№ 511
гр. Велико Търново, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 618 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата.
Образувано е по постъпила
жалба от „О КЮ КЮ ЕС ЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ул. „Триадица“ № 66,
управител Т.И.Н., чрез *** Н.Н. от ВТАК, против принудителна административна
мярка принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик,
наложена от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново и обективирана в констативен протокол № 003595
от 20.09.2019г.
Жалбоподателят
твърди, нищожност на
оспорената ПАМ, поради липса на компетентност на органа, алтернативно
незаконосъобразност като издадена в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Счита, че е налице противоречие на ПАМ с
материалноправните разпоредби на ЗДвП, тъй като процесният автомобил не е бил
паркиран в нарушение на правилата за движение, не е създавал опасност, нито е
правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Нямало
извършено нарушение и редовно съставен АУАН. Автомобилът бил служебен и се
паркирал повече от 10 години на същото място. Намира, че поведението на
ответника представлява злоупотреба с права, тъй като еначислена таса отговорно
пазене за 123 часа. Претендира се прогласяването на нищожност, респ. отмяна на
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се представлява от представител по пълномощие,
който поддържа жалбата и въвежда искане за присъждане на сторените в
производството разноски. Подробни съображения развива в писмена защита вх. №
5464/23.12.2019г.
Ответният по жалбата
административен орган, наложил ПАМ, се представлява от пълномощник, който
счита, че жалбата е неоснователна. ПАМ е валидна, издадена от компетентен орган,
законосъобразна и не страда от пороците, предвидени в разпоредбата на чл. 146
от АПК.
Жалбата е подадена в срока
по чл.
149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес
от обжалването.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
При проверка по сигнал на
телефон 112, извършена на 20.09.2019 г., служители при Общинско предприятие
"Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, сред които и
ответникът- инспектор ПНП ППС, е съставен Констативен протокол № 003595/20.09.2019
г. за това, че в 10.24часа в гр. Велико Търново, ул. "Бузлуджа " № 1,
автомобил Ситроен с ДК№ *** е паркиран на място, където превозното средство
създава опасност и е пречка за движението на другите участници в пътното
движение.
Направени са снимки /л. 27-40, 77-79 от
делото/, които да удостоверят този факт. В протокола е вписано, че автомобилът
е репатриран на осн. чл.
171, т. 5 б. "б" от ЗДвП, във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1, т 5 о Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
ППС на територията на гр. Велико Търново.
Видно от Декларация, подписана от П.Н./л. 8/,
автомобилът е получен след репатрирането му в общинския паркинг на 25.09.2019г.
В хода на съдебното
производство са събрани административна преписка от „ОДПГ“ ЕООД, подробно
описана в писмото, Заверено копие на заповед №РД-22-1490/17.09.2014 г. на Кмета
на Община - В.Търново; Заверено копие на заповед №РД-22-1906/09.11.2018 г. на
Кмета на Община В. Търново; Заверено копие на трудов договор на С.П.С.;
Заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността „Инспектор в звено
ПНП ППС" на С.П.С.; Заверено копие на график за работа на екипите в звено
„Принудително преместване на ППС" за месец септември; Заверено копие на
справка от Областна дирекция на МВР - В. Търново за извършено уведомление за
репатриране, както и представените в днешно съдебно заседание известие за доставяне
с фискален бон заповед и трудовия договор, писмо с рег. №
366000-27684/12.12.2019 г. на ОД на МВР – В. Търново.
Видно от длъжностната
характеристика и трудов договор за длъжност инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД
гр. Велико Търново /л. 13-18/, пряко задължение на инспектора е да осъществява
контрол по спазване на разпоредбите но чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ на ЗДвП; да
осъществява контрол по спазване на разпоредбите на Наредбата за реда, спиране,
престой и паркиране на ППС и др. От приложения по делото график се установява,
че контролната дейност включва осъществяването на контрол за процесната дата.
По данни на св. С. – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“
ЕООД, гр. Велико Търново около 10,00 часа на място установили, че улицата е
много тясна. Автомобилът бил паркиран повече от половината му на пътното
платно. Не бил успоредно на движението, ами косо на пътното плътно. Огледали
автомобила и видели, че едната гума е спаднала. От другата страна на тази тясна
улица имало паркиран автомобил, който изчакали да бъде махнат от собственик на
къщата, тъй като камионът нямало как да мине от там, за да стане натоварването.
Преди вдигането напомпали гумата. Докладвали на дежурния че колата е
репатрирана и откарана на наказателен паркинг. Тъй като улицата е абсолютно
тясна преценил, че пречи, тъй като е в активната лента за движение и ако се
кара в тъмната част на денонощието, директно ще се блъсне някой в него. Също и
в защита на обществения интерес, тъй като примерно противопожарен автомобил не
може да мине. На ул. „Бузлуджа“ нямало поставени знаци за забранено спиране и
паркиране. Автомобилът бил много близко до стълб и до входа на гараж, също със
забрана за паркиране. Поставили лепенка на бордюра на тротоара, където почва
улицата. По негово мнение, дори и да е на ръчна, при тази спаднала гума, трудно
би могъл да бъде избутан от някой автомобила, но било възможно.
От разпита на св. Н.- управител и собственик на
фирмата-жалбоподател се установява, че фирмените автомобили се паркират най-често
на улица „Бузлуджа“ и прилежащите около Американския колеж. На конкретното
място паркират от десет години. Последното паркиране на автомобила преди да
бъде вдигнат го е направил той. Преди това два пъти през месеца е излизал
командировки. Репатриран е в петък автомобила, а той го взел от „Паркинги и
гаражи“ четири дни по-късно без по него да констатира меки или спаднали гуми.
На мястото, където е бил паркиран автомобилът не е ходил, за да види дали
липсва автомобилът и дали има лепенка, че същият е вдигнат. Категорично не бил
паркиран в този вид автомобилът, а по негово мнение, автомобилът е бил избутан.
Не е намирал молби с бележки да се премести автомобилът, поставени от някого от
живущите.
Св. И. е от наемателите на двете офис помещения отзад
които имат статут на търговски обекти. Преди един месец като направили оглед на
двете заведения, едното от които е със статут на магазин, а другото е със
статут на заведение на наемодателя А.К., автомобилът Ситроен С4 бил спрян много
неподходящо входната врата и възпрепятстваше влизането. Хазяинът поел
ангажимент да издири на кого е. Написали две бележки на предната и задната
чистачка – А4 формат „Моля преместете автомобила защото пречи на достъпа”. Два
пъти ги е подновявал, защото или са падали или някой ги е махнал. Личало, че автомобилът
стои от много отдавна, защото гумите му били спаднали и бил целият в пепел. Обаждал
се три пъти на паркинги и гаражи и те идвали, но не го вземали. Сигнал на 112
не е подал той, а съседка.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Събраните по делото
доказателства сочат наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП – преместване на пътно превозно средство
/ППС/ без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, за
която в закона не е предвидена писмена форма и съставлява неформален акт.
Процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е издадена чрез устно разпореждане от
инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново и издаването на
такава мярка не се оспорва от страните по делото и се обосновава от събраните
доказателства – съставеният констативен протокол, разписка за предаване на
автомобил и приложеният снимков материал.
Не се установява
разпореждането за преместване в устна форма да е издадено от полицейски
служител по реда на чл.
55, ал. 1 от ЗМВР, като няма и твърдения за това. В съставения констативен
протокол като единствено длъжностно лице се посочва С.С. на длъжност
"инспектор ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД – съставител на
протокола и разпоредител на преместването.
Със Заповед № РД
22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново "ОДПГ" ЕООД е
определено за служба за контрол по смисъла на чл.
167, ал. 2, т. 1 и т.
2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014 г. С кметска заповед № РД 22-1906/09.11.2018
г. на конкретно изброени служители на "ОДПГ" ЕООД, сред които и С., е
възложено налагането или нареждането за налагане на ПАМ от вида на процесната.
В АПК или ЗДвП няма нормативно въведена забрана да се оправомощават лица, които
не изпълняват функции на органи на изпълнителната власт или местното
самоуправление, както и служители на органи, да издават определени
административни актове, но това следва да става при надлежното им овластяване
от съответния административен орган. С цитираната заповед кметът на общината, в
качеството си на ръководител на администрацията, който управлява пътя в
населеното място, е оправомощил длъжностни лица – служители в "ОДПГ"
ЕООД, в това им качество, да прилагат или нареждат /издават/ принудителни
административни мерки по чл.
171, т. 5, б. "а", "б" и "г" от ЗДвП. Тоест,
налице е изричен акт, с който е възложено на лицата, инспектор ПНП-ППС при
"ОДПГ" ЕООД издаването на административни актове за налагане на ПАМ
по чл.
171, т. 5 от ЗДвП, като са посочени конкретно лицата с техните имена и
заемана длъжност.
По делото е представена и
длъжността характеристика на длъжността "инспектор в звено ПНП ППС"
при "ОДПГ" ЕООД, от която е видно, че на лицата, заемащи посочена
длъжност е вменена функция по оглед на автомобилите, които се преместват,
фотографиране на автомобилите, както и съставяне на констативни протоколи,
когато се премества или се подготвя за преместване ППС, т.е. да организират и
контролират цялостната дейност по репатриране и престояване на неправилно
паркирани автомобили.
В този смисъл по делото се
установява, че процесната ПАМ е разпоредена от компетентен орган по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от орган, в чиято законова
компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт, при допустима
законова делегация. В този смисъл е и практиката на Върховния административен
съд – напр. Решение № 5598 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г.,
Решение № 7326 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г., Решение №
5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2013 г. и др.
Липсата на писмена форма на
акт от посочената категория не е основание за неговата незаконосъобразност или
нищожност. Според изискванията на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП – изброените в тази норма ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана писмена заповед
от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в тази разпоредба не е
спомената хипотезата на чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП и по аргумент от противното следва да
се приеме, че ПАМ в този случай не се извършва чрез нарочна заповед, а с
нареждане на съответните оправомощени лица, което не е необходимо да е в писмен
вид.
Следователно, правният акт,
по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния
случай, е устно нареждане за преместване на ППС, което е паркирано. При
условие, че ПАМ по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е неформален акт, то нарушението на
предписаната от закона форма не може да бъде третирано като основание за
незаконосъобразността й. При извършената от съда проверка не се установи да е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при прилагането
на процесната ПАМ и същата е валидна.
По отношение съответствието
с материалния закон:
Съгласно посочената
като нарушена в съставения констативен протокол от 20.09.2019 г. разпоредба на чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал, а чл. 25, ал. 1, т. 5 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град
Велико Търново определя, че може да се преместват ППС, които са паркирани при
условията на чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Според чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за
движението по пътищата, преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач
е допустимо в три хипотези: 1/ когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство; 2/ когато създава опасност за другите участници в движението и 3/
когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
От представените по делото
фотоснимки е видно, че процесното превозно средство е паркирано като задната му част в голяма степен е на пътното платно,
косо на нея, а останалата част на тротоар. Достоверността на този извод се
потвърждава именно от изготвения снимков материал в хода на административното
производство, който на основание чл. 39
от АПК е годно доказателствено средство.
В конкретния случай, видно от представените
по делото веществени доказателства – цветни снимки и Схема на организация на
движението за ул. „Бузлуджа“ се установява, че автомобилът на жалбоподателя е
бил паркиран повече от
половината му на пътното платно, косо на пътното плътно, а останалата част на
тротоар. Тъй като улицата е абсолютно тясна правилно служителите са преценили,
че автомобилът пречи, тъй като е в активната лента за движение и ако се кара в
тъмната част на денонощието, би могло да доведе до ПТП. Настоящият състав
споделя и аргументът за надделяващ обществения интерес, тъй като в случай на
нужда, не би могъл да премине противопожарен автомобил. От друга страна
автомобилът е бил много близко до стълб и до входа на гараж, преустроен в
търговски обект, пред който също е забранено паркирането.
Няма спор, че на ул. „Бузлуджа“ няма поставени знаци
за забранено спиране и паркиране, нито предупреждаващи за вдигането на
автомобила. Налице е обаче хипотезата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като превозното средство е създавало опасност и е
пречка за движението, както за други автомобили на пътното платно, така и за
пешеходците по тротоара, като участници в движението. В тази хипотеза не е
необходимо предупредителен знак или да е бил съставен АУАН/фиш за извършено
нарушение, както твърди жалбоподателят, за да може да бъде вдигнат автомобилът.
Напълно ирелевантни в случая, и поради това не следва
да бъдат обсъждани, са обстоятелствата кой е подал сигнала по тел. 112, колко
време е престоял автомобилът на мястото, от което е вдигнат; дали със същия се
били извършвани превози при командировки; фактът, че автомобилите около
процесния също са неправилно паркирани или че 10г. процесният автомобил е
спирал именно на това място. Хипотетично е възможно автомобилът да е бил
избутан към платното за движение в резултат на конфликт с новите наематели на
обектът, пред който е бил спрян, но това не прави сама по себе си мярката
незаконосъобразна. Видно от снимката на л. 77 от делото, процесният автомобил е
с изнесена в платното за движение задница, с което пречи на безпрепятственото
движение по него. Независимо дали е бил впоследствие избутан, а не първоначално
паркиран по този начин, автомобилът създава опасност и пречка за останалите
участници в движението. Обстоятелството дали спрямо него е имало неправомерна
интервенция не може да бъде предмет на настоящото дело.
По начина, по който е бил заварен от
ответникът, лекият автомобил определено създава пречки за движението на останалите
участници, вкл. пешеходци. В конкретния случай са налице втората и третата
хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП,
тъй като автомобила е създавал опасност и пречки на другите участници в
движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното
определение на §
6, т. 28 от ДР на ЗДвП. При осъществяването на административната принуда не
се констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита
на страната. По делото са налице данни органите, извършили преместването на
процесния автомобил да са спазили изискването на чл.
168, ал. 2 от ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС. Отразената
в протокола нарушена норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП отговаря на
установените по делото факти, паради което позоваването в съдебната фаза от
страна на органа на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не нарушава
съществено правото на защита на жалбоподателя.
В
тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК съдът намира, че показанията на свидетеля Н.не обосновават
незаконосъобразност на ПАМ. В случая се откриват предпоставките за прилагане на
ПАМ по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Протоколът съдържа описание на
фактическите основания, обосновали произнасянето на административния орган,
чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото
производство.
С оглед на така
установеното по делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе
моторно превозно средство е създавало опасност за другите участници в
движението и е правело невъзможно преминаването на пешеходци по тротоара, като
участници в движението. В тази хипотеза не е необходимо обозначение с
неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на
паркирано превозно средство.
Правилно ответникът е
приложил санкцията на правната норма на чл.
171, т. 5, ал.
1 от ЗДвП като е разпоредил репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна
последица за собственика и същият е длъжен да понесе санкцията по принудително
преместване на автомобила. За вдигането на автомобила се доказа /л. 79 от
делото/, че е било поставено обозначение, паради което непотърсването на
автомобила в период от пет дни се дължи на поведението на жалбоподателя.
Наложената в конкретния
случай принудителна административна мярка преследва законосъобразна цел.
Съгласно чл.
171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат, за да се
осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения. Автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран по
начин, че създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението, в нарушение на изрична забрана за паркиране – чл. 98,
ал. 1 предл. първо и второ от ЗДвП.
Изложените правни съждения
налагат извода за постановен законосъобразен административен акт по налагане на
ПАМ, поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора на
основание чл.
143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в заплатения им размер от 300лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
172 и сл. от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „О КЮ КЮ
ЕС ЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ул. „Триадица“ № 66, управител Т.И.Н., чрез ***
Н.Н. от ВТАК, против принудителна административна мярка принудително
преместване на ППС без знанието на неговия собственик, наложена от инспектор
ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново, обективирана в констативен
протокол № 003595 от 20.09.2019г.
ОСЪЖДА „О КЮ КЮ ЕС ЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.
София, ул. „Триадица“ № 66, да заплати „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК:
*********, направените разноски за ***в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: