№ 1722
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110152620 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 410 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати сумата от 561,90 лева, изплатено от ищеца
обезщетение по щета №********** за вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 06.12.2018 г. в гр.София.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2018 г. в гр. София, в района на
бул. „Княгиня Мария Луиза“ в платното с посока бул. „Сливница“ до
кръстовището с ул. „Клокотница“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което застрахованото при ищеца по застраховка
„Автокаско“ МПС марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № .... е попаднало в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на
което по автомобила са настъпили щети на задна дясна гума и задна дясна
джанта. По силата на договора за застраховка „Автокаско” ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 536,90 лева,
като е сторило разноски за определянето му в размер на 15 лева. Въпреки
отправената покана, ответникът не заплатил процесните суми, поради което
претендира сумата от 561,90 лева, ведно със законната лихва върху нея от
1
датата на депозиране на исковата молба – 29.09.2022 г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като
оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, който се
твърди да е увреден. Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца
начин, а именно, че застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното
платно, както и да е налице основание за плащане на застрахователно
обезщетение. Оспорва вида и размера на вредите. Евентуално счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахованото
лице, което не е съобразило поведението си с пътните особености.
Третото лице помагач оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на договорното
си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в срока на застрахователното покритие и
отговорност на ответника като възложител по чл.49 от ЗЗД. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки - 1) осъществен фактически състав по
чл.45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г.
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Липсата на
2
която и да е от тях прави иска неоснователен, какъвто е настоящия случай.
Не е спорно по делото и от събраните писмени доказателства,
включително писмо с рег. № 578500-11058 от 13.12.2022 г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, дирекция „Управление на
собствеността и социалните дейност, се установява, че лек автомобил марка
„Рено“, модел“Мастер“ с рег. № ........ е имал валидна застраховка
„Автокаско“ по силата на договор с рег. № УРИ 5785ОПД – 188/28.12.2017 г.
сключен между Дирекция „Управление на собствеността и социалните
дейности“ – МВР и ЗД „Бул Инс“ АД, като видно от представеното
Допълнително споразумение от 06.03.2018 г. към договор с рег. № УРИ
5785ОПД – 188/28.12.2017 г. срокът на застраховка на процесното МПС,
посочено под № 6 в опис-приложение към допълнителното споразумение е от
00:00 часа на 01.02.2018 г. до 24:00 часа на 31.12.2018 г.
От представения по делото доклад № 180303920102/23.05.2019 Г. ПО
ЩЕТА № ********** от 10.12.2018 г. и споразумение за прихващане от
13.06.2019 г. се установява, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 536,90 лева, чрез прихващане. Възражението на
ответника, че по фактура № **********/11.05.2019 г. от „Тандер корпорация“
ЕАД са фактурирани, извършени ремонтни дейности два месеца преди
настъпването на процесното ПТП са неоснователни, доколкото във фактурата
е посочен номер на щета, съвпадащ с процесната.
Предвид това, установено е валидно застрахователно правоотношение,
като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били
покрити застрахователни рискове, за които застрахователят – ищец, е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 536,90 лева.
Спорния по делото въпрос е относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между него и
настъпилите увреди по застрахования при ищеца автомобил.
В представения протокол за ПТП №1713843 от 06.12.2018 г., съставен
от служител на СДВР, отдел „Пътна полиция“, е посочено, че на 06.12.2018 г.
е настъпило ПТП в гр. София, на бул. „Мария Луиза“ в района на
кръстовището с ул. „Клокотница“ при движение в посока бул. „Сливница“,
при което МПС марка“Рено“, модел „Мастър“ с рег. № ........ попадал
необезопасена дупка на пътното платно и има нанесени материални щети по
3
същото. Като видими щети по МПС са посочени задна дясна гума и джанта,
като в схемата на ПТП е отбелязано, че щетите са в задна лява част на
увредения автомобил. В протокола за ПТП е посочено, че мястото на
събитието не е посетено от органа, издал акта.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, допълнена в открито съдебно заседание, неоспорена от страните,
обаче се установява, че съгласно скицата в протокола на процесното ПТП,
при така разположена дупката на пътното платно съобразно посоката на
движение не биха могли да настъпят посочените увреждания и щети. С оглед
заключението на вещото лице, съдът приема, че съдържанието на протокола
за ПТП е опровергано, поради което не може да се приеме, че процесното
ПТП е настъпило по описания в него начин.
При така установените правнорелевантни факти и с оглед изрично
наведеното от ответника възражение за недоказаност на механизма на
увреждане на автомобила, т.е., на обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, съдът приема, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява настъпването на
застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм, а
именно поради наличието на дупка на пътното платно, необозначена по
начин, позволяващ избягването ѝ. Вярно е, че факти относно механизма на
настъпване на ПТП се съдържат в показанията на свидетеля К. К. - водач на
автомобила, участвал в процесното ПТП. Същият сочи, че като водач на бус е
претърпял ПТП при което спукал задна дясна гума, но не може да посочи в
коя част на платното се е движил и дали гума е спукана следствие на
неревност на пътя, поради което не може да се приеме процесното ПТП да е
настъпило по описания в ИМ начин.
Съобразно приложимите ОУ към застраховка „Автокаско“
застрахователят осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно
произшествие по време на движение. Несъмнено вредите, произтичащи от
попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставляват покрит риск.
В случая, обаче, не са ангажирани по делото писмени и гласни доказателства,
обосноваващи извод, че описаните от застрахователя вреди са в причинна
връзка с попадане на застрахования автомобил в дупка на пътното платно, за
4
чиято поддръжка отговаря ответника, поради което и при приложение
правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й погасяване
обуславя и нейната неоснователност.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника,
поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ДЖЕЙМС БАУЧЕР“ № 87
против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.София, ул." Московска" № 33, иск
по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 561,90 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по сключен договор за застраховка „Автокаско“, за вреди, причинени на
марка“Рено“, модел „Мастър“ с рег. № ........, при застрахователно събитие,
настъпило на 06.12.2018 г. в гр.София, на бул. „Мария Луиза“, вследствие
виновно, противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 29.09.2022 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „ДЖЕЙМС БАУЧЕР“ № 87 да заплати на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.София, ул." Московска" № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
5
Решението е постановено при участието на „ПЪТИЩА И
СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6