Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Димитър Арнаудов при
Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 177 по
описа за 2021г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.А., депозирана чрез упълномощен процесуален
представител адв.И.Г.от АК – Варна срещу Решение № 260040/13.05.2021г.,
постановено по АНХД № 32/2021г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар. С атакувания съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001085 от 30.11.2020г. на началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна, с което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) на „С.Л.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста)
лева, за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от ЗАвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно предявяване и връчване на
АУАН, доколкото видно от приложеното по делото пълномощно, управителят на
дружеството не е делегирал правомощия на лицето Х.П.Т.да подписва и получава
АУАН от името на дружеството. Според касатора, като не е отчел това
обстоятелство, съдът е постановил неправилно решение. Наред с това, в жалбата е
изразено несъгласие с извода на въззивния съд за липса на нарушение на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. В тази насока се сочи, че по отношение на процесното нарушение е
налице действащ по-благоприятен закон, който е следвало да бъде приложен от
адимнистративно наказващия орган, а именно чл.181, т.1 от ЗДвП. Въз основа на
изложените съображения касаторът отправя искане за отмяна
на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, РД „Автомобилна администрация“
– гр.Варна в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага аргументи за
правилност и обоснованост на обжалваното решение, въз основа на които моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
С атакуваното решение на
Районен съд – Нови пазар
е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001085 от 30.11.2020г. на началник отдел „Контрол“ в РД „АА “ - гр. Варна, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП на „С.Л.“ ЕООД, ***
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.57,
ал.6, т.1 от ЗАвП. Административно наказателното производство е образувано въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 277036/18.09.2020г., съставен и предявен на Х.П.Т.–
упълномощено лице. В акта е посочено, че на 02.04.2020г. „С.Л.“ ЕООД, ***, в качеството му на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на товари, е извършил
международен превоз на товари с товарен автомобил „Даф“, категория 3, с рег. №
Н9759ВС, негова собственост, за който няма издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническа изправност, като е посочено, че
прегледът на автомобила е валиден до 30.04.2019г. Установеното е квалифицирано
като нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Въз
основа на съставения АУАН било издадено наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол във въззивната инстанция.
Въз основа на установената фактическа
обстановка и доказателствата по делото районният съд приел, че в хода на административно наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело
до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване
на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на лице, надлежно упълномощено от управителя на дружеството
- жалбоподател. В тази връзка съдът счел за неоснователно твърдението на
санкционираното лице, че приложеното по делото пълномощно не дава право лицето
да получава АУАН от името на дружеството. Въззивната инстанция формирала и
извод относно безспорната установеност на описаното в АУАН и в НП нарушение.
Подлагайки на анализ относимата правна уредба районният съд заключил, че не е
налице нарушение при прилагането на материалния закон от страна на
административно наказващия орган в сочения от жалбоподателя аспект, като е
изложил подробни аргументи досежно липсата на нарушение на разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Така мотивиран съдът потвърдил оспорения пред него
санкционен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи проведеното санкционно производство. Нормата на чл.57,
ал.6, т.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, която е приета от наказващия
орган за нарушена, изисква осъществяването на международни превози на товари от
лицата по чл.2, ал.1 - превозвач, с лиценз на Общността, какъвто е касаторът,
да се извършва само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед
за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Неспазването на това задължение е административно нарушение, което се
санкционира на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП. В конкретния случай по делото е
безспорно установено, че на 02.04.2020г. касаторът е имал качество на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 18608, валиден до 01.01.2028г. и в това си
качество, на същата дата, извършил международен превоз на товари с товарен
автомобил, за който, към момента на превоза, не е имало издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Видно от извършената справка в регистъра за „Технически прегледи“, за превозното
средство са установени данни за извършен технически преглед на автомобила на 30.04.2018г.
В приложеното към делото Международно удостоверение за технически преглед
изрично е вписано, че ППС следва да премине на следващ технически преглед не
по-късно от 04/2019г. По делото липсват
данни, а и не се твърди, че след датата на валидност и към датата на
нарушението, превозвачът е разполагал с валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. При така събраните в административнонаказателното
производство доказателства, обосновано въззивният съд е приел, че е налице
осъществено нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС
от превозвача.
Настоящият състав намира за
неоснователни наведените в касационната жалба доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Аргументите се свеждат до твърдение, че
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен в присъствие не
на управителя на дружеството, а на негов пълномощник, който не бил изрично
упълномощен да получава и подписва АУАН, което съставлявало нарушение на чл.40
и чл.42 от ЗАНН. Касационният състав изцяло споделя мотивите на въззивната
инстанция, въз основа на които съдът е счел като неоснователно релевираното
пред него възражение в тази насока. В допълнение на същите следва да се
отбележи и следното:
С разпоредбата на чл.43 от ЗАНН
се уреждат правилата за предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение, като изискването е за лично връчване на нарушителя.
Липсва хипотеза, която да урежда случаите на връчване на акта на юридическо
лице. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения и т.н., се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл.180, ал.5 от НПК връчването на
юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема
книжата, което подписва разписка със задължение да предаде книжата на лицето,
за което са предназначени. В настоящия казус АУАН е съставен против дружество,
като същият е предявен и връчен на пълномощник, в чиято представителна власт (т.3
от Пълномощно) изрично е включено пълномощието да получава документи от
учреждения в страната, свързани с дейността на дружеството. Въпрос на вътрешни (чужди
на административно наказателното производство, в резултат на което се ангажира
безвиновната отговорност на юридическото лице) отношения е запознаването на
дружествените органи със съдържанието на съответните актове, още повече, че в
акта изрично е отбелязано, че той е съставен в присъствието на пълномощника на
дружеството. Предвид това съдът намира, че в случая не е налице нарушаване на
реда за предявяване и връчване на АУАН и съответно, не е ограничена
възможността за реализиране защитата на соченото за нарушител лице, както с
оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /по чл.44 от ЗАНН/, свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административно наказателното производство.
Изложените съображения се отнасят
и до издаденото НП, връчено на пълномощника. Видно от пълномощното на адв.Г.,
процесуален представител по делото, същият е упълномощен именно от пълномощника
на дружеството Х.Т.. С пълномощното, намиращо се във въззивното дело, Х.Т. е
преупълномощил адв.Г. да подписва и получава Актове за установяване на
административни нарушения и Наказателни постановления от всички органи на
държавна власт, каквито пълномощия същевременно се твърди, че няма. Наред с
това, законовото изискване за връчване на НП срещу подпис на санкционирания е
още една гаранция за неговото право на защита, за да може той при несъгласие да
го атакува по съдебен ред. Видно от събраните по делото доказателства, в
конкретния случай независимо, че и НП е връчено на упълномощеното лице, правото
на защита не е нарушено, доколкото постановлението е обжалвано и то в
законоустановения срок. В инициираното производство по оспорване на НП правата
на санкционираното лице са били защитени в максимална степен. По тези
съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
развити в касационната жалба в насока, че е налице ненадлежно предявяване и
връчване на АУАН и НП, което да представлява нарушение на процесуалните правила
и което е съществено като ограничаващо правото на защита на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователно твърдението на дружеството
за неправилно игнориране разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Тази теза е
поддържана и пред въззивния съд, който в своето решение е дал подробен и
мотивиран отговор на възраженията на жалбоподателя. Аргументите на районния съд
са в съответствие с относимата материално правна уредба на обществените
отношения и се споделят от касационния състав. Както правилно е посочено в
обжалваното съдебно решение, в конкретния случай както разпоредбата на чл.105,
ал.1 от ЗАвП (приложена от административно наказващия орган), така и сочената
от дружеството – жалбоподател норма на чл.181, т.1 от ЗДвП, са част от
действащото право през целия период от извършване на нарушението и до настоящия
момент. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която се
прилага при наличие на законодателна промяна, в резултат на което е налице
нормативна разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя. Липсата на
каквато и да е промяна на санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП,
обосновава неоснователност на касационната жалба в тази ѝ част.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Нови пазар като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Липсват доказателства за сторени
деловодни разноски от страна на ответника, поради което искането за
присъждането им не следва да бъде уважено.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260040/13.05.2021г., постановено по АНХД № 32/2021г.
на Районен съд – Нови пазар.
Разноски не се
присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.07.2021 г.