ал. 2 от
ЗМВР, в чиято структура се намира административният орган, издал
незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от
ДР на АПК).
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0328-000081 от 11.11.2023г. на С.С.С.–
на длъжност старши полицай към РУ –Радомир при ОД на МВР – гр. Перник, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на В.С.Р. е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на В.С.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски в размер на 10.00 (десет лева).
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на адв.
С.И. ***, сумата от 1 000.00 лв. (хиляда лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/