Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 18.01.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 682/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Делото е образувано по искова молба на М.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която на основание чл. 127, ал. 2 СК се иска: предоставянето на бащата на родителските права по отношение на детето М. М. Г., ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения на майката, определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата, осъждане на майката да плаща месечна издръжка от 180 лева от завеждане на исковата молба. Твърди се, че страните живеели на семейни начала от 2006 г. до 2016 г. Ответницата имала заболяване параноидна шизофрения. През 2016 г. ответницата взела детето и заминала за неизвестно място. Ищецът твърди, че я издирвал без резултат, а детето било в риск. Ищецът твърди, че работи някъде и има постоянен доход.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П.Ц. Ц. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищеца. Твърди се, че ищецът не се интересува от дъщеря си, а след август 2019 г. не е давал пари за детето. Твърди се, че детето се страхувало от баща си. Ответницата П.Ц. Ц. сочи, че има постоянна работа и полага необходимите грижи за дъщеря си. Иска се: предоставянето на майката на родителските права по отношение на детето М. М. Г., ЕГН **********, определяне на местоживеенето му при нея, определяне на режим на лични отношения на бащата. Не е претендирана издръжка за детето.

В съдебно заседание ищецът М.Х.Г. лично и чрез процесуалните си представител адв. Н. и адв. З. поддържа исковете и моли за уважаването им. Твърди се, че ответницата П.Ц. Ц. не провеждала лечение на заболяването си параноидна шизофрения, а от 2016 г. живеела на различни места и се криела от ищеца. Твърди се, че ищецът има висок доход и добри битови условия, а ответницата била с нисък родителски капацитет.

В съдебно заседание ответницата П.Ц. Ц. лично и чрез процесуалните си представител адв. К. и адв. Гърневска оспорва исковете. Твърди се, че П.Ц. Ц. е способна пълноценно да упражнява родителските права, като до момента е полагала непрекъснати грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за раждане от *** г., че на 05.05.2010 г. в гр. София е родено детето М. М. Г., ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 0306/21.05.2010 г., а негови родители са: П.Ц. Ц. и М.Х.Г..

Според удостоверения от 18.09.2020 г. П.Ц. Ц. и М. М. Г. са заявили настоящ адрес:*** Малина от 17.09.2020 г.

Според удостоверение от 04.01.2021 г. М. М. Г. през учебната 2020/2021 г. е ученичка в  4б клас в СУ „Хр. Ботев“ с. Горна Малина.

Представен е трудов договор от 25.10.2020 г., сключен между „Бонанза – Професионално почистване“ ЕООД, ЕИК ********* и ответницата П.Ц. Ц., с което последната приема да изпълнява длъжността „чистач/хигиенист“ с основно месечно трудово възнаграждение от 610 лева.

Според справка от НОИ от 26.03.2021 г. за ищеца М.Х.Г. има данни за осигурителен доход от 2427,87 лева за 02.2021 г. с осигурител „Тандем-В“ ООД, ЕИК *********. Според справка от „Тандем-В“ ООД от 10.2020 до 03.2021 г. има нетен доход 11046 лева (т.е. средномесечен около 1841 лева).

Според съдебномедицинско удостоверение от 25.05.2021 г. при прегледа на Е.Е.Й. се установил подкожен хематом и оток на меките тъкани в областта на тила на главата в ляво, а според предварителни сведения била ударена с лопата по главата от позната жена- сестра на мъжа, с които живее на семейни начала.

Според социален доклад от 02.04.2021 г. на ДСП Сердика страните са съжителствали на семейни начала от 2004 г. до 2016 г.  Към момента М.Х.Г. живеел заедно с родителите си Х. и В.Г. в тяхното жилище на адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“ бл. 61, вх. В, ап. 28. Апартаментът се състоял от две спални, дневна, санитарни помещения и кухня, където се поддържали добри хигиенно битови условия. М. ***, което отдавал под наем. М.Х.Г. работил като техник в „Тандем-В“ ООД и заявявал месечно възнаграждение от 1300 лева. М.Х.Г. твърдял, че майката ограничавала контактите му с детето. Изразява се становище, че в интерес на детето М. М. Г. е да общува пълноценно и с двамата родители, като същите осигурят сигурна и спокойна среда за отглеждането му, както и да не допускат да бъде поставяно в ситуация на конфликт на лоялност.

Според изготвените социалните доклади от 01.02.2021 г., 05.07.2021 г. и 07.10.2021 г. на ДСП Елин Пелин след посещение на адреса и социална анкета е установено, че жилището, където живеят П.Ц. Ц. и детето М. М. Г., представлява едноетажна къща със сутерен. Етажът, които се ползва от майката и детето, се състои от антре, кухня и две стаи. В едната от стаите, обзаведена с 2 легла, гардероб, бюро, печки (на твърдо гориво и конвекторна) е обособено лично пространство за М., а детето ползва лаптоп. Домакинството разполага с пералня, мивка, хладилник и телевизор, а хигиенно-битовите условия са добри. В сутерена са разположени две стаи и санитарен възел, като там живее М.Д.-прабаба на М., която е пенсионер и подкрепяща среда. П.Ц. Ц. имала постоянен трудов договор с „Бонанза-Бачорски“ и получавала месечно възнаграждение от 650 лева. Сочи се, че в същото населено място живеел вуйчото на М., но според П. бил настроен враждебно, поради имуществени претенции. М. учила през учебната 2021/2022 г. в 5 клас към СУ „Хр. Ботев“ с. Горна Малина, до където пътуването се осъществявало с училищен автобус. Сочи се, че е налице силна емоционална връзка майка-дете, а детето периодично пребивавало при баща си, но изразявало желание да продължи да живее при майка си. Изразява се становище, че майката осъзнава необходимостта от поддържане на връзката дете-баща, поради което РС Елин Пелин следва да защити в максимална степен интересите на детето.

Представена е рецептурна книжка на хронично болния пациент П.Ц. Ц. с посочено заболяване – параноидна шизофрения МКБ F20.0, заверена от поделение на РЗОК 03, 22 с дата 05.02.2008 г. Представени са протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК за П.Ц. Ц. от 07.04.2008 г. за срок от 6 месеца и от 04.11.2008 г за срок от 6 месеца.

Според показанията на свидетелката Д.П.Й. същата живеела на семейни начала с ищеца от 2017 г., като не познавала лично П. и детето М. М. Г.. М. се виждал с П. и М., когато им давал пари - на месец около 120 или 150 лева. Свидетелката Й. твърди, че след август 2019 г. П. не си вдигала телефона и М. не се чувал с тях. Веднъж на М. се обадил по телефона някакъв мъж К. от гр. Пордим, който казал, че живее с П. и твърдял, че тя му правила проблеми, хвърляла, блъскала и се заяждала. Свидетелката Й. твърди, че това било през юли 2020 г. и двамата с М. тръгнали за гр. Пордим, но после се обадил К., които им казал, че братът на П. щял да им помага с багажа. На другия ден се обадил М.- братът на П., който казал на М., че П. ***. М. не ходил до с. Макоцево, а само звънял на П., която му казвал, че не е удобно да говори и му затваряла телефона. После М. твърдял, че сестра му П. била агресивна. След анализ на показанията на свидетелката Й. според изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като същата живеела на семейни начала с ищеца, съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като са вътрешно противоречиви и в голямата си част преразказват факти, които ищецът е съобщил на свидетелката. Противоречиви са показанията относно желанието на ищеца да вижда детето си, което обаче се изразявало в ежемесечно виждане с  П. и М., когато им давал пари, а след това ищецът не отишъл да види детето си, след като разбрал, че е в с. Макоцево. Противоречиви са показанията на свидетелката Й. относно твърдяното обаждане на мъж К. от гр. Пордим, тъй като свидетелката твърди, че целенасочено слушала заявеното от този мъж, а след това тръгнали за гр. Пордим, но после същият мъж им се обадил и те се върнали.

Установява се от показанията на свидетеля Г.Т.Р., че бил приятел на М. и П.. Свидетелят Р. сочи, че преди да се роди М. П. била на стационарно лечение, защото имала нервни кризи. П. викала и имала изблици на нерви, но свидетелят Р. не забелязал физическа агресия. Свидетелят Р. сочи, че П. напуснала жилището на М. пред 2015 г. и отишла да живее при майка си в кв. Сухата река, а после живяла в гр. Оряхово. Свидетелят Р. помагал на П. да си пренесе багажа от една квартира в друга в кв. Левски на гр. София, а после в с. Макоцево. Свидетелят Р. сочи, че битовите условия в кв. Левски не били нормални, а - мизерни. М. *** заедно с приятелката си и родителите му-пенсионери. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. като логични и последователни.

Установява се от показанията на свидетелката Д.Е.Е., че била приятелка на П. и живеели в един блок в кв. Свобода в гр. София. Свидетелката Е. често се виждала с П., а децата им играели заедно. Свидетелката Е. твърди, че не забелязала проблеми в поведението на П. или проява на агресия. М. и П. се разделили преди 4 или 5 години, защото не се разбирали. Свидетелката Е. сочи, че П. живеела в кв. Левски Г, а после някакво село в провинцията. П. сега работила във фирма за почистване, а преди това работила във фирма Арома за козметика. Свидетелката Е. сочи, че от лятото на 2020 г. П. ***. Съдът кредитира показанията на свидетелката Е. като логични и последователни.

Установява се от показанията на свидетелката Ивелина Недкова Кирилова, че често се срещала с П. в паркове, а децата им играели заедно. Свидетелката Кирилова сочи, че виждала М. в парка в кв. Толстой и да взема М. от детската градина. Свидетелката Кирилова твърди, че не е забелязала проблеми и отклонения в поведението на П.. Свидетелката Кирилова сочи, че от 5 години не живеела в кв. Толстой и затова се виждали с П. 3 или 4 пъти годишно. Съдът кредитира показанията на свидетелката Кирилова като логични и последователни.

Според показанията на свидетеля М. Цветанов Ц., брат на П.Ц. Ц. сестра му живеела с М. при баба им в с. Макоцево. Свидетелят Ц. не бил в добри отношения с П., защото имали спорове за имоти и пари, а П. ударила с лопата Евгения, с която свидетелят Ц. живеел на семейни начала. Свидетелят Ц. сочи, че не е виждал П. да удря М., но преди месец детето казало, че майка му го ударила по дупето, защото не извадила нещо от фризера. През 2005 или 2006 г. П. получила нервна криза и стрес, затова я завели в болница „Св. И. ***. Свидетелят Ц. сочи, че сестра му П. живеела на различни адреси в гр. София в Левски Г, Люлин, Селановци и накрая в гр. Пордим. След анализ на показанията на свидетеля Ц. според изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят сочи имуществени спорове с ответницата П.Ц. Ц., съдът намира, че следва да кредитира показанията, тъй като са логични и правдопобни.

Установява се от показанията на свидетелката К. Иванов Е., че била класен ръководител в четвърти клас на М.. Свидетелката Е. сочи, че М. била старателна и отличничка, а децата я приели добре в класа. Свидетелката Е. твърди, че М. не се е оплаквала от майка си и не е споделяла за проблеми. Свидетелката Е. сочи, че имали допълнителни часове за всички училища, а за помагала се събирали 32 лева, които майка й донесла. Съдът кредитира показанията на свидетелката Е. като логични и последователни.

Детето М. М. Г. изразява желание да живее при майка си и няма оплаквания. М. сочи, че има приятели в класа си, а сега г-жа М. й била класна. М. твърди, че се разбира с Десислава, с която баща й живеел.

Бащата М.Х.Г. изразява желание да поеме грижите за детето и то да ходи в прилично училище в гр. София. М.Х.Г. твърди, че М. реве при майка си, а при него била спокойна.

Майката П.Ц. Ц. сочи, че детето искало да прекарва повече време с баща си, но без трети лица, като тя полагала грижи и се притеснявала за детето.

Видно е приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.П., което съдът изцяло кредитира като компетентно и обосновано, че П.Ц. Ц. е имала психично заболяване параноидна шизофрения, единствен пристъп, а към момента е в ремисия. При непроявяване на симптоми повече от пет години може да се счита за преминало състояние. Повече от 10 години не е имала психотични симптоми, който да повлияват поведението й. Към момента не би могло да се постави категорична диагноза, за да се обсъждат манифестните симптоми. Описаните характеристики от свидетелите се държат на невротични изживявания и/или личностова акцентуация на характера, който не пречат да се упражняват родителските задължения. Няма данни за заболяване, което да ограничава родителският й капацитет, както и да упражнява пълноценно родителските си права. Взема се предвид, че детето от раждането си живее с майка си. До момента не е описан период на обостряне на симптоматика или друго психично заболяване, което да пречи на годностите на майката. Няма данни за опасно поведение, както и за налудна продукция, която да повлиява поведението й, а личностовите акцентуации не са в тежки и продължителни декомпенсации, за да предизвикват опасно поведение. Не може да се предвиди дали ще има следващ психотичен епизод. Психиатричната наука не разполага в момента с такъв инструментариум. До момента заболяването не се е проявило с обостряния, което налага мнението за ремисия или излекуване на тогавашният период. Към момента няма симптоми, който да налагат поддържащо лечение. За невротични симптоми, то е доброволно или се търсят алтернативни методи за повлияване. Критична е към невротичните кризи, дава нормално психологично обяснение. Няма данни за психоза, към която да не е критична. В това състояние Ц. би могла сама да се грижи за своите работи и за детето.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права по отношение на детето и неговото местоживеене:

Между страните по делото не е бил сключван граждански брак, с оглед на което претенцията е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. първо СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Правилото на чл. 59 СК, към което препраща чл. 127, ал. 2 СК визира ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака, а по реда на препращането и тези, родени от фактическо съжителство. Страните по делото не постигат съгласие за упражняването на родителските права по отношение на детето. Раздялата на родителите неминуемо води до промяна в ситуацията за децата - независимо дали са родени в брак или не. Тяхното отглеждане и възпитание не може да продължи занапред по същия начин, както при съвместното живеене на родителите. Разпределянето на родителските функции зависи най-вече от самите родители. Именно родителите знаят най-добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на техните деца.

Според чл. 59, ал. 4 СК съдът преценява всички обстоятелства като: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.  Според Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Посочено е, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. В понятието интереси на децата се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.

Относно наличието на възпитателни качества съдът намира, че и двамата родители притежават такива. Няма доказателства при двамата родители за наличието на противообществени прояви, алкохолизъм или други такива. Споровете на П. с брат й М. и Евгения, с която последният живее, не могат да бъдат отнесени към предмета на делото. Твърденията на бащата за честа смяна на жилищата от майката и детето вероятно са причинени от финансовите възможности на майката, като няма данни същата да е оставяла детето без надзор или грижи до момента. Според приетата експертиза заболяването на майката параноидна шизофрения в момента е в ремисия и няма данни за опасно поведение. Тук следва да се отбележи, че евентуално промяна на това състояние е възможно да бъде основание за изменение на мерките по упражняване на родителските права. От раждането на детето до момента същото е било отглеждано от майката. Двамата родители изразяват желание за полагане на грижи за детето, като няма данни за търсене на изгоди от някой от тях. Тук следва да се отбележи, че майката дори не е претендирала издръжка в определен размер. Налице са данни за привързаност на детето към майката. Полът и възрастта на детето също са в полза на решение за предоставяне на родителските права на майката. Детето учи в училището в Горна Малина и е създало определени контакти със съученици и учители. Промяната на това обстоятелство ще доведе до неопределен стрес и необходимост от адаптиране към нова среда от страна на детето. Бащата може да разчита на подкрепа от страна на родителите си Х. и В.Г., а майката от нейната баба - М.Д.. Налице са данни за добри жилищно-битови условия при двамата родители. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на детето. Детето М. М. Г. изразява желание да живее при майка си. Бащата М.Х.Г. изразява желание да поеме грижите за детето и то да ходи в прилично училище в гр. София. Майката П.Ц. Ц. сочи, че детето искало да прекарва повече време с баща си, но без трети лица, като тя полагала грижи и се притеснявала за детето.

Съдът, като взе предвид горепосочените обстоятелства и становищата на социалните доклад, представени от ДСП Елин Пелин и ДСП Сердика, намира, че интересът на детето М. М. Г. налага упражняването на родителските права да се предоставят на майката П.Ц. Ц., като бъде постановено местоживеенето му при нея.

Относно режима на лични отношения между детето и родителя, на който не се предоставят за упражняване родителските права:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда от обстоятелствата по конкретния случай и трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Законодателят обаче посредством разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК определя точния вид на личните отношения между родител и дете. Това са дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето, т.е. контактите са лични и преки. Решението относно определения режим на лични отношения между дете и родител е осъдително и подлежи на принудително изпълнение. Мерките относно личните отношения могат да се изпълняват принудително чрез фактическото предаване на детето по реда на чл. 528 ГПК.

Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Съдът намира, че в конкретния случай следва да се определи режим на лични контакти между бащата и детето, като е длъжен да изхожда винаги от интереса на последното. Според § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. „най-добър интерес на детето” означава да се преценят: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

Към момента на съдебното решение детето е на 11 години и при изслушване изразява желание да живее при майка си. С оглед развитието и бъдещо формиране на пълноценна личност на детето същото следва да поддържа връзка с баща си, поради което следва да му бъде определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и три седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.  

По съгласие на родителите личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, а бащата би могъл да осъществява лични контакти и извън определения от съда режим, още повече с израстването си детето тепърва ще става самостоятелна и ще изразява желание да използва свободното си време, както прецени. Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с баща си, както и правото на този родител да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи и да участва във възпитанието му.

Относно издръжката на детето по чл. 143, ал. 2 СК:

Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК предвиждат, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на детето. Размерът на издръжката на детето трябва да осигури условията на живот, които то е имало преди раздялата на родителите си. Този размер не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление № 331/26.11.2020 г. г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обичайните условия на живот. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето.

Ответницата не е предявила претенции за издръжка, но такава следва да се присъди служебно от съда.

Доходите на бащата М.Х.Г. са 1300 лева месечно по негово твърдение според доклада на ДСП Сердика, а според справка от НОИ има данни за осигурителен доход от 2427,87 лева. Установява се, че бащата живее заедно с родителите си в собствено жилище според социалния доклад от ДСП Сердика.

Установените доходи на майката П.Ц. Ц. са 610 лева от трудово възнаграждение. Според социалния доклад от ДСП Елин Пелин майката живее в собствено жилище-наследствена собственост.

Към момента на съдебното решение детето М. М. Г. е на 11 години и е в добро здравословно състояние. За осигуряване нормалното израстване и правилното физическо и психическо развитие на деца от тази възраст са необходими значителни финансови средства, предвид нуждите от учебни пособия, здравословна храна, занимания, дрехи, обувки и медикаменти. Съдът намира, че за покриване ежедневните битови и социални нужди на детето са необходими средства около 350 лв. месечно.

От необходимите средства за издръжката на детето М. М. Г. в размер на 350 лв., бащата следва да заплаща 180 лв. месечно, а майката останалите 170 лв., като се отчете обстоятелството, че последната полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изложеното бащата М.Х.Г. следва да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето си М. М. Г., чрез неговата майка и законен представител П.Ц.Ц., в размер на 180 лв. месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер 259,20 лева, определена върху присъдената издръжка.

Неоснователно е исканията на страните за присъждане на разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по делата по чл. 127, ал 2 СК. Когато предявяването на иска е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, отговорността за разноски не се определя чл. 78 ГПК. По аналогичен начин се разпределят разноските и в други производства /например в производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК, по брачните искове, по исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 329, ал. 1 ГПК/, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, не намират приложение. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. В този смисъл - Определение № 6 от 15.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2132/2017 г., I г. о., ГК; Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. отд.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. Г., ЕГН **********, на неговата майка П.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ детето М. М. Г., ЕГН **********, да живее при неговата майка П.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.Х.Г., ЕГН **********, с детето М. М. Г., ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда и взема при себе си: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и три седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. 

ОСЪЖДА М.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето си М. М. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина правопогасяваща или правопроменяща присъдената сума.

ОСЪЖДА М.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 259,20 лева върху присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: