Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 359 от 14.04.2015г., постановено по гр. д. № 3509/2014год. Великотърновският районен съд е осъдил О. В. Т., адрес гр.В.Т. пл.”М.Б.” №*, представлявана от К. Д.Д.П. да заплати на З. “Б. В. И. Г.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С. Р. „Т.” пл.”П.” №*, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К.Р. сумата от 328,50 лв. /триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица №*000094/27.11.2012г. за застраховка “Каско на МПС” за причинени имуществени вреди от настъпило на 13.08.2013г. в гр.В.Т., изхода за гр.Р., в близост до радиозавод застрахователно събитие, за което е образувана щета №*19161, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 18.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 309,79 лв. /триста и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Със същото съдебно решение ВТРС е отхвърлил предявения от З. “Б. В. И. Г.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С. Р. „Т.” пл.”П.” №*, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К.Р. против О. В. Т., адрес гр.В.Т. пл.”М.Б.” №*, представлявана от К. Д.Д.П. иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД за разликата над размера от 328,50 лв. /триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 339,33 лв. /триста тридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от О. В. Т., адрес гр.В.Т., чрез процесуален представител в осъдителната част. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото, както и че не е приложил правилно разпоредбите на Закона. Моли решението на ВТРС да бъде отменено и съдът да отхвърли изцяло предявените претенции. Ответник жалба З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: *, гр. С. чрез процесуален представител с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно, и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не се представят и не са събрани. Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД, като се претендира присъждане на регресно вземане за изплетено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от пътно – транспортно произшествие, както и присъждане на сума, представляваща лихва за забава, който и въззивният съд намира за основателен и доказан по съображения изложени по - долу. Установява се от събраните доказателства в първоинстанционното производство, че О. В. Т. следва да носи отговорност по предявения иск, доколкото пътния участък, където е възникнало процесното ПТП попада изцяло в урбанизираната територия на гр. В. Т.. Съгласно действаща към момента на процесното ПТП разпоредба на чл.30, ал.3 от ЗПътищата, Агенция „Пътна инфрастуктура” и Общините осъществяват съвместно, по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условия и реда, определени с правилника за прилагане на закона. На следващо място в разпоредбата на чл.48 т.2 б „в” от Правилника за прилагане Закона за движение по пътищата, е предвидено, че Общините организират дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, като Агенция „Пътна инфраструктура” участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1км. от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Съдът е намерил, че отговорността на Общините по отношение на републиканските пътища в урбанизираната територия е предвидена в нормативната уредба, като разпоредбата на чл.48 т.2 б „в” от Правилника се явява в допълнение на чл.30 ал.3 от ЗП, който препраща към реда, определен в Правилника за прилагането му. Ето защо съдът е счел, че О. В.Т. се явява задължÕно лице да поддържа пътищата от републиканската мрежа в границите на населените места на територията на общината. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопансват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установява, че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Установено е, че въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка. Разпоредбата на чл.213 от КЗ урежда общия състав на встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са следните: имуществена застраховка, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за повредената вещ, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорната отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност – задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените искове от застрахователното дружество подлежат на уважаване в определен размер, тъй като в случая ищецът е материалноправно легитимиран да предявява регресни претенции. По делото ищецът е изложил категорични твърдения, че ответникът следва да отговаря на основание чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се обуславя от вината на отговарящите и от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. По оплакванията във въззивната жалба - първоинстанционният съд в доклада си по реда на чл.146 от ГПК и въз основа на твърдените в исковата молба обстоятелства е дал правилна квалификация на спора и правилни указания с оглед квалификацията и доказване на обстоятелствата, които страните твърдят. В това число и обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба. Указанията, които са дадени с определението в доклада на съда са във връзка с правна квалификация чл.213 КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД. Правилно са посочени обстоятелствата, които следва да се доказват във връзка с твърденията на ищеца. Правилно е разпределена и доказателствената тежест. Същата правна квалификация съдът е посочил и в мотивите на решението си. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, в обжалваната част, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 120,00лв. Водим от горното въззивният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359 от 14.04.2015г., постановено по гр. д. № 3509/20143год., по описа на Великотърновския районен съд в обжалваната част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА О. В. Т., адрес гр. В. Т. пл. ”М.Б.”, № * да заплати на З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. С. пл. „П.” № * направените по делото разноски, в размер на 120,00лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |