О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
900 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 19.11.2020 г.
производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на
конституционно дело № 9 по описа за 2020 г. на Конституционния съд на Република
България с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, като съобрази, че на 27.05.2021
г. Конституционният съд е постановил решение № 8 по конституционно дело № 9 от
2020 г. по описа на съда, намира че е отпаднала пречката, поради която
производството е спряно и същото следва да се възобнови.
Същевременно с постановеното решение са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 –
2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. доп. ДВ, бр. 33
от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г. доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, § 16 от ЗИД на
ЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./, като
нарушаващи принципа на правовата държава /чл. 4, ал. 1 от Конституцията/,
принципа на равнопоставеност пред закона /чл. 6, ал. 2 от Конституцията/,
принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост /чл. 17, ал.
1 и ал. 3 от Конституцията/. С решение № 3 от 28 април 2020 г. по
конституционно дело № 5 от 2019 г. е прието, че по отношение на заверените от
решението на Конституционни съд неприключили правоотношения и правоотношения,
предмет на висящи съдебни производство, противоконституционният закон не се
прилага.
Предмет на разглеждане в производството
е иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН. При съобразяване постановените решения на
Конституционния съд, е налице неприложимост на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, което
означава, че изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН не се прилага и за откритите до
датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, а би било
приложимо по отношение на бъдещи такива, тоест образувани след 13.03.2018 г.,
когато е приет § 3. За производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, което е открито преди 13.03.2018 г. е приложима редакцията на
чл. 62, ал. 1 ЗБН преди изменението, съобразно която искове по чл. 59, ал. 3
или 5, както и исковете по чл. 60, какъвто е процесният, исковете по чл. 60а и
по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени
освен от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 2-годишен срок
от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете по
чл. 60, ал. 5 – в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН, в
приложимата към настоящото производство редакция, установява 2-годишен срок за
предявяване на иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, който срок тече от откриване на
производството по несъстоятелност. Съдебното решение по отношение на „К.Т.Б.“
АД е постановено на 22.04.2015 г. и срокът за предявяване на иска е изтекъл на
22.04.2017 г. Исковата молба е предявена на 19.05.2020 г., което е след
предвидения 2-годишен преклузивен срок, за който съдът следи служебно. Ето защо
исковата молба е недопустима и подлежи на връщане.
На основание чл.
62, ал. 2 вр. с чл. 60, ал. 4 ЗБН държавна такса не е събрана от синдика
предварително. При съобразяване на чл. 62, ал. 2 ЗБН, несъстоятелната банка
следва да бъде осъдена да заплати съответната държава такса. Съдебната практика
е категорична, че предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане
при прекратяването на производството, независимо от основанието за това, както
и че прекратяване на производството поради недопустимост на иска е приравнено
по правни последици относно дължимостта на държавната такса на отхвърляне на
иска. В този смисъл определение № 394 от 09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г.
по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. №
119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; определение № 1057/27.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9 състав, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 339/07.07.2017 г. по ч.т.д. № 1189/2017 г.
по описа на ВКС, Т.К., І Т.О./.
С оглед на горното и предвид прекратяване на
производството по делото, несъстоятелната банка следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 5 200 лева.
Ответникът не претендира разноски, а и липсват
доказателства такива да са извършени, поради което съдът не му присъжда.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. №
900/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1
състав.
ВРЪЩА искова молба, предявена от
синдиците на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „********, срещу Сдружение Б.Ф.по г., с
ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул. „********и ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. № 900/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав като недопустимо.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 60, ал. 4 ЗБН сумата 5 200 лева /пет
хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса, платима от масата на
несъстоятелността.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: